ГОСТУВАНЕТО НА ИТАЛИАНСКАТА ЕСКАДРА ПРЕЗ 1929 Г. ВЪВ ВАРНА
Поради големия интерес към тази тема потърсих информация във варненския периодичен печат. Благодарение най-вече на материали от вестниците „Варненски новини” и „Черно море”, които уточнявам и допълвам по други източници, предлагам нови сведения за събитието.
Организаторът на посрещането
Организатор на посрещането е Българският Аероклуб - клон Варна [1]. Той е основан в началото на 1924 г., когато е избрано и ръководството му в състав: председател - арх. Дабко Дабков, подпредседател - кап.-лейт. Сава Н. Иванов, секретар - С. Узунов и съветник - Ст. Воденичаров [2]. По онова време Варна активно участва в развитието на българската авиация, но не липсват и обичайните нашенски песимисти, които само няколко месеца след създаването на местния клон на Българския Аероклуб публично обявяват недоверието си към неговата мисия [3]. Следващите няколко години и организацията на внушителното посрещане на италианската ескадра категорично опровергават местните черногледци. Например:
1924 г. Варненската печатница „Зора” издава „Устав на Българския аеро-клуб”.
1925 г., 10 ноември. В София пристига самолетът на германската околосветска експедиция в състав Ернст Гарик, Елеонора Рикс и Пол Ликс. На следващия ден експедицията отлита за Варна [4].
1926 г. началото на август. Варна е част от въздушната обиколка на България [5], [6], чиято главна цел е да проучи условията за уреждането на въздушна поща по линията София-Варна и въвеждането на въздушни пътнически съобщения [7, с. 64-65].
1926 г., 28 септември - 8 октомври. Извършени съ 11 пробни пощенски полета с двуместен самолет „Потез 17” от София през Горна Оряховица до Варна и обратно [8].
1927 г., април. В Девическата гимназия във Варна е уредена изложба на самолетни снимки на български градове [9].
1927, 26 октомври. Открита е въздушната пътническа линия София - Варна - Русе - София [10].
1928 г., юли. В ІІІ прогимназия във Варна е уредена изложба, представяща и самолетни модели, изработени под ръководството на учителя Рачо Петров [11]
Непосредствено преди гостуването на италианската ескадра, на 29 май 1929 г., в София пристига италианският летец полк. Марио де Бернарди със самолет „Капрони”. По това време той е известен в света със скоростните си рекорди, поставени с хидроплани [12].
На 5 юни с.г. вестник „Варненски новини” помества поканата на варненския клон на „Българския Аероклуб”, който съобщава, че смята за свой дълг да устрои сърдечно посрещане на италианската ескадра. Във връзка с това местното гражданство е призовано „масово да се отзове край брега на езерото около фабриката „Кораловаг” и памучната „Цар Борис”, а така също в и около пристанището...” [1].
За посрещането на ескадрата от София с влак пристигат 25 български летци [13].
Италианските контраминоносци
На 6 юни 1929 г. варненци научават, че на този ден към 18 часа италианският контраминоносец „Палестро” ще хвърли котва в залива и на следващия ден ще отплава на север. Освен него на 8 юни се очаква контраминоносецът „Монцамбано”, който също ще престои само един ден. Вестникарското съобщение изрично отбелязва, че „И двата контраминоносци пътуват във връзка с италианската хидропланна ескадра” [14]. По неизвестна причина „Палестро” се забавя с един ден и на 7 юни в. „Варненски новини” уточнява, че италианският военен кораб пристига същият ден към 18 часа [13]. Следващите два-три дни вниманието на варненци е изцяло привлечено от внушителната хидропланна ескадра и местните вестникари не обръщат повече внимание на италианските кораби, а и по онова време посещенията на чуждестранни контраминоносци във варненското пристанище не са никаква новост.
„Палестро” е първият от серията от четири контраминонсци, построени в Ливорно, влиза в строя през януари 1921 г. Основни технически данни: стандартна водоизместимост 875 т, дължина най-голяма 80,04 м, широчина 8 м, газене при пълен товар 3,1 м, двувинтов, паротурбинен с обща мощност 22 000 к.с., макс. скорост 32 възела, екипаж 106 [15].
Снимката, публикуваната на 6 т. м. в сайта (https://morskivestnik.com/mor_kolekcii), вероятно е на „Монцамбано” [16]. Той е от контраминоносците клас „Куртатоне”, влиза строя през юни 1924 г. Основни технически данни: стандартна водоизместимост 967 т, дължина най-голяма 84,9 м, широчина 8 м, газене при пълен товар 3,1 м, двувинтов, паротурбинен с обща мощност 22 000 к. с., макс. скорост 32 възела, екипаж 108 [17].
Официалното посрещане
На 7 юни 1929 г. още от 8 часа сутринта крайбрежието в района на квартал „Максуда” почернява от над 10 000 посрещачи, макар че обявеното време за пристигането на гостите е 9,30 часа.
На борда на парахода „България”, който се намира на ремонт на плаващия док на „Кораловаг”, са събрани официалните лица начело с министъра на железниците, пощите и телеграфите Рашко Маджаров. Заедно с него са секретарят на министерството на външните работи и изповеданията Станчев, началникът на варненския гарнизон полк. Соларов, кметът на Варна Никола Попов, монсеньор Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) и др.
Към 9,30 часа все още няма никаква вест за дългоочакваните гости. Приземяват се, след едночасово летене, българските аероплани, излетели за посрещането им.
Първата група от четири хидроплана се появява откъм с. Галата и в 10,35 часа се приводнява в езерото, близо до плаващия док „България”. Няколко български моторници, вкл. царската, се насочват към хидропланите, за да вземат гостите, а официалните лица напускат борда на парахода „България” и се насочват към пристанището, определено за място на официалното посрещане. Там са строени представителите на местната фашистка организация и на съюза „Родна защита” начело с неговия председател ген.-майор Иван Шкойнов, както и оркестърът на Морската полицейска служба. Междувременно италианските гости от първите четири хидроплана слизат в предназначените за тях български моторници, но изчакват пристигането на останалите 31 италиански самолета, защото съгласно протокола посрещането трябва да бъде общо.
Към 11,45 часа над с. Галата се появяват 16 хидроплана, които летят на четири групи по четири машини и са предвождани от български самолет. Малко след тях се задават и последните 15 хидроплана. Всички правят една обиколка над града и кацат в езерото.
В 12 часа на пристанището с царската моторница пристигат официалните лица на италианската ескадра. За нейния ръководител ген. Итало Балбо стана дума в преден материал (https://morskivestnik.com). Той е придружаван от:
- вицеадмирал Ромео Берноти - автор на военноморски трудове, бъдещ сенатор;
- ген. Франческо де Пинедо - световноизвестен пилот, маркиз;
- ген. Телуци - началник щаб на фашистката милиция в Италия.
Посреща ги полк. Соларов и ги завежда при министър Р. Маджаров, след което той и ген. Ит. Балбо разменят кратки протоколни приветствия. После италианските гости обхождат редиците на местната фашистка организация и на съюза „Родна защита”, разговарят с членове на местната италианска колония и се отправят към Военния клуб. Тук вицеадмирал Р. Берноти поздравява строената почетна рота.
Обядът на гостите преминава под формата на другарска среща с българските летци [18].
Тържественият банкет
На 7 юни вечерта в Морското казино на Варна министър Р. Маджаров дава в чест на италианските гости банкет за 200 души. Освен министърът, речи произнасят полк. Соларов и ген. Ит. Балбо.
Министър Р. Маджаров изтъква историческите корени на българо-италианските връзки, като напомня, че „По пътя на въздушната ескадра през миналите векове републиките Генуа и Венеция са изпращали кораби във Варна”. В заключение той изразява признателност към италианското правителство за жеста му „да изпрати своята ескадра в нашата малка страна, въодушевлявано от твърдото желание също да съдействува на прогреса и мира”. Началникът на гарнизона полк. Соларов е италиански възпитаник и речта му е посрещната с огромен интерес от гостите.
На речите от българската страна отговаря ген. Ит. Балбо. Тъй като думите му предизвикват международен отзвук, цитирам по-съществените моменти:
„Нашият полет не е само бойно обучение. То е дело да се чуе нашата дума и с гърмежа на моторите на хидропланите, особено сега, когато Италия създаде ново положение с твърдата воля на своето правителство и своя шеф.
Вие казахте, г-н полковник Соларов, че в България има угаснал огън под пепелта. Ние идем от страната на открито запаления неугаснал огън, за да възстановим пламъка на творчеството. Вие ни казахте, че сте победени, но ние сме победени в мира.[…]
Вярвайте в тържеството на вашата съдба. Не трябва да се отчайвате, че сте победени. Не е победен онзи, който умее героически да обръща плуга и мъжки да държи пушката. По този път чрез тържеството на нашите съдбини по-скоро може да се дойде до мир за всички” [19].
Отпътуването на ескадрата
На 8 юни 1929 г. в 8 часа италианската ескадра излита. Това е по-рано от планираното време поради появилата се опасност от влошаване на метеорологичните условия. Гостите са изпратена от Йосиф Разсуканов - главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
Това внушително гостуване активизира италианските военноморски посещения в България през следващите три-четири години. Засега по редица причини те са все още слабо проучени. Една от трудностите е твърде непълната и неточна информация за тях в тогавашния печат, който нерядко е единственият достъпен източник. Особено коварни са имената на корабите, публикувани често пъти с пропуски и груби грешки. Например:
Поради големия интерес към тази тема потърсих информация във варненския периодичен печат. Благодарение най-вече на материали от вестниците „Варненски новини” и „Черно море”, които уточнявам и допълвам по други източници, предлагам нови сведения за събитието.
Организаторът на посрещането
Организатор на посрещането е Българският Аероклуб - клон Варна [1]. Той е основан в началото на 1924 г., когато е избрано и ръководството му в състав: председател - арх. Дабко Дабков, подпредседател - кап.-лейт. Сава Н. Иванов, секретар - С. Узунов и съветник - Ст. Воденичаров [2]. По онова време Варна активно участва в развитието на българската авиация, но не липсват и обичайните нашенски песимисти, които само няколко месеца след създаването на местния клон на Българския Аероклуб публично обявяват недоверието си към неговата мисия [3]. Следващите няколко години и организацията на внушителното посрещане на италианската ескадра категорично опровергават местните черногледци. Например:
1924 г. Варненската печатница „Зора” издава „Устав на Българския аеро-клуб”.
1925 г., 10 ноември. В София пристига самолетът на германската околосветска експедиция в състав Ернст Гарик, Елеонора Рикс и Пол Ликс. На следващия ден експедицията отлита за Варна [4].
1926 г. началото на август. Варна е част от въздушната обиколка на България [5], [6], чиято главна цел е да проучи условията за уреждането на въздушна поща по линията София-Варна и въвеждането на въздушни пътнически съобщения [7, с. 64-65].
1926 г., 28 септември - 8 октомври. Извършени съ 11 пробни пощенски полета с двуместен самолет „Потез 17” от София през Горна Оряховица до Варна и обратно [8].
1927 г., април. В Девическата гимназия във Варна е уредена изложба на самолетни снимки на български градове [9].
1927, 26 октомври. Открита е въздушната пътническа линия София - Варна - Русе - София [10].
1928 г., юли. В ІІІ прогимназия във Варна е уредена изложба, представяща и самолетни модели, изработени под ръководството на учителя Рачо Петров [11]
Непосредствено преди гостуването на италианската ескадра, на 29 май 1929 г., в София пристига италианският летец полк. Марио де Бернарди със самолет „Капрони”. По това време той е известен в света със скоростните си рекорди, поставени с хидроплани [12].
На 5 юни с.г. вестник „Варненски новини” помества поканата на варненския клон на „Българския Аероклуб”, който съобщава, че смята за свой дълг да устрои сърдечно посрещане на италианската ескадра. Във връзка с това местното гражданство е призовано „масово да се отзове край брега на езерото около фабриката „Кораловаг” и памучната „Цар Борис”, а така също в и около пристанището...” [1].
За посрещането на ескадрата от София с влак пристигат 25 български летци [13].
Италианските контраминоносци
На 6 юни 1929 г. варненци научават, че на този ден към 18 часа италианският контраминоносец „Палестро” ще хвърли котва в залива и на следващия ден ще отплава на север. Освен него на 8 юни се очаква контраминоносецът „Монцамбано”, който също ще престои само един ден. Вестникарското съобщение изрично отбелязва, че „И двата контраминоносци пътуват във връзка с италианската хидропланна ескадра” [14]. По неизвестна причина „Палестро” се забавя с един ден и на 7 юни в. „Варненски новини” уточнява, че италианският военен кораб пристига същият ден към 18 часа [13]. Следващите два-три дни вниманието на варненци е изцяло привлечено от внушителната хидропланна ескадра и местните вестникари не обръщат повече внимание на италианските кораби, а и по онова време посещенията на чуждестранни контраминоносци във варненското пристанище не са никаква новост.
„Палестро” е първият от серията от четири контраминонсци, построени в Ливорно, влиза в строя през януари 1921 г. Основни технически данни: стандартна водоизместимост 875 т, дължина най-голяма 80,04 м, широчина 8 м, газене при пълен товар 3,1 м, двувинтов, паротурбинен с обща мощност 22 000 к.с., макс. скорост 32 възела, екипаж 106 [15].
Снимката, публикуваната на 6 т. м. в сайта (https://morskivestnik.com/mor_kolekcii), вероятно е на „Монцамбано” [16]. Той е от контраминоносците клас „Куртатоне”, влиза строя през юни 1924 г. Основни технически данни: стандартна водоизместимост 967 т, дължина най-голяма 84,9 м, широчина 8 м, газене при пълен товар 3,1 м, двувинтов, паротурбинен с обща мощност 22 000 к. с., макс. скорост 32 възела, екипаж 108 [17].
Официалното посрещане
На 7 юни 1929 г. още от 8 часа сутринта крайбрежието в района на квартал „Максуда” почернява от над 10 000 посрещачи, макар че обявеното време за пристигането на гостите е 9,30 часа.
На борда на парахода „България”, който се намира на ремонт на плаващия док на „Кораловаг”, са събрани официалните лица начело с министъра на железниците, пощите и телеграфите Рашко Маджаров. Заедно с него са секретарят на министерството на външните работи и изповеданията Станчев, началникът на варненския гарнизон полк. Соларов, кметът на Варна Никола Попов, монсеньор Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) и др.
Към 9,30 часа все още няма никаква вест за дългоочакваните гости. Приземяват се, след едночасово летене, българските аероплани, излетели за посрещането им.
Първата група от четири хидроплана се появява откъм с. Галата и в 10,35 часа се приводнява в езерото, близо до плаващия док „България”. Няколко български моторници, вкл. царската, се насочват към хидропланите, за да вземат гостите, а официалните лица напускат борда на парахода „България” и се насочват към пристанището, определено за място на официалното посрещане. Там са строени представителите на местната фашистка организация и на съюза „Родна защита” начело с неговия председател ген.-майор Иван Шкойнов, както и оркестърът на Морската полицейска служба. Междувременно италианските гости от първите четири хидроплана слизат в предназначените за тях български моторници, но изчакват пристигането на останалите 31 италиански самолета, защото съгласно протокола посрещането трябва да бъде общо.
Към 11,45 часа над с. Галата се появяват 16 хидроплана, които летят на четири групи по четири машини и са предвождани от български самолет. Малко след тях се задават и последните 15 хидроплана. Всички правят една обиколка над града и кацат в езерото.
В 12 часа на пристанището с царската моторница пристигат официалните лица на италианската ескадра. За нейния ръководител ген. Итало Балбо стана дума в преден материал (https://morskivestnik.com). Той е придружаван от:
- вицеадмирал Ромео Берноти - автор на военноморски трудове, бъдещ сенатор;
- ген. Франческо де Пинедо - световноизвестен пилот, маркиз;
- ген. Телуци - началник щаб на фашистката милиция в Италия.
Посреща ги полк. Соларов и ги завежда при министър Р. Маджаров, след което той и ген. Ит. Балбо разменят кратки протоколни приветствия. После италианските гости обхождат редиците на местната фашистка организация и на съюза „Родна защита”, разговарят с членове на местната италианска колония и се отправят към Военния клуб. Тук вицеадмирал Р. Берноти поздравява строената почетна рота.
Обядът на гостите преминава под формата на другарска среща с българските летци [18].
Тържественият банкет
На 7 юни вечерта в Морското казино на Варна министър Р. Маджаров дава в чест на италианските гости банкет за 200 души. Освен министърът, речи произнасят полк. Соларов и ген. Ит. Балбо.
Министър Р. Маджаров изтъква историческите корени на българо-италианските връзки, като напомня, че „По пътя на въздушната ескадра през миналите векове републиките Генуа и Венеция са изпращали кораби във Варна”. В заключение той изразява признателност към италианското правителство за жеста му „да изпрати своята ескадра в нашата малка страна, въодушевлявано от твърдото желание също да съдействува на прогреса и мира”. Началникът на гарнизона полк. Соларов е италиански възпитаник и речта му е посрещната с огромен интерес от гостите.
На речите от българската страна отговаря ген. Ит. Балбо. Тъй като думите му предизвикват международен отзвук, цитирам по-съществените моменти:
„Нашият полет не е само бойно обучение. То е дело да се чуе нашата дума и с гърмежа на моторите на хидропланите, особено сега, когато Италия създаде ново положение с твърдата воля на своето правителство и своя шеф.
Вие казахте, г-н полковник Соларов, че в България има угаснал огън под пепелта. Ние идем от страната на открито запаления неугаснал огън, за да възстановим пламъка на творчеството. Вие ни казахте, че сте победени, но ние сме победени в мира.[…]
Вярвайте в тържеството на вашата съдба. Не трябва да се отчайвате, че сте победени. Не е победен онзи, който умее героически да обръща плуга и мъжки да държи пушката. По този път чрез тържеството на нашите съдбини по-скоро може да се дойде до мир за всички” [19].
Отпътуването на ескадрата
На 8 юни 1929 г. в 8 часа италианската ескадра излита. Това е по-рано от планираното време поради появилата се опасност от влошаване на метеорологичните условия. Гостите са изпратена от Йосиф Разсуканов - главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
Това внушително гостуване активизира италианските военноморски посещения в България през следващите три-четири години. Засега по редица причини те са все още слабо проучени. Една от трудностите е твърде непълната и неточна информация за тях в тогавашния печат, който нерядко е единственият достъпен източник. Особено коварни са имената на корабите, публикувани често пъти с пропуски и груби грешки. Например:
Арх. Дабко Дабков (1875-1945 г.) - https://t1.gstatic.com/images
Лейтенант Сава Н. Иванов (1891-1958 г.) – изцяло в бяла униформа, сред флотски и сухопътни офицери в Бургас, 1923 г. - https://www.lostbulgaria.com/?p=1566
Полк. Марио де Бернарди (1893-1959 г.) - https://www.grupponline.it
Италианският контраминоносец „Palestro” - https://www.marina.difesa.it/storiacultura
Италианският контраминоносец “Monzambano” - https://navyworld.narod.ru/itnavy
Плаващият док „България” с параход „България”, 1927 г. - https://www.lostbulgaria.com/pic/1320.jpg
Министър Рашко Маджаров (1874-1943 г.) - https://t1.gstatic.com
Никола Попов (1875-1954 г.) – кмет на Варна 1927-1930 г. - https://upload.wikimedia.org/wiki
Монсеньор Анджело Ронкали (1881-1963 г.), 1925 г. - https://www.papagiovanni.com/web_pime/images
Вицеадмирал Ромео Берноти (1877 – 1974 г.) - https://t3.gstatic.com/images?q=tbn
Ген. Франческо де Пинедо (1890-1933 г.) - https://t2.gstatic.com/images?q=tbn
През 1933 г. италианските подводници „Delfino” и „Tricheco” посещават Варна и Бургас - https://www.sommergibili.com/delfinodc.jpg
- гостувалите през 1927 г. контраминоносци „Ринозоли” и „Никотера” изобщо не се срещат в италианските сайтове. Най-вероятно става дума за „Bettina Ricasoli” („Бетина Риказоли”) и „Giovanni Nicotera” („Джовани Никотера”);
- подобни са податките от стари вестникарски източници за гостувалите през 1932 г. контраминоносци „Козенца”, „Кайроли”, „Джузепе Форита” и „Анджело Басини”. От тях последният е много близо до истината, докато останалите три изобщо не фигурират в списъка на италианските контраминоносци. Най-вероятно става дума за: „Confienza” („Конфиенца”), „Fratelli Cairoli” („Фратели Каироли”), „Guiseppe La Farina” („Джузепе ла Фарина”) и „Angelo Bassani” („Анджело Басани”).
През периода 1930-1933 г. в България гостуват 11 италиански военни кораба, вкл. две подводници. Според издирени досега сведения от 1897 до 1934 г., включително, италианските военноморски посещения в България са общо 9 със 17 кораба и 36 хидроплана.
Литература и бележки
1. Италианската ескадра във Варна. - Варн. новини, № 1759, 5 юни 1929, с. 1.
2. В града ни се основа... - Варн. поща, № 1625, 3 март 1924, с. 1.
3. Славов, Сл. Недоверие към авиацията и Варненския Аеро-клуб. - Варн. поща, № 1724, 9 ноем. 1924, с.1.
4. С аероплан около света. - Варн. поща, № 2096, 6 ноем. 1925, с.2.
5. Въздушната обиколка на България. - Варн. поща, № 2373, 6 авг. 1926, с. 2.
6. Аеропланното ято ще престои тук днес и утре, ... - Варн. поща, № 2376, 9 авг. 1926, с. 2
7. Кулев, Васил и Л. Николов. Крилата на човека. С., Придворна печ., 1926. 96 с.
8. Летец, 1938, № 7-8, 15-17.
9. Изложба на аеропланни снимки... - Черноморска камбана (Варна), № 27, 20 апр. 1927, с. 2.
10. Пристигането на първия пощенски аероплан София-Варна. - Варн. поща, № 1177, 26 окт. 1927, с.1.
11. Кулаксъзов, Д. Изложбата на ІІІ прогимназия. - Варн. поща, № 3140, 19 юли 1928, с. 2.
12. Най-бързият човек на света в София. - Спорт, № 273, 9 юни 1929, с. 2.
13. Италианските гости. - Варн. новини, № 1761, 7 юни 1929, с.1.
14. Италиански контр-миноносци във Варна. - Варн. новини, № 1760, 6 юни 1929, с.1.
15. https://it.wikipedia.org/wiki/Palestro_%28cacciatorpediniere%29 (19 ян. 2012, 21:10 ч.).
16. На пръв поглед силуетите на „Палестро” и „Монцамбано”, съдейки по снимки от италиански сайтове, се различават най-вече по височината на димоходите, като димоходите на „Палестро” имат еднаква височина, докато тези на „Монцамбано” - различна. Доколкото снимката, публикувана на 6 т. м. в сайта на „Морски вестник”, изобразява контраминоносец, димоходите на който имат различна височина, приемам, че това е „Монцамбано”. В англоезични сайтове се срещат обаче и снимки на „Палестро” с два различни по височина димохода. Несъответствия има и при част от основните технически данни (водоизместимост, дължина, широчина и др.). За по-достоверна приех информацията от италианските сайтове.
17. https://it.wikipedia.org/wiki/Monzambano_%28cacciatorpediniere%29 (20 ян. 2012, 14:15 ч.).
18. Италианската ескадра във Варна. - Варн. новини, № 1762, 8 юни 1929, с.1.
19. Отпътуването на ескадрата. - Варн. новини, № 1763, 9 юни 1929, с.1.
Иван АЛЕКСИЕВ
До сега по темата:
6 януари 2012 г. „Италианската хидропланна ескадра във Варна”
13 януари 2012 г. Италиански военноморски посещения до 1929 г.
16 януари 2012 г. Читателят допълва темата: „Италианската хидропланна ескадра във Варна”
17 януари 2012 г. Уточнение по темата „Италианската хидропланна ескадра във Варна”
18 януари 2012 г. Италиански самолети повтарят полета от 1929 г. през 2003 г.