


ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (9)
ЕКОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА БЕЗОПАСНОТО
КОРАБОПЛАВАНЕТО
Морският транспорт е непосредствено свързан с отделянето в природната среда на вещества, които могат да доведат до катастрофални последици за морските ресурси – за живите организми в морето, за здравето на хората, ангажирани с морски дейности, за риболова, за морския туризъм и др.
Известно е, че над планетата Земя е надвиснала демографска и екологическа катастрофа. Населението й се е удвоило през последните 40 години, с тенденция към 2025 г. всеки жител на планетата да може да ползва с 30 % по-малко питейна вода, а за не по малко от половината от населението на планетата този недостиг ще бъде стресиращ фактор.
По данни на Международната морска организация (IMO) при различни обстоятелства ежегодно в моретата и океаните се изливат над 6000 тона нефтопродукти. Заедно с тях в морската среда попадат отровни и радиоактивни вещества, перилни и миещи препарати, пластмасови отпадъци, фекални води, непречистени води от канализационни колектори и др. Съвременно изследване на специалисти от Морската академия в Одеса сочат, че в Азовско-Черноморския регион се съдържат, отложени на дъното и във водите, практически всички известни замърсители, като не малка част от тях редовно превишават опасните концентрации.
Днес е налице завишено внимание към ролята на морския транспорт (особено на корабите) в замърсяването и на атмосферата, както с отделяните газове от енергийните установки, така и при транспортирането на опасни товари. Във връзка с това, по конвенция MARPOL бяха въведени допълнителни изисквания към пределното съдържание на вредните съставки (серни и азотни окиси, и въглероден двуокис) в изхвърляните в атмосферата газове. И тъй като натискът, най-вече от страна на еколозите, за понижаване на нивата на вредните емисии, е много сериозен, множество внедрителски организации и институти се ангажират в търсенето на способи за усъвършенстване на топлоотдаването на двигателите, за увеличаване на скоростта на горене и намаляване до оптимални нива на температурните загуби на работното тяло в нискотемпературните области, за сметка на дълбоката утилизация. Има защитени решения и по създаването на нови елементи в бутално-цилиндровите възли, способни да издържат по-високи температури, и др.
Практически всички водещите компании, произвеждащи дизелни двигатели, са се ангажирали с мерки за повишаване на ефективността на използваните горива и снижаване на количеството на вредните примеси в отходните газове. Специализираните издания ни ориентират, че това най-често се постига чрез хомогенизация на горивата преди процеса на изгаряне. Налице са данни, че нови технологии за подготовка на горивото (смесване, хомогенизиране, приготвяне на специални водородни или вододисперсни емулсии, със съдържание на вода до 20 %), намаляват разхода на гориво до 10 – 12%, наполовина - на сероводорода и серния двуокис, и предотвратяват напълно изхвърлянето в атмосферата на въглероден двуокис.
Внимание заслужават и ендогенните, екологически опасни процеси във веригата „товар-трюм-природна среда”. Технологичните постижения по снижаването на изхвърляните в атмосферата вредни емисии, в резултат на товаро-разтоварни работи, са налице. Не малко




пристанища въвеждат използването на ефективни прахопоглъщащи системи, особено полезни при обработка на въглища, на серосъдържащи субстанции и др.
Нека да се надяваме, че теоретично защитените концепции за плаващи заводи-гиганти за опресняване на морска вода ще са реална алтернатива. Заедно с това, дано да не ни се наложи да масово да усвояваме „отново” плаването под ветрила, като алтернатива на екологичните поражения, нанасяни от ниско технологичните кораби с двигатели с вътрешно горене.
По света има множество изследователски центрове и внедрителски звена, включително и в региона на Черно море, показващи значителен напредък в стремежа да се гарантира приемливо ниво на екологична безопасност на корабоплаването. Сигурно е нормално да очакваме, че при наличието на специализирано висше училище, научни институти в БАН, морски факултети и специалности „Корабни машини и механизми”, „Екология” и „Експлоатация на пристанищата”, в скоро време да научим и за реален български принос.
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
(Следва)
Снимки интернет