125 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН-ЛЕЙТЕНАНТ
КИРИЛ МИНКОВ - ФЛОТСКИ ГЕРОЙ ОТ ДВЕ ВОЙНИ
На 29 април т.г. се навършват 125 г. от рождението на капитан-лейтенант Кирил Минков - флотски герой от Балканската и от Първата световна война, загинал на 26 септември 1916 г. по време на бойно миночистене в Батовския залив северно от Варна. Това е основателен повод да припомним накратко за неговия кратък живот, но изпълнен с достойни дела в името на свободата и независимостта на България.
Ако разгърнем многотомния справочник „Офицерският корпус в България 1878 - 1944 г.” (съставител Румен Руменин, Изд. на Министерството на отбраната, 1996 г.) ще прочетем, че Кирил Кънчев Минков е роден на 29 април 1888 г. във Видин, на 15 август 1907 г. е повишен в първо (морско) офицерско звание мичман ІІ разряд (на практика това става през 1909 г., но със запазено старшинство от 1907 г., за да се изравни със съвипускниците си от Военното училище), на 4 септември 1910 г. е повишен във второ офицерско звание мичман І разряд, а на 1 ноември 1913 г. - в трето офицерско звание - лейтенант. И че е служил като командир на брегова команда и хранилище за мини. Толкова обидно малко ни дава българската военна бюрокрация за един достоен наш морски офицер...
Кирил Минков е роден в най-добрия смисъл на думата в борческо семейство. Баща му Кънчо (отначало с име Цвятко, кръстен на Цветница, поради което в някои документи децата му са с презиме Цветков) става политически емигрант след Кримската война (1853 - 1856 г.) защото е осъден задочно на смърт от турските власти. Причината - давал е сведения на руската армия в Калафат. С помощта на негов познат - турчин, успява да избяга в Сърбия, където постъпва в Първата българска легия на Георги С. Раковски (1862 г.). След разтурването на легията заминава за Австрия, а след това - в Черна гора, където с още 300 български доброволци взема участие в борбата срещу османските поробители. Участва и в четите на Джузепе Гарибалди. Оженва се за черногорка - Елисавета, която е роднина на тогавашния черногорски крал Никола Петрович. Тя му ражда петима сина, от които трима живеят дълго: Никола (роден през 1870 г. в Черна гора), Атанас (1885 г. във Видин) и Кирил (1888 г. във Видин). Другите двама сина: Петър и Божидар (родени в Черна гора) умират твърде рано. Погребани са в България. Кънчо Минков участва в Руско-турската Освободителна война (1877 - 1878 г.) и се завръща в България, като се установява със семейството си с три деца във Видин. Най-големият брат - Никола, се посвещава на военната кариера, участва в Балканските и в Първата световна война, достига до звание полковник и до длъжност командир на артилерийски полк. Уволнява се от военна служба на 5 септември 1919 г. Другият брат - Атанас, става известен адвокат. Най-малкият - Кирил, решава да поеме по пътя на Никола, но избира да бъде морски офицер.
Кирил Минков учи до ІІІ (днес VІІ) клас във Видин, след което като син на поборник през 1900 г. е приет във Военното училище (във военно-гимназиалния курс) в София. През 1905 - 1909 г. се обучава в Морския корпус (до 1906 г. - Морски кадетски корпус) в Санкт Петербург, Русия. През периода 1911 - 1912 г. завършва следдипломен курс в Минния офицерски клас в Кронщад, Русия.
Недостатъчно проучен е периодът на плавателната му практика в Средиземно море през 1908 г., когато като член на екипажа на кораб от руската ескадра участва в спасителните операции в помощ на пострадалото от незапомнено голямо земетресение население на италианския град Месина (остров Сицилия). Има данни, че за това си участие, Кирил Минков е награден от италианското правителство.
Първата голяма изява на Кирил Минков в нашия военен флот е участието му като доброволец на длъжността помощник-командир на „Дръзки” в историческата атака на отряда миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев срещу турския броненосен крайцер „Хамидие” на 8 ноември 1912 г. Под командването на мичман І ранг Георги Купов „Дръзки” поразява „Хамидие” и записва първата ни морска победа, като безспорен принос има за това и мичман І ранг Кирил Минков, изстрелял лично торпедото. За това свое дело той е удостоен с орден „За храброст”. Победоносната атаката е описана от самия Минков с публикации в авторитетното руско списание „Морской сборник” (1913 г.) и в българското издание „Военни известия” (1914 г.). (26 февруари 2013 г. Лейтенант Кирил Минков за атаката срещу турския крайцер „Хамидие”)
По време на Първата световна война лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Кирил Минков е командир на Минната рота на Черноморския флот. На 15 октомври 1915 г. с мобилизирания портови буксир „Варна” той поставя минно заграждение пред Варна (9 мини югоизточно от Св. Константин). Два дни по-късно той ръководи поставянето на минно заграждение от 10 мини в Бургаския залив. Малко известен факт е това, че следващото минно заграждение пред Варна лейтенант Минков поставя с помощта на турския минен заградител „Иктимбах” - 16 мини югоизточно от н. Галата.
На 2 януари 1916 г. той заедно със своите подчинени получава на старата гара Варна (по-късно Спирка Варна) пристигналите от Германия морски мини, складира ги в района на Памучната фабрика и започва подготовката им за поставяне. Едновременно с това участва и в преустройството на мобилизирания кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество като минен заградител. На 13 януари 1916 г. под ръководството на лейтенант Минков на „Борис” са натоварени първите 124 мини и при съдействието и охраната на два водосамолета и на миноносците „Шумни”, „Строги” и „Смели” са поставени в осем минни банки южно от Варна.
На 25 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” се натъква на това минно заграждение, взривява се, пречупва се на две и потъва. Оцеляват само 4 офицери и 11 моряци (в това число и от екипажа на съпровождащия го друг ескадрен миноносец „Живой”). Това е втората българска морска победа и приносът на лейтенант Кирил Минков и тук е безспорен. Награди получават обаче само четирима офицери и шестима подофицери от лидиращите и охраняващите „Борис” торпедоносци. Някой е решил, че втори орден за Минков е прекалено много ...
На 15 март 1916 г. лейтенант Минков организира първото българско морско противоминно формирование в състав: парният катер „Калиакра”, мобилизираният портови влекач „Бургас” и няколко гребни лодки. Действията на море показват, че с тези сили и средства борбата с минната опасност не може да бъде ефективна. Именно това кара Щабът на Флота да поиска от Щаба на Действащата армия придаването на наличната германска трална партия от специализирани катери към силите на нашия Черноморски флот.
КИРИЛ МИНКОВ - ФЛОТСКИ ГЕРОЙ ОТ ДВЕ ВОЙНИ
На 29 април т.г. се навършват 125 г. от рождението на капитан-лейтенант Кирил Минков - флотски герой от Балканската и от Първата световна война, загинал на 26 септември 1916 г. по време на бойно миночистене в Батовския залив северно от Варна. Това е основателен повод да припомним накратко за неговия кратък живот, но изпълнен с достойни дела в името на свободата и независимостта на България.
Ако разгърнем многотомния справочник „Офицерският корпус в България 1878 - 1944 г.” (съставител Румен Руменин, Изд. на Министерството на отбраната, 1996 г.) ще прочетем, че Кирил Кънчев Минков е роден на 29 април 1888 г. във Видин, на 15 август 1907 г. е повишен в първо (морско) офицерско звание мичман ІІ разряд (на практика това става през 1909 г., но със запазено старшинство от 1907 г., за да се изравни със съвипускниците си от Военното училище), на 4 септември 1910 г. е повишен във второ офицерско звание мичман І разряд, а на 1 ноември 1913 г. - в трето офицерско звание - лейтенант. И че е служил като командир на брегова команда и хранилище за мини. Толкова обидно малко ни дава българската военна бюрокрация за един достоен наш морски офицер...
Кирил Минков е роден в най-добрия смисъл на думата в борческо семейство. Баща му Кънчо (отначало с име Цвятко, кръстен на Цветница, поради което в някои документи децата му са с презиме Цветков) става политически емигрант след Кримската война (1853 - 1856 г.) защото е осъден задочно на смърт от турските власти. Причината - давал е сведения на руската армия в Калафат. С помощта на негов познат - турчин, успява да избяга в Сърбия, където постъпва в Първата българска легия на Георги С. Раковски (1862 г.). След разтурването на легията заминава за Австрия, а след това - в Черна гора, където с още 300 български доброволци взема участие в борбата срещу османските поробители. Участва и в четите на Джузепе Гарибалди. Оженва се за черногорка - Елисавета, която е роднина на тогавашния черногорски крал Никола Петрович. Тя му ражда петима сина, от които трима живеят дълго: Никола (роден през 1870 г. в Черна гора), Атанас (1885 г. във Видин) и Кирил (1888 г. във Видин). Другите двама сина: Петър и Божидар (родени в Черна гора) умират твърде рано. Погребани са в България. Кънчо Минков участва в Руско-турската Освободителна война (1877 - 1878 г.) и се завръща в България, като се установява със семейството си с три деца във Видин. Най-големият брат - Никола, се посвещава на военната кариера, участва в Балканските и в Първата световна война, достига до звание полковник и до длъжност командир на артилерийски полк. Уволнява се от военна служба на 5 септември 1919 г. Другият брат - Атанас, става известен адвокат. Най-малкият - Кирил, решава да поеме по пътя на Никола, но избира да бъде морски офицер.
Кирил Минков учи до ІІІ (днес VІІ) клас във Видин, след което като син на поборник през 1900 г. е приет във Военното училище (във военно-гимназиалния курс) в София. През 1905 - 1909 г. се обучава в Морския корпус (до 1906 г. - Морски кадетски корпус) в Санкт Петербург, Русия. През периода 1911 - 1912 г. завършва следдипломен курс в Минния офицерски клас в Кронщад, Русия.
Недостатъчно проучен е периодът на плавателната му практика в Средиземно море през 1908 г., когато като член на екипажа на кораб от руската ескадра участва в спасителните операции в помощ на пострадалото от незапомнено голямо земетресение население на италианския град Месина (остров Сицилия). Има данни, че за това си участие, Кирил Минков е награден от италианското правителство.
Първата голяма изява на Кирил Минков в нашия военен флот е участието му като доброволец на длъжността помощник-командир на „Дръзки” в историческата атака на отряда миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев срещу турския броненосен крайцер „Хамидие” на 8 ноември 1912 г. Под командването на мичман І ранг Георги Купов „Дръзки” поразява „Хамидие” и записва първата ни морска победа, като безспорен принос има за това и мичман І ранг Кирил Минков, изстрелял лично торпедото. За това свое дело той е удостоен с орден „За храброст”. Победоносната атаката е описана от самия Минков с публикации в авторитетното руско списание „Морской сборник” (1913 г.) и в българското издание „Военни известия” (1914 г.). (26 февруари 2013 г. Лейтенант Кирил Минков за атаката срещу турския крайцер „Хамидие”)
По време на Първата световна война лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Кирил Минков е командир на Минната рота на Черноморския флот. На 15 октомври 1915 г. с мобилизирания портови буксир „Варна” той поставя минно заграждение пред Варна (9 мини югоизточно от Св. Константин). Два дни по-късно той ръководи поставянето на минно заграждение от 10 мини в Бургаския залив. Малко известен факт е това, че следващото минно заграждение пред Варна лейтенант Минков поставя с помощта на турския минен заградител „Иктимбах” - 16 мини югоизточно от н. Галата.
На 2 януари 1916 г. той заедно със своите подчинени получава на старата гара Варна (по-късно Спирка Варна) пристигналите от Германия морски мини, складира ги в района на Памучната фабрика и започва подготовката им за поставяне. Едновременно с това участва и в преустройството на мобилизирания кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество като минен заградител. На 13 януари 1916 г. под ръководството на лейтенант Минков на „Борис” са натоварени първите 124 мини и при съдействието и охраната на два водосамолета и на миноносците „Шумни”, „Строги” и „Смели” са поставени в осем минни банки южно от Варна.
На 25 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” се натъква на това минно заграждение, взривява се, пречупва се на две и потъва. Оцеляват само 4 офицери и 11 моряци (в това число и от екипажа на съпровождащия го друг ескадрен миноносец „Живой”). Това е втората българска морска победа и приносът на лейтенант Кирил Минков и тук е безспорен. Награди получават обаче само четирима офицери и шестима подофицери от лидиращите и охраняващите „Борис” торпедоносци. Някой е решил, че втори орден за Минков е прекалено много ...
На 15 март 1916 г. лейтенант Минков организира първото българско морско противоминно формирование в състав: парният катер „Калиакра”, мобилизираният портови влекач „Бургас” и няколко гребни лодки. Действията на море показват, че с тези сили и средства борбата с минната опасност не може да бъде ефективна. Именно това кара Щабът на Флота да поиска от Щаба на Действащата армия придаването на наличната германска трална партия от специализирани катери към силите на нашия Черноморски флот.
Написаното за лейтенант Кирил Минков в многотомния справочник „Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.” (съставител Румен Руменин, Изд. на Министерството на отбраната, 1996 г.).
Капитан-лейтенант Кирил Минков (1888 – 1916 г.). Снимката е публикувана в „Учебник за моряка” (Варна, 1920 г.).
Скица на мобилизирания портови буксир „Варна”, с който на 15 октомври 1915 г. лейтенант Кирил Минков поставя минно заграждение пред Варна. Скицата е публикувана в книгата на Илия Тодоров „Българските кораби” (С., изд. „Техника”, 1981 г.).
Таблица за първите минни заграждения, изпълнени от лейтенант Кирил Минков. Публикувана е в изследването на капитан ІІ ранг Тодор Тодоров „Бойни действия на Черноморския флот за времето от 10/23 септември 1915 г. до деня на демобилизацията”.
Още при пристигането на доставените от Германия миночистачни катери, първият от тях получава името „Капитан-лейтенант Минков”.
Зимовка на ведетата „Капитан-лейтенант Минков” на Дунав край Русе през 30-те години на ХХ век.
При именуването на базовите миночистачи в дивизиона, създаден през 1970 г. във Военноморска база Варна, върху борда на един от тях е изписано: „Капитан-лейтенант Кирил Минков”.
Миночистачните катери от Турция и от Германия пристигат съответно през м. октомври и ноември 1916 г. Уви, много късно! Лейтенант Минков и още седем негови подчинени вече са загинали в борбата с неприятелските мини ...
Дело на лейтенант Минков са и следващите минни заграждения пред българските черноморски брегове. На 19 януари 1916 г. с минния заградител „Борис” са поставени 4 банки от общо 100 мини. На 1 август 1916 г. с моблизирания портови буксир „Левски” е поставена минна банка от 10 мини пред Анхиало (Поморие). На 11 август 1916 г. отново с „Левски” е поставена минна банка от 15 мини югоизточно от н. Галата, а охранението се извършва от миноносеца „Смели”, на борда на който е княз Кирил Преславски. На другия ден са поставени още 12 мини. На практика до деня на гибелта на Минков (26 септември 1916 г.) всички минни заграждения пред нашите черноморски брегове, с изключение на първото, осъществено от лейтенант Васил Дечев от 6 до 8 август 1914 г., са дело на смелия командир на Минната рота.
На 11 септември 1916 г. на руско минно заграждение, поставено в Батовския залив, се натъкват българските миноносци „Строги” и „Шумни”. Повредата на „Строги” е малка и той продължава да плава, но „Шумни” след няколко часа безуспешна борба на екипажа, потъва с пречупен корпус. Човешки жертви няма, но миноносецът е загубен безвъзвратно. Това руско минно заграждение, което създава сериозни проблеми при ползването на северния проход на българските минни заграждения на Варненския залив, тревожи началника на Флота полковник Константин Кирков и той се обръща за съдействие към германските съюзници, които отказват да участват в прочистването преди да пристигнат специализираните им миночистачни катери. Задачата обаче не търпи отлагане и е възложена на командира на Минната рота. По време на траленето под корпуса на едната от моторните лодки избухва мина. Загиват лейтенант Кирил Минков и още седем български военни моряци, а други четирима са ранени. Може без всякакво пресилване да се каже, че те загиват геройски - отиват на неравна борба с мирната опасност с голи ръце, без каквато и да гаранция, че ще се върнат обратно живи и здрави.
Тялото на загиналия морски офицер не е открито и морето става неговият гроб. А на брега, във Варна, остава почернена неговата годеница, която остава вярна на своята любов до края на живота си ...
Косвено признание за мащабите на извършеното от лейтенант Кирил Минков по време на Първата световна война се съдържа в тревожния рапорт, написан буквално няколко дни след гибелта му от неговия приемник лейтенант Александър Манолов: „Първо, което се хвърля на очи, е извънредно голямата материална част, която е непосилно да се завежда, ръководи и действа от един офицери”... А лейтенант Минков е вършил това в продължение на една година! В изследването на капитан ІІ ранг Тодор Тодоров „Изложение и критика на бойните действия на нашия Черноморски флот през Световната война”, направено в годините след Първата световна война, се посочва: „Минната рота и в тая война изпълни своята задача блестящо, съобразно средствата и материалите, с които разполагаше”. Това е още една висока оценка за дейността на лейтенант Минков.
Истинска оценка на подвига и саможертвата на лейтенант (посмъртно произведен в по-горно звание капитан-лейтенант, дн. капитан ІІІ ранг) Кирил Минков е поставената още по време на Първата световна война традиция в българските ВМС да има кораб, който да носи неговото име. Още при пристигането на доставените от Германия миночистачни катери, първият от тях получава името „Капитан-лейтенант Минков”. Няколко години по-късно той получава друго име, защото при покупката на четири малки преследвача на подводници (ведети) от Франция през 1921 г. първият от тях е именуван „Капитан-лейтенант Минков”. Датата за именуването на кораба не е случайна: 21 ноември, напомняща за победоносната атака на „Дръзки”. По време на Втората световна война семафорно-наблюдателният пост в Балчик носи името „Капитан-лейтенант Минков”. При именуването на базовите миночистачи в дивизиона, създаден през 1970 г. във Военноморска база Варна, върху борда на един от тях е изписано: „Капитан-лейтенант Кирил Минков” (продължава името, дадено на ведетата след Първата световна война). В българската военноморска история до сега няма друг такъв случай - името на един офицер да бъде носено последователно от три военни кораба. След извеждането от строя на базовия миночистач през 1992 г. тази традиция е нарушена. Сега, повече от 20 години по-късно, не е ли време да я възстановим?
Капитан ІІ ранг о.з.
Атанас ПАНАЙОТОВ
доктор по история
P.S. Изказвам искрената си благодарност на доц. д-р Олга Байчева - внучка на Атанас Кънчев Минков, която ми помогна да уточня някои моменти от живота на Кънчо (Цвятко) Минков и неговите синове.
Използвана и цитирана литература:
Минков, Кирил. Взрыв в ночь на 8-ое ноября 1912 года турецкого крейсера „Гамидие” (Из письма болгарского офицера). Морской сборник, кн. 1, 1913, неоф. отдел, с. 145 - 148
Минков, Кирил. Атакуването на 8-и ноември 1912 г. турския крейсер „Хамидие” от нашите миноносци: „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки”. Военни известия, г. ХХІІІ, бр. 25, 4 март 1914 г.; бр. 26, 6 март 1914,
Учебник за моряка, Варна, 1920, с. 454 - 455
Капитан ІІ ранг Тодор Тодоров. Бойни действия на Черноморския флот за времето от 10/23 септември 1915 г. до деня на демобилизацията. Съхранява се във Военноморския музей.
Капитан ІІ ранг Тодор Тодоров. „Изложение и критика на бойните действия на нашия Черноморски флот през Световната война”. Съхранява се във Военноморския музей - Варна.
Конспект за изложение бойните действия на Черноморския флот - 10/23 септември 1915 г. до 1 януари 1919 г. Държавен военноисторически архив - Велико Търново, ф. 1027, оп. 1, а.е. 232
Препис от Строево дело № 5, част 1 (1915 - 1917 г.) по отбраната на Варненския и Бургаския заливи и минни заграждения. Съхранява се във Военноморския музей - Варна.
Павлов, Владимир. Таблици - приложение към дисертация „Развитие на Българския военноморски флот 1897 - 1913 г.”, ч. ІІ. Съхраняват се в Научния архив на Военноморския музей - Варна
Кирил Кънчов Минков. Справка, подготвена от Военноморския музей през 1973 г., вх. № 178-1973.
Панайотов, Атанас. Втората българска морска победа е през Първата световна война пред Варненския залив. Военноисторически сборник, кн. 4, 1999, с. 120 - 123
Кожухаров, Асен. Български стипендианти в Морския корпус - Санкт Петербург (1899 - 1914 г.): обучение и образователни аспекти на кариерата им. Сп. Педагогика, С., г. ХХІ, кн. № 1, 2011 г.
Дело на лейтенант Минков са и следващите минни заграждения пред българските черноморски брегове. На 19 януари 1916 г. с минния заградител „Борис” са поставени 4 банки от общо 100 мини. На 1 август 1916 г. с моблизирания портови буксир „Левски” е поставена минна банка от 10 мини пред Анхиало (Поморие). На 11 август 1916 г. отново с „Левски” е поставена минна банка от 15 мини югоизточно от н. Галата, а охранението се извършва от миноносеца „Смели”, на борда на който е княз Кирил Преславски. На другия ден са поставени още 12 мини. На практика до деня на гибелта на Минков (26 септември 1916 г.) всички минни заграждения пред нашите черноморски брегове, с изключение на първото, осъществено от лейтенант Васил Дечев от 6 до 8 август 1914 г., са дело на смелия командир на Минната рота.
На 11 септември 1916 г. на руско минно заграждение, поставено в Батовския залив, се натъкват българските миноносци „Строги” и „Шумни”. Повредата на „Строги” е малка и той продължава да плава, но „Шумни” след няколко часа безуспешна борба на екипажа, потъва с пречупен корпус. Човешки жертви няма, но миноносецът е загубен безвъзвратно. Това руско минно заграждение, което създава сериозни проблеми при ползването на северния проход на българските минни заграждения на Варненския залив, тревожи началника на Флота полковник Константин Кирков и той се обръща за съдействие към германските съюзници, които отказват да участват в прочистването преди да пристигнат специализираните им миночистачни катери. Задачата обаче не търпи отлагане и е възложена на командира на Минната рота. По време на траленето под корпуса на едната от моторните лодки избухва мина. Загиват лейтенант Кирил Минков и още седем български военни моряци, а други четирима са ранени. Може без всякакво пресилване да се каже, че те загиват геройски - отиват на неравна борба с мирната опасност с голи ръце, без каквато и да гаранция, че ще се върнат обратно живи и здрави.
Тялото на загиналия морски офицер не е открито и морето става неговият гроб. А на брега, във Варна, остава почернена неговата годеница, която остава вярна на своята любов до края на живота си ...
Косвено признание за мащабите на извършеното от лейтенант Кирил Минков по време на Първата световна война се съдържа в тревожния рапорт, написан буквално няколко дни след гибелта му от неговия приемник лейтенант Александър Манолов: „Първо, което се хвърля на очи, е извънредно голямата материална част, която е непосилно да се завежда, ръководи и действа от един офицери”... А лейтенант Минков е вършил това в продължение на една година! В изследването на капитан ІІ ранг Тодор Тодоров „Изложение и критика на бойните действия на нашия Черноморски флот през Световната война”, направено в годините след Първата световна война, се посочва: „Минната рота и в тая война изпълни своята задача блестящо, съобразно средствата и материалите, с които разполагаше”. Това е още една висока оценка за дейността на лейтенант Минков.
Истинска оценка на подвига и саможертвата на лейтенант (посмъртно произведен в по-горно звание капитан-лейтенант, дн. капитан ІІІ ранг) Кирил Минков е поставената още по време на Първата световна война традиция в българските ВМС да има кораб, който да носи неговото име. Още при пристигането на доставените от Германия миночистачни катери, първият от тях получава името „Капитан-лейтенант Минков”. Няколко години по-късно той получава друго име, защото при покупката на четири малки преследвача на подводници (ведети) от Франция през 1921 г. първият от тях е именуван „Капитан-лейтенант Минков”. Датата за именуването на кораба не е случайна: 21 ноември, напомняща за победоносната атака на „Дръзки”. По време на Втората световна война семафорно-наблюдателният пост в Балчик носи името „Капитан-лейтенант Минков”. При именуването на базовите миночистачи в дивизиона, създаден през 1970 г. във Военноморска база Варна, върху борда на един от тях е изписано: „Капитан-лейтенант Кирил Минков” (продължава името, дадено на ведетата след Първата световна война). В българската военноморска история до сега няма друг такъв случай - името на един офицер да бъде носено последователно от три военни кораба. След извеждането от строя на базовия миночистач през 1992 г. тази традиция е нарушена. Сега, повече от 20 години по-късно, не е ли време да я възстановим?
Капитан ІІ ранг о.з.
Атанас ПАНАЙОТОВ
доктор по история
P.S. Изказвам искрената си благодарност на доц. д-р Олга Байчева - внучка на Атанас Кънчев Минков, която ми помогна да уточня някои моменти от живота на Кънчо (Цвятко) Минков и неговите синове.
Използвана и цитирана литература:
Минков, Кирил. Взрыв в ночь на 8-ое ноября 1912 года турецкого крейсера „Гамидие” (Из письма болгарского офицера). Морской сборник, кн. 1, 1913, неоф. отдел, с. 145 - 148
Минков, Кирил. Атакуването на 8-и ноември 1912 г. турския крейсер „Хамидие” от нашите миноносци: „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки”. Военни известия, г. ХХІІІ, бр. 25, 4 март 1914 г.; бр. 26, 6 март 1914,
Учебник за моряка, Варна, 1920, с. 454 - 455
Капитан ІІ ранг Тодор Тодоров. Бойни действия на Черноморския флот за времето от 10/23 септември 1915 г. до деня на демобилизацията. Съхранява се във Военноморския музей.
Капитан ІІ ранг Тодор Тодоров. „Изложение и критика на бойните действия на нашия Черноморски флот през Световната война”. Съхранява се във Военноморския музей - Варна.
Конспект за изложение бойните действия на Черноморския флот - 10/23 септември 1915 г. до 1 януари 1919 г. Държавен военноисторически архив - Велико Търново, ф. 1027, оп. 1, а.е. 232
Препис от Строево дело № 5, част 1 (1915 - 1917 г.) по отбраната на Варненския и Бургаския заливи и минни заграждения. Съхранява се във Военноморския музей - Варна.
Павлов, Владимир. Таблици - приложение към дисертация „Развитие на Българския военноморски флот 1897 - 1913 г.”, ч. ІІ. Съхраняват се в Научния архив на Военноморския музей - Варна
Кирил Кънчов Минков. Справка, подготвена от Военноморския музей през 1973 г., вх. № 178-1973.
Панайотов, Атанас. Втората българска морска победа е през Първата световна война пред Варненския залив. Военноисторически сборник, кн. 4, 1999, с. 120 - 123
Кожухаров, Асен. Български стипендианти в Морския корпус - Санкт Петербург (1899 - 1914 г.): обучение и образователни аспекти на кариерата им. Сп. Педагогика, С., г. ХХІ, кн. № 1, 2011 г.