КОЙ ВСЕ ПАК Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ? (ЛИТЕРАТУРА И БЕЛЕЖКИ)
1. https://www.facebook.com/group.php?gid=191296530325 (8 дек. 2011, 19:50 ч.).
2. https://www.viaranews.com/index2.php?id=2441&catid= (8 дек. 2011, 19:50 ч.).
3. https://www.nd.sofimun.org/bg-main.php (8 дек. 2011, 20:00 ч.).
4. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 1. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 431 с.
5. Архивен преглед, 1991, № 2, с. 69.
6. Faure, Leon. Dymcoff (Nicolas), Chalons 1879. - https://www.patronsdefrance.fr/Documents/ (8 дек. 2011, 21:15 ч.).
7. Leon Faure. - https://fr.wikipedia.org/wiki/L%C3%A9on_Faure (8 дек. 2011, 21:25 ч.).
8. https://www.patronsdefrance.fr/Database/Acteur_fr.php?ID=Actr38971 (8 дек. 2011, 21:35 ч.).
9. Учебен вестник, г. І, 1883, кн. І-ІV, 86-87. Дължа благодарност на д-р Румяна Кацарова от РИМ-Пазарджик, която издири този източник и ми предостави за ползване копие от него.
10. Аркадий Столипин. - https://bg.wikipedia.org/wiki (8 дек. 2011, 21:40 ч.).
11. https://foundation.sofimun.org/en-aboutus-forthepressbg.php (8 дек. 2011, 21:45 ч.).
12. https://www.nd.sofimun.org/bg-koie.php (8 дек. 2011, 21:50 ч.).
13. Алексиев, Иван. Инженер Никола Димков. - Морски свят, 1991, № 8, с. 26.
14. Стателова, Елена. Източна Румелия (1879/1885). Икономика, политика, култура. С., Изд-во на ОФ, 1983. 378 с.
15. Кръстев, Милко. Четири и половина вагона българска история съзнателно изгорени. - Монитор, 21 март 2007, с. 13.
16. https://forum.boinaslava.net/showthread.php (24 дек. 2011, 8:40 ч.).
17. https://www.macedonians.tv/showthread.php (24 дек. 2011, 8:45 ч.).
18. Маркова, Генка. Крили сме османския архив в казарма в Княжево. - 24 часа, 17 март 2007, с.12.
19. Бояджиев, Валентин. България и Турция се надцакват за султански архиви. - Вестник за жената, № 26, 25 юни 2007, с. 4.
20. Надцакваме се с Турция за султански архиви. - Уикенд, № 42, 17 окт. 2009, с. 69.
21. Султански архив разгаря дипломатическа война между София и Анкара. - Галерия, № 18, 5 май 2011, с. 47.
22. https://www.veramutafchieva.net/comment_bg.php?newsID=107 (24 дек. 2011, 14:10 ч.).
23. https://bg.wikipedia.org/wiki/ (24 дек. 2011, 14:45 ч.).
24. Тодоракова, Милена. Османотурските документи по следствието и процеса срещу Васил Левски. - В: Левски пред съда на Портата. Процесът в София 1872 - 1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори. С., Общобълг. комитет и фондация „В. Левски”, 2007, 29-39. Авторката д-р М. Тодоракова е гл. експерт в Държавна агенция „Архиви”.
25. Архив на българските архиви. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2003. 677 с.
26. За многобройните автори, пишещи по темата за доставените османотурски архиви, конструкцията на тези вагони е досадна подробност и никой не я засяга. Не разполагам с точни данни за нея, но поне се опитвам с що-годе приемлива точност да я възстановя, защото товароносимостта на вагоните силно зависи от броя на осите им и дали са покрити или открити. Въз основа на изследването на известен историк на железопътния транспорт в България приемам, че са използвани двуосни товарни вагони, т.к. към 1938 г. 99,7 на сто от вагонния парк е съставен от тях [27, с. 170]. От друга страна, товарните вагони са покрити и открити, но приемам, че предвид съдържанието на балите са предпочетени покрити вагони. Доставените през 1925 г. 200 бр. покрити товарни вагони имат товароносимост 15 т [27, с. 94].
27. Деянов, Димитър. Тракцията в Българските държавни железници 1866 - 1946. С., ИКО - ИНФОРМ, 1988. 352 с.
28. Приносът му за България? - https://www.nd.sofimun.org/bg-bg.php (24 дек. 2011, 15:20 ч.).
29. През 1935 г. Вл. Хиндалов напуска Народната библиотека (НБ), след което ръководството на НБ му създава трудности при опитите му да ползва съхранявата там документация по делото на В. Левски. Към ноември 1936 г. противоречията им се изострят значително и Вл. Хиндалов подава оплакване до министъра на народното просвещение с искане за провеждане на разследване [24, с. 37-38]. Възможно е по онова време да се е срещал и оплаквал на П. Димков и това би обяснило грешното твърдение на П. Димков след години, че османотурските архиви пристигат в България по време, когато министър-председател бил Андрей Тошев. За сведение на безкритичните разпространители на изключително несигурния спомен на П. Димков, А. Тошев е български премиер от април до ноември 1935 г.
30. Какво е дал на света? - https://www.nd.sofimun.org/bg-sveta.php%20(24
(24 дек. 2011, 16:00 ч.).
31. Димков, Никола Стоянов. - В: Енциклопедия „България”. В 7 т. Т. 2. С., Изд. на БАН, 1981, с. 348.
32. Живков, Цанко. Миротворецът от Горно Броди. https://www.diplomatic-bg.com/47/ (24 дек. 2011, 16:10 ч.).
33. ТД „Държ. архив” - Благоевград, ф. 369 К, Инв. опис 1. 7 с. (25 авг. 1989)
34. Балан, Александър. Наш Уилсон. - Заря, г. ІІІ, 1931, кн. ІІІ и ІV, 81 - 151; кн. V-VІ, 151-165.
35. Fourteen Points. - https://en.wikipedia.org/wiki/Fourteen_Points (24 дек. 2011, 16:30 ч.).
36. Азбучен каталог на книгите на латиница, постъпили през периода 1878-1977. Т. 4. С., НБКМ, 1987. 1001 с.
37. Попанастасов, Харалампи. Димковата фамилия и делото на инж. Никола Димков. С., [Изд. и печ. при Комитета за социална инф-я], 1985. 30 с.
38. Живков, Цанко. Звезда на съгласието. Българин проектира ООН. С., Бълг. писател, 1994. 80 с.
39. Woodrow Wilson. - https://en.wikipedia.org/wiki/Woodrow_Wilson (25 дек. 2011, 8:10 ч.).
40. Dimitrov, Theodore D. L`Amitie Bulgaro-Suisse. 100 ans de relations culturelles bulgaro-suisses. Geneve, 1982.
41. Cluyver, C.A. Documents on the League of Nations. Leiden, 1920. - https://www.archive.org/ (25 дек. 2011, 8:40 ч.).
42. Вероятно най-ранната статия, в която е споменат несъществуващият биограф Бекер, е публикувана от Цанко Живков през 1976 г. [43], който се позовава на авторитетния за следдеветосептемврийския период източник: История на дипломацията. Т. ІІІ. С., Партиздат, 1949, с. 27. Авторът очевидно е пренебрегнал факта, че този източник е преведен от руски език, правилата на който за изписването на англоезични имена нерядко се различават от тези в българския език. Оттогава до наши дни Ц. Живков не е направил усилие да потърси нови сведения за въпросния Бекер [32], [38, с. 27], който всъщност е Рей Бейкър. А от него (Ц.Ж.) изключително съмнителната версия за това като как американският президент Т. Уилсън преписал 14-те точки от 8 ян. 1918 г. от книгата на Н. Димков, съчетана с внушението посредством признанието (че това ще да е вярно) на биографа Бекер, който е всъщност Рей Бейкър, се разпространява охотно на юнашко доверие къде ли не, особено в интернет.
43. Живков, Цанко. Звезда на съгласието. - Литер. фронт, № 52, 23 дек. 1976, с.5.
44. М. Б-ва. Всесветска столица. - Природа, г. ХІХ, 1914, кн. 6-7, 123-124.
45. Н. Обществото на народите. - Мир, № 6833, 19 март 1923, с. 1.
46. N.N. Един забравен предтеча на Обществото на народите. - Мир, №10 585, 30 окт. 1935 г., с. 3.
47. Янков, Александър. Проектът на чешкия крал Иржи от Подебради за създаване на световна организация за мир и неговото значение. - Истор. преглед, 1964, № V, 86 - 92.
48. Н. Кафтанджиев - биограф на Петър Димков, подвежда читателите, като твърди, че от проучването на Теодор Димитров „проличаваше и фактът, че най-значими като предложения са били именно предложението на инж. Никола Димков и това на швейцарците” [49, с. 276]. Книгата на Т. Димитров е изключително ценен източник за историята на българо-швейцарските връзки, но краткият текст за Н. Димков е популярно изложение, което не може да бъде определено дори като библиографско проучване, защото липсва списък с библиографските описания на споменатите от него „повече от 150 проекта”, камо ли въпросното изложение да бъде определяно като проучване на предисторията на Обществото на народите. Това изложение [40, с.66] изобщо не съдържа факта, за който споменава Н. Кафтанджиев, а само представя твърдение на Т. Димитров, което той не обосновава дори с кратък сравнителен анализ на поне двете предложения. А разликата между факт и твърдение е твърде съществена...
49. Кафтанджиев, Николай. Петър Димков. Добре познатият...непознат. С., ИК „Новата цивилизация”, 2007. 520 с.
50. Бакърджиев, Константин. „Звезда на съгласието” на Никола Димков - българският проект за ООН. Варна, Данграфик, 2001. 59 с.
51. Книгата на К. Бакърджиев съдържа немалко недостоверни твърдения. Особено неприятно впечатление прави крайно неточното цитиране на текстове от статията на проф. А. Балан в сп. „Заря” от 1931 г. [50, с. 23], което трудно може да се обясни с неволна авторска или редакционна грешка. К. Бакърджиев или е прецитирал друг автор, без да провери оригиналния текст на проф. А. Балан, или сам си е позволил недопустима намеса в него.
52. Георгиев, Георги К. Втори принос към изучванията за историята на желязодобивната индустрия в Алиботуш и съседните й планини. - Год. Варн. държ. ун. „Св. Кирил Славянобългарски”. Техн. фак. Т. 1, 1945-1946 (изд. 1947 г.), 1 -21.
53. Алексиев, Иван. Морският изобретател инженер Никола Димков. - Морски вестник, № 20, 25 окт. 2000, с. 15.
54. Попов, Сава. Звезда на съгласието. Постоянен световен съвет. - Родово имение, № 199, 17 авг. 2009, с. 8.
55. В бр. 200 от 24 авг. 2009 г. на „Родово имение” (с. 8) Сава Попов твърде прибързано внушава на читателите, че Акционерното индустриално др-во „Верига” в Бургас, основано през 1911 г., ще да е едно и също с дружеството „Никола Димков и сие”, изхождайки единствено от съвпадението на годината на основаване на двете фирми, и дори се учудва, че в архива на „Верига” не е открил „данни за каквото и да е участие на инж. Никола Димков”.
56. Известия и Ступански архив, г. VІІ, 1927-1928, № 4 -5, с. 149.
57. Попанастасов, Харалампи. Приносът на фамилия Димкови за техническото развитие на България. - Год. Нац. политехн. музей, т. 15, 1985, 120-130.
58. https://www.scribd.com/doc/ (5 ян. 2012 г., 9:10 ч.)
59. В испанския патент името на Тодор Бурмов е изписано Teodoro Stoyanow Bournow, т.е. Теодоро Стоянов Бурнов, като фамилното име е сгрешено вероятно още при подаването на заявката.
60. Българската възрожденска енциклопедия...Енциклопедия. С., ДИ „Д-р П. Берон”, 1988. 740 с.
61. Academie Parisienne des Inventeurs. https://en.wikipedia.org/wiki/Acad%C3%A9 (5 ян. 2012, 10:20 ч.).
Иван АЛЕКСИЕВ
1. https://www.facebook.com/group.php?gid=191296530325 (8 дек. 2011, 19:50 ч.).
2. https://www.viaranews.com/index2.php?id=2441&catid= (8 дек. 2011, 19:50 ч.).
3. https://www.nd.sofimun.org/bg-main.php (8 дек. 2011, 20:00 ч.).
4. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 1. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 431 с.
5. Архивен преглед, 1991, № 2, с. 69.
6. Faure, Leon. Dymcoff (Nicolas), Chalons 1879. - https://www.patronsdefrance.fr/Documents/ (8 дек. 2011, 21:15 ч.).
7. Leon Faure. - https://fr.wikipedia.org/wiki/L%C3%A9on_Faure (8 дек. 2011, 21:25 ч.).
8. https://www.patronsdefrance.fr/Database/Acteur_fr.php?ID=Actr38971 (8 дек. 2011, 21:35 ч.).
9. Учебен вестник, г. І, 1883, кн. І-ІV, 86-87. Дължа благодарност на д-р Румяна Кацарова от РИМ-Пазарджик, която издири този източник и ми предостави за ползване копие от него.
10. Аркадий Столипин. - https://bg.wikipedia.org/wiki (8 дек. 2011, 21:40 ч.).
11. https://foundation.sofimun.org/en-aboutus-forthepressbg.php (8 дек. 2011, 21:45 ч.).
12. https://www.nd.sofimun.org/bg-koie.php (8 дек. 2011, 21:50 ч.).
13. Алексиев, Иван. Инженер Никола Димков. - Морски свят, 1991, № 8, с. 26.
14. Стателова, Елена. Източна Румелия (1879/1885). Икономика, политика, култура. С., Изд-во на ОФ, 1983. 378 с.
15. Кръстев, Милко. Четири и половина вагона българска история съзнателно изгорени. - Монитор, 21 март 2007, с. 13.
16. https://forum.boinaslava.net/showthread.php (24 дек. 2011, 8:40 ч.).
17. https://www.macedonians.tv/showthread.php (24 дек. 2011, 8:45 ч.).
18. Маркова, Генка. Крили сме османския архив в казарма в Княжево. - 24 часа, 17 март 2007, с.12.
19. Бояджиев, Валентин. България и Турция се надцакват за султански архиви. - Вестник за жената, № 26, 25 юни 2007, с. 4.
20. Надцакваме се с Турция за султански архиви. - Уикенд, № 42, 17 окт. 2009, с. 69.
21. Султански архив разгаря дипломатическа война между София и Анкара. - Галерия, № 18, 5 май 2011, с. 47.
22. https://www.veramutafchieva.net/comment_bg.php?newsID=107 (24 дек. 2011, 14:10 ч.).
23. https://bg.wikipedia.org/wiki/ (24 дек. 2011, 14:45 ч.).
24. Тодоракова, Милена. Османотурските документи по следствието и процеса срещу Васил Левски. - В: Левски пред съда на Портата. Процесът в София 1872 - 1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори. С., Общобълг. комитет и фондация „В. Левски”, 2007, 29-39. Авторката д-р М. Тодоракова е гл. експерт в Държавна агенция „Архиви”.
25. Архив на българските архиви. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2003. 677 с.
26. За многобройните автори, пишещи по темата за доставените османотурски архиви, конструкцията на тези вагони е досадна подробност и никой не я засяга. Не разполагам с точни данни за нея, но поне се опитвам с що-годе приемлива точност да я възстановя, защото товароносимостта на вагоните силно зависи от броя на осите им и дали са покрити или открити. Въз основа на изследването на известен историк на железопътния транспорт в България приемам, че са използвани двуосни товарни вагони, т.к. към 1938 г. 99,7 на сто от вагонния парк е съставен от тях [27, с. 170]. От друга страна, товарните вагони са покрити и открити, но приемам, че предвид съдържанието на балите са предпочетени покрити вагони. Доставените през 1925 г. 200 бр. покрити товарни вагони имат товароносимост 15 т [27, с. 94].
27. Деянов, Димитър. Тракцията в Българските държавни железници 1866 - 1946. С., ИКО - ИНФОРМ, 1988. 352 с.
28. Приносът му за България? - https://www.nd.sofimun.org/bg-bg.php (24 дек. 2011, 15:20 ч.).
29. През 1935 г. Вл. Хиндалов напуска Народната библиотека (НБ), след което ръководството на НБ му създава трудности при опитите му да ползва съхранявата там документация по делото на В. Левски. Към ноември 1936 г. противоречията им се изострят значително и Вл. Хиндалов подава оплакване до министъра на народното просвещение с искане за провеждане на разследване [24, с. 37-38]. Възможно е по онова време да се е срещал и оплаквал на П. Димков и това би обяснило грешното твърдение на П. Димков след години, че османотурските архиви пристигат в България по време, когато министър-председател бил Андрей Тошев. За сведение на безкритичните разпространители на изключително несигурния спомен на П. Димков, А. Тошев е български премиер от април до ноември 1935 г.
30. Какво е дал на света? - https://www.nd.sofimun.org/bg-sveta.php%20(24
(24 дек. 2011, 16:00 ч.).
31. Димков, Никола Стоянов. - В: Енциклопедия „България”. В 7 т. Т. 2. С., Изд. на БАН, 1981, с. 348.
32. Живков, Цанко. Миротворецът от Горно Броди. https://www.diplomatic-bg.com/47/ (24 дек. 2011, 16:10 ч.).
33. ТД „Държ. архив” - Благоевград, ф. 369 К, Инв. опис 1. 7 с. (25 авг. 1989)
34. Балан, Александър. Наш Уилсон. - Заря, г. ІІІ, 1931, кн. ІІІ и ІV, 81 - 151; кн. V-VІ, 151-165.
35. Fourteen Points. - https://en.wikipedia.org/wiki/Fourteen_Points (24 дек. 2011, 16:30 ч.).
36. Азбучен каталог на книгите на латиница, постъпили през периода 1878-1977. Т. 4. С., НБКМ, 1987. 1001 с.
37. Попанастасов, Харалампи. Димковата фамилия и делото на инж. Никола Димков. С., [Изд. и печ. при Комитета за социална инф-я], 1985. 30 с.
38. Живков, Цанко. Звезда на съгласието. Българин проектира ООН. С., Бълг. писател, 1994. 80 с.
39. Woodrow Wilson. - https://en.wikipedia.org/wiki/Woodrow_Wilson (25 дек. 2011, 8:10 ч.).
40. Dimitrov, Theodore D. L`Amitie Bulgaro-Suisse. 100 ans de relations culturelles bulgaro-suisses. Geneve, 1982.
41. Cluyver, C.A. Documents on the League of Nations. Leiden, 1920. - https://www.archive.org/ (25 дек. 2011, 8:40 ч.).
42. Вероятно най-ранната статия, в която е споменат несъществуващият биограф Бекер, е публикувана от Цанко Живков през 1976 г. [43], който се позовава на авторитетния за следдеветосептемврийския период източник: История на дипломацията. Т. ІІІ. С., Партиздат, 1949, с. 27. Авторът очевидно е пренебрегнал факта, че този източник е преведен от руски език, правилата на който за изписването на англоезични имена нерядко се различават от тези в българския език. Оттогава до наши дни Ц. Живков не е направил усилие да потърси нови сведения за въпросния Бекер [32], [38, с. 27], който всъщност е Рей Бейкър. А от него (Ц.Ж.) изключително съмнителната версия за това като как американският президент Т. Уилсън преписал 14-те точки от 8 ян. 1918 г. от книгата на Н. Димков, съчетана с внушението посредством признанието (че това ще да е вярно) на биографа Бекер, който е всъщност Рей Бейкър, се разпространява охотно на юнашко доверие къде ли не, особено в интернет.
43. Живков, Цанко. Звезда на съгласието. - Литер. фронт, № 52, 23 дек. 1976, с.5.
44. М. Б-ва. Всесветска столица. - Природа, г. ХІХ, 1914, кн. 6-7, 123-124.
45. Н. Обществото на народите. - Мир, № 6833, 19 март 1923, с. 1.
46. N.N. Един забравен предтеча на Обществото на народите. - Мир, №10 585, 30 окт. 1935 г., с. 3.
47. Янков, Александър. Проектът на чешкия крал Иржи от Подебради за създаване на световна организация за мир и неговото значение. - Истор. преглед, 1964, № V, 86 - 92.
48. Н. Кафтанджиев - биограф на Петър Димков, подвежда читателите, като твърди, че от проучването на Теодор Димитров „проличаваше и фактът, че най-значими като предложения са били именно предложението на инж. Никола Димков и това на швейцарците” [49, с. 276]. Книгата на Т. Димитров е изключително ценен източник за историята на българо-швейцарските връзки, но краткият текст за Н. Димков е популярно изложение, което не може да бъде определено дори като библиографско проучване, защото липсва списък с библиографските описания на споменатите от него „повече от 150 проекта”, камо ли въпросното изложение да бъде определяно като проучване на предисторията на Обществото на народите. Това изложение [40, с.66] изобщо не съдържа факта, за който споменава Н. Кафтанджиев, а само представя твърдение на Т. Димитров, което той не обосновава дори с кратък сравнителен анализ на поне двете предложения. А разликата между факт и твърдение е твърде съществена...
49. Кафтанджиев, Николай. Петър Димков. Добре познатият...непознат. С., ИК „Новата цивилизация”, 2007. 520 с.
50. Бакърджиев, Константин. „Звезда на съгласието” на Никола Димков - българският проект за ООН. Варна, Данграфик, 2001. 59 с.
51. Книгата на К. Бакърджиев съдържа немалко недостоверни твърдения. Особено неприятно впечатление прави крайно неточното цитиране на текстове от статията на проф. А. Балан в сп. „Заря” от 1931 г. [50, с. 23], което трудно може да се обясни с неволна авторска или редакционна грешка. К. Бакърджиев или е прецитирал друг автор, без да провери оригиналния текст на проф. А. Балан, или сам си е позволил недопустима намеса в него.
52. Георгиев, Георги К. Втори принос към изучванията за историята на желязодобивната индустрия в Алиботуш и съседните й планини. - Год. Варн. държ. ун. „Св. Кирил Славянобългарски”. Техн. фак. Т. 1, 1945-1946 (изд. 1947 г.), 1 -21.
53. Алексиев, Иван. Морският изобретател инженер Никола Димков. - Морски вестник, № 20, 25 окт. 2000, с. 15.
54. Попов, Сава. Звезда на съгласието. Постоянен световен съвет. - Родово имение, № 199, 17 авг. 2009, с. 8.
55. В бр. 200 от 24 авг. 2009 г. на „Родово имение” (с. 8) Сава Попов твърде прибързано внушава на читателите, че Акционерното индустриално др-во „Верига” в Бургас, основано през 1911 г., ще да е едно и също с дружеството „Никола Димков и сие”, изхождайки единствено от съвпадението на годината на основаване на двете фирми, и дори се учудва, че в архива на „Верига” не е открил „данни за каквото и да е участие на инж. Никола Димков”.
56. Известия и Ступански архив, г. VІІ, 1927-1928, № 4 -5, с. 149.
57. Попанастасов, Харалампи. Приносът на фамилия Димкови за техническото развитие на България. - Год. Нац. политехн. музей, т. 15, 1985, 120-130.
58. https://www.scribd.com/doc/ (5 ян. 2012 г., 9:10 ч.)
59. В испанския патент името на Тодор Бурмов е изписано Teodoro Stoyanow Bournow, т.е. Теодоро Стоянов Бурнов, като фамилното име е сгрешено вероятно още при подаването на заявката.
60. Българската възрожденска енциклопедия...Енциклопедия. С., ДИ „Д-р П. Берон”, 1988. 740 с.
61. Academie Parisienne des Inventeurs. https://en.wikipedia.org/wiki/Acad%C3%A9 (5 ян. 2012, 10:20 ч.).
Иван АЛЕКСИЕВ