ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (15)
ЩО Е БРЕГОВА ОХРАНА И ИМА ЛИ ТЯ МЯСТО У НАС?
Нека се опитаме да направим преглед на обобщените очаквания за способностите на институциите у нас, ангажирани с морската сигурност и безопасност в националните морски пространства, очертани в публикуваните до сега статии.
Всички те би трябвало да предоставят качествени услуги за:
- Предотвратяване на незаконната имиграция, контрабандата и наркотрафика по море
- Всестранно осигуряване на безопасността на пристанищата, водните пътища и цялата брегова линия
- Провеждане на операции по търсене и спасяване по море, по въздух и в прилежащата към морето зона, без ограничения във времето и поради състоянието на морето
- Всестранно навигационно осигуряване на мореплаването в националното морско пространство
- Критични услуги свързани с отделните елементи на морската безопасност
- Контрол за опазването на околната среда и за предотвратяване на замърсяване
- Съдействие на населението, на местните администрации и т.н. при възникнали природни бедствия и катастрофи.
- Съдействие на националните сили за отбрана „на море” във военно време
Необходимостта от описаните способности се потвърждава с прилагането в рамките на изследването на „инженеренен подход”, оценяващ статистически честотата на повторяемост на характерните рискове, отнесени към класа „безопасност на море”, на прогнозния „моделен подход”, посредством който са конституирани резултати и се оценява количествено въздействието на обичайните фактори, както и на уникални събития в морските пространства, експертни оценки, статистически подход и др.
Но както вече беше казано в предишни статии, актуалното състояние на тези способности се описва с дублиращи се структури и дезинтеграция на усилията, липса на добра координация, особено при оказване на критични услуги, отсъствие на единни управленски процедури, липса на общо разбиране по проблемите от страна на ръководните кадри в различните ангажирани звена, отсъствие на унифицирани изисквания към подготовката на силите, тяхната екипировка и логистично осигуряване.
Има достатъчно лоши примери от последните няколко години, когато при критични обстоятелства различни ведомства са принудени да работят несъгласувано, или си взаимодействат епизодично при условия на недостиг на сили и средства. Освен това съществуват грамадни противоречия по разпределението на финансирането на ангажираните институции.
Изводната част от изследването сочи необходимостта от специфична служба (администрация), финансирана от държавния бюджет и предназначена да гарантира спазването на законите на страната, всестранно осигуряване на сигурността и безопасното плаване на съдове в отговорната морска зона и защитата на природата от замърсяване и други вредни въздействия, причинени от човешка дейност. Националната Морска администрация, в настоящия й вид и нормативна база очевидно не съумява да се справи с всички очаквания в този дух. Такава служба следва да бъде създадена със специален закон, уреждащ статута, организационната структура и състава, правомощията, оперативните взаимодействия, начините на финансиране и др. Както вече беше посочено, в Зелената книга за интегрираната морска политика на ЕС има точен ориентир в тази посока.
Най-пълноценно развитата и с доказани способности подобна служба в световната практика без съмнение е Бреговата охрана на САЩ (съкратено USCG). Днес тя съществува като част от въоръжените сили на страната, за дейността на която в мирно време е приет нарочен законодателен акт, освобождаващ я от някои ограничения за обичайните видове въоръжени сили по отношение на вътрешната сигурност. (Става въпрос за освобождаването на силите на Бреговата отбрана от разпорежданията на „Posse - Comitatus Act”, който ограничава полицейските действия на другите видове въоръжени формирования – бел. авт.).
Нейната мисия е да допринася за спазването на законите в морето, съдействие на моряците, издирване и спасяване на нуждаещи се от помощ, и отбрана и охрана на бреговата ивица. Официално обявените нейни цели са да защитава обществото, околната среда, икономическите интереси и сигурността на САЩ във всеки морски район, където тези интереси могат да бъдат изложени на риск, включително международни води, американските брегове, пристанища и вътрешните водни пътища.
US Coast Guard има единадесет фиксирани задачи с постоянен характер.
- Откриване и задържане на имигранти
- Готовност за отбрана
- Противодействие на наркотрафика
- Безопасност на пристанищата, водните съобщения и бреговата линия
- Осигуряване спазването на законите на САЩ
- Търсене и спасяване
- Навигационна помощ
- Морска безопасност
- Защита на природните морски ресурси
- Защита на морската окръжаваща среда
- Ледови операции
Тук очевидно става дума за единна организация с централизирано управление, система за командване и контрол, единни правила за взаимодействие, целесъобразно райониране на наземни бази и съоръжения, специализиран корабен състав с обучени екипажи, летателен парк със съответните служби и средства за ремонт, хидро-навигационно осигуряване, ясно бюджетиране, реални връзки със съдействащите доброволчески организации, нормативна база и т. н.
Всичко, което ние уж нямаме и така упорито търсим, търсим години наред. Не е ли дошло време да го направим?
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
Бел. ред.: Това (засега) е последната статия на доц. д-р Янчо Бакалов в поредицата „За интегриран модел за безопасно корабоплаване”. „Морски вестник” е готов да продължи темата и да предостави възможност за изказвания и на други мнения по въпроса.
КОРАБОПЛАВАНЕ (15)
ЩО Е БРЕГОВА ОХРАНА И ИМА ЛИ ТЯ МЯСТО У НАС?
Нека се опитаме да направим преглед на обобщените очаквания за способностите на институциите у нас, ангажирани с морската сигурност и безопасност в националните морски пространства, очертани в публикуваните до сега статии.
Всички те би трябвало да предоставят качествени услуги за:
- Предотвратяване на незаконната имиграция, контрабандата и наркотрафика по море
- Всестранно осигуряване на безопасността на пристанищата, водните пътища и цялата брегова линия
- Провеждане на операции по търсене и спасяване по море, по въздух и в прилежащата към морето зона, без ограничения във времето и поради състоянието на морето
- Всестранно навигационно осигуряване на мореплаването в националното морско пространство
- Критични услуги свързани с отделните елементи на морската безопасност
- Контрол за опазването на околната среда и за предотвратяване на замърсяване
- Съдействие на населението, на местните администрации и т.н. при възникнали природни бедствия и катастрофи.
- Съдействие на националните сили за отбрана „на море” във военно време
Необходимостта от описаните способности се потвърждава с прилагането в рамките на изследването на „инженеренен подход”, оценяващ статистически честотата на повторяемост на характерните рискове, отнесени към класа „безопасност на море”, на прогнозния „моделен подход”, посредством който са конституирани резултати и се оценява количествено въздействието на обичайните фактори, както и на уникални събития в морските пространства, експертни оценки, статистически подход и др.
Но както вече беше казано в предишни статии, актуалното състояние на тези способности се описва с дублиращи се структури и дезинтеграция на усилията, липса на добра координация, особено при оказване на критични услуги, отсъствие на единни управленски процедури, липса на общо разбиране по проблемите от страна на ръководните кадри в различните ангажирани звена, отсъствие на унифицирани изисквания към подготовката на силите, тяхната екипировка и логистично осигуряване.
Има достатъчно лоши примери от последните няколко години, когато при критични обстоятелства различни ведомства са принудени да работят несъгласувано, или си взаимодействат епизодично при условия на недостиг на сили и средства. Освен това съществуват грамадни противоречия по разпределението на финансирането на ангажираните институции.
Изводната част от изследването сочи необходимостта от специфична служба (администрация), финансирана от държавния бюджет и предназначена да гарантира спазването на законите на страната, всестранно осигуряване на сигурността и безопасното плаване на съдове в отговорната морска зона и защитата на природата от замърсяване и други вредни въздействия, причинени от човешка дейност. Националната Морска администрация, в настоящия й вид и нормативна база очевидно не съумява да се справи с всички очаквания в този дух. Такава служба следва да бъде създадена със специален закон, уреждащ статута, организационната структура и състава, правомощията, оперативните взаимодействия, начините на финансиране и др. Както вече беше посочено, в Зелената книга за интегрираната морска политика на ЕС има точен ориентир в тази посока.
Най-пълноценно развитата и с доказани способности подобна служба в световната практика без съмнение е Бреговата охрана на САЩ (съкратено USCG). Днес тя съществува като част от въоръжените сили на страната, за дейността на която в мирно време е приет нарочен законодателен акт, освобождаващ я от някои ограничения за обичайните видове въоръжени сили по отношение на вътрешната сигурност. (Става въпрос за освобождаването на силите на Бреговата отбрана от разпорежданията на „Posse - Comitatus Act”, който ограничава полицейските действия на другите видове въоръжени формирования – бел. авт.).
Нейната мисия е да допринася за спазването на законите в морето, съдействие на моряците, издирване и спасяване на нуждаещи се от помощ, и отбрана и охрана на бреговата ивица. Официално обявените нейни цели са да защитава обществото, околната среда, икономическите интереси и сигурността на САЩ във всеки морски район, където тези интереси могат да бъдат изложени на риск, включително международни води, американските брегове, пристанища и вътрешните водни пътища.
US Coast Guard има единадесет фиксирани задачи с постоянен характер.
- Откриване и задържане на имигранти
- Готовност за отбрана
- Противодействие на наркотрафика
- Безопасност на пристанищата, водните съобщения и бреговата линия
- Осигуряване спазването на законите на САЩ
- Търсене и спасяване
- Навигационна помощ
- Морска безопасност
- Защита на природните морски ресурси
- Защита на морската окръжаваща среда
- Ледови операции
Тук очевидно става дума за единна организация с централизирано управление, система за командване и контрол, единни правила за взаимодействие, целесъобразно райониране на наземни бази и съоръжения, специализиран корабен състав с обучени екипажи, летателен парк със съответните служби и средства за ремонт, хидро-навигационно осигуряване, ясно бюджетиране, реални връзки със съдействащите доброволчески организации, нормативна база и т. н.
Всичко, което ние уж нямаме и така упорито търсим, търсим години наред. Не е ли дошло време да го направим?
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
Бел. ред.: Това (засега) е последната статия на доц. д-р Янчо Бакалов в поредицата „За интегриран модел за безопасно корабоплаване”. „Морски вестник” е готов да продължи темата и да предостави възможност за изказвания и на други мнения по въпроса.
