КОЙ ВСЕ ПАК Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ? (3)
III. ДАДЕ ЛИ Н. ДИМКОВ НА СВЕТА ООН? Или за необходимостта от трезво проучване на неговата книга „Звезда на съгласието”
Преди пет години декларирах, че проектът на Н. Димков, предложен от него в книгата му „Звезда на съгласието”, не представлява изследователски интерес за мен [4, с. 179]. Все пак тази тема изисква знания по история на международното право и особено - предисторията на Обществото на народите (ОН), докато моя милост се занимава с история на техниката. Потвърждавам го и сега, но доколкото за историко-техническия прочит на биографията му ми се налага да ползвам писанията на трудно изброими вече димковеди, сравнителният анализ на мненията им предлага доста противоречия и неясноти, които при най-добро желание не ми позволяват да приемам на доверие иначе твърде съблазнителните твърдения. Например според сНД Н. Димков бил „първовдъхновителят (подч. И.А.) на тази идея... на днешната световна организация за мир и сигурност” [30], сиреч на ООН. Звучи като музика, стига да може да се обоснове с НАУЧНИ доказателства, каквито досега не ми е известно да са публикувани поне на български език (да не говорим пък за публикация на чуждестранен автор). За какво по-точно става дума?
1. Каква е историята на първото издание на книгата „Звезда на съгласието”. За него липсва дори библиографско проучване, камо ли някой да е изследвал и представил съдържанието му. Все още никой не е публикувал библиографското описание поне на френската версия, както и въз основа на оригинали да уточни на какви други езици и кога е отпечатано. Според академична енциклопедия от 1981 г., първото издание на книгата на френски език било през 1916 г. [31]. Българската „Уикипедия” също цитира този източник, но на практика нищо не уточнява, защото се позовава още и на статия от Цанко Живков, който пък уверява, че книгата била написана „в края на 1916 и началото на 1917 г.” [32], същата неопределеност витае и в сНД [30]. Според самия Н. Димков, годината на първото издание е 1917, съдейки по корицата на второто издание на френски език.
От близо четвърт век в ТД „Държавен архив” - Благоевград, във фонда „Инженер Никола Димков” се съхранява ксерографно копие на машинописния текст на първото издание на книгата на френски език и то е от 1917 г. [33, с. 3]. Този важен документ и до днес не е изследван и публикуван. А той поставя редица въпроси. Например:
- първото издание на книгата отпечатвано ли е изобщо под някаква форма или е известно само в машинописен вариант? През 1931 г. проф. А. Балан съобщава, че е прочел машинописен текст и само предполага, че той „ще да представя първото издание на съчинението” [34, с. 81], но това не означава нищо определено за вида на изданието. Ако все пак е публикувано, в каква форма - книга или на части в цариградски вестник? И за двата варианта са необходими проучвания. Особено е важно поне приблизително да се уточни кога през 1917 г. е публикувано първото издание;
- според проф. А. Балан „машинописният текст е по-кратък, в някои изрази по-остър или по-малко точен” (подч. И.А.) [34, с. 81]. За сравнение посочвам обема на ксерографните копия на двете издания, съхранявани в ТД „Държ. архив” - Благоевград: І - 34 листа, ІІ - 58 листа. Ако се изключи интервюто във второто издание, разликата в обема пак е съществена и потвърждава мнението на проф. А. Балан;
- след като става дума за съществена разлика, тогава какви все пак са предложенията на Н. Димков, публикувани в първото издание, защото, единствено то има значение в спора дали американският президент Т. Уилсън е ползвал нещо от него, ако изобщо го е виждал (за това - след малко).
2. Каква е историята на второто издание на книгата „Звезда на съгласието”. Твърдейки, че Т. Уилсън бил взаимствал от проекта на Н. Димков, нашенски автори тихомълком приемат, че преписвацията е станала от второто издание. Това обаче е невъзможно по следните причини: Т. Уилсън внася прословутите 14 точки в Конгреса на САЩ на 8 януари 1918 г. [35], докато второто издание е отпечатано след 4 септември с. г., т.е. най-малко 9 месеца по-късно, което логично следва от факта, че в него е публикувано интервю, дадено на 2 и 4 септември 1918 [34, с. 156].
От преводите на книгата на гръцки, немски и турски език досега библиографско потвърждение има само за изданието на гръцки език, което е отпечатано също през 1918 г., но в Цариград. Екземпляр от него се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”-София [36, с. 865], но той и до днес не е проучен и представен в историческата литература. През 1931 г. проф. А. Балан си спомня, че в „края на 1917 година” получил писмо от Цариград, към което са приложени машинописен френски текст на книгата от 1917 г. и френското издание от ... 1918 г. [34, с. 81]. Неволната грешка на 72-годишния професор е обяснима, а в конкретния случай не е съществена, защото текстът на самото писмо е в кавички и може да се приеме, че то е по самия оригинал. А според него към края на 1918 г. Н. Димков „съчинил на френски език една брошура, която е вече преведена на турски и на немски...” [34, с. 81]. От това следва, че второто издание на книгата е отпечатано най-напред на френски език. Странното е, че за превода му на гръцки език не е споменато нищо, което не изключва възможността той реално да е отпечатан в началото на 1919 г., но на титулната страница, по която се правят библиографските описания, да е отбелязано 1918 г. (подобна практика се среща и в наши дни). Досега обаче в българската литература липсва съобщение за библиографските описания на преводите на немски и турски език, да не говорим за издирени екземпляри и публикуването на проучвания по тях.
3. Получавал ли е американският президент Т. Уилсън книгата на Н. Димков. Преди години племенникът на Н. Димков Х. Попанастасов упорито твърдеше, че „има доказателства за кореспонденцията между Н. Димков и американския президент” [37, с. 11], но след като не публикува нито едно от тях, за историографията твърдението му остава авторско фантазиране без никаква доказателствена стойност. Потвърждава го и фактът, че в архива на Н. Димков, съхраняван в ТД „Държ. архив” - Благоевград, такъв документ не е описан. А дори да беше, положително отдавна щеше да бъде публикуван...
4. Кой всъщност е биографът Бекер на президента Т. Уилсън. Любимо „доказателство” на димковедите за това, като как Т. Уилсън е преписал от Н. Димков своите 14 точки от 8 януари 1918 г., е версията за неговия биограф Бекер, според който „нито една идея не принадлежеше на самия президент - всички бяха заимствани от другите” [38, с. 26-27]. Димковедът Ц. Живков, който лансира тази версия, през 1994 г. все още добре знае, че няма пряко доказателство дали Т. Уилсън е бил запознат с проекта на Н. Димков и признава, че „това могат да установят специалистите” [38, с. 26]. Междувременно обаче никой не е установил това, но пък в най-ново време Ц. Живков загърбва необходимостта от професионална проверка и вече елегантно си служи с полуистината, като твърди следното:
- Н. Димков изпраща книгата си до Т. Уилсън „по времето, когато САЩ още не са се намесили във войната” [32], следователно - преди 6 април 1917 г. Той (Ц.Ж.) не публикува обаче нито едно документално доказателство за това. За да има поне теоретична възможност Т. Уилсън да е преписал нещо от Н. Димков, трябва да се докаже, че в някаква форма (книга или вестникарско приложение) първото издание на книгата на Н. Димков излиза от печат не по-късно от края на март 1917 т.;
- едновременно Ц. Живков продължава да уверява: „И биографът на Томас Уилсън - Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а заимствана от други” [32].
Какво показват фактите?
Първо. От 14-те точки на Т. Уилсън само последната е свързана пряко с текста на книгата на Н. Димков;
Второ. Биограф Бекер на Т. Уилсън не съществува. Изгубих известно време да търся сведения за него и най-вече за биографичната му книга и не открих нищо, защото доверчиво приех фамилното име, тиражирано охотно от безброй димковеди [42]. Естествено отначало използвах английското изписване Becker, но не открих такъв автор на президентската биография. Оказа се обаче, че става дума за Рей Бейкър (Ray Baker), който през периода 1927 - 1939 г. издава 8-томна биография на Т. Уилсън. Със сигурност нито един димковед не подозира за съществуването на това многотомно съчинение, след като не познава поне фамилното име на автора, камо ли да е правил проверка какво всъщност е написано там за предисторията на 14-те точки...
Трето. Крайно едностранчиво и неубедително е сравнителният анализ да се прави само с 14-те точки от 8 януари 1918 г., защото е възможно Т. Уилсън да е публикувал подобна идея по-рано. За това загатва още през 1931 г. проф. А. Балан: „За американеца знаем, че е дозрел до своята идея от по-рано (подч. И.А.), работейки от професорска катедра...” Въпреки това обективно признание обаче, после авторът без никакъв анализ на публикациите на Т. Уилсън декларативно обявява, че „българинът Димков стои преди американеца Уилсън” [34, с. 164]. Става дума за това, че през периода 1890-1902 г. д-р Т. Уилсън е професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет, от 1902 до 1910 г. е негов ректор [39]. А проф. А. Балан е езиковед и статията му от 1931 г. показва, че той не е проучвал нито предисторията на ОН, нито публикациите на проф. Т. Уилсън.
5. Има ли предшественици на Н. Димков, или българин ли е „първовдъхновителят”
Вече обосновах, че второто издание на книгата на Н. Димков на френски език от 1918 г. не може да служи за доказване на български приоритет при създаването на ОН (да не говорим пък за ООН), защото е отпечатано най-рано през септември 1918 г., т.е. поне осем месеца след публичното обявяване на 14-те точки на американския президент Т. Уилсън. За подобно доказателство би могло да служи само първото издание от 1917 г. Засега неговото съдържание е неизвестно, а приоритетният спор изисква то да бъде сравнено с дотогавашни проекти по същата тема, за да се установи с какво предложение Н. Димков все пак е изпреварил свои предшественици. Разбира се, за димковедите, обявили нашия сънародник за „първовдъхновител”, преди него други автори няма, макар че те охотно цитират несъществуващия биограф Бекер и изобщо не обръщат внимание на констатацията му, че идеята е „заимствана от други”, т.е. става дума поне за няколко души. А според проучване на Теодор Димитров - заместник-библиотекар на библиотеката на ООН в Женева, публикувано през 1982 г., „повече от 150 проекта” (подч. И.А.) съдържат предложения за създаване на международна организация, подобна на Обществото на народите. От тях той отбелязва поименно само два: „Звезда на съгласието” от Н. Димков и швейцарския „Пример на Харта на Общество на нациите”, публикуван през 1917 г. [40, с. 66]. За съжаление, книгата на Т. Димитров е популярна, поради което авторът не публикува никакви източници за твърдението си [48].
Наскоро в интернет открих пълния текст на книгата „Документи за обществото на народите”, издадена на английски език през 1920 г. в Лайден (Нидерландия). Тя съдържа глава VІІ „Предишни схеми на Общество на народите”. Между тях липсва книгата на Н. Димков, но са представени библиографските описания на два британски проекта от 1915 г., един белгийски и един френски проект от 1916 г. и по един белгийски, френски и нидерландски проект от 1917 г. [41 с. 339-342]. Без да се направи критичен сравнителен анализ поне на тези проекти и швейцарското предложение, цитирано от Т. Димитров, от една страна, и първото издание на Н. Димков от 1917 г., от друга, би било твърде лековато да се претендира българско „първовдъхновителство”.
Известно време предполагах, че Н. Димков вероятно има приоритет поне що се отнася до идеята за наднационално сътрудничество в областта на науката, техниката и културата, т.е. интуитивно да е предложил предшественика на ЮНЕСКО. Оказа се обаче, че през 1913 г. група архитекти, художници и един инженер под ръководството на норвежко-американския скулптор и художник Хендрик Кристиан Андерсен (1872 - 1940 г.) разработва и публикува проект за
III. ДАДЕ ЛИ Н. ДИМКОВ НА СВЕТА ООН? Или за необходимостта от трезво проучване на неговата книга „Звезда на съгласието”
Преди пет години декларирах, че проектът на Н. Димков, предложен от него в книгата му „Звезда на съгласието”, не представлява изследователски интерес за мен [4, с. 179]. Все пак тази тема изисква знания по история на международното право и особено - предисторията на Обществото на народите (ОН), докато моя милост се занимава с история на техниката. Потвърждавам го и сега, но доколкото за историко-техническия прочит на биографията му ми се налага да ползвам писанията на трудно изброими вече димковеди, сравнителният анализ на мненията им предлага доста противоречия и неясноти, които при най-добро желание не ми позволяват да приемам на доверие иначе твърде съблазнителните твърдения. Например според сНД Н. Димков бил „първовдъхновителят (подч. И.А.) на тази идея... на днешната световна организация за мир и сигурност” [30], сиреч на ООН. Звучи като музика, стига да може да се обоснове с НАУЧНИ доказателства, каквито досега не ми е известно да са публикувани поне на български език (да не говорим пък за публикация на чуждестранен автор). За какво по-точно става дума?
1. Каква е историята на първото издание на книгата „Звезда на съгласието”. За него липсва дори библиографско проучване, камо ли някой да е изследвал и представил съдържанието му. Все още никой не е публикувал библиографското описание поне на френската версия, както и въз основа на оригинали да уточни на какви други езици и кога е отпечатано. Според академична енциклопедия от 1981 г., първото издание на книгата на френски език било през 1916 г. [31]. Българската „Уикипедия” също цитира този източник, но на практика нищо не уточнява, защото се позовава още и на статия от Цанко Живков, който пък уверява, че книгата била написана „в края на 1916 и началото на 1917 г.” [32], същата неопределеност витае и в сНД [30]. Според самия Н. Димков, годината на първото издание е 1917, съдейки по корицата на второто издание на френски език.
От близо четвърт век в ТД „Държавен архив” - Благоевград, във фонда „Инженер Никола Димков” се съхранява ксерографно копие на машинописния текст на първото издание на книгата на френски език и то е от 1917 г. [33, с. 3]. Този важен документ и до днес не е изследван и публикуван. А той поставя редица въпроси. Например:
- първото издание на книгата отпечатвано ли е изобщо под някаква форма или е известно само в машинописен вариант? През 1931 г. проф. А. Балан съобщава, че е прочел машинописен текст и само предполага, че той „ще да представя първото издание на съчинението” [34, с. 81], но това не означава нищо определено за вида на изданието. Ако все пак е публикувано, в каква форма - книга или на части в цариградски вестник? И за двата варианта са необходими проучвания. Особено е важно поне приблизително да се уточни кога през 1917 г. е публикувано първото издание;
- според проф. А. Балан „машинописният текст е по-кратък, в някои изрази по-остър или по-малко точен” (подч. И.А.) [34, с. 81]. За сравнение посочвам обема на ксерографните копия на двете издания, съхранявани в ТД „Държ. архив” - Благоевград: І - 34 листа, ІІ - 58 листа. Ако се изключи интервюто във второто издание, разликата в обема пак е съществена и потвърждава мнението на проф. А. Балан;
- след като става дума за съществена разлика, тогава какви все пак са предложенията на Н. Димков, публикувани в първото издание, защото, единствено то има значение в спора дали американският президент Т. Уилсън е ползвал нещо от него, ако изобщо го е виждал (за това - след малко).
2. Каква е историята на второто издание на книгата „Звезда на съгласието”. Твърдейки, че Т. Уилсън бил взаимствал от проекта на Н. Димков, нашенски автори тихомълком приемат, че преписвацията е станала от второто издание. Това обаче е невъзможно по следните причини: Т. Уилсън внася прословутите 14 точки в Конгреса на САЩ на 8 януари 1918 г. [35], докато второто издание е отпечатано след 4 септември с. г., т.е. най-малко 9 месеца по-късно, което логично следва от факта, че в него е публикувано интервю, дадено на 2 и 4 септември 1918 [34, с. 156].
От преводите на книгата на гръцки, немски и турски език досега библиографско потвърждение има само за изданието на гръцки език, което е отпечатано също през 1918 г., но в Цариград. Екземпляр от него се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”-София [36, с. 865], но той и до днес не е проучен и представен в историческата литература. През 1931 г. проф. А. Балан си спомня, че в „края на 1917 година” получил писмо от Цариград, към което са приложени машинописен френски текст на книгата от 1917 г. и френското издание от ... 1918 г. [34, с. 81]. Неволната грешка на 72-годишния професор е обяснима, а в конкретния случай не е съществена, защото текстът на самото писмо е в кавички и може да се приеме, че то е по самия оригинал. А според него към края на 1918 г. Н. Димков „съчинил на френски език една брошура, която е вече преведена на турски и на немски...” [34, с. 81]. От това следва, че второто издание на книгата е отпечатано най-напред на френски език. Странното е, че за превода му на гръцки език не е споменато нищо, което не изключва възможността той реално да е отпечатан в началото на 1919 г., но на титулната страница, по която се правят библиографските описания, да е отбелязано 1918 г. (подобна практика се среща и в наши дни). Досега обаче в българската литература липсва съобщение за библиографските описания на преводите на немски и турски език, да не говорим за издирени екземпляри и публикуването на проучвания по тях.
3. Получавал ли е американският президент Т. Уилсън книгата на Н. Димков. Преди години племенникът на Н. Димков Х. Попанастасов упорито твърдеше, че „има доказателства за кореспонденцията между Н. Димков и американския президент” [37, с. 11], но след като не публикува нито едно от тях, за историографията твърдението му остава авторско фантазиране без никаква доказателствена стойност. Потвърждава го и фактът, че в архива на Н. Димков, съхраняван в ТД „Държ. архив” - Благоевград, такъв документ не е описан. А дори да беше, положително отдавна щеше да бъде публикуван...
4. Кой всъщност е биографът Бекер на президента Т. Уилсън. Любимо „доказателство” на димковедите за това, като как Т. Уилсън е преписал от Н. Димков своите 14 точки от 8 януари 1918 г., е версията за неговия биограф Бекер, според който „нито една идея не принадлежеше на самия президент - всички бяха заимствани от другите” [38, с. 26-27]. Димковедът Ц. Живков, който лансира тази версия, през 1994 г. все още добре знае, че няма пряко доказателство дали Т. Уилсън е бил запознат с проекта на Н. Димков и признава, че „това могат да установят специалистите” [38, с. 26]. Междувременно обаче никой не е установил това, но пък в най-ново време Ц. Живков загърбва необходимостта от професионална проверка и вече елегантно си служи с полуистината, като твърди следното:
- Н. Димков изпраща книгата си до Т. Уилсън „по времето, когато САЩ още не са се намесили във войната” [32], следователно - преди 6 април 1917 г. Той (Ц.Ж.) не публикува обаче нито едно документално доказателство за това. За да има поне теоретична възможност Т. Уилсън да е преписал нещо от Н. Димков, трябва да се докаже, че в някаква форма (книга или вестникарско приложение) първото издание на книгата на Н. Димков излиза от печат не по-късно от края на март 1917 т.;
- едновременно Ц. Живков продължава да уверява: „И биографът на Томас Уилсън - Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а заимствана от други” [32].
Какво показват фактите?
Първо. От 14-те точки на Т. Уилсън само последната е свързана пряко с текста на книгата на Н. Димков;
Второ. Биограф Бекер на Т. Уилсън не съществува. Изгубих известно време да търся сведения за него и най-вече за биографичната му книга и не открих нищо, защото доверчиво приех фамилното име, тиражирано охотно от безброй димковеди [42]. Естествено отначало използвах английското изписване Becker, но не открих такъв автор на президентската биография. Оказа се обаче, че става дума за Рей Бейкър (Ray Baker), който през периода 1927 - 1939 г. издава 8-томна биография на Т. Уилсън. Със сигурност нито един димковед не подозира за съществуването на това многотомно съчинение, след като не познава поне фамилното име на автора, камо ли да е правил проверка какво всъщност е написано там за предисторията на 14-те точки...
Трето. Крайно едностранчиво и неубедително е сравнителният анализ да се прави само с 14-те точки от 8 януари 1918 г., защото е възможно Т. Уилсън да е публикувал подобна идея по-рано. За това загатва още през 1931 г. проф. А. Балан: „За американеца знаем, че е дозрел до своята идея от по-рано (подч. И.А.), работейки от професорска катедра...” Въпреки това обективно признание обаче, после авторът без никакъв анализ на публикациите на Т. Уилсън декларативно обявява, че „българинът Димков стои преди американеца Уилсън” [34, с. 164]. Става дума за това, че през периода 1890-1902 г. д-р Т. Уилсън е професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет, от 1902 до 1910 г. е негов ректор [39]. А проф. А. Балан е езиковед и статията му от 1931 г. показва, че той не е проучвал нито предисторията на ОН, нито публикациите на проф. Т. Уилсън.
5. Има ли предшественици на Н. Димков, или българин ли е „първовдъхновителят”
Вече обосновах, че второто издание на книгата на Н. Димков на френски език от 1918 г. не може да служи за доказване на български приоритет при създаването на ОН (да не говорим пък за ООН), защото е отпечатано най-рано през септември 1918 г., т.е. поне осем месеца след публичното обявяване на 14-те точки на американския президент Т. Уилсън. За подобно доказателство би могло да служи само първото издание от 1917 г. Засега неговото съдържание е неизвестно, а приоритетният спор изисква то да бъде сравнено с дотогавашни проекти по същата тема, за да се установи с какво предложение Н. Димков все пак е изпреварил свои предшественици. Разбира се, за димковедите, обявили нашия сънародник за „първовдъхновител”, преди него други автори няма, макар че те охотно цитират несъществуващия биограф Бекер и изобщо не обръщат внимание на констатацията му, че идеята е „заимствана от други”, т.е. става дума поне за няколко души. А според проучване на Теодор Димитров - заместник-библиотекар на библиотеката на ООН в Женева, публикувано през 1982 г., „повече от 150 проекта” (подч. И.А.) съдържат предложения за създаване на международна организация, подобна на Обществото на народите. От тях той отбелязва поименно само два: „Звезда на съгласието” от Н. Димков и швейцарския „Пример на Харта на Общество на нациите”, публикуван през 1917 г. [40, с. 66]. За съжаление, книгата на Т. Димитров е популярна, поради което авторът не публикува никакви източници за твърдението си [48].
Наскоро в интернет открих пълния текст на книгата „Документи за обществото на народите”, издадена на английски език през 1920 г. в Лайден (Нидерландия). Тя съдържа глава VІІ „Предишни схеми на Общество на народите”. Между тях липсва книгата на Н. Димков, но са представени библиографските описания на два британски проекта от 1915 г., един белгийски и един френски проект от 1916 г. и по един белгийски, френски и нидерландски проект от 1917 г. [41 с. 339-342]. Без да се направи критичен сравнителен анализ поне на тези проекти и швейцарското предложение, цитирано от Т. Димитров, от една страна, и първото издание на Н. Димков от 1917 г., от друга, би било твърде лековато да се претендира българско „първовдъхновителство”.
Известно време предполагах, че Н. Димков вероятно има приоритет поне що се отнася до идеята за наднационално сътрудничество в областта на науката, техниката и културата, т.е. интуитивно да е предложил предшественика на ЮНЕСКО. Оказа се обаче, че през 1913 г. група архитекти, художници и един инженер под ръководството на норвежко-американския скулптор и художник Хендрик Кристиан Андерсен (1872 - 1940 г.) разработва и публикува проект за
Никола Димков (1861 - 1937 г.) - https://t3.gstatic.com/images?
Корицата на второто издание на книгата „Звезда на съгласието” от Н. Димков (на френски език), 1918 г. - https://t1.gstatic.com/images?lw
Корицата на оригиналното издание на „Магнисима харта”, 1916 г. - https://t1.gstatic.com/images?iQ
Корица на книгата „Документи за обществото на народите”, издадена в Лайден през 1920 г. - https://covers.openlibrary.org
Корицата на „Магнисима харта”, преизд. 2009 г. - https://ecx.images-amazon.com/im
Проект за световна столица на арх. Х. Андерсен, 1913 г. - https://4.bp.blogspot.com/
Кулата на прогреса, арх. Х. Андерсен, 1913 г. - https://www.gutenberg.org/files/364
Проф. Александър Янков - https://static.bnt.bg/public/files/articles/20
Цанко Живков - https://www.google.bg/imgres?q=%22
Томас Уудроу Уилсън (1856 - 1924 г.) - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/
Рей Бейкър (1870 - 1946 г.), биограф на Т. Уилсън
https://t2.gstatic.com/images?q=tbn:
https://t2.gstatic.com/images?q=tbn:
Рей Бейкър (1870 - 1946 г.), биограф на Т. Уилсън
https://t2.gstatic.com/images?q=tbn:
https://t2.gstatic.com/images?q=tbn:
световна столица. Според него тя „трябва да бъде център на науката, изкуствата и физическата култура ... В научния център се издига кулата на прогреса (с височина 320 м - И.А.), направена от стомана и мрамор. Около нея се намират четири великолепни дворци, предназначени за международни научни конгреси”. Предложени са няколко места за построяването на този световен научен център, но първото от тях е при белгийската столица Брюксел. За проекта е издадена книга, подарена през 1914 г. и на Народната библиотека в София [44].
А това далеч не е единственият случай на проекти, предшестващи под една или друга форма идеята за Обществото на народите, респ. ООН, появили се преди книгата „Звезда на съгласието”. Тук посочвам само още три примера:
- през 1923 г. професорът по междудържавно и международно частно право Георги П. Генов изнася пред студентското дружество при Свободния университет в София беседа за предисторията на Обществото на народите, като представя десетина проекта през периода 1815-1914 г. [45]. Той не споменава книгата на Н. Димков, но положително причината не е пренебрегването на предложението му, а най-вече липсата на информация за него;
- през 1935 г. столичен вестник публикува статията „Един забравен предтеча на Обществото на народите” (подч. И.А.), с която напомня за книгата „Опит да Ви забавлявам” от Йохан фон Платен, издадена през 1758 г. в Росток. Книгата съдържа „Проект да се обезпечи траен мир в Европа” [46];
- през 1964 г. професорът по международно право Александър Янков публикува научна статия за чешки проект от 1424 г. „за създаване на световна организация за мир и неговото значение”. В нея видният български юрист прави сравнителен анализ с Устава на ООН и Устава на ЮНЕСКО и обосновава извода, че този проект е „начален момент на цяла една еволюция в развитието на идеята за междудържавна организация, която в наши дни е намерила своето въплъщение в ООН” [47, с. 92]. При това в конкретния случай не става дума за изолирано мнение, като се има предвид, че петстотингодишнината на този основополагащ документ е чествана официално по линия на ЮНЕСКО.
6. Нека оставим настрана неприятния факт, че първото издание на „Звезда на съгласието” от 1917 г., което по обем и характер на текста съществено се различава от второто издание, и до днес не е преведено на български език, но липсва и достоверен превод на български език и на второто издание. Досега в литературата са достъпни четири български версии на второто издание, но те на редица места си противоречат и трудно могат да служат за изследователска работа, още повече че нито едно от тях не е съчетано с преиздаване на френския текст. Тези версии са следните:
1931 г. - на проф. А. Балан [34, с. 84-90, 151-162]. Текстът е архаичен.
1985 г. - на Х. Попанастасов [37, с. 13-29]. Липсва интервюто на редактора на „Фарос” от 2 и 4 септ. 1918 г.
1994 г. - на Ц. Живков [38, с. 45-71].
2001 г. - на К. Бакърджиев [50, с. 31 - 58]. Преводът е отпечатан и в „Известия на Българска орда”, 2001, № 1.
За краткост от сравнението ще изключа текста на проф. А. Балан, който е архаичен за днешния читател, и ще посоча само един пример. В интервюто пред „Фарос” Н. Димков съобщава поименно 24 служби на Постоянния световен съвет. Предпоследната от тях при Ц.Ж. е „Световно поощряване на всяко откритие, дело или проект, признати за полезни за човечеството”, при К.Б. - „Световно поощряване на изобретенията и проектите с признат полезен ефект за човечеството”. От една страна, няма яснота дали става дума за открития или изобретения, от друга, съществува ли в оригиналния френски текст думата дело или не? В сравнение с това останалите очевидни различия могат да бъдат приети за дреболии. А споменатите четири превода предлагат изобилие от подобни примери... Поради това крайно необходимо е висококвалифициран преводач да направи адекватен превод от френски на български език на двете издания на книгата, които да бъдат отпечатани заедно.
Следват:
ІV. НЕМОРСКАТА ТЕХНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ
V. МОРСКАТА ИЗОБРЕТАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ
Иван АЛЕКСИЕВ
Кой все пак е инж. Никола Димков? (Литература и бележки)
Поместваме като отделен файл литературата и бележките към изследването на Иван Алексиев, за да може да се ползва при четенето и на петте части на публикацията.
А това далеч не е единственият случай на проекти, предшестващи под една или друга форма идеята за Обществото на народите, респ. ООН, появили се преди книгата „Звезда на съгласието”. Тук посочвам само още три примера:
- през 1923 г. професорът по междудържавно и международно частно право Георги П. Генов изнася пред студентското дружество при Свободния университет в София беседа за предисторията на Обществото на народите, като представя десетина проекта през периода 1815-1914 г. [45]. Той не споменава книгата на Н. Димков, но положително причината не е пренебрегването на предложението му, а най-вече липсата на информация за него;
- през 1935 г. столичен вестник публикува статията „Един забравен предтеча на Обществото на народите” (подч. И.А.), с която напомня за книгата „Опит да Ви забавлявам” от Йохан фон Платен, издадена през 1758 г. в Росток. Книгата съдържа „Проект да се обезпечи траен мир в Европа” [46];
- през 1964 г. професорът по международно право Александър Янков публикува научна статия за чешки проект от 1424 г. „за създаване на световна организация за мир и неговото значение”. В нея видният български юрист прави сравнителен анализ с Устава на ООН и Устава на ЮНЕСКО и обосновава извода, че този проект е „начален момент на цяла една еволюция в развитието на идеята за междудържавна организация, която в наши дни е намерила своето въплъщение в ООН” [47, с. 92]. При това в конкретния случай не става дума за изолирано мнение, като се има предвид, че петстотингодишнината на този основополагащ документ е чествана официално по линия на ЮНЕСКО.
6. Нека оставим настрана неприятния факт, че първото издание на „Звезда на съгласието” от 1917 г., което по обем и характер на текста съществено се различава от второто издание, и до днес не е преведено на български език, но липсва и достоверен превод на български език и на второто издание. Досега в литературата са достъпни четири български версии на второто издание, но те на редица места си противоречат и трудно могат да служат за изследователска работа, още повече че нито едно от тях не е съчетано с преиздаване на френския текст. Тези версии са следните:
1931 г. - на проф. А. Балан [34, с. 84-90, 151-162]. Текстът е архаичен.
1985 г. - на Х. Попанастасов [37, с. 13-29]. Липсва интервюто на редактора на „Фарос” от 2 и 4 септ. 1918 г.
1994 г. - на Ц. Живков [38, с. 45-71].
2001 г. - на К. Бакърджиев [50, с. 31 - 58]. Преводът е отпечатан и в „Известия на Българска орда”, 2001, № 1.
За краткост от сравнението ще изключа текста на проф. А. Балан, който е архаичен за днешния читател, и ще посоча само един пример. В интервюто пред „Фарос” Н. Димков съобщава поименно 24 служби на Постоянния световен съвет. Предпоследната от тях при Ц.Ж. е „Световно поощряване на всяко откритие, дело или проект, признати за полезни за човечеството”, при К.Б. - „Световно поощряване на изобретенията и проектите с признат полезен ефект за човечеството”. От една страна, няма яснота дали става дума за открития или изобретения, от друга, съществува ли в оригиналния френски текст думата дело или не? В сравнение с това останалите очевидни различия могат да бъдат приети за дреболии. А споменатите четири превода предлагат изобилие от подобни примери... Поради това крайно необходимо е висококвалифициран преводач да направи адекватен превод от френски на български език на двете издания на книгата, които да бъдат отпечатани заедно.
Следват:
ІV. НЕМОРСКАТА ТЕХНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ
V. МОРСКАТА ИЗОБРЕТАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ
Иван АЛЕКСИЕВ
Кой все пак е инж. Никола Димков? (Литература и бележки)
Поместваме като отделен файл литературата и бележките към изследването на Иван Алексиев, за да може да се ползва при четенето и на петте части на публикацията.