29 октомври - Ден на бесарабските българи:
ОТЕЧЕСТВОТО И ХРАМЪТ
Храмът „Свето Преображение Господне” в Болград, духовната столица на бесарабските българи, е изграден през 1833 - 1838 г. с волните пожертвования и труд на напусналите по неволя Отечеството десет хиляди наши сънародници. Олицетворение на българската национална идея този храм се родее с Желязната църква „Св. Стефан” в Цариград, базиликата „Св. София” в Охрид и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София.
На 26 януари 2012 г. Болградският събор стана жертва на унищожителен пожар...
Нека с вяра, воля, постоянство и единство възродим българският Храм в Болград!
Бесарабия, Болград и църквата „Св.
Преображение”
В края на ХІV в. Балканите попадат за пет века под властта на Османската империя. Започва съпротивата на поробеното население. Силите обаче са неравни и затова народа на България отправя взор към своите едноверци в Русия, които успели да отхвърлят своята зависимост от татарите. Надеждите за помощ от Русия се увеличават особено много след присъединяването към Москва на Малорусия (Украйна) вследствие сключването на Малоярославския договор. Тези надежди са подхранвани от започналите от средата на ХVІІ в. многобройни руско-турски войни за Черноморските области и по южните граници на Русия, в които Османската империя губи огромни територии, присъединени към Русия.
Пълният текст от статията на Венцислав КАРАВЪЛЧЕВ в PDF-формат
ОТЕЧЕСТВОТО И ХРАМЪТ
Храмът „Свето Преображение Господне” в Болград, духовната столица на бесарабските българи, е изграден през 1833 - 1838 г. с волните пожертвования и труд на напусналите по неволя Отечеството десет хиляди наши сънародници. Олицетворение на българската национална идея този храм се родее с Желязната църква „Св. Стефан” в Цариград, базиликата „Св. София” в Охрид и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София.
На 26 януари 2012 г. Болградският събор стана жертва на унищожителен пожар...
Нека с вяра, воля, постоянство и единство възродим българският Храм в Болград!
Бесарабия, Болград и църквата „Св.
Преображение”
В края на ХІV в. Балканите попадат за пет века под властта на Османската империя. Започва съпротивата на поробеното население. Силите обаче са неравни и затова народа на България отправя взор към своите едноверци в Русия, които успели да отхвърлят своята зависимост от татарите. Надеждите за помощ от Русия се увеличават особено много след присъединяването към Москва на Малорусия (Украйна) вследствие сключването на Малоярославския договор. Тези надежди са подхранвани от започналите от средата на ХVІІ в. многобройни руско-турски войни за Черноморските области и по южните граници на Русия, в които Османската империя губи огромни територии, присъединени към Русия.
Пълният текст от статията на Венцислав КАРАВЪЛЧЕВ в PDF-формат