Д-Р АНАСТАСИЯ ГОЛОВИНА И НЕЙНИЯТ ПРИНОС В ИСТОРИОГРАФИЯТА НА ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО
На 5 март т.г. се навършиха 80 години от смъртта на първата българка с висше образование по медицина д-р Анастасия Головина. Това стана повод тези дни да потърся актуални сведения за нея и с изненада попаднах на критична статия във вестник „Монитор” от 9 май 2009 г., която сигнализира за занемарения по онова време дом на д-р А. Головина в центъра на Варна, подарен от нея на Община Варна за организирането на детска градина (https://www.monitor.bg/article?id=198085). Нямах представа за тази статия, защото с изключение на някои специализирани издания отдавна съм се отказал да следя нашенския печат. Ще спестя на читателите личните си причини за това, само насочвам вниманието към следното твърдение в статията: „Занемарената къща на видната варненка, която е защитила докторат в Сорбоната в края на 19-и век, стана повод за шумен скандал в края на миналата година по време на конференция за приноса на д-р Головина към Варна и варненци в областта на морелечението” (подч. И.А.) . Във връзка с това, макар и с голямо закъснение, виждам се принуден да направя едно уточнение и едно признание, като предварително правя уговорката, че искрено уважавам авторката на статията. Въпросната научна конференция беше проведена на 7 ноември 2008 г. в Музея по история на медицината във Варна и беше на темата „Традиции на природолечението в условията на Българското Черноморие”, а по време на конференцията на д-р А. Головина беше посветен само един доклад - „Д-р Анастасия Головина и нейният принос в историографията на природолечението”, изнесен от моя милост. Докладът беше подготвен в почтителен тон, но в края на краткото му представяне си позволих с няколко думи извън основния текст да засегна окаяното състояние на дарената от д-р А. Головина къща. Това предизвика справедливи остри изказвания от редица участници в конференцията по адрес на Община Варна, но за щастие те стигнаха до местните общинари, очевидно с решителната подкрепа и на варненската журналистика и междувременно проблемът е решен. По моя авторска вина след конференцията докладът не беше отпечатан. Просто след подобни участия в повечето случаи не отделям време да оформя ръкописа и да го представя за публикуване, сиреч след обсъждането по време на конференцията обикновено не проявявам интерес към регистрирането на мечтаната от мнозина автори публикационна точка. През последните пет години обаче делото на д-р А. Головина комай е позабравено. Поради това реших все пак да предложа текста на доклада си, защото смея да твърдя, че съдържа малко известни нейни приноси.
Още през 1894 г. в историческата литература се появява сведение за д-р А. Головина [1, с. 90], което представя накратко нейния принос в българската журналистика като първата българка-редактор на периодично издание [2, с. 462], [3]. Първият биографичен материал за нея е публикуван през 1899 г. в „Енциклопедически речник” на Лука Касъров и той известява на нашата общественост, че видната българка „сътрудничи на някои политически вестници в Европа”, преводач е и е постоянен сътрудник на няколко европейски научни вестници и списания [4, с. 304]. Междувременно на живота и делото й са посветени десетки статии, съобщения и текстове в историко-медицински книги, една варненска улица и дом за деца в Стара Загора носят нейното име, през 1996 г. е издадена и монография, представяща нейната биография [5]. Въпреки това пионерните й приноси са все още слабо проучени и популяризирани дори в рамките на медицинската общност. Нищо чудно че в брой 2 от 1995 г. на сп. „Наука” (издание на Съюза на учените в България), посветен специално на жените в науката, името на първата българка с висше образование изобщо не е споменато, а са представени дами, навлезли близо четвърт век след нея в българската наука.
Първата публикация, разглеждаща дейността на д-р А. Головина само в областта на природолечението, е поместена през 1987 г. в специализираното издание „Курортология и физиотерапия” [6]. Тогава тя справедливо е изтъкната като „един от основоположниците на българската курортология и физиотерапия”, но до наши дни в историко-медицинската литература преобладава поддържането на версията, че това начало било поставено едва през 1905 г. със създаването на детския морски санаториум във Варна. На конференцията по история на природолечението, организирана през 2003 г., обосновах недостоверността на тази версия и въз основа на десетки новоиздирени източници изтъкнах пионерния принос на редица български лекари, които през периода 1878-1905 г. постигат значителни резултати при популяризирането и практическото приложение на редица морелечебни методи. Още повече че първото поколение следосвобожденски лекари прокарва в България пътя на природолечението във време, когато дори в страни с развита медицина официалната наука е твърде резервирана към възможностите му [7]. В тогавашния доклад споменах бегло и за неизвестен принос на д-р А. Головина, свързан с историята на природолечението в света [7, с. 20]. Целта на настоящото съобщение е да обоснове този принос.
В българската историко-медицинска и морскоисторическа литература е възприета версията, че английският лекар Ричард Ръсел от ХVIII в. поставя началото на съвременното морелечение [8]. Според задълбочено английско изследване от 1973 г., чиито автор ползва оригиналния труд на д-р Р. Ръсел (1687-1759 г.), той е издаден за пръв път през 1750 г. на латински език „De tabe glandular, sive de usu aquae marinae in morbilis glandularum dissertatio” („Жлезни болести, или Трактат върху използването на морската вода при инфекции на жлезите”). Две години по-късно без знанието и съгласието на автора неизвестно до днес лице публикува превод на английски език, през 1753 г. такъв пиратски превод е издаден и в Дъблин. Д-р Р. Ръсел бил ядосан за тези издания както заради неточните преводи, така и заради нарушените му авторски права и през 1753 г. в Оксфорд публикува собствено издание на английски език под заглавието „A Dissertation concerning the Use of Sea Water in Diseases of the Glands” („Трактат върху използването на морска вода при болести на жлезите”). И двете му издания (1750 и 1753 г.) не са дисертации, защото той става доктор по медицина още през 1724 г. в Лайден с теза върху епилепсията при децата [18]. Версията за пионерната морелечебна дисертация на д-р Р. Ръсел е възприета широко в немскоезичната литература и вероятно е заимствана от нея и в българската литература . Мнозина автори (немско- и англоезични) дори твърдят, че д-р Р. Ръсел издава дисертацията си през 1791 г., т.е. 32 години след смъртта си. Случаят е куриозен, защото тези недостоверни сведения се разпространяват и в интернет, където лесно се открива и достоверна информация както за него, така и за труда му.
Още през 1897 г. обаче д-р А. Головина публикува в сп. „Медицински сборник” статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.” [19, с. 43], [20]. Този ценен източник за развитието на природолечението става известен в историческата литература още през 1904 г. [21, с. 25], припомнен е през 1910 г. [22], 1911 г. [23, с. 27], 1968 г. [19, с. 43] и 2003 г. [7, с. 20], но остава незабелязан от съвременни историци и популяризатори [24]. Преди четири десетилетия д-р Елена Теодосиева прави следната анотация на статията на д-р А. Головина: „Исторически преглед на научната хидротерапия, която води началото си от XVII в. Английският лекар John Floyer в 1697 г. издал първата книга в тази област, съдържаща основните принципи и приложение на хидротерапията, морелечението, пясъчните и речните бани пр.” Освен това статията на д-р А. Головина е класифицирана в раздел „История на курортното дело и физиотерапията” на академичната библиография за курортно дело и физиотерапия в България. Сиреч, няма никакво основание за загърбване на ценното съобщение за публикацията на д-р А. Головина относно историята на природолечението и упорито да се робува на версията за д-р Р. Ръсел от 1750 г., без да се направи критичен сравнителен анализ.
Кой е всъщност д-р Джон Флойър (по сведения от интернет). Той е английски лекар, роден е през 1649 г., умира през 1734 г. Въвежда в медицинската практика измерването на пулса и за тази цел конструира специален часовник. През 1697 г. издава книгата „An Enquiry into the right Use and Abuses of the hot, cold and temperate Baths in England” („Анкета за правилното използване и злоупотреби на горещи, студени и с умерена температура бани в Англия”). През 1701-1702 г. издава книгата „Psychrolousia, or the History of Cold Bathing”, известна в историята на медицината предимно с краткото заглавие „История на баните със студена вода”. Това не са първите английски книги по споменатата тема, но са приети за пионерни трудове по хидротерапия в модерния свят. Напълно е възможно проучването на оригиналния текст на статията на д-р А. Головина „Ползване на хидротерапията...” да покаже какви източници е ползвала за написването й. И без него обаче става ясно, че българската лекарка е била добре запозната с историята на хидротерапията и изпреварва с близо век автори, които при представянето на тази тема ползват огромните информационни ресурси на съвременната наука.
Историко-медицинската публикация на д-р А. Головина, посветена на хидротерапията, не е случаен факт в нейното творчество. От една страна, тя убедено полага усилия за внедряването на природолечението, включително хидротерапията, в лекарската практика у нас още в края на XIX в. От около 130 нейни публикации, които издирих при подготовката на това съобщение [25], 22 са посветени на природолечението. Те изискват отделно проучване и популяризиране. Тук само правя опит за обяснение на значителния интерес на д-р А. Головина към природолечението в условията на преобладаващо недоверие на официалната медицина към него в края на XIX в. От непубликуван спомен на нейната снаха д-р Недялка В. Головина, съхраняван в Музея по история на медицината във Варна, става ясно, че д-р А. Головина е едно от 16 деца в семейството и само тя остава жива. Според личното си убеждение, тя успява да оцелее благодарение на закалителни водни процедури, които практикува от 11-годишна възраст [30]. Очевидно този животоспасяващ личен опит категорично убеждава д-р А. Головина в ползата от хидротерапията.
Тя има силно чувство за историчност. От споменатите близо 130 публикации осем са посветени пряко на исторически теми, от които пет са в областта на медицината и три - на общоисторически теми. Нейният принос за историографията на медицината тепърва трябва да се изследва.
На 5 март т.г. се навършиха 80 години от смъртта на първата българка с висше образование по медицина д-р Анастасия Головина. Това стана повод тези дни да потърся актуални сведения за нея и с изненада попаднах на критична статия във вестник „Монитор” от 9 май 2009 г., която сигнализира за занемарения по онова време дом на д-р А. Головина в центъра на Варна, подарен от нея на Община Варна за организирането на детска градина (https://www.monitor.bg/article?id=198085). Нямах представа за тази статия, защото с изключение на някои специализирани издания отдавна съм се отказал да следя нашенския печат. Ще спестя на читателите личните си причини за това, само насочвам вниманието към следното твърдение в статията: „Занемарената къща на видната варненка, която е защитила докторат в Сорбоната в края на 19-и век, стана повод за шумен скандал в края на миналата година по време на конференция за приноса на д-р Головина към Варна и варненци в областта на морелечението” (подч. И.А.) . Във връзка с това, макар и с голямо закъснение, виждам се принуден да направя едно уточнение и едно признание, като предварително правя уговорката, че искрено уважавам авторката на статията. Въпросната научна конференция беше проведена на 7 ноември 2008 г. в Музея по история на медицината във Варна и беше на темата „Традиции на природолечението в условията на Българското Черноморие”, а по време на конференцията на д-р А. Головина беше посветен само един доклад - „Д-р Анастасия Головина и нейният принос в историографията на природолечението”, изнесен от моя милост. Докладът беше подготвен в почтителен тон, но в края на краткото му представяне си позволих с няколко думи извън основния текст да засегна окаяното състояние на дарената от д-р А. Головина къща. Това предизвика справедливи остри изказвания от редица участници в конференцията по адрес на Община Варна, но за щастие те стигнаха до местните общинари, очевидно с решителната подкрепа и на варненската журналистика и междувременно проблемът е решен. По моя авторска вина след конференцията докладът не беше отпечатан. Просто след подобни участия в повечето случаи не отделям време да оформя ръкописа и да го представя за публикуване, сиреч след обсъждането по време на конференцията обикновено не проявявам интерес към регистрирането на мечтаната от мнозина автори публикационна точка. През последните пет години обаче делото на д-р А. Головина комай е позабравено. Поради това реших все пак да предложа текста на доклада си, защото смея да твърдя, че съдържа малко известни нейни приноси.
Още през 1894 г. в историческата литература се появява сведение за д-р А. Головина [1, с. 90], което представя накратко нейния принос в българската журналистика като първата българка-редактор на периодично издание [2, с. 462], [3]. Първият биографичен материал за нея е публикуван през 1899 г. в „Енциклопедически речник” на Лука Касъров и той известява на нашата общественост, че видната българка „сътрудничи на някои политически вестници в Европа”, преводач е и е постоянен сътрудник на няколко европейски научни вестници и списания [4, с. 304]. Междувременно на живота и делото й са посветени десетки статии, съобщения и текстове в историко-медицински книги, една варненска улица и дом за деца в Стара Загора носят нейното име, през 1996 г. е издадена и монография, представяща нейната биография [5]. Въпреки това пионерните й приноси са все още слабо проучени и популяризирани дори в рамките на медицинската общност. Нищо чудно че в брой 2 от 1995 г. на сп. „Наука” (издание на Съюза на учените в България), посветен специално на жените в науката, името на първата българка с висше образование изобщо не е споменато, а са представени дами, навлезли близо четвърт век след нея в българската наука.
Първата публикация, разглеждаща дейността на д-р А. Головина само в областта на природолечението, е поместена през 1987 г. в специализираното издание „Курортология и физиотерапия” [6]. Тогава тя справедливо е изтъкната като „един от основоположниците на българската курортология и физиотерапия”, но до наши дни в историко-медицинската литература преобладава поддържането на версията, че това начало било поставено едва през 1905 г. със създаването на детския морски санаториум във Варна. На конференцията по история на природолечението, организирана през 2003 г., обосновах недостоверността на тази версия и въз основа на десетки новоиздирени източници изтъкнах пионерния принос на редица български лекари, които през периода 1878-1905 г. постигат значителни резултати при популяризирането и практическото приложение на редица морелечебни методи. Още повече че първото поколение следосвобожденски лекари прокарва в България пътя на природолечението във време, когато дори в страни с развита медицина официалната наука е твърде резервирана към възможностите му [7]. В тогавашния доклад споменах бегло и за неизвестен принос на д-р А. Головина, свързан с историята на природолечението в света [7, с. 20]. Целта на настоящото съобщение е да обоснове този принос.
В българската историко-медицинска и морскоисторическа литература е възприета версията, че английският лекар Ричард Ръсел от ХVIII в. поставя началото на съвременното морелечение [8]. Според задълбочено английско изследване от 1973 г., чиито автор ползва оригиналния труд на д-р Р. Ръсел (1687-1759 г.), той е издаден за пръв път през 1750 г. на латински език „De tabe glandular, sive de usu aquae marinae in morbilis glandularum dissertatio” („Жлезни болести, или Трактат върху използването на морската вода при инфекции на жлезите”). Две години по-късно без знанието и съгласието на автора неизвестно до днес лице публикува превод на английски език, през 1753 г. такъв пиратски превод е издаден и в Дъблин. Д-р Р. Ръсел бил ядосан за тези издания както заради неточните преводи, така и заради нарушените му авторски права и през 1753 г. в Оксфорд публикува собствено издание на английски език под заглавието „A Dissertation concerning the Use of Sea Water in Diseases of the Glands” („Трактат върху използването на морска вода при болести на жлезите”). И двете му издания (1750 и 1753 г.) не са дисертации, защото той става доктор по медицина още през 1724 г. в Лайден с теза върху епилепсията при децата [18]. Версията за пионерната морелечебна дисертация на д-р Р. Ръсел е възприета широко в немскоезичната литература и вероятно е заимствана от нея и в българската литература . Мнозина автори (немско- и англоезични) дори твърдят, че д-р Р. Ръсел издава дисертацията си през 1791 г., т.е. 32 години след смъртта си. Случаят е куриозен, защото тези недостоверни сведения се разпространяват и в интернет, където лесно се открива и достоверна информация както за него, така и за труда му.
Още през 1897 г. обаче д-р А. Головина публикува в сп. „Медицински сборник” статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.” [19, с. 43], [20]. Този ценен източник за развитието на природолечението става известен в историческата литература още през 1904 г. [21, с. 25], припомнен е през 1910 г. [22], 1911 г. [23, с. 27], 1968 г. [19, с. 43] и 2003 г. [7, с. 20], но остава незабелязан от съвременни историци и популяризатори [24]. Преди четири десетилетия д-р Елена Теодосиева прави следната анотация на статията на д-р А. Головина: „Исторически преглед на научната хидротерапия, която води началото си от XVII в. Английският лекар John Floyer в 1697 г. издал първата книга в тази област, съдържаща основните принципи и приложение на хидротерапията, морелечението, пясъчните и речните бани пр.” Освен това статията на д-р А. Головина е класифицирана в раздел „История на курортното дело и физиотерапията” на академичната библиография за курортно дело и физиотерапия в България. Сиреч, няма никакво основание за загърбване на ценното съобщение за публикацията на д-р А. Головина относно историята на природолечението и упорито да се робува на версията за д-р Р. Ръсел от 1750 г., без да се направи критичен сравнителен анализ.
Кой е всъщност д-р Джон Флойър (по сведения от интернет). Той е английски лекар, роден е през 1649 г., умира през 1734 г. Въвежда в медицинската практика измерването на пулса и за тази цел конструира специален часовник. През 1697 г. издава книгата „An Enquiry into the right Use and Abuses of the hot, cold and temperate Baths in England” („Анкета за правилното използване и злоупотреби на горещи, студени и с умерена температура бани в Англия”). През 1701-1702 г. издава книгата „Psychrolousia, or the History of Cold Bathing”, известна в историята на медицината предимно с краткото заглавие „История на баните със студена вода”. Това не са първите английски книги по споменатата тема, но са приети за пионерни трудове по хидротерапия в модерния свят. Напълно е възможно проучването на оригиналния текст на статията на д-р А. Головина „Ползване на хидротерапията...” да покаже какви източници е ползвала за написването й. И без него обаче става ясно, че българската лекарка е била добре запозната с историята на хидротерапията и изпреварва с близо век автори, които при представянето на тази тема ползват огромните информационни ресурси на съвременната наука.
Историко-медицинската публикация на д-р А. Головина, посветена на хидротерапията, не е случаен факт в нейното творчество. От една страна, тя убедено полага усилия за внедряването на природолечението, включително хидротерапията, в лекарската практика у нас още в края на XIX в. От около 130 нейни публикации, които издирих при подготовката на това съобщение [25], 22 са посветени на природолечението. Те изискват отделно проучване и популяризиране. Тук само правя опит за обяснение на значителния интерес на д-р А. Головина към природолечението в условията на преобладаващо недоверие на официалната медицина към него в края на XIX в. От непубликуван спомен на нейната снаха д-р Недялка В. Головина, съхраняван в Музея по история на медицината във Варна, става ясно, че д-р А. Головина е едно от 16 деца в семейството и само тя остава жива. Според личното си убеждение, тя успява да оцелее благодарение на закалителни водни процедури, които практикува от 11-годишна възраст [30]. Очевидно този животоспасяващ личен опит категорично убеждава д-р А. Головина в ползата от хидротерапията.
Тя има силно чувство за историчност. От споменатите близо 130 публикации осем са посветени пряко на исторически теми, от които пет са в областта на медицината и три - на общоисторически теми. Нейният принос за историографията на медицината тепърва трябва да се изследва.
Д-р Анастасия Головина (1850-1933 г.) - https://photos.geni.com/
Титулната страница на дисертацията по медицина на тема „Хистологично проучване върху структурата на артериите”, защитена от д-р Анастасия Берладска през 1878 г. в Париж - https://www2.biusante.parisdescartes.fr
Д-р А. Головина (първата отдясно) заедно със сина си Юрий, снаха си Недялка и внучката Анастасия, 1932 г. - https://t1.gstatic.com/images
Д-р Ричард Ръсел (1687-1759 г.), портрет от неговия съвременник Бенджамин Уилсън – https://www.ncbi.nlm.nih.gov
Д-р Джон Флойър (1649-1734 г.) - https://www.marshall.edu/library
Корица на книгата „История на баните със студена вода” от Джон Флойър, пето издание, 1715 г. https://www.marshall.edu
Д-р Анастасия Головина със семейството си. www.dfbulgaria.org
Паметната плоча, поставена върху дома на Александър и д-р Анастасия Головини, дарен на Съюза за закрила на децата в България. По-късно къщата става собственост на Община Варна.
Днес в дома на фамилията Головини се помещава целодневната детска градина „Теменужка”.
Сегашният, изцяло обновен и реконструиран някогашен дом на фамилията Головини на ул. „Цар Симеон І” във Варна.
Когато днес оценяваме едно или друго професионално постижение на д-р А. Головина, всеки историк е длъжен ясно да съзнава суровите исторически условия, при които е обречена да работи и прокарва пъртина не само за бъдещите си колежки в лекарската професия, но и за цяло поколение български жени. Защото тя е не само първата българка лекарка, но и първата българка с висше образование. А в края на XIX в. това е изключително тежък товар не само в току-що освободената страна. През 1880 г. във варненското списание „Наставник за учители и родители” е поместена статия относно женското образование, която прокламира следното забележително заключение: „Жената трябва да заслужи правото, за да каже: аз съм человек...” [31]. Това не е някакво просташко изключение, а широко разпространено мислене десетилетия наред дори сред образованите мъже. През 1893 г. в. „Пловдив” информира за изследванията на швейцарски професор върху мозъка на жените [32], а влиятелният столичен в. „Свобода” разсъждава върху физиологията на жената и стига до извода, че „еманципацията на жените е химера” [33]. Българките получават право да продължават образованието си във висши училища едва през 1897 г., а дори през 1910 г. в солидното списание „Медицинска беседа” българските лекари все още търсят професионален отговор на очевидно мъчителния за тях въпрос „Може ли да се говори за физиологичното слабоумие на жените?” [34].
Тъкмо при такива обществени условия д-р Анастасия Головина доказва професионалните си качества, вкл. в областта на природолечението. Нещо повече, тя е между най-пишещите български лекари на своето време. Нейното авторско творчество впечатлява и днес с обем и тематично разнообразие. Публикува материали в 20 периодични издания (между тях и руски, немско и американско), превежда две медицински книги, издава една книга (в областта на морелечението) и редактира един вестник. Нейният принос за природолечението и неговата историография заслужава достойно място в историята на българската медицина.
Литература и бележки
1. Бобчев, Стефан С. Преглед на българский печат (1844-1944 г.г.). Пловдив, печ. Единство, 1894, 116, ІІ с.
2. Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885. С., Наука и изкуство, 1976. 608 с.
3. Д-р А. Головина е редактор на вестник „Работа”, издаван в София два пъти в седмицата от 30 авг. до 23 дек. 1882 г. Излизат 34 броя, част от материалите са на френски език.
4. Касъров, Лука. Енциклопедически речник. В 3 части. Ч. 1. Пловдив, изд. и печ. Д. В. Манчов, 1899. 992, ІІ с.
5. Калчев, Калчо К. Доктор Анастасия Головина. Една забравена българка. Велико Търново, ИК „Витал”, 1996. 256 с.
6. Николов, Г., Д. Николова. Природолечението в трудовете на д-р Анастасия Головина. - Курортология и физиотерапия, 1987, № 1, 36-38.
7. Алексиев, Иван. Върху историята на морелечението в България през периода 1878-1944 г. - Историко-медицински сборник (Варна), г. 2, бр. 2, 2003, 19-29.
8. Още през 1936 г. д-р Атанас Куртев съобщава, че за „Баща на морското климатическо лечение се счита англичанина Д-р Гихард Ръсел, който в 1752 г. е издал първото съчинение за лечебните свойства на морето” [9, с. 53]. Оттогава до наши дни в научната и популярната литература, вкл. в интернет, са публикувани всевъзможни варианти за годината на публикацията, нейното наименование и историческия принос на д-р Ричард Ръсел (в името положително е допусната печатна грешка). Общото в тях е, че авторите им не се интересуват и не коментират предшестващи твърдения и не обосновават защо въвеждат своята версия. Тук отбелязвам само някои от тях. Например:
8.1. Трудът на Р. Ръсел е публикуван през 1749 г. [10, с. 14], [11], [12, с. 61] или 1750 г. [13, с. 318], [14, с. 8], [15, с. 4], [16].
8.2. Наименованието на труда е: „Върху употребата на морската вода при заболяване на жлезите” [14, с. 8], „За използването на морската вода както за външно, така и за вътрешно потребление” [16, с.4], „Върху туберкулозата на лимфните жлези или върху употребата на морската вода при жлезните заболявания” („Dissertatio de tabe grandulari, sive de uso aquae marinae in morbis glandularum”) [10, с.14].
От друга страна, български автор, който разглежда историята на физиотерапията до края на XIX в. и представя западноевропейското природолечение през XVII-XIX в., изобщо не споменава приноса на д-р Р. Ръсел, нито обосновава защо не е съгласен с авторите, писали за него дотогава [17, с. 32].
9. Куртев, Атанас. 30 годишният юбилей на детския морски санаториум „Царица Елеонора”. - Летопис на Бълг. лекарски съюз, г. ХХIХ, 1936, № 7-8, 52-57.
10. Стаматов, Стамат. Морелечение. Таласотерапия. Варна, курорт „Св. св. Константин и Елена”, 1997. 380 с.
11. Музей по история на медицината - Варна. „Морската вода премахва всички човешки болести”. - Музей (Варна), г. VI, № 6, юни 1998, 1 и 9.
12. Дончева, Надежда. Създаване и дейност на първото морско лечебно заведение в България. - Год. на Военноморския музей - Варна, т. 1, 2001, 61-71.
13. Стаматов, Стамат. Морето лекува и предпазва. - ФАР-67, 318, 326.
14. Стаматов, Стамат. Морелечение. С., Медицина и физкултура, 1973. 103 с.
15. Иванова, Величка. Преди монокините и след това. - Морски свят, 1991, № 6, с. 3 - 5
16. В Св. св. Константин и Елена. - Черно море (Варна), № 3181, 8 авг. 2008.
17. Кочанков, Д. Историческо развитие на физиотерапията по нашите земи. -Курортология и физиотерапия, 1983, № 1, 30-33.
18. Lauste, L. W. Dr. Richard Russel 1687-1759. - Proceedings of the Royal Sociaty of Medicine, Vol. 67 (5), May 1974, 327-330 - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1645547/
19. Теодосиева, Елена. Курортното дело и физикалната терапия в България 1835-1965. Анотирана библиография. С., Изд-во на БАН, 1968. 424 с.
20. Принуден съм да ползвам ценната историко-медицинска публикация на д-р А. Головина от 1897 г. само въз основа на анотацията на съдържанието й, направена от Е. Теодосиева, защото в Рег. библиотека „П. П. Славейков” - Варна тази годишнина на „Медицинска сбирка” липсва.
21. Докторов, Христо. Указател на българската медицинска литература по азбучен ред на имената на авторите. - В: Исторически преглед на медицинската част и медицинската книжнина в България. 15 август 1878-15 август 1903. Юбилейна книга. Под ред. на д-р М. Русев. С., изд. К. Чинков, 1904. 216, 272 с.
22. Недялков, Александър. Варненско медицинско дружество (по повод 25-годишнината от неговото основавание). С., печ. и литогр. Балкан, 1910. 64 с.
23. Цонев, Беньо. Показалец на женския книжовен труд у нас. Библиогр. материал събрали студенти. Наредил и с. предг. снабдил Б. Цонев. С., Дамски к-т за уреждане изложбата Българка в Прага, 1911. 147 с.
24. През 1987 г. Г. Николов и Д. Николова, които са единствените досега, изследвали целенасочено природолечението в трудовете на д-р А. Головина, споменават за „литературен преглед относно използването на изкуствените и естествените хидротерапевтични процедури”, поместен през 1897 г. в „Медиц. сборник”, но в очевидно смятания от авторите изчерпателен списък на трудове на д-р А. Головина по балнеология, курортно лечение и физиотерапия липсва библиографско описание на подобна статия [6, с. 38].
25. Въпреки че биографията на д-р А. Головина е една от добре проучените теми в историографията на медицината, никой досега, вкл. авторът на монографията за нея [5], не е направил опит да издири нейните публикации и да състави библиография за тях. Нищо чудно че за обхвата на нейното творчество в съвременната историческа литература се тиражират само предположения, за които не са правени конкретни проучвания. Всъщност историците на медицината са харесали числото 100 и се различават предимно по добавките към него тип „повече от” [26], „около” [27] и „над” [6, с. 36], [28], [29, с. 297-298]. Макар че библиографското проучване на творчеството на д-р А. Головина далеч-далеч надхвърля задачите на съобщението ми, въз основа на трите непълни библиографски списъка, публикувани приживе на авторката, и собствени издирвания съставих отделен библиографски списък, който съдържа 131 заглавия. Тъй като в тях не влизат материали от в. „Работа” (1882 г.) и повечето чуждестранни издания, както и материали, поместени с псевдоним, допускам, че д-р А. Головина е публикувала близо 200 заглавия.
26. Головина, Анастасия Ангелова. - В: Енциклопедия „България”. В 7 т. Т. 2. С., Изд-во на БАН, 1981, с. 124.
27. Головина, Анастасия Ангелова. - В: Куртев, Вълчо, В. Ганева, П. Серафимов. Дейци на българската медицина и здравеопазване. С., Медицина и физкултура, 1986, 106-107.
28. Головина, Анастасия Ангелова. - В: Българската възрожденска интелигенция. С., Д-р П. Берон, 1988, с. 158.
29. Петровски, Иван. Съвременното българско здравеопазване от 1877 г. до наши дни. Книга I-ва. Началото 1877-1901. [С.], ДНК, [2001]. 399 с.
30. Д-р Анастасия Головина. Спомен на д-р Недялка Василева Головина (ул. Патлейна 3, Варна), ок. 1970 г. 2 стр. машинопис. Съхранява се в Музея по история на медицината във Варна, в архивното дело на д-р А. Головина.
31. Назначението и образованието на жената. - Наставник за учители и родители (Варна), г. II, № 3, 6 септ. 1880, 72-76.
32. Мозъка на жената. - Пловдив, № 130, 2 дек. 1893, с. 3.
33. Физиология на жената. - Свобода, г. VII, № 1028, 28 септ. 1893, с. 3.
34. Може ли да се говори за физиологичното слабоумие на жената. - Медиц. беседа, г. XIV, № IX-X, ноем.-дек. 1910, 541-551.
Иван АЛЕКСИЕВ
Тъкмо при такива обществени условия д-р Анастасия Головина доказва професионалните си качества, вкл. в областта на природолечението. Нещо повече, тя е между най-пишещите български лекари на своето време. Нейното авторско творчество впечатлява и днес с обем и тематично разнообразие. Публикува материали в 20 периодични издания (между тях и руски, немско и американско), превежда две медицински книги, издава една книга (в областта на морелечението) и редактира един вестник. Нейният принос за природолечението и неговата историография заслужава достойно място в историята на българската медицина.
Литература и бележки
1. Бобчев, Стефан С. Преглед на българский печат (1844-1944 г.г.). Пловдив, печ. Единство, 1894, 116, ІІ с.
2. Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885. С., Наука и изкуство, 1976. 608 с.
3. Д-р А. Головина е редактор на вестник „Работа”, издаван в София два пъти в седмицата от 30 авг. до 23 дек. 1882 г. Излизат 34 броя, част от материалите са на френски език.
4. Касъров, Лука. Енциклопедически речник. В 3 части. Ч. 1. Пловдив, изд. и печ. Д. В. Манчов, 1899. 992, ІІ с.
5. Калчев, Калчо К. Доктор Анастасия Головина. Една забравена българка. Велико Търново, ИК „Витал”, 1996. 256 с.
6. Николов, Г., Д. Николова. Природолечението в трудовете на д-р Анастасия Головина. - Курортология и физиотерапия, 1987, № 1, 36-38.
7. Алексиев, Иван. Върху историята на морелечението в България през периода 1878-1944 г. - Историко-медицински сборник (Варна), г. 2, бр. 2, 2003, 19-29.
8. Още през 1936 г. д-р Атанас Куртев съобщава, че за „Баща на морското климатическо лечение се счита англичанина Д-р Гихард Ръсел, който в 1752 г. е издал първото съчинение за лечебните свойства на морето” [9, с. 53]. Оттогава до наши дни в научната и популярната литература, вкл. в интернет, са публикувани всевъзможни варианти за годината на публикацията, нейното наименование и историческия принос на д-р Ричард Ръсел (в името положително е допусната печатна грешка). Общото в тях е, че авторите им не се интересуват и не коментират предшестващи твърдения и не обосновават защо въвеждат своята версия. Тук отбелязвам само някои от тях. Например:
8.1. Трудът на Р. Ръсел е публикуван през 1749 г. [10, с. 14], [11], [12, с. 61] или 1750 г. [13, с. 318], [14, с. 8], [15, с. 4], [16].
8.2. Наименованието на труда е: „Върху употребата на морската вода при заболяване на жлезите” [14, с. 8], „За използването на морската вода както за външно, така и за вътрешно потребление” [16, с.4], „Върху туберкулозата на лимфните жлези или върху употребата на морската вода при жлезните заболявания” („Dissertatio de tabe grandulari, sive de uso aquae marinae in morbis glandularum”) [10, с.14].
От друга страна, български автор, който разглежда историята на физиотерапията до края на XIX в. и представя западноевропейското природолечение през XVII-XIX в., изобщо не споменава приноса на д-р Р. Ръсел, нито обосновава защо не е съгласен с авторите, писали за него дотогава [17, с. 32].
9. Куртев, Атанас. 30 годишният юбилей на детския морски санаториум „Царица Елеонора”. - Летопис на Бълг. лекарски съюз, г. ХХIХ, 1936, № 7-8, 52-57.
10. Стаматов, Стамат. Морелечение. Таласотерапия. Варна, курорт „Св. св. Константин и Елена”, 1997. 380 с.
11. Музей по история на медицината - Варна. „Морската вода премахва всички човешки болести”. - Музей (Варна), г. VI, № 6, юни 1998, 1 и 9.
12. Дончева, Надежда. Създаване и дейност на първото морско лечебно заведение в България. - Год. на Военноморския музей - Варна, т. 1, 2001, 61-71.
13. Стаматов, Стамат. Морето лекува и предпазва. - ФАР-67, 318, 326.
14. Стаматов, Стамат. Морелечение. С., Медицина и физкултура, 1973. 103 с.
15. Иванова, Величка. Преди монокините и след това. - Морски свят, 1991, № 6, с. 3 - 5
16. В Св. св. Константин и Елена. - Черно море (Варна), № 3181, 8 авг. 2008.
17. Кочанков, Д. Историческо развитие на физиотерапията по нашите земи. -Курортология и физиотерапия, 1983, № 1, 30-33.
18. Lauste, L. W. Dr. Richard Russel 1687-1759. - Proceedings of the Royal Sociaty of Medicine, Vol. 67 (5), May 1974, 327-330 - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1645547/
19. Теодосиева, Елена. Курортното дело и физикалната терапия в България 1835-1965. Анотирана библиография. С., Изд-во на БАН, 1968. 424 с.
20. Принуден съм да ползвам ценната историко-медицинска публикация на д-р А. Головина от 1897 г. само въз основа на анотацията на съдържанието й, направена от Е. Теодосиева, защото в Рег. библиотека „П. П. Славейков” - Варна тази годишнина на „Медицинска сбирка” липсва.
21. Докторов, Христо. Указател на българската медицинска литература по азбучен ред на имената на авторите. - В: Исторически преглед на медицинската част и медицинската книжнина в България. 15 август 1878-15 август 1903. Юбилейна книга. Под ред. на д-р М. Русев. С., изд. К. Чинков, 1904. 216, 272 с.
22. Недялков, Александър. Варненско медицинско дружество (по повод 25-годишнината от неговото основавание). С., печ. и литогр. Балкан, 1910. 64 с.
23. Цонев, Беньо. Показалец на женския книжовен труд у нас. Библиогр. материал събрали студенти. Наредил и с. предг. снабдил Б. Цонев. С., Дамски к-т за уреждане изложбата Българка в Прага, 1911. 147 с.
24. През 1987 г. Г. Николов и Д. Николова, които са единствените досега, изследвали целенасочено природолечението в трудовете на д-р А. Головина, споменават за „литературен преглед относно използването на изкуствените и естествените хидротерапевтични процедури”, поместен през 1897 г. в „Медиц. сборник”, но в очевидно смятания от авторите изчерпателен списък на трудове на д-р А. Головина по балнеология, курортно лечение и физиотерапия липсва библиографско описание на подобна статия [6, с. 38].
25. Въпреки че биографията на д-р А. Головина е една от добре проучените теми в историографията на медицината, никой досега, вкл. авторът на монографията за нея [5], не е направил опит да издири нейните публикации и да състави библиография за тях. Нищо чудно че за обхвата на нейното творчество в съвременната историческа литература се тиражират само предположения, за които не са правени конкретни проучвания. Всъщност историците на медицината са харесали числото 100 и се различават предимно по добавките към него тип „повече от” [26], „около” [27] и „над” [6, с. 36], [28], [29, с. 297-298]. Макар че библиографското проучване на творчеството на д-р А. Головина далеч-далеч надхвърля задачите на съобщението ми, въз основа на трите непълни библиографски списъка, публикувани приживе на авторката, и собствени издирвания съставих отделен библиографски списък, който съдържа 131 заглавия. Тъй като в тях не влизат материали от в. „Работа” (1882 г.) и повечето чуждестранни издания, както и материали, поместени с псевдоним, допускам, че д-р А. Головина е публикувала близо 200 заглавия.
26. Головина, Анастасия Ангелова. - В: Енциклопедия „България”. В 7 т. Т. 2. С., Изд-во на БАН, 1981, с. 124.
27. Головина, Анастасия Ангелова. - В: Куртев, Вълчо, В. Ганева, П. Серафимов. Дейци на българската медицина и здравеопазване. С., Медицина и физкултура, 1986, 106-107.
28. Головина, Анастасия Ангелова. - В: Българската възрожденска интелигенция. С., Д-р П. Берон, 1988, с. 158.
29. Петровски, Иван. Съвременното българско здравеопазване от 1877 г. до наши дни. Книга I-ва. Началото 1877-1901. [С.], ДНК, [2001]. 399 с.
30. Д-р Анастасия Головина. Спомен на д-р Недялка Василева Головина (ул. Патлейна 3, Варна), ок. 1970 г. 2 стр. машинопис. Съхранява се в Музея по история на медицината във Варна, в архивното дело на д-р А. Головина.
31. Назначението и образованието на жената. - Наставник за учители и родители (Варна), г. II, № 3, 6 септ. 1880, 72-76.
32. Мозъка на жената. - Пловдив, № 130, 2 дек. 1893, с. 3.
33. Физиология на жената. - Свобода, г. VII, № 1028, 28 септ. 1893, с. 3.
34. Може ли да се говори за физиологичното слабоумие на жената. - Медиц. беседа, г. XIV, № IX-X, ноем.-дек. 1910, 541-551.
Иван АЛЕКСИЕВ