КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПАРАХОДА „БРЕЗА”?
В спомена на к.д.п. Николай Йовчев „Карго-рекламциите са забавни ребуси!” става дума за казус, в който се споменава параходът „Бреза”. Този кораб е за кратко време в търговския ни флот, но експлоатацията му е свързана с интересни събития, което ни дава основание да си зададем въпроса: какво знаем за парахода „Бреза”?
Според норвежкия сайт https://www.warsailors.com параходът „Бреза” е построен през 1922 г. в Stavanger Stoberi & Dok, Stavanger, Норвегия, под името Herdis. До 4 април 1960 г., когато е приет от български екипаж, е експлоатиран от компанията Bachke & Co, Trondheim и плава под името Gudrid (ID No 5505168). Задвижва се от парна машина с тройно разширение. В началото на Втората световна война участва под името Gudrid в три конвоя като военен транспорт в състава на съюзническите сили. След германското нахлуване в Норвегия се оказва в норвежки води и преминава под контрола на немско командване, което също го използва като военен транспорт. Потопен е на 30 март 1945 г. след атака на съюзническата авиация в пристанището на Menstad, Porsgrunn. В края на същата година е вдигнат от морското дъно и провлачен до Nylands mek. Verksted, където преминава продължителен възстановителен ремонт. Влиза в експлоатация чак през 1948 г. Данни за тази част от биографията на парахода могат да бъдат открити в: https://www.shipspotting.com Там пък не фигурира първоначалното име на парахода Herdis. А иначе Herdis е популярно женско име в скандинавските държави.
На 4 април 1960 г. построеният през 1922 г. параход Herdis е продаден на ДСП „Булет” (Bulet-State Economic Enterprice, Sofia), с регистрация в Пристанище Варна и под името „Бреза” (Breza). Първи капитан на кораба е Васил Вълчанов, а екипажът е от Параходство БМФ. През 1964 г. „Бреза” е „продаден” (преотстъпен) на българо-етиопското дружество Red Sea Development Corp, Massawa, Ethiopia, (известно в нашата специализирана литература като „Реседко”) под името Harar. През 1964 г. е „закупен” (прехвърлен по документален път) от Параходство БМФ (Navigation Maritime Bulgare) и преименуван на „Алгенеб” (Algeneb). На 24 август 1965 г., във връзка с безвъзвратното влошаване на техническото му състаяние, той е продаден от българо-алжирското дружество „Имекстраком” (фирма на „Тексим”, регистрирана в Лихтенщайн) за нарязване на скрап от италианската фирма „Джила Джузепе Рикардо” за 13 800 ангрийски лири. За тази цел пристига в италианското пристанище Vado Ligure на 5 октомври 1965 г., когато е изключен от списъка на корабите на Параходство БМФ. На практика Herdis (Gudrid, „Бреза”, Harar, „Алгенеб”) е в експлоатация почти 43 години, като не броим деветте месеца „престой” на морското дъно.
Всичко това обаче едва ли прави биографията на парахода чак толкова интересна, дори и за изследователите. Всъщност, „Бреза” влиза в историята на българското търговско корабоплаване почти веднага след като е закупен. Може би той наистина е закупен, за да бъде нарязан от нашата металургична промишленост. Факт е, че някои от корабите, закупени от „Булет”, много скоро отиват за нарязване – такъв е параходът „Явор” (построен през 1919 г. в Дания), закупен през 1960 г. и изведен от експлоатация през 1961 г. Други изкарват сериозен „стаж” в българското търговско корабоплаване – такъв е танкерът „Антон Иванов” (построен през 1945 г. в Швеция), закупен през декември 1960 г. и изведен от
В спомена на к.д.п. Николай Йовчев „Карго-рекламциите са забавни ребуси!” става дума за казус, в който се споменава параходът „Бреза”. Този кораб е за кратко време в търговския ни флот, но експлоатацията му е свързана с интересни събития, което ни дава основание да си зададем въпроса: какво знаем за парахода „Бреза”?
Според норвежкия сайт https://www.warsailors.com параходът „Бреза” е построен през 1922 г. в Stavanger Stoberi & Dok, Stavanger, Норвегия, под името Herdis. До 4 април 1960 г., когато е приет от български екипаж, е експлоатиран от компанията Bachke & Co, Trondheim и плава под името Gudrid (ID No 5505168). Задвижва се от парна машина с тройно разширение. В началото на Втората световна война участва под името Gudrid в три конвоя като военен транспорт в състава на съюзническите сили. След германското нахлуване в Норвегия се оказва в норвежки води и преминава под контрола на немско командване, което също го използва като военен транспорт. Потопен е на 30 март 1945 г. след атака на съюзническата авиация в пристанището на Menstad, Porsgrunn. В края на същата година е вдигнат от морското дъно и провлачен до Nylands mek. Verksted, където преминава продължителен възстановителен ремонт. Влиза в експлоатация чак през 1948 г. Данни за тази част от биографията на парахода могат да бъдат открити в: https://www.shipspotting.com Там пък не фигурира първоначалното име на парахода Herdis. А иначе Herdis е популярно женско име в скандинавските държави.
На 4 април 1960 г. построеният през 1922 г. параход Herdis е продаден на ДСП „Булет” (Bulet-State Economic Enterprice, Sofia), с регистрация в Пристанище Варна и под името „Бреза” (Breza). Първи капитан на кораба е Васил Вълчанов, а екипажът е от Параходство БМФ. През 1964 г. „Бреза” е „продаден” (преотстъпен) на българо-етиопското дружество Red Sea Development Corp, Massawa, Ethiopia, (известно в нашата специализирана литература като „Реседко”) под името Harar. През 1964 г. е „закупен” (прехвърлен по документален път) от Параходство БМФ (Navigation Maritime Bulgare) и преименуван на „Алгенеб” (Algeneb). На 24 август 1965 г., във връзка с безвъзвратното влошаване на техническото му състаяние, той е продаден от българо-алжирското дружество „Имекстраком” (фирма на „Тексим”, регистрирана в Лихтенщайн) за нарязване на скрап от италианската фирма „Джила Джузепе Рикардо” за 13 800 ангрийски лири. За тази цел пристига в италианското пристанище Vado Ligure на 5 октомври 1965 г., когато е изключен от списъка на корабите на Параходство БМФ. На практика Herdis (Gudrid, „Бреза”, Harar, „Алгенеб”) е в експлоатация почти 43 години, като не броим деветте месеца „престой” на морското дъно.
Всичко това обаче едва ли прави биографията на парахода чак толкова интересна, дори и за изследователите. Всъщност, „Бреза” влиза в историята на българското търговско корабоплаване почти веднага след като е закупен. Може би той наистина е закупен, за да бъде нарязан от нашата металургична промишленост. Факт е, че някои от корабите, закупени от „Булет”, много скоро отиват за нарязване – такъв е параходът „Явор” (построен през 1919 г. в Дания), закупен през 1960 г. и изведен от експлоатация през 1961 г. Други изкарват сериозен „стаж” в българското търговско корабоплаване – такъв е танкерът „Антон Иванов” (построен през 1945 г. в Швеция), закупен през декември 1960 г. и изведен от
Параходът Herdis, възстановка на цветовете: Jan Goedhart, Holland, снимка https://www.warsailors.com.
Параходът Gudrid, сниман в Лондон през 50-те години на миналия век. Снимка www.shipspotting.com
Параходът „Бреза”, закупен от ДТП „Булет”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Параходът „Алгенеб”, докаран за нарязване на скрап в италианското пристанище Vado Ligure с екипаж от Параходство БМФ. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
експлоатация през 1978 г. „Бреза” не е нито от едните, нито от другите. Буквално месец след закупуването му, той, под командването на капитан Васил Вълчанов, извършва при строга секретност превоза на първата голяма пратка от българско оръжие, което е доставено за алжирската освободителна армия, воюваща на източния фронт на войната с французите. Тази доставка включва четири зенитни установки със съответното количество боеприпаси, голям брой минохвъргачки и мини за тях, голямо количество взривни материали и друга военна техника.
В спомените си Васил Вълчанов пише: „За първи път от началото на въоръжената борба на алжирския народ, започнала на 1 ноември 1954 г., на един от фронтовете се изпращаше такова голямо количество оръжие и боеприпаси. Задачата, която получих, бе да доставя строго секретно натовареното на кораба оръжие в едно малко либийско пристанище, разположено източно от град Триполи... Така в края на май 1960 г. на източния фронт на алжирските бойци бяха доставени над 2000 тона съвременно оръжие и солидно количество боеприпаси, достатъчни, за да може алжирската съпротива да премине в настъпателни действия”.
Всичко това оставя само един въпрос без отговор: дали „Бреза” е закупен, за да извърши само този рейс, като в случай на евентуален неуспех да не бъде нанесена сериозна загуба за търговския ни флот, или само съвпадението на обстоятелствата изпращат екипажа му на това сериозно изпитание?
Атанас ПАНАЙОТОВ
В спомените си Васил Вълчанов пише: „За първи път от началото на въоръжената борба на алжирския народ, започнала на 1 ноември 1954 г., на един от фронтовете се изпращаше такова голямо количество оръжие и боеприпаси. Задачата, която получих, бе да доставя строго секретно натовареното на кораба оръжие в едно малко либийско пристанище, разположено източно от град Триполи... Така в края на май 1960 г. на източния фронт на алжирските бойци бяха доставени над 2000 тона съвременно оръжие и солидно количество боеприпаси, достатъчни, за да може алжирската съпротива да премине в настъпателни действия”.
Всичко това оставя само един въпрос без отговор: дали „Бреза” е закупен, за да извърши само този рейс, като в случай на евентуален неуспех да не бъде нанесена сериозна загуба за търговския ни флот, или само съвпадението на обстоятелствата изпращат екипажа му на това сериозно изпитание?
Атанас ПАНАЙОТОВ