АНГЛИЙСКИТЕ ИНЖЕНЕРНИ ЧАСТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА
През пролетта и лятото на 1854 г. (по време на Кримската война 1853-1856 г.) Варна е избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите (френски и английски) войски преди отплаването им към западния бряг на Крим.
Първите части на английската армия, дебаркирали във Варна, са от корпуса на кралските сапьори и миньори (Corps of Royal Sappers and Miners), под командването на бригаден генерал Уйлям Бъртън Тилдън.
На 22 май 1854 г. 27 сапьора от Десета рота, под командването на лейтенантите Чарлз Гордън, Франсис Прат и сержант Джон Рид, слизат във Варна (от Скутари) на борда на военния параход „Карадок“ (HMS Caradoc). На 26 май останалата част от ротата (70 сапьора), под командването на капитан Джордж Бент, слиза във Варна от борда на военния параход „Циклоп“ (HMS Cyclops). Единадесета рота, под командването на капитан Феърфакс Хасард, стъпва на брега във Варна (от Галиполи) на 27 май 1854 г. от транспортния параход „Имю“ (Emu).
От края на май до края на август 1854 г. във Варна дебаркират четири роти кралски сапьори и миньори (в състав от по около 100 души) от Англия и от английските военни бази в Гибралтар, Малта и Корфу. Осма рота, под командването на капитан Юстас Баучър, слиза на брега във Варна на 19 юни от транспортния параход „Голдън Флис“ (Golden Fleece). Четвърта рота (74 сапьора), дислоцирана в Малта, под командването на капитан Антъни Крег и лейтенантите Филип Рейвънхил и Джеймс Мъри, дебаркира във Варна на 14 август 1854 г. Част от Трета рота (34 сапьора), дислоцирана в Корфу, под командването на лейтенант Хари Тийсдейл, дебаркира във Варна на 25 август 1854 г.
Кралските сапьори и миньори изграждат своите лагери във Варна, в близост до пристанищната порта, а след избухването на холерата - на южния бряг на Варненския залив. Втори голям лагер те изграждат при с. Аладън (дн. с. Страшимирово, Община Белослав) - до лагера на Първа пехотна дивизия. Със заповед на главното командване сапьорите били придадени към четирите английски пехотни дивизии - Единадесета рота - към Първа дивизия; Осма рота - към Втора дивизия; Седма рота (под командването на капитан Чарлз Гиб) - към Трета дивизия; Десета рота - към английската Лека дивизия и придадения към нея втори батальон на Стрелковата бригада.
Сапьорите получават заповед от главното командване да ремонтират стария кей на Варна (заедно с френските сапьори) за дебаркирането на основните английски и съюзнически сили - пехота, кавалерия и артилерия, да изградят три нови дървени пристана (от дъбови греди и талпи с дължина 140 фута) на южния бряг на Варненския залив (в местността „Карантината“) и да ремонтират пътя Варна - Шумен и го направят проходим за полевата и конна артилерия.
Голямата турска казарма във Варна (намерена в окаяно състояние) те превръщат, заедно с френските сапьори, под командването на полковник Емил Трипие (Emile-Jules-Gustave Tripier), във военна болница (General Hospital). В близост до пристанищната порта сапьорите изграждат навеси и складове за гюлета, снаряди и бъчонки с барут за артилерията, дърва и въглища за параходите, слама и фураж за кавалерията.
При Аладън сапьорите от Десета рота ремонтират моста над отока между Варненското и Девненското езеро (на пътя Варна - Аладън - Провадия), използвайки мраморните надгробни камъни от близкото турско гробище. При лагера на английската Лека дивизия и на английската лека и тежка кавалерия при с. Девня (Река Девня) сапьорите изграждат пещи за изпичане на хляб. При с. Кара Хюсеин (дн. с. Чернево, Община Суворово) 12 сапьора, под командването на лейтенант Алекзандър Крейк и сержант Томас Дамвил, в продължение на три дни поправят и почистват няколко кладенеца и запуснати чешми.
През пролетта и лятото на 1854 г. (по време на Кримската война 1853-1856 г.) Варна е избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите (френски и английски) войски преди отплаването им към западния бряг на Крим.
Първите части на английската армия, дебаркирали във Варна, са от корпуса на кралските сапьори и миньори (Corps of Royal Sappers and Miners), под командването на бригаден генерал Уйлям Бъртън Тилдън.
На 22 май 1854 г. 27 сапьора от Десета рота, под командването на лейтенантите Чарлз Гордън, Франсис Прат и сержант Джон Рид, слизат във Варна (от Скутари) на борда на военния параход „Карадок“ (HMS Caradoc). На 26 май останалата част от ротата (70 сапьора), под командването на капитан Джордж Бент, слиза във Варна от борда на военния параход „Циклоп“ (HMS Cyclops). Единадесета рота, под командването на капитан Феърфакс Хасард, стъпва на брега във Варна (от Галиполи) на 27 май 1854 г. от транспортния параход „Имю“ (Emu).
От края на май до края на август 1854 г. във Варна дебаркират четири роти кралски сапьори и миньори (в състав от по около 100 души) от Англия и от английските военни бази в Гибралтар, Малта и Корфу. Осма рота, под командването на капитан Юстас Баучър, слиза на брега във Варна на 19 юни от транспортния параход „Голдън Флис“ (Golden Fleece). Четвърта рота (74 сапьора), дислоцирана в Малта, под командването на капитан Антъни Крег и лейтенантите Филип Рейвънхил и Джеймс Мъри, дебаркира във Варна на 14 август 1854 г. Част от Трета рота (34 сапьора), дислоцирана в Корфу, под командването на лейтенант Хари Тийсдейл, дебаркира във Варна на 25 август 1854 г.
Кралските сапьори и миньори изграждат своите лагери във Варна, в близост до пристанищната порта, а след избухването на холерата - на южния бряг на Варненския залив. Втори голям лагер те изграждат при с. Аладън (дн. с. Страшимирово, Община Белослав) - до лагера на Първа пехотна дивизия. Със заповед на главното командване сапьорите били придадени към четирите английски пехотни дивизии - Единадесета рота - към Първа дивизия; Осма рота - към Втора дивизия; Седма рота (под командването на капитан Чарлз Гиб) - към Трета дивизия; Десета рота - към английската Лека дивизия и придадения към нея втори батальон на Стрелковата бригада.
Сапьорите получават заповед от главното командване да ремонтират стария кей на Варна (заедно с френските сапьори) за дебаркирането на основните английски и съюзнически сили - пехота, кавалерия и артилерия, да изградят три нови дървени пристана (от дъбови греди и талпи с дължина 140 фута) на южния бряг на Варненския залив (в местността „Карантината“) и да ремонтират пътя Варна - Шумен и го направят проходим за полевата и конна артилерия.
Голямата турска казарма във Варна (намерена в окаяно състояние) те превръщат, заедно с френските сапьори, под командването на полковник Емил Трипие (Emile-Jules-Gustave Tripier), във военна болница (General Hospital). В близост до пристанищната порта сапьорите изграждат навеси и складове за гюлета, снаряди и бъчонки с барут за артилерията, дърва и въглища за параходите, слама и фураж за кавалерията.
При Аладън сапьорите от Десета рота ремонтират моста над отока между Варненското и Девненското езеро (на пътя Варна - Аладън - Провадия), използвайки мраморните надгробни камъни от близкото турско гробище. При лагера на английската Лека дивизия и на английската лека и тежка кавалерия при с. Девня (Река Девня) сапьорите изграждат пещи за изпичане на хляб. При с. Кара Хюсеин (дн. с. Чернево, Община Суворово) 12 сапьора, под командването на лейтенант Алекзандър Крейк и сержант Томас Дамвил, в продължение на три дни поправят и почистват няколко кладенеца и запуснати чешми.
Sappers repairing the road between Schumla and Varna. // The Illustrated London News, Vol. XXV, No. 694, 22 July 1854.
Rustchuk, Bridge of Boats in Course of Construction. // The Illustrated London News, Vol. XXV, No. 699, August 26, 1854.
The Sea Port Gate, Varna. Turkish Soldiers mound Shot and Shell for transport to Schumla. // The Illustrated London News, Vol. XXIV, No. 689, June 24, 1854, p. 528.
Embarkation of British Tpoops (Light Division), at Varna, for the Crimea. // The Illustrated London News, Vol. XXV, No. 703, September 23, 1854.
Before Sebastopol, Zouaves Making Gabions by Edward Armitage. // The Illustrated London News, Vol. XXVI, No. 748, June 16, 1855.
Варненският залив - фрагмент от „Rough Sketch of the Country between Varna and Pravadi. In June and July 1854”. На южния бряг на Варненския залив английските сапьори изграждат три нови дървени пристана.
В лагера при с. Манастир (Община Провадия) сапьорите от Десета рота тренират изграждането на землени насипи (бруствери), копаят окопи и траншеи. Под ръководството на сапьорите войниците от пехотните полкове правят (срещу заплащане „на парче“) около 5000 габиони и 8000 фашини, които през септември английските транспортни кораби пренасят в Крим.
По молба на Омер Лютфи паша (главнокомандващ турската Дунавска армия) до съюзническото главно командване, група сапьори, под командването на капитан Едуард Гейдж, лейтенант Франсис Прат и сержант Джон Ред, потеглят на 8 юли 1854 г. от лагера при с. Аладън за Русчукъ (Русе) (през Шумен и Разград), за да изградят понтонен мост над река Дунав (между Русчукъ и Гюргево). Тя се състои от тръбач и 32 сапьора, придружавани от 15 френски понтонера и 35 моряка от военния кораб „Британия“ (HMS Britannia) (всички на коне), под командването на лейтенант Хенри Глин и флотския кадет принц Ернст Лайнинген. Зад тях следва обоз от 150 коня, воден от местни водачи, носещи инструменти, крепежни елементи и фураж.
Понтонният мост бил изграден от дъбови греди и талпи, поставени над лодки в реката. Той е с дължина 890 ярда и ширина 11 фута и 6 инча. Мостът е завършен на 4 август и открит от Омер паша на 10 август 1854 г.
Към корпуса на кралските сапьори и миньори са придадени професионалният фотограф Ричард Никлин, ефрейтор Джон Пендеред и младши ефрейтор Джон Хамънд. Те тръгват от Лондон за Варна на 11 юни 1854 г., на борда на транспортния параход „Тайнмаут“ (Tynemouth) и носят със себе си два фотоапарата и 16 сандъка с фотографско оборудване. Фотографите са прикрепени към капитан Джон Хакет от главната квартира на армията. Те потъват (заедно със своето оборудване и снимки) на борда на „Рип Ван Уинкъл“ (HMS Rip van Winkle) край Балаклава по време на силна буря в Черно море на 14 ноември 1854 г.
Не са запазени следи от работата на английските инженерни части в България. Варненската крепост и турската казарма (военна болница) са разрушени след Освобождението (1878). При строителството на железопътната линия Русчукъ - Варна (1865-1866) е разрушен и мостът над отока между Варненското и Девненското езеро. От дървените пристани във Варна и понтонния мост над река Дунав са останали само черно-бели литографии.
Анастас АНГЕЛОВ
По молба на Омер Лютфи паша (главнокомандващ турската Дунавска армия) до съюзническото главно командване, група сапьори, под командването на капитан Едуард Гейдж, лейтенант Франсис Прат и сержант Джон Ред, потеглят на 8 юли 1854 г. от лагера при с. Аладън за Русчукъ (Русе) (през Шумен и Разград), за да изградят понтонен мост над река Дунав (между Русчукъ и Гюргево). Тя се състои от тръбач и 32 сапьора, придружавани от 15 френски понтонера и 35 моряка от военния кораб „Британия“ (HMS Britannia) (всички на коне), под командването на лейтенант Хенри Глин и флотския кадет принц Ернст Лайнинген. Зад тях следва обоз от 150 коня, воден от местни водачи, носещи инструменти, крепежни елементи и фураж.
Понтонният мост бил изграден от дъбови греди и талпи, поставени над лодки в реката. Той е с дължина 890 ярда и ширина 11 фута и 6 инча. Мостът е завършен на 4 август и открит от Омер паша на 10 август 1854 г.
Към корпуса на кралските сапьори и миньори са придадени професионалният фотограф Ричард Никлин, ефрейтор Джон Пендеред и младши ефрейтор Джон Хамънд. Те тръгват от Лондон за Варна на 11 юни 1854 г., на борда на транспортния параход „Тайнмаут“ (Tynemouth) и носят със себе си два фотоапарата и 16 сандъка с фотографско оборудване. Фотографите са прикрепени към капитан Джон Хакет от главната квартира на армията. Те потъват (заедно със своето оборудване и снимки) на борда на „Рип Ван Уинкъл“ (HMS Rip van Winkle) край Балаклава по време на силна буря в Черно море на 14 ноември 1854 г.
Не са запазени следи от работата на английските инженерни части в България. Варненската крепост и турската казарма (военна болница) са разрушени след Освобождението (1878). При строителството на железопътната линия Русчукъ - Варна (1865-1866) е разрушен и мостът над отока между Варненското и Девненското езеро. От дървените пристани във Варна и понтонния мост над река Дунав са останали само черно-бели литографии.
Анастас АНГЕЛОВ