ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (6)
СПОСОБНОСТИ ЗА НАЛАГАНЕ НА БЕЗОПАСНО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Осигуряването на морския суверенитет и гарантирането на националните интереси на море логично се реализира посредством активен контрол в националните морски пространства. Доцент П. Дерелиев, преподавател в катедра „Военноморски сили“ на Военна академия „Г. С. Раковски“ дефинира контрола в националните морски пространства (КНМП) като:
- съвкупност от адекватни на обстановката в света и региона мероприятия и действия, съгласувани и взаимосвързани по цели, време, задачи и място, провеждани по единен замисъл и план на държавното ръководство от специално създадена система за защита на морските интересите на страна и противодействие на заплахите в морето;
- непрекъсната дейност на оторизирани от закона структури за наблюдение, следене, проверка, а при необходимост - и налагане на санкции, с цел осигуряване на спазването на суверенните права на Р. България и прилагането на нормите на международните морски конвенции.
Контролът за националните морски пространства, от гледна точка на налагането на система за безопасност, обхваща група от дейности, които се намират в непосредствена функционална и организационна връзка:
- управление - от гледна точка на безопасността и сигурността на морския транспорт; от гледна точка на безопасността и сигурността на експлоатацията на ресурсите на морето; от гледна точка на безопасността и сигурността на дейностите в крайбрежната зона; управление на риска на море;
- оказване на „критични услуги“ на море, необходимостта от които възниква в резултат на използването на морето и от природните и техногенни рискове;
- управление на кризи от невоенен характер в НМП;
- специализиран контрол в НМП.
В условията на членство на страната ни в ЕС и НАТО тези дейности се осъществяват с насоченост към изпълнението на поети ангажименти на страната и международно сътрудничество в хуманитарната и правоохранителната области. Планираните цели се постигат чрез изпълнението на широк кръг от външно-политически, хуманитарни, информационни административно-правни и допълнителни задачи.
Обща характеристика на КНМП е неговата универсалност и широк спектър на приложение във времето, пространството, степента и начините на провеждане. Той е постоянен по време и ефективен при достигане на целите. Анализът на факторите, влияещи на сигурността в националните морски пространства, както и на практиката на водещите морски държави, позволява да се разкрият следните характерни черти, свързани с налагането на система за морска безопасност:
1. Комплексен характер - проявява се чрез съчетаването на всички възможни видове контрол; обхванатите видове пространства; вида на използваните средства и многообразието на контролираните параметри. Практиката показва, че за осъществяването на надежден контрол е необходимо да се използват разнородни средства и платформи, които могат да действат и да оказват необходимото съдействие при необходимост в различна природни условия и среда.
Многообразието от контролираните параметри
КОРАБОПЛАВАНЕ (6)
СПОСОБНОСТИ ЗА НАЛАГАНЕ НА БЕЗОПАСНО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Осигуряването на морския суверенитет и гарантирането на националните интереси на море логично се реализира посредством активен контрол в националните морски пространства. Доцент П. Дерелиев, преподавател в катедра „Военноморски сили“ на Военна академия „Г. С. Раковски“ дефинира контрола в националните морски пространства (КНМП) като:
- съвкупност от адекватни на обстановката в света и региона мероприятия и действия, съгласувани и взаимосвързани по цели, време, задачи и място, провеждани по единен замисъл и план на държавното ръководство от специално създадена система за защита на морските интересите на страна и противодействие на заплахите в морето;
- непрекъсната дейност на оторизирани от закона структури за наблюдение, следене, проверка, а при необходимост - и налагане на санкции, с цел осигуряване на спазването на суверенните права на Р. България и прилагането на нормите на международните морски конвенции.
Контролът за националните морски пространства, от гледна точка на налагането на система за безопасност, обхваща група от дейности, които се намират в непосредствена функционална и организационна връзка:
- управление - от гледна точка на безопасността и сигурността на морския транспорт; от гледна точка на безопасността и сигурността на експлоатацията на ресурсите на морето; от гледна точка на безопасността и сигурността на дейностите в крайбрежната зона; управление на риска на море;
- оказване на „критични услуги“ на море, необходимостта от които възниква в резултат на използването на морето и от природните и техногенни рискове;
- управление на кризи от невоенен характер в НМП;
- специализиран контрол в НМП.
В условията на членство на страната ни в ЕС и НАТО тези дейности се осъществяват с насоченост към изпълнението на поети ангажименти на страната и международно сътрудничество в хуманитарната и правоохранителната области. Планираните цели се постигат чрез изпълнението на широк кръг от външно-политически, хуманитарни, информационни административно-правни и допълнителни задачи.
Обща характеристика на КНМП е неговата универсалност и широк спектър на приложение във времето, пространството, степента и начините на провеждане. Той е постоянен по време и ефективен при достигане на целите. Анализът на факторите, влияещи на сигурността в националните морски пространства, както и на практиката на водещите морски държави, позволява да се разкрият следните характерни черти, свързани с налагането на система за морска безопасност:
1. Комплексен характер - проявява се чрез съчетаването на всички възможни видове контрол; обхванатите видове пространства; вида на използваните средства и многообразието на контролираните параметри. Практиката показва, че за осъществяването на надежден контрол е необходимо да се използват разнородни средства и платформи, които могат да действат и да оказват необходимото съдействие при необходимост в различна природни условия и среда.
Многообразието от контролираните параметри
На снимките показваме моменти от състоянието на флората и фауната на атлантическия бряг след потъването на танкера „Престиж”.
произтича от голямата динамика в развитието на всички дейности на море. Това определя практическото значение за организиране на ефикасен КНМП - къде да се насочат основните усилия на контрола и с каква интензивност да се провежда.
2. Интегритет между ангажираните институции - участващи с отделни единици, независимо от тяхната ведомствена (и дори национална) принадлежност. В ефективните системи за контрол се наблюдава много висока степен на интегриране на разнородни субекти с определени оперативни възможности.
3. Информационно-електронен характер на контрола на море - по-голямата част от информацията се добива, анализира, разпределя, разпространява и съхранява предимно по електронен път.
4. Високата активност и динамичност на всички форми на контрол - нейното проявление произтича от необходимостта контролът да бъде постоянен по време, всеобхватен в пространството, ефективен при постигане на целите
5. Международно сътрудничество по въпросите на контрола на морските пространства в глобален, регионален и субрегионален аспект. Като важен инструмент на държавата в общата система за безопасно корабоплаване се търсят възможности организацията и изпълнението на контрол да се гради на базата на широко международно сътрудничество. Освен това и високите разходи, свързани с неговото провеждане, налагат прилагането на подобен прагматичен подход.
Правните основания за организиране и провеждане на КНМП са международните конвенции и националните закони, свързани с морето. Контролът на море е реализация на правата на държавата и на нейните задължения пред международната общественост да управлява използването на своите морски пространства.
Ядро на контрола на НМП са мероприятията и действията (някои от тях под формата на «критични услуги на море»), провеждани от органи и средства, контролирани от държавата и притежаващи адекватни способности за посочените дейности.
Професор Б. Медникаров предлага едно по-разширено тълкуване на понятието „критични услуги на море”. Според него „необходимостта от оказване на такива услуги произтича от различни форми на използване на морето, които се съпровождат с преодоляване на природни или техногенни рискове“. Те имат разнообразни аспекти на проявление, фокусирани са в морския транспорт, който е основният им потребител, тъй като аварирането на един съвременен граждански кораб е свързано не само с материални или финансови загуби и с вероятни човешки жертви, но и с опасни последствия за екосистемата на морето, чиито възможности за естествено възстановяване са на изчерпване.
По произход причините, които могат да породят необходимостта от подобни услуги, са природни, техногенни или свързани с разглежданите по-горе критични обстоятелства и нарушения.
Районите с максимална концентрация на потенциалните причини, пораждащи необходимост от критични услуги, са относително равномерно разпределени в българския морски отговорен район за търсене и спасяване и съвпадат с рисковите зони на интензивно корабоплаване в близост до брега, като се припокриват с районите, в които се извършват основните нарушения на реда и законността в морските пространства.
Експлоатирането в настоящото изследване на идеята за корпоративнен контрол по отношение на морски бизнес в интерес на налагането на система за безопасност се основава не следната логика:
1. Корпорациите са конкретна форма на бизнес-организация, изградена на принципа на акционерната собственост. Най-влиятелните световни компании-корабособственици днес са изградени по този признак. Техните политики и постигнатите икономически показатели непосредствено влияят върху формирането на бизнес-климата в световен мащаб. Практиката сочи, че в периоди на стагнация и при намаляване на нивото на печалбите първите „компромиси” касаят финансирането на дейности, свързани с комплексната безопасност.
2. У нас, както и при други икономики в преход, трябваше да се случат поредици от приватизационни скандали, „източване” на потенциално добри икономически субекти и др., за да се прояви интерес към корпоративния контрол, представен като хипотетична възможност още от А. Бърнс и Г. Мийнс преди повече от 75 г. (The Modem Corporation and Private Property, NY, 1932).
3. Добрият корпоративен контрол в морския бизнес означава разширяване на хоризонтите на планиране, по-добро съгласуване на интересите на мениджъри и собственици, и поддържане на оптимална система от връзки между бизнеса и обществото. Последователно прилаганият корпоративен контрол е още една преграда пред корупционните практики, намалява възможностите за злоупотреби от всякакъв характер и допринася за снижаване на изгодата да се остане в „сенчестия бизнес”.
Добре познатите масови практики, пораждащи „сенчести” бизнес-отношения - „удобен флаг”, „субстандартни кораби”, национални флагове на страни в „черния списък” на рисковете по отношение на безопасността и др. са толкова широко разпространени, че днес представляват проблем с глобални измерения. Компанията-корабособственик на печално известния танкер „Престиж” сигурно е била много горда с дивидента, който осигурява за своите акционери (за сметка и на незначителните разходи за поддържането на нивото му на мореходност). При адекватен корпоративен контрол обаче това не би било възможно и чудовищната екологична катастрофа, която корабът предизвика, нямаше да се случи. Нямаше да се генерират и последващите загуби за дейностите по ликвидиране на последствията от разлива на нефтопродукти.
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
(следва)
2. Интегритет между ангажираните институции - участващи с отделни единици, независимо от тяхната ведомствена (и дори национална) принадлежност. В ефективните системи за контрол се наблюдава много висока степен на интегриране на разнородни субекти с определени оперативни възможности.
3. Информационно-електронен характер на контрола на море - по-голямата част от информацията се добива, анализира, разпределя, разпространява и съхранява предимно по електронен път.
4. Високата активност и динамичност на всички форми на контрол - нейното проявление произтича от необходимостта контролът да бъде постоянен по време, всеобхватен в пространството, ефективен при постигане на целите
5. Международно сътрудничество по въпросите на контрола на морските пространства в глобален, регионален и субрегионален аспект. Като важен инструмент на държавата в общата система за безопасно корабоплаване се търсят възможности организацията и изпълнението на контрол да се гради на базата на широко международно сътрудничество. Освен това и високите разходи, свързани с неговото провеждане, налагат прилагането на подобен прагматичен подход.
Правните основания за организиране и провеждане на КНМП са международните конвенции и националните закони, свързани с морето. Контролът на море е реализация на правата на държавата и на нейните задължения пред международната общественост да управлява използването на своите морски пространства.
Ядро на контрола на НМП са мероприятията и действията (някои от тях под формата на «критични услуги на море»), провеждани от органи и средства, контролирани от държавата и притежаващи адекватни способности за посочените дейности.
Професор Б. Медникаров предлага едно по-разширено тълкуване на понятието „критични услуги на море”. Според него „необходимостта от оказване на такива услуги произтича от различни форми на използване на морето, които се съпровождат с преодоляване на природни или техногенни рискове“. Те имат разнообразни аспекти на проявление, фокусирани са в морския транспорт, който е основният им потребител, тъй като аварирането на един съвременен граждански кораб е свързано не само с материални или финансови загуби и с вероятни човешки жертви, но и с опасни последствия за екосистемата на морето, чиито възможности за естествено възстановяване са на изчерпване.
По произход причините, които могат да породят необходимостта от подобни услуги, са природни, техногенни или свързани с разглежданите по-горе критични обстоятелства и нарушения.
Районите с максимална концентрация на потенциалните причини, пораждащи необходимост от критични услуги, са относително равномерно разпределени в българския морски отговорен район за търсене и спасяване и съвпадат с рисковите зони на интензивно корабоплаване в близост до брега, като се припокриват с районите, в които се извършват основните нарушения на реда и законността в морските пространства.
Експлоатирането в настоящото изследване на идеята за корпоративнен контрол по отношение на морски бизнес в интерес на налагането на система за безопасност се основава не следната логика:
1. Корпорациите са конкретна форма на бизнес-организация, изградена на принципа на акционерната собственост. Най-влиятелните световни компании-корабособственици днес са изградени по този признак. Техните политики и постигнатите икономически показатели непосредствено влияят върху формирането на бизнес-климата в световен мащаб. Практиката сочи, че в периоди на стагнация и при намаляване на нивото на печалбите първите „компромиси” касаят финансирането на дейности, свързани с комплексната безопасност.
2. У нас, както и при други икономики в преход, трябваше да се случат поредици от приватизационни скандали, „източване” на потенциално добри икономически субекти и др., за да се прояви интерес към корпоративния контрол, представен като хипотетична възможност още от А. Бърнс и Г. Мийнс преди повече от 75 г. (The Modem Corporation and Private Property, NY, 1932).
3. Добрият корпоративен контрол в морския бизнес означава разширяване на хоризонтите на планиране, по-добро съгласуване на интересите на мениджъри и собственици, и поддържане на оптимална система от връзки между бизнеса и обществото. Последователно прилаганият корпоративен контрол е още една преграда пред корупционните практики, намалява възможностите за злоупотреби от всякакъв характер и допринася за снижаване на изгодата да се остане в „сенчестия бизнес”.
Добре познатите масови практики, пораждащи „сенчести” бизнес-отношения - „удобен флаг”, „субстандартни кораби”, национални флагове на страни в „черния списък” на рисковете по отношение на безопасността и др. са толкова широко разпространени, че днес представляват проблем с глобални измерения. Компанията-корабособственик на печално известния танкер „Престиж” сигурно е била много горда с дивидента, който осигурява за своите акционери (за сметка и на незначителните разходи за поддържането на нивото му на мореходност). При адекватен корпоративен контрол обаче това не би било възможно и чудовищната екологична катастрофа, която корабът предизвика, нямаше да се случи. Нямаше да се генерират и последващите загуби за дейностите по ликвидиране на последствията от разлива на нефтопродукти.
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
(следва)