КОРАБИ С ИМЕТО „БЪЛГАРИЯ” В СЪСТАВА НА
БТПД И ПАРАХОДСТВО БМФ
Параход „България I” (1894 – 1943 г.)
След като на 14 декември 1892 г. Народното събрание приема „Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество по Черно море”, акционерите му предприемат мерки за закупуване на кораби за извършване на основната му дейност. На 17 август 1893 г. общото събрание на дружеството упълномощава председателя на управителния съвет Велико Христов, директора Ради Иванов и правителствения делегат полковник Панайот Ангелов - началник на Дунавската флотилия и Морската част, да поръчат строителството на два товарно-пътнически кораба в Англия. Предпочетена е корабостроителницата на „Ричардсън и Сие” в град Нюкасъл на река Тайн. Наблюдението на строителството на корабите е възложено на мичман I ранг Станчо Димитриев от военния флот, който по това време е на обучение в Англия. Той наблюдава и изпълнението на изискването на военния ни флот за включването в конструкцията на корабите на фундаменти за монтиране при необходимост на 120 мм корабни оръдия. Поръчката на корабите е авансово предплатена в златни български левове.
Първият параход – „Борис”, е предаден на БТПД на 26 юни 1894 г., а вторият, който е по-голям – „България”, на 29 август 1894 г. Параходът „България” е един от най-дълголетните български търговски кораби – той е в експлоатация до есента на 1943 г. Неговите основни данни са:
- водоизместване 2276 тона
- дължина 73,3 метра
- широчина 10,21 метра
- височина на борда 6,63 метра
- парна машина с мощност 1167 к.с.
- консумация на въглища – 18 тона за денонощие
- скорост 13 възла
- пътнически места: I класа – 20, II класа – 24, III класа – 30-40
- обем на хамбарите – 1565 куб. м.
Появата на „България” и на „Борис” в Черно море е причината навлата за превоз на стоки от българските пристанища до Цариград да паднат от два до десет пъти. По-късно „България” плава до гръцки, сирийски, палестински и египетски пристанища. Параходът взема участие във всички войни, които води България. През Първата световна война е плаваща база за подводници и водосамолети. След войната превозва военнопленници. В периода между двете световни войни „България” плава отново до всички черноморски и източно-средиземноморски пристанища, като изпълнява рейсове в интерес на българския внос и износ.
На 14 февруари 1941 г. параходът „България” е реквизиран за нуждите на военния флот. Малко по-късно българският екипаж слиза от него в гръцкото пристанище Пирея и корабът е предоставен на немската военноморска групировка в Егeйско море. След смяна на котлите параходът отново развива скорост от 13 възла и е преоборудван като минен заградител и спомагателен кръстосвач. При извършване на минно заграждение той е атакуван с четири торпеда от английската подводница „Ънрули” и потопен южно от о-в Аморгос в Критско море на 8 октомври 1943 г.
Параход „България ІІ” (1947 – 1976 г.)
След Втората световна война морското ни търговско корабоплаване започва от нулата, тъй като всичките плавателни съдове на Българското търговско
БТПД И ПАРАХОДСТВО БМФ
Параход „България I” (1894 – 1943 г.)
След като на 14 декември 1892 г. Народното събрание приема „Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество по Черно море”, акционерите му предприемат мерки за закупуване на кораби за извършване на основната му дейност. На 17 август 1893 г. общото събрание на дружеството упълномощава председателя на управителния съвет Велико Христов, директора Ради Иванов и правителствения делегат полковник Панайот Ангелов - началник на Дунавската флотилия и Морската част, да поръчат строителството на два товарно-пътнически кораба в Англия. Предпочетена е корабостроителницата на „Ричардсън и Сие” в град Нюкасъл на река Тайн. Наблюдението на строителството на корабите е възложено на мичман I ранг Станчо Димитриев от военния флот, който по това време е на обучение в Англия. Той наблюдава и изпълнението на изискването на военния ни флот за включването в конструкцията на корабите на фундаменти за монтиране при необходимост на 120 мм корабни оръдия. Поръчката на корабите е авансово предплатена в златни български левове.
Първият параход – „Борис”, е предаден на БТПД на 26 юни 1894 г., а вторият, който е по-голям – „България”, на 29 август 1894 г. Параходът „България” е един от най-дълголетните български търговски кораби – той е в експлоатация до есента на 1943 г. Неговите основни данни са:
- водоизместване 2276 тона
- дължина 73,3 метра
- широчина 10,21 метра
- височина на борда 6,63 метра
- парна машина с мощност 1167 к.с.
- консумация на въглища – 18 тона за денонощие
- скорост 13 възла
- пътнически места: I класа – 20, II класа – 24, III класа – 30-40
- обем на хамбарите – 1565 куб. м.
Появата на „България” и на „Борис” в Черно море е причината навлата за превоз на стоки от българските пристанища до Цариград да паднат от два до десет пъти. По-късно „България” плава до гръцки, сирийски, палестински и египетски пристанища. Параходът взема участие във всички войни, които води България. През Първата световна война е плаваща база за подводници и водосамолети. След войната превозва военнопленници. В периода между двете световни войни „България” плава отново до всички черноморски и източно-средиземноморски пристанища, като изпълнява рейсове в интерес на българския внос и износ.
На 14 февруари 1941 г. параходът „България” е реквизиран за нуждите на военния флот. Малко по-късно българският екипаж слиза от него в гръцкото пристанище Пирея и корабът е предоставен на немската военноморска групировка в Егeйско море. След смяна на котлите параходът отново развива скорост от 13 възла и е преоборудван като минен заградител и спомагателен кръстосвач. При извършване на минно заграждение той е атакуван с четири торпеда от английската подводница „Ънрули” и потопен южно от о-в Аморгос в Критско море на 8 октомври 1943 г.
Параход „България ІІ” (1947 – 1976 г.)
След Втората световна война морското ни търговско корабоплаване започва от нулата, тъй като всичките плавателни съдове на Българското търговско
Параход „България I” (1894 – 1943 г.). Снимката е от фонда на Военноморския музей във Варна.
Параход „България ІІ” (1947 – 1976 г.). Снимката е от фонда на Военноморския музей във Варна.
Моторен кораб „България III” (1978 – 2006 г.).
Снимка shipspotting.com
Снимка shipspotting.com
Моторен кораб „България IV” (2010 - ). Снимка Параходство БМФ АД
параходно дружество са потопени. Няколко десетки гемии обслужват единствено крайбрежното плаване.
С постановление на Министерския съвет от 25.01.1946 г. е взето решение за закупуване на кораби за морското ни корабоплаване. Сумата отпусната за тази цел е в размер на около 3 млн. долара. На 22 април 1946 г. седемчленна комисия отпътува за Швеция, за да закупи първите плавателни съдове за възстановяване на морското ни корабоплаване. В търсене на добри оферти членове на комисията пътуват и до съседна Норвегия. В нейната столица Осло на 5 юли 1946 г. е сключен договор с норвежка фирма за кораба „Виндеген”, предназначен за превоз на масови товари. Той е преименуван на „България”. Построен е в Съндърланд - Англия през 1945 г. по чертежи, одобрени от английското адмиралтейство. Затова при строежа му са направени редица изменения, които подобряват неговите мореходни качества. Договорената цена е 1 262 000 долара. Техническите характеристики на параход „България” са: товароподемност - 7 350 тона, парна машина с мощност 2074 к.с., скорост 11.5 възла, дължина - 122 м, ширина - 17.10 м, височина - 10.50 м, газене - 7.02 м.
Тъй като е вече отдаден под наем за една година, преговорите се водят без комисията да може да извърши оглед на кораба. Въпреки това тя поема риска да сключи договор със собствениците. Приемането на параход „България” се извършва през юни 1947 г., когато приключва едногодишните му плавания до Южна Америка.
Вдигането на флага се състои на 1.07.1947 г. в гр. Трондхайм - Норвегия, а кръстник става министърът Попзлатев. Негов първи капитан е Димитър Фурнаджиев, а главен механик - Иван Златарев.
Същата година той достига до съветското пристанище Архангелск. В този рейс „България” е първият български кораб, пресякъл Полярния кръг и посетил Финландия. През 30-годишната му експлоатация е използван предимно за превоз на съветски товари за България от пристанища в Черно, Балтийско и Северно море. Плава и по направление към западноевропейски пристанища. През 1976 г. е бракуван и предаден за нарязване на скрап в Сплит.
Корабът е награден с ордени „Народен орден на труда” - златен (Указ № 534/1951 г.) и „Червено знаме на труда” (Указ № 348/1963 г.)
Моторен кораб „България III” (1978 - 2006 г.)
На 14 юни 1978 г., по-малко от две години след излизането на парахода „България” от състава на Параходство БМФ, във флота на компанията не е включен нов кораб с това име. В пристанище Иличевск (тогава в СССР) е получен от капитан Живко Гавраилов и от главния механик Здравко Янков въглевоз с 52 975 тона дедуейт. Построен е в завод „Океан” в Николаев (днес в Украйна). Заедно с кораба-близнак „Родина” (получен на 12 декември 1978 г.) са двата най-големи сухотоварни кораба на Параходството. Основните му данни са:
- дължина 215,4 метра
- широчина 31,86 метра
- газене 12,25 метра
- главен двигател В&W - 13 700 к.с.
- скорост 15 възла
Корабът е в състава на БМФ до 27 септември 2006 г., когато е продаден на друг корабособственик. Плавателният съд е в експлоатация и сега под името TEMIRA.
Любопитна подробност: в настоящия момент има кораби с името „България”, но те не са на български компании. Само след няколко месеца експлоатация, построеният в Русенската корабостроителница като OSTLAND многоцелеви кораб през септември 2004 г. получи името BBC BULGARIA и сега се мениджира от BRIESE SCHIFFAHRT LEER - GERMANY. Големият контейнерен оператор MSC от 10 януари 2007 г. оперира с кораба MSC BULGARIA (построен през 1988 г. като POLAND, преименуван през 1991 г. на ITALY).
Моторен кораб „България IV” (2010 г. - )
През настоящата година името „България” отново се връща върху бордовете на кораб, собственост на Параходство БМФ. Това е четвъртият кораб с това име в историята на съвременното българско търговско корабоплаване. Той е построен през тази година в корабостроителницата Jiangsu Eastern Heavy Industry Co Ltd - Jingjiang JS (Китай) под името CORDOBA (IMO: 9404431). За негов капитан е номиниран к.д.п. Генчо Христов, завършил ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1995 г.
Основните размери на „България - IV” са:
- дължина 189,99 метра
- широчина 28,50 метра
- дедуейт 37 852 тона (24 165 Gt.,)
- главен двигател: Wartsila 6RTA48T с мощност 11 869 к. с.
Така традицията в Параходство БМФ да има кораб с името „България”, заложена през ХIХ век, продължава и през ХХI век.
Атанас ПАНАЙОТОВ
С постановление на Министерския съвет от 25.01.1946 г. е взето решение за закупуване на кораби за морското ни корабоплаване. Сумата отпусната за тази цел е в размер на около 3 млн. долара. На 22 април 1946 г. седемчленна комисия отпътува за Швеция, за да закупи първите плавателни съдове за възстановяване на морското ни корабоплаване. В търсене на добри оферти членове на комисията пътуват и до съседна Норвегия. В нейната столица Осло на 5 юли 1946 г. е сключен договор с норвежка фирма за кораба „Виндеген”, предназначен за превоз на масови товари. Той е преименуван на „България”. Построен е в Съндърланд - Англия през 1945 г. по чертежи, одобрени от английското адмиралтейство. Затова при строежа му са направени редица изменения, които подобряват неговите мореходни качества. Договорената цена е 1 262 000 долара. Техническите характеристики на параход „България” са: товароподемност - 7 350 тона, парна машина с мощност 2074 к.с., скорост 11.5 възла, дължина - 122 м, ширина - 17.10 м, височина - 10.50 м, газене - 7.02 м.
Тъй като е вече отдаден под наем за една година, преговорите се водят без комисията да може да извърши оглед на кораба. Въпреки това тя поема риска да сключи договор със собствениците. Приемането на параход „България” се извършва през юни 1947 г., когато приключва едногодишните му плавания до Южна Америка.
Вдигането на флага се състои на 1.07.1947 г. в гр. Трондхайм - Норвегия, а кръстник става министърът Попзлатев. Негов първи капитан е Димитър Фурнаджиев, а главен механик - Иван Златарев.
Същата година той достига до съветското пристанище Архангелск. В този рейс „България” е първият български кораб, пресякъл Полярния кръг и посетил Финландия. През 30-годишната му експлоатация е използван предимно за превоз на съветски товари за България от пристанища в Черно, Балтийско и Северно море. Плава и по направление към западноевропейски пристанища. През 1976 г. е бракуван и предаден за нарязване на скрап в Сплит.
Корабът е награден с ордени „Народен орден на труда” - златен (Указ № 534/1951 г.) и „Червено знаме на труда” (Указ № 348/1963 г.)
Моторен кораб „България III” (1978 - 2006 г.)
На 14 юни 1978 г., по-малко от две години след излизането на парахода „България” от състава на Параходство БМФ, във флота на компанията не е включен нов кораб с това име. В пристанище Иличевск (тогава в СССР) е получен от капитан Живко Гавраилов и от главния механик Здравко Янков въглевоз с 52 975 тона дедуейт. Построен е в завод „Океан” в Николаев (днес в Украйна). Заедно с кораба-близнак „Родина” (получен на 12 декември 1978 г.) са двата най-големи сухотоварни кораба на Параходството. Основните му данни са:
- дължина 215,4 метра
- широчина 31,86 метра
- газене 12,25 метра
- главен двигател В&W - 13 700 к.с.
- скорост 15 възла
Корабът е в състава на БМФ до 27 септември 2006 г., когато е продаден на друг корабособственик. Плавателният съд е в експлоатация и сега под името TEMIRA.
Любопитна подробност: в настоящия момент има кораби с името „България”, но те не са на български компании. Само след няколко месеца експлоатация, построеният в Русенската корабостроителница като OSTLAND многоцелеви кораб през септември 2004 г. получи името BBC BULGARIA и сега се мениджира от BRIESE SCHIFFAHRT LEER - GERMANY. Големият контейнерен оператор MSC от 10 януари 2007 г. оперира с кораба MSC BULGARIA (построен през 1988 г. като POLAND, преименуван през 1991 г. на ITALY).
Моторен кораб „България IV” (2010 г. - )
През настоящата година името „България” отново се връща върху бордовете на кораб, собственост на Параходство БМФ. Това е четвъртият кораб с това име в историята на съвременното българско търговско корабоплаване. Той е построен през тази година в корабостроителницата Jiangsu Eastern Heavy Industry Co Ltd - Jingjiang JS (Китай) под името CORDOBA (IMO: 9404431). За негов капитан е номиниран к.д.п. Генчо Христов, завършил ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1995 г.
Основните размери на „България - IV” са:
- дължина 189,99 метра
- широчина 28,50 метра
- дедуейт 37 852 тона (24 165 Gt.,)
- главен двигател: Wartsila 6RTA48T с мощност 11 869 к. с.
Така традицията в Параходство БМФ да има кораб с името „България”, заложена през ХIХ век, продължава и през ХХI век.
Атанас ПАНАЙОТОВ