НОВИ УНИКАЛНИ И РЕДКИ МОНЕТИ НА
МЕСАМБРИЯ
Монетосеченето на Месабрия е толкова богато, че винаги ще ни поднася изненади. Още през 1997 г. на страниците на „Море” (кн. 5-6) публикувахме смятаните за най-стари миниатюрни сребърни монети (оболи), отсечени в древната черноморска колония. По-късно през 2002 г. на страниците на списанието (кн. 1-2) за първи път се появи най-старата месамбрийска драхма с образа на основателя на града Мелсас. Междувременно частни лица с помощта на метални детектори откриха още няколко уникални и редки монети. Само част от тях попаднаха пред очите ми и бяха документирани в Археологически музей – Бургас. И тъй като много находки вече са поели пътя към западноевропейските и североамериканските аукционни търгове, единственият начин да научим за тях стават специализираните страници в Интернет, които обикновено съдържат описания и изображения, в повечето случаи на добре познати монетни образци, но понякога между тях има и сензационни находки. И сега единствено глобалната мрежа ни дава възможност да се запознаем с тези, попаднали далече от българските музейни и лични колекции подвижни паметници.
Напоследък в инернет-страницата, която публикува „Архив на предлаганите и вече продадените на различни аукциони монети” се появи уникална хемидрахма (половин драхма) на Месамбрия. През 2005 г. на аукциона, организиран от швейцарската антикварна къща Ткалес в Цюрих на 9 май, за 2 600 швейцарски франка хемидрахмата е била продадена. Монетата, ако съдим по снимката, е от добре известният сребърен тип на черноморската колония. Върху лицевата й страна е гравиран шлем с архаични черти, насреща и върху опакото има символа на слънцето и бог Аполон – колело с четири спици. Уникалното в този екземпляр е теглото. Монетата тежи 1.54 гр (диам. 13 мм), докато уникалната драхма от този тип има тегло 3.08 г., а редките хемиоболи тежат около половин грам. Друга уникална черта на новата хемидрахма е липсата на надпис с първите четири букви от името на града МЕТА. Само в единият сектор между спиците на колелото консултантите на аукциона са видели буквата „Алфа” и това погрешно тяхно наблюдение е фиксирано в описанието на униката. Всъщност тук виждаме не буква, а трискеле, което за разлика от тетраскелето представлява три съединени крака.
Тези символи на плодородието се срещат и върху други монетни емисии на Месамбрия. Изключително важно е, че тетраскеле има върху опакото на уникалната месамбрийска драхма с образа на основателя Мелсас, която която през 2002 г. се появи на страниците на „Море”. Това са най-ранните монети на Месамбрия и датират от първата половина на 5 в. пр. Хр. (В сайта погрешно хемидрахмата се датира в 4 в. пр. Хр.).
Драхмата и хемидрахмата имат общи стилови белези. Те са близки по моделирането на гривата на шлема върху лицевата страна и по изпъкналите точки, с които са маркирани очите на човека, който стои зад шлема. Този човек именно е тракийският основател на града – Мелсас, почитан през цялото време докато е съществувала мегарската колония Месамбрия. Тази почит към местния легендарен основател сигурно е израз на голямата благодарност на прогонените от другите две магарски колонии – Бизантион и Калхедон граждани, които според Херодот дошли на черноморския бряг и се заселили в Месамбрия. Мелсас може да се приеме като хероизиран и преселил се в легендите действителен тракийски цар и жрец, от чието благоволение са се възползвали прогонените от персите и наетия от тях родоски флот граждани на Бизантион и Калхедон. Родни им градове заемат стратегическо място на Босфора откъм Мраморно море.
Удивление буди обстоятелството, че Месамбрия Понтика е започнала своето монетосечене още през първата половина на V в. пр. Хр. близо век преди своите вторични метрополии. Явно колонистите, идващи от тях са били от средите на най-будните и заможни градски съсловия, на които персите са попречили въвеждането на монетосечене в родината. Прокудени от там, попаднали в тракийска среда, като граждани вече на Месамбрия, те са спомогнали за икономическия просперитет на новото си градско убежище, което бързо придобило статуса на полития – град държава със своя конституция и със своя извънградска територия. Сега в тази територия, в района на Кошарица, Свети Влас, Слънчев бряг, Равда и др. се откриват най-ранните и по-късните монети. Много важно за изследователите е да знаят точно къде е била открита всяка монета. За съжаление аукционната информация не съдържа подобни данни и в това важно отношение изследователите остават на тъмно.
Когато през 90-те години на ХХ век започнаха да се откриват ранни месамбрийски оболи по брега между Несебър и Равда, откривателите им ги показваха и предлагаха на музейните работници. Така на страниците на списание Море (кн. 1-2/2002 г. стр. 11) се появи и първият месамбрийски обол без първите четири букви от името на града между спиците на колелото. От онези години разполагаме със снимка на един друг такъв екземпляр, който вероятно се е отправил към чуждите аукционни търгове. Ранната драхма пък, според една статия на колекционера Ставри Топалов, е попаднала в колекцията на някой си господин Николов от София. Дали е още там? Нямаме задоволителен отговор. Липсата на средства за откупки в българските музеи лишават нашите специалисти от елементарна, но важна информация какви съкровища от монети и единични екземпляри се откриват. И ние сме принудени волю неволю да черпим информация от глобалната мрежа, въпреки стремежа и задължението си да интерпретираме всестранно локални български паметници. Попаднали във водовъртежа на световната покупко-продажба на старини, паметниците от България губят качеството си на национални ценности и стават предмет преди всичко на глобалната суета. А нейните интереси са повърхностни и основното им качество е хиперестетически снобизъм. Вече бившите български паметници престават да говорят за историята на нашите земи по региони и като цяло. Придобили планетарност, те завинаги изгубват изконния си български характер. В това отношение паметниците от дадена страна са като човешките личности. Докато тяхното местонамиране ги оживява, липсата на информация за него довежда до културно-историческата им смърт.
В Мюнхенския Аукционкаталот Gorny & Giessener Munzhandlung № 147 от 7 март 2006 г. е публикуван един обол на Месамбрия, който също няма надпис, а четири тетраскелета между спиците на колелото. Тук консултантът отново погрешно, вместо да види тетраскелетата, ги чете като МЕТА. Този монетен тип с тетраскелета, или свастики ни е известен отпреди десетина години от още два екземпляра, открити пак на морския бряг в сектора между Несебър и Равда. Снимка на единият от тях може да се види в „Море” (кн. 5-6/1997 г. стр. 13, Фиг 1). Доброто качество на снимката на Мюнхенския екземпляр ни дава възможност да заключим, че този обол от типа „Шлем насреща – Свастики между спиците на колело” е бил подложен на същото въздействие на околната среда, на каквото са били подложени и познатите ни от 90-те години екземпляри. От това можем да заключим, че той също произхожда от ивицата на брега между новия квартал на Несебър и Равда. Това обаче е само предположение, нямаща степента на достоверност, която носи личния контакт на специалиста с откривателите. Местонамирането на този месамбрийски обол остава в сферата на догадките.
Чрез Интернет се добрах и до информацията, че Месамбрия е сякла и номинала хемиобол. За съжаление при описанието в аукционо е пропуснато теглото на единствения засега половин обол на града, който ни става известен за първи път. За да бъде наречен в Аукционкаталога по този начин той сигурно тежи около 0.25 – 0.30 гр. Публикуваният непълноценно хемиобол има надпис МЕТА между спиците на колелото и сигурно се датира на границата между 5 и 4 в. пр. Хр. Тази монета също е важна за нас, защото тя доказва една доста пълна система на сребърните номинали на Месамбрия през първите два века на нейното монетосечене. Вече можем да бъдем сигурни, че полисната монетарница е сякла оболи, хемиоболи, диоболи, драхми, към които през 4 в. пр. Хр. се добавя и уникалната тетрадрахма с магистратски надпис „Антестериос”, публикувана още навремето в Historia Numorum.
В същия Мюнхенски каталог са натъкваме и на една интересна месамбрийска тетрадрахма с тегло 16.28 гр. На лицевата си страна тя има глава на Александър Македонски, предрешен с лъвска кожа като Херакъл, а на опакото седнал на престол Зевс Орлоносец и надпис: „На цар Александър”. Месембрийският произход на тетрадрахмата личи по символа на града коринтски шлем в профил, надясно. Този екземпляр е изключително рядък с това, че при него липсва монограм, изразяващ името на монетен магистрат. В българските колекции само Варненския археологически музей притежава две такива монети. Те са от едно съкровище, открито в района на древния Одесос и са от една и съща двойка монетни печати. Но докато при варненските екземпляри шлемът е разположен под престола на Зевс, то при мюнхенския той е в лявата поле, пред коляното на божеството. Той е и от друг лицев печат. Това обогатява нашата информация за най-ранното подражателно монетосечене на Месамбрия и жалко, че отново не знаем къде е открита тази месамбрийска тетрадрахма, която е била продадена за 300 при първоначално обявена цена 250 евро.
От Интернет научаваме, че е била продадена друга тетрадрахма с редкия надпис под престола на Завс ЕYФА – първите четири букви от името Еуфамидас. То е било носено от двама монетни магистрати в Месамбрия. Единият е живял през втората половина на 3, а другият през първата четвърт на 1 в. пр. Хр. Те са били също така през определени години и членове на колегията на шестте стратези в полиса и в техни ръце е била изпълнителната власт. Еуфамидас II в един надпис от Несебър се споменава и като архитект.
МЕСАМБРИЯ
Монетосеченето на Месабрия е толкова богато, че винаги ще ни поднася изненади. Още през 1997 г. на страниците на „Море” (кн. 5-6) публикувахме смятаните за най-стари миниатюрни сребърни монети (оболи), отсечени в древната черноморска колония. По-късно през 2002 г. на страниците на списанието (кн. 1-2) за първи път се появи най-старата месамбрийска драхма с образа на основателя на града Мелсас. Междувременно частни лица с помощта на метални детектори откриха още няколко уникални и редки монети. Само част от тях попаднаха пред очите ми и бяха документирани в Археологически музей – Бургас. И тъй като много находки вече са поели пътя към западноевропейските и североамериканските аукционни търгове, единственият начин да научим за тях стават специализираните страници в Интернет, които обикновено съдържат описания и изображения, в повечето случаи на добре познати монетни образци, но понякога между тях има и сензационни находки. И сега единствено глобалната мрежа ни дава възможност да се запознаем с тези, попаднали далече от българските музейни и лични колекции подвижни паметници.
Напоследък в инернет-страницата, която публикува „Архив на предлаганите и вече продадените на различни аукциони монети” се появи уникална хемидрахма (половин драхма) на Месамбрия. През 2005 г. на аукциона, организиран от швейцарската антикварна къща Ткалес в Цюрих на 9 май, за 2 600 швейцарски франка хемидрахмата е била продадена. Монетата, ако съдим по снимката, е от добре известният сребърен тип на черноморската колония. Върху лицевата й страна е гравиран шлем с архаични черти, насреща и върху опакото има символа на слънцето и бог Аполон – колело с четири спици. Уникалното в този екземпляр е теглото. Монетата тежи 1.54 гр (диам. 13 мм), докато уникалната драхма от този тип има тегло 3.08 г., а редките хемиоболи тежат около половин грам. Друга уникална черта на новата хемидрахма е липсата на надпис с първите четири букви от името на града МЕТА. Само в единият сектор между спиците на колелото консултантите на аукциона са видели буквата „Алфа” и това погрешно тяхно наблюдение е фиксирано в описанието на униката. Всъщност тук виждаме не буква, а трискеле, което за разлика от тетраскелето представлява три съединени крака.
Тези символи на плодородието се срещат и върху други монетни емисии на Месамбрия. Изключително важно е, че тетраскеле има върху опакото на уникалната месамбрийска драхма с образа на основателя Мелсас, която която през 2002 г. се появи на страниците на „Море”. Това са най-ранните монети на Месамбрия и датират от първата половина на 5 в. пр. Хр. (В сайта погрешно хемидрахмата се датира в 4 в. пр. Хр.).
Драхмата и хемидрахмата имат общи стилови белези. Те са близки по моделирането на гривата на шлема върху лицевата страна и по изпъкналите точки, с които са маркирани очите на човека, който стои зад шлема. Този човек именно е тракийският основател на града – Мелсас, почитан през цялото време докато е съществувала мегарската колония Месамбрия. Тази почит към местния легендарен основател сигурно е израз на голямата благодарност на прогонените от другите две магарски колонии – Бизантион и Калхедон граждани, които според Херодот дошли на черноморския бряг и се заселили в Месамбрия. Мелсас може да се приеме като хероизиран и преселил се в легендите действителен тракийски цар и жрец, от чието благоволение са се възползвали прогонените от персите и наетия от тях родоски флот граждани на Бизантион и Калхедон. Родни им градове заемат стратегическо място на Босфора откъм Мраморно море.
Удивление буди обстоятелството, че Месамбрия Понтика е започнала своето монетосечене още през първата половина на V в. пр. Хр. близо век преди своите вторични метрополии. Явно колонистите, идващи от тях са били от средите на най-будните и заможни градски съсловия, на които персите са попречили въвеждането на монетосечене в родината. Прокудени от там, попаднали в тракийска среда, като граждани вече на Месамбрия, те са спомогнали за икономическия просперитет на новото си градско убежище, което бързо придобило статуса на полития – град държава със своя конституция и със своя извънградска територия. Сега в тази територия, в района на Кошарица, Свети Влас, Слънчев бряг, Равда и др. се откриват най-ранните и по-късните монети. Много важно за изследователите е да знаят точно къде е била открита всяка монета. За съжаление аукционната информация не съдържа подобни данни и в това важно отношение изследователите остават на тъмно.
Когато през 90-те години на ХХ век започнаха да се откриват ранни месамбрийски оболи по брега между Несебър и Равда, откривателите им ги показваха и предлагаха на музейните работници. Така на страниците на списание Море (кн. 1-2/2002 г. стр. 11) се появи и първият месамбрийски обол без първите четири букви от името на града между спиците на колелото. От онези години разполагаме със снимка на един друг такъв екземпляр, който вероятно се е отправил към чуждите аукционни търгове. Ранната драхма пък, според една статия на колекционера Ставри Топалов, е попаднала в колекцията на някой си господин Николов от София. Дали е още там? Нямаме задоволителен отговор. Липсата на средства за откупки в българските музеи лишават нашите специалисти от елементарна, но важна информация какви съкровища от монети и единични екземпляри се откриват. И ние сме принудени волю неволю да черпим информация от глобалната мрежа, въпреки стремежа и задължението си да интерпретираме всестранно локални български паметници. Попаднали във водовъртежа на световната покупко-продажба на старини, паметниците от България губят качеството си на национални ценности и стават предмет преди всичко на глобалната суета. А нейните интереси са повърхностни и основното им качество е хиперестетически снобизъм. Вече бившите български паметници престават да говорят за историята на нашите земи по региони и като цяло. Придобили планетарност, те завинаги изгубват изконния си български характер. В това отношение паметниците от дадена страна са като човешките личности. Докато тяхното местонамиране ги оживява, липсата на информация за него довежда до културно-историческата им смърт.
В Мюнхенския Аукционкаталот Gorny & Giessener Munzhandlung № 147 от 7 март 2006 г. е публикуван един обол на Месамбрия, който също няма надпис, а четири тетраскелета между спиците на колелото. Тук консултантът отново погрешно, вместо да види тетраскелетата, ги чете като МЕТА. Този монетен тип с тетраскелета, или свастики ни е известен отпреди десетина години от още два екземпляра, открити пак на морския бряг в сектора между Несебър и Равда. Снимка на единият от тях може да се види в „Море” (кн. 5-6/1997 г. стр. 13, Фиг 1). Доброто качество на снимката на Мюнхенския екземпляр ни дава възможност да заключим, че този обол от типа „Шлем насреща – Свастики между спиците на колело” е бил подложен на същото въздействие на околната среда, на каквото са били подложени и познатите ни от 90-те години екземпляри. От това можем да заключим, че той също произхожда от ивицата на брега между новия квартал на Несебър и Равда. Това обаче е само предположение, нямаща степента на достоверност, която носи личния контакт на специалиста с откривателите. Местонамирането на този месамбрийски обол остава в сферата на догадките.
Чрез Интернет се добрах и до информацията, че Месамбрия е сякла и номинала хемиобол. За съжаление при описанието в аукционо е пропуснато теглото на единствения засега половин обол на града, който ни става известен за първи път. За да бъде наречен в Аукционкаталога по този начин той сигурно тежи около 0.25 – 0.30 гр. Публикуваният непълноценно хемиобол има надпис МЕТА между спиците на колелото и сигурно се датира на границата между 5 и 4 в. пр. Хр. Тази монета също е важна за нас, защото тя доказва една доста пълна система на сребърните номинали на Месамбрия през първите два века на нейното монетосечене. Вече можем да бъдем сигурни, че полисната монетарница е сякла оболи, хемиоболи, диоболи, драхми, към които през 4 в. пр. Хр. се добавя и уникалната тетрадрахма с магистратски надпис „Антестериос”, публикувана още навремето в Historia Numorum.
В същия Мюнхенски каталог са натъкваме и на една интересна месамбрийска тетрадрахма с тегло 16.28 гр. На лицевата си страна тя има глава на Александър Македонски, предрешен с лъвска кожа като Херакъл, а на опакото седнал на престол Зевс Орлоносец и надпис: „На цар Александър”. Месембрийският произход на тетрадрахмата личи по символа на града коринтски шлем в профил, надясно. Този екземпляр е изключително рядък с това, че при него липсва монограм, изразяващ името на монетен магистрат. В българските колекции само Варненския археологически музей притежава две такива монети. Те са от едно съкровище, открито в района на древния Одесос и са от една и съща двойка монетни печати. Но докато при варненските екземпляри шлемът е разположен под престола на Зевс, то при мюнхенския той е в лявата поле, пред коляното на божеството. Той е и от друг лицев печат. Това обогатява нашата информация за най-ранното подражателно монетосечене на Месамбрия и жалко, че отново не знаем къде е открита тази месамбрийска тетрадрахма, която е била продадена за 300 при първоначално обявена цена 250 евро.
От Интернет научаваме, че е била продадена друга тетрадрахма с редкия надпис под престола на Завс ЕYФА – първите четири букви от името Еуфамидас. То е било носено от двама монетни магистрати в Месамбрия. Единият е живял през втората половина на 3, а другият през първата четвърт на 1 в. пр. Хр. Те са били също така през определени години и членове на колегията на шестте стратези в полиса и в техни ръце е била изпълнителната власт. Еуфамидас II в един надпис от Несебър се споменава и като архитект.
Уникалната хемидрахма на Месамбрия, продадена за 2600 швейцарски франка.
Оболът без надпис, открит между Несебър и Равда, тръгнал вероятно за Европа (аверс и реверс).
Уникалната драхма, публикувана за първи път в „Море” (кн. 1-2/2002 г.) – аверс и реверс.
Уникалният хемиобол на Месамбрия.
Новата месамбрийска тетрадрахма без монограм.
Статер на Месамбрия, подражание на статерите на Лизимах (275 – 250 г. пр. Хр.).
Новата месамрийска тетрадрахма с магистрат Еуфамидас І.
Фалшивият диобол, попаднал в испански аукцион.
Друга важна монета е златният статер на Месамбрия, който е бил предложен на аукцион, организиран от антикварната къща на Хуберт Ланц (Aucion 125/ 28.11.2005, Nr 164) с начална цена 750 евро. Този статер е подражание на статерите на Лизимах и има на лицето Александър Велики с овнешки рога като египетския бог Амон и на опакото седнала Атина в бойно облекло. И тук е поставен гербът на Месамбрия - шлем в профил, а под престола на Атина са гравирани буквите ЕР. Същото магистратско обозначение съществува и върху месамбрийски тетрадрахми от средата на 3 в пр. Хр. Тук е мястото да отбележим, че в българските музеи има само един александров тип статер и той се пази в колекцияна на Националния археологически музей при БАН. Лизимахов тип липсва и в тази наша изключително богата колекция. Как не се намери един наистина могъщ и велик български бизнесмен, който да поръча по Интернет да му бъде изпратен предлагания в Мюнхен месамбрийски статер и да го подари на предпочитания от него музей. Това явление е непознато все още в нашето Отечество. Бизнесмените купуват само за себе си и им „регистрират” колекциите без да им търсят документ за платени данъци за осъществяването на значителни търговски операции. Държавата обаче им надува хазартните мускули и им осъществява персонални изложби в столицата на обединена Европа без ни най-малка боязън, че придава хазартен характер на българското членство.
В някои Аукциони също се сблъскваме с хазартни прояви. Например на един испански търг се предлага фалшив месамбрийски диобол от една серия монети, от която в началото на 90-те години на ХХ век бяха продавани като сувенири в Националния исторически музей в сградата на сегашната Съдебна палата.
Пиша тези редове с голямо огорчение. Спомням си, че навремето анонимни иманяри ми изпратиха само снимка на споменатата уникална драхма. Сега хемидрахмата срещам в аукционна нумизматична информация. Питам се: защо тези уникати се изплъзват от българските музеи? Освен това огорчението ми е продиктувано и от факта, че на мястото, където преди едно десетилетие при пропадането на брега между Несебър и Равда бяха откривани изключително много монети от некропола на древния град, сега има непрекъсната верига от хотели и туристически комплекси. В землището на Кошарица пък, откъдето е уникалната драхма, върху старините на старо селище сега е изникнал нов комплекс от сгради без да са проведени спасителни разкопки.
Някога покойният писател Върбан Стаматов непрекъснато водеше борба ние българите да престанем да бъдем обърнати „с гръб към морето”. Белята е, че хазартният бизнес на прехода до такава степен обърна очи към морето, че то е на път да изчезне от погледите ни. И вместо на изток обединена Европа да граничи с Черно море (Понтос Еуксейнос - Гостолюбиво море), тя е на път да опре до един непрекъснат негостолюбив мегаполис.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
В някои Аукциони също се сблъскваме с хазартни прояви. Например на един испански търг се предлага фалшив месамбрийски диобол от една серия монети, от която в началото на 90-те години на ХХ век бяха продавани като сувенири в Националния исторически музей в сградата на сегашната Съдебна палата.
Пиша тези редове с голямо огорчение. Спомням си, че навремето анонимни иманяри ми изпратиха само снимка на споменатата уникална драхма. Сега хемидрахмата срещам в аукционна нумизматична информация. Питам се: защо тези уникати се изплъзват от българските музеи? Освен това огорчението ми е продиктувано и от факта, че на мястото, където преди едно десетилетие при пропадането на брега между Несебър и Равда бяха откривани изключително много монети от некропола на древния град, сега има непрекъсната верига от хотели и туристически комплекси. В землището на Кошарица пък, откъдето е уникалната драхма, върху старините на старо селище сега е изникнал нов комплекс от сгради без да са проведени спасителни разкопки.
Някога покойният писател Върбан Стаматов непрекъснато водеше борба ние българите да престанем да бъдем обърнати „с гръб към морето”. Белята е, че хазартният бизнес на прехода до такава степен обърна очи към морето, че то е на път да изчезне от погледите ни. И вместо на изток обединена Европа да граничи с Черно море (Понтос Еуксейнос - Гостолюбиво море), тя е на път да опре до един непрекъснат негостолюбив мегаполис.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ