КОЙ ВСЕ ПАК Е ПЪРВИЯТ ДИРЕКТОР НА
АКВАРИУМА ВЪВ ВАРНА
Отново за проф. д-р Стефан Консулов и д-р Георги Паспалев
На 12 т. м. в сайта на „Морски вестник” е поместена статията „Морската зоологическа станция с Аквариум при Софийския университет - Варна” от Владимир Беков от Държавния архив - Варна и Радослава Бекова от Института по рибни ресурси (ИРР) - Варна. Тя представлява всъщност доклад пред Международната научна конференция по случай 80-годишнината на ИРР - Варна - „Еволюция на черноморските екосистеми”, проведена на 5 и 6 октомври 2012 г. във Варна [1, с. 12]. Прочетох текста със смесени чувства. От една страна, авторите заслужават признателност, че въвеждат в обръщение документи, недостъпни за обикновен читател. От друга, статията съдържа твърдения, които озадачават дори при евентуално популярно изложение, камо ли за научна публикация.
Преди всичко интерес представляват пълните текстове на два морски нормативни документа: Правилника за дейността на станцията с Аквариум във Варна от 1932 г. [1, с. 8-10] и Правилника за фонда „Аквариум” при Софийския държавен университет от 1933 г. [1, с. 10-11]. Съвременни проучвания по историята на морското право и на морската политика в България традиционно внушават колко скръбна е била морската нормативна база у нас по онова време и, видите ли, тя се свеждала само до няколко документа. От години проучвам този морскоисторически проблем и досега само за периода 1878-1944 г. съм издирил 247 морски нормативни документа (в тях не влизат публикациите по въпроси на морското право и морската политика), включително 17 за 1932-1933 г. (1932 г. - 11, 1933 г. - 6), но двата правилника за Аквариума виждам за пръв път сега.
В морскоисторическата литература съществува неяснота кой ръководи Морската зоологическа станция с Аквариум във Варна (за краткост по-нататък - Аквариума) през периода 1940-1942 г. Според академично издание, „доц. Г. Паспалев е освободен от длъжността директор ... от 1940 г. и окончателно се завръща в София” [2, с. 112], а д-р Александър Вълканов от септември с. г. е назначен за асистент-завеждащ на Аквариума и едва през май 1942 г. - за негов директор [2, с. 124], т. е. липсва яснота кой е директор през периода 1940 - май 1942 г. Сега благодарение на публикуван от Вл. Беков и Р. Бекова архивен документ става известно, че към 4 април 1940 г. доц. Г. Паспалев е вече бивш директор и по това време неговият пост се приема от Консулов [1, с. 8]. Авторите не уточняват кой е този Консулов, но за това след малко.
Освен това за слабо проучената ранна история на акваристиката в България е ценно съобщението за съществуването към 1938 г. на Зоологическата къща и препараторска лаборатория „Никола Георгиев”, която търгува с аквариумни рибки [1, с. 8].
Наред с тези и някои други безспорно интересни частични сведения за историята на Аквариума до 1940 г., авторите предлагат и неясна информация. Особено озадачава едностранчивото твърдение, че първият директор на Аквариума бил д-р Г. Паспалев. Един научен доклад задължава авторите коректно да представят съществуващите в историографията версии по конкретния въпрос, особено ако те са обосновани с препратки към съответни източници, и да обосноват въз основа на какви аргументи не приемат една или друга версия, а поддържат предложената в тяхната публикация. Такъв коментар в конкретния случай липсва. Дали причината е неосведоменост на авторите или пък те съзнателно загърбват неудобно чуждо мнение е без значение за установяването на истината и предлагането на читателите на достоверна информация. За какво всъщност става дума?
Авторите уверяват, че „Пръв директор на новия институт е Георги Паспалев” [1, с. 6] и обосновават това единствено с препратка към публикацията на Людия Иванов от 1984 г. [1, с. 11], [3]. Той (Л. И.) наистина твърди това на стр. 36 в статията си, но всеки читател може лично да се увери, че не подкрепя версията си с никакъв източник. Проф. Людия Иванов (1929-2002 г.) е известен морски учен, към 1984 г. е директор на ИРР - Варна, но статията му, макар и публикувана в научно издание, има популярен характер, а не научен, защото няма научен апарат, сиреч той не доказва твърденията си с препратка към съответни източници, които могат да бъдат проверени. Наистина Вл. Беков и Р. Бекова цитират писмо на Г. Паспалев от 21 септември 1930 г., но според публикувания текст той съобщава, че към тази дата „вече е действащ уредник на Станцията” (подч. И.А.) [1, с. 6]. Към публикацията им в сайта е приложено факсимиле на част от писмо с подпис на Г. Паспалев като директор, но, волно или неволно, в надписа под факсимилето не е отбелязана датата на писмото https://morskivestnik.com. То едва ли е писмото му от 21 септември 1930 г., защото, според публикуваните от авторите източници, това писмо е лист 28 от а. е. 1 на фонд 800 К, докато печатът е поставен на писмо от лист 1 на същата архивна единица. Накратко, без датирането на писмото с печата то не може да служи като аргумент, че първият директор на Аквариума бил Г. Паспалев. Каква е обаче истината за неговото директорско първопроходство?
Още през 1961 г. сътрудникът на Аквариума Теню Маринов (1927 - 1992 г.) почтено напомня, че първият директор е проф. Стефан Консулов (1885-1954 г.) [4, с. 72]. Двайсетина години по-късно обаче в солидния сборник „Черно море” е поместен материал с елегантното внушение, че първият директор на Аквариума комай е бил Г. Паспалев [5, с. 26], [6]. Оттогава та до наши дни представители на ИРР - Варна безкритично приемат битуването в историческата литература на две версии за първия директор и доверчиво разпространяват до наши дни само тази за д-р Г. Паспалев [1], [3], [7], [8].
През 2011 г. направих сравнителен критичен анализ на двете версии и обосновах защо първият директор на Аквариума е проф. Стефан Консулов [9, с. 163-164], а по повод на 80-годишнината на ИРР - Варна още на 25 юни т.г. отново разгледах тази тема в сайта на „Морски вестник” [10]. На следващия ден изпратих линка на статията си до имейла на доц. д-р Даниела Петрова - директор на ИРР - Варна, и бях приятно изненадан, че тя още същия ден потвърди получаването на съобщението, т.е. ИРР - Варна отлично е осведомен за обосновката ми, че първият директор на Аквариума е проф. Стефан Консулов, а не д-р Г. Паспалев. Тъй като само четири месеца по-късно специалист от ИРР -
АКВАРИУМА ВЪВ ВАРНА
Отново за проф. д-р Стефан Консулов и д-р Георги Паспалев
На 12 т. м. в сайта на „Морски вестник” е поместена статията „Морската зоологическа станция с Аквариум при Софийския университет - Варна” от Владимир Беков от Държавния архив - Варна и Радослава Бекова от Института по рибни ресурси (ИРР) - Варна. Тя представлява всъщност доклад пред Международната научна конференция по случай 80-годишнината на ИРР - Варна - „Еволюция на черноморските екосистеми”, проведена на 5 и 6 октомври 2012 г. във Варна [1, с. 12]. Прочетох текста със смесени чувства. От една страна, авторите заслужават признателност, че въвеждат в обръщение документи, недостъпни за обикновен читател. От друга, статията съдържа твърдения, които озадачават дори при евентуално популярно изложение, камо ли за научна публикация.
Преди всичко интерес представляват пълните текстове на два морски нормативни документа: Правилника за дейността на станцията с Аквариум във Варна от 1932 г. [1, с. 8-10] и Правилника за фонда „Аквариум” при Софийския държавен университет от 1933 г. [1, с. 10-11]. Съвременни проучвания по историята на морското право и на морската политика в България традиционно внушават колко скръбна е била морската нормативна база у нас по онова време и, видите ли, тя се свеждала само до няколко документа. От години проучвам този морскоисторически проблем и досега само за периода 1878-1944 г. съм издирил 247 морски нормативни документа (в тях не влизат публикациите по въпроси на морското право и морската политика), включително 17 за 1932-1933 г. (1932 г. - 11, 1933 г. - 6), но двата правилника за Аквариума виждам за пръв път сега.
В морскоисторическата литература съществува неяснота кой ръководи Морската зоологическа станция с Аквариум във Варна (за краткост по-нататък - Аквариума) през периода 1940-1942 г. Според академично издание, „доц. Г. Паспалев е освободен от длъжността директор ... от 1940 г. и окончателно се завръща в София” [2, с. 112], а д-р Александър Вълканов от септември с. г. е назначен за асистент-завеждащ на Аквариума и едва през май 1942 г. - за негов директор [2, с. 124], т. е. липсва яснота кой е директор през периода 1940 - май 1942 г. Сега благодарение на публикуван от Вл. Беков и Р. Бекова архивен документ става известно, че към 4 април 1940 г. доц. Г. Паспалев е вече бивш директор и по това време неговият пост се приема от Консулов [1, с. 8]. Авторите не уточняват кой е този Консулов, но за това след малко.
Освен това за слабо проучената ранна история на акваристиката в България е ценно съобщението за съществуването към 1938 г. на Зоологическата къща и препараторска лаборатория „Никола Георгиев”, която търгува с аквариумни рибки [1, с. 8].
Наред с тези и някои други безспорно интересни частични сведения за историята на Аквариума до 1940 г., авторите предлагат и неясна информация. Особено озадачава едностранчивото твърдение, че първият директор на Аквариума бил д-р Г. Паспалев. Един научен доклад задължава авторите коректно да представят съществуващите в историографията версии по конкретния въпрос, особено ако те са обосновани с препратки към съответни източници, и да обосноват въз основа на какви аргументи не приемат една или друга версия, а поддържат предложената в тяхната публикация. Такъв коментар в конкретния случай липсва. Дали причината е неосведоменост на авторите или пък те съзнателно загърбват неудобно чуждо мнение е без значение за установяването на истината и предлагането на читателите на достоверна информация. За какво всъщност става дума?
Авторите уверяват, че „Пръв директор на новия институт е Георги Паспалев” [1, с. 6] и обосновават това единствено с препратка към публикацията на Людия Иванов от 1984 г. [1, с. 11], [3]. Той (Л. И.) наистина твърди това на стр. 36 в статията си, но всеки читател може лично да се увери, че не подкрепя версията си с никакъв източник. Проф. Людия Иванов (1929-2002 г.) е известен морски учен, към 1984 г. е директор на ИРР - Варна, но статията му, макар и публикувана в научно издание, има популярен характер, а не научен, защото няма научен апарат, сиреч той не доказва твърденията си с препратка към съответни източници, които могат да бъдат проверени. Наистина Вл. Беков и Р. Бекова цитират писмо на Г. Паспалев от 21 септември 1930 г., но според публикувания текст той съобщава, че към тази дата „вече е действащ уредник на Станцията” (подч. И.А.) [1, с. 6]. Към публикацията им в сайта е приложено факсимиле на част от писмо с подпис на Г. Паспалев като директор, но, волно или неволно, в надписа под факсимилето не е отбелязана датата на писмото https://morskivestnik.com. То едва ли е писмото му от 21 септември 1930 г., защото, според публикуваните от авторите източници, това писмо е лист 28 от а. е. 1 на фонд 800 К, докато печатът е поставен на писмо от лист 1 на същата архивна единица. Накратко, без датирането на писмото с печата то не може да служи като аргумент, че първият директор на Аквариума бил Г. Паспалев. Каква е обаче истината за неговото директорско първопроходство?
Още през 1961 г. сътрудникът на Аквариума Теню Маринов (1927 - 1992 г.) почтено напомня, че първият директор е проф. Стефан Консулов (1885-1954 г.) [4, с. 72]. Двайсетина години по-късно обаче в солидния сборник „Черно море” е поместен материал с елегантното внушение, че първият директор на Аквариума комай е бил Г. Паспалев [5, с. 26], [6]. Оттогава та до наши дни представители на ИРР - Варна безкритично приемат битуването в историческата литература на две версии за първия директор и доверчиво разпространяват до наши дни само тази за д-р Г. Паспалев [1], [3], [7], [8].
През 2011 г. направих сравнителен критичен анализ на двете версии и обосновах защо първият директор на Аквариума е проф. Стефан Консулов [9, с. 163-164], а по повод на 80-годишнината на ИРР - Варна още на 25 юни т.г. отново разгледах тази тема в сайта на „Морски вестник” [10]. На следващия ден изпратих линка на статията си до имейла на доц. д-р Даниела Петрова - директор на ИРР - Варна, и бях приятно изненадан, че тя още същия ден потвърди получаването на съобщението, т.е. ИРР - Варна отлично е осведомен за обосновката ми, че първият директор на Аквариума е проф. Стефан Консулов, а не д-р Г. Паспалев. Тъй като само четири месеца по-късно специалист от ИРР -
Сградата на Аквариума във Варна, 1921-1930 г. - https://catalog.libvar.bg
Проф. Стефан Консулов https://morskivestnik.com/compass/news/
Д-р Георги Паспалев (1895-1967 г.), 1940 г. (в средата на първия ред) - https://catalog.libvar.bg/view
Паметната плоча за откриването на Аквариума - https://images18.snimka.bg/003463225-big.jpg
Факсимиле на част от статията на д-р Г. Паспалев в бр. 7 от 1932 г. на сп. „Морски сговор”, в която съобщава, че директор на Аквариума към откриването му е проф. Стефан Консулов (лявата колона, долу)
https://catalog.libvar.bg/view/tmp/17903.jpg
https://catalog.libvar.bg/view/tmp/17903.jpg
Сградата на Аквариума във Варна, погледната от към плажа през 30-те години на ХХ век. Снимката е от архива на „Морски вестник”
Варна и специалист от Държавен архив - Варна дружно твърдят обратното, при това в научен доклад, а не в някакво популярно писание, загърбвайки вече публикувани сведения за проф. Стефан Консулов и без да предлагат убедителна обосновка на версията си, виждам се принуден, при цялото ми уважение към споменатите автори, отново да припомня фактите.
Факт № 1. На 17 юли 1932 г. в присъствието на цар Борис ІІІ Морската зоологическа станция с Аквариум тържествено е осветена и открита. След водосвета реч произнася проф. Ст. Консулов, който разказва историята на изграждането през периода 1906-1932 г. и накрая заявява: „Аз съм щастлив, че на мен се падна честта, като първи директор на морската станция с Аквариум във Варна (подч. И.А.), след благословията на родната църква, да помоля Ваше Величество да благоволи да открие този нов храм на българската наука” [11]. Това сведение не е нечий смътен или услужлив след десетилетия спомен, сиреч изключително съмнителен източник, а е публикувано само шест дни след събитието от пряк участник в него (известен тогава морски журналист), т.е. има изключително висока степен на достоверност. Освен това изявлението е направено публично, в присъствието на българския монарх и видни представители на академичната общност и варненската общественост и би било нелогично дори теоретично да се предполага, че проф. Ст. Консулов би си позволил волността да не заяви точното си длъжностно наименование. От друга страна, от протоколно гледище е напълно обяснимо при подобна церемония тъкмо ръководителят на институцията, която е повод за тържеството, да представя нейната история и да се обърне към държавния глава. И това прави проф. Ст. Консулов, а не д-р Г. Паспалев, който по време на историческото тържество очевидно е някъде в масовката.
Факт № 2. Само около месец след тържественото откриване на Морската зоологическа станция с Аквариум най-влиятелното тогава морско периодично издание, списание „Морски сговор”, публикува обширна информация за събитието от самия д-р Г. Паспалев, който публично документира признанието си, че „г-н професор Консулов като директор на станцията (подч. И.А.), каза накратко историята на Аквариума...” [12]. Бъдещият втори директор на Аквариума отлично е знаел длъжностното си наименование, съзнавал е невъзможността по онова време да подведе българската общественост и затова ясно и недвусмислено е изтъкнал истината.
Факт № 3. През септември 1932 г., т.е. само два месеца след събитието, в популярното тогава илюстровано списание за култура, художество, литература и наука „Нива” писателят Йордан Сливополски също изтъква, че директор на Аквариума по това време е проф. Ст. Консулов [13].
Накратко, три независими източника, от които единият - самият д-р Г. Паспалев, потвърждават, че директор на Морската зоологическа станция с Аквариум към датата на тържественото й откриване и към септември 1932 г. е проф. Стефан Консулов! Понастоящем не е известен пряк източник, който да удостовери той (С. К.) до кога изпълнява тази функция, но въз основа на съобщението на акад. Васил Големански, че д-р Г. Паспалев „От декември 1934 г. е назначен официално за директор на Морската биологична станция” [2, с. 111], приемам, че проф. Ст. Консулов е бил директор дотогава.
В значителна степен разпространението през последните десетилетия на версията, че д-р Г. Паспалев бил първият директор на Аквариума, се дължи и на предоверяване на негова обширна статия за историята на създаването му, публикувана през 1933 г. като брошура на български език заедно с превод на текста й на немски. Нейното съдържание е косвено свидетелство, че по това време авторът все още не е директор на Аквариума. Д-р Г. Паспалев отлично е съзнавал това и не си е позволил да твърди, че тогава е негов директор, но прилага друг подход. Отначало споменава подготвителната работа „под шефството (подч. И.А.) на г. проф. Ст. Консулов” [14, с. 12], после в българския текст отбелязва, че той (Г.П.) е назначен за „прям уредник” [14, с. 12], но в немския текст уверява нещо съвсем друго за себе си: „Als direkter Leiter der Biologischen Station ... ernannt” [14, с. 13], сиреч „Като пряк ръководител (подч. ИА.) на Биологичната станция ... назначен”. Това рафинирано жонглиране с български и немски език е приложено още веднъж: текстът „на 15 октомврий 1931 г. аз заминах за Варна, за да поема грижата по обзавеждането на Станцията и да започна в нея първите научни работи” (подч. И.А.) [14, с. 12] е преведен на немски като „15. Oktober 1931 nach Varna reiste, um die Leitung der Arbeiten in der Station zu ubernehmen und die ersten wissenschaftlichen Forschungen in Gang zu bringen” [14, с. 13], т.е. „на 15 октомври 1931 г. отпътувах за Варна, за да поема ръководството на работите в Станцията и да задвижа първите научни изследвания” (подч. И.А.). Сравнението показва, че според българския текст към края на 1931 г. д-р Г. Паспалев е изпълнител на две задачи, а чрез немския текст се представя за ръководител на същите задачи. Изключено е това съществено несъответствие в превода на немски език да се дължи на недобро познаване на езика, защото д-р Г. Паспалев е защитил дисертация в Германия през 1925 г. [2, с. 109]. А той (Г. П.) е публикувал още едно озадачаващо твърдение. Само четири години след публичното му признание пред морската общественост в България кой всъщност е първият директор на на Аквариума [12], д-р Г. Паспалев съобщава нещо съвсем друго: проф. Ст. Консулов бил „първият уредник на Станцията” [15, с. 19].
Защо след като през лятото на 1932 г. д-р Г. Паспалев изрично твърди, че тогава директор на Аквариума е проф. Ст. Консулов, две-три десетилетия по-късно съвременници на събитията и историци са обхванати от, като че ли, някаква странна амнезия? Не изключвам възможността между авторите да има и такива, които са се предоверявали на публикацията на д-р Г. Паспалев от 1933 г. Главната причина обаче в историографията през периода 1944-1989 г. да се загърбват значителните научни приноси на проф. Ст. Консулов е небезизвестният идеологически подход по онова време. След 9 септември 1944 г. той е осъден от Пети Специален състав на тъй наречения Народен съд (Шести съдебен процес) срещу дейци на идеологическия фронт, като получава присъда за седем години строг тъмничен затвор [16, с. 284]. Дори зад решетките той продължава научната си дейност и написва шест научни и научно-популярни труда, включително един на тема „Вариационно статистически изследвания върху скумрията от Черно и Бяло море” [2, с. 91]. През януари 1947 г. е освободен предсрочно от затвора благодарение на усилията на негови приятели и колеги и със съдействието на Цола Драгойчева [17, с. 66]. През 1952 г. е назначен за ръководител на новооткритата медико-биологична лаборатория към Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ). Не издържа обаче на моралния терор на част от учените в ИСУЛ, които го нападат заради острата му професионална критика към двама прехвалени съветски учени (акад. О. Б. Лепешинска и акад. Т. Д. Лисенко) и през декември 1954 г. умира вследствие на остра сърдечна криза, получена по време на бурна дискусия в ИСУЛ [2, с. 92]. Десетилетия по-късно правотата на научните му аргументи против „ученията” на влиятелните съветски академици ще бъде потвърдена, но преди 1989 г. мнозина автори предпочитат да премълчават научните приноси на български учени като проф. Ст. Консулов. Нищо чудно, че след плахия опит на Т. Маринов през 1961 г. да напомни кой все пак е първият директор на Аквариума, от началото на 70-те години той е напълно загърбен.
Строго погледнато, досега за проф. Ст. Консулов и д-р Г. Паспалев не са издирени и публикувани заповеди за назначение и уволнение от длъжността директор на Морската зоологическа станция с Аквариум. Следователно необходимо е периодът на изпълнение на тази длъжност от двамата да бъде уточнен въз основа на критичен прочит както на налична архивна документация, така и на други преки източници от онова време.
Неприятно последствие от дългогодишното загърбване на разностранната научна дейност на проф. Ст. Консулов е безхаберното унищожаване на ценна архивна документация за нея. През януари тази година в интернет се появи съобщение, че Биологическият факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” изхвърля свои архиви: „Току-що изпокъсани, изкаляни се търкалят около кофите за боклук, бележки на проф. д-р Стефан Консулов относно строеж на Аквариум във Варна. Те са безвъзвратно изгубени за българската наука” (подч. И. А.) [18]. Дръзвам да се съмнявам, че преди това някой от ИРР - Варна е проявил интерес към този архив и е направил копия на поне по-важните страници от безценните свидетелства на пряк участник в ранната история на Аквариума. Дано не съм прав, защото напълно е възможно след време някой автор да твърди, че проф. Ст. Консулов няма нищо общо с Морската зоологическа станция с Аквариум, защото, видите ли, за това няма запазени архивни документи ...
Допускам публикуваните досега от мен факти за твърдението, че първият директор на Морската биологична станция с Аквариум е проф. Ст. Консулов, да се струват неубедителни на привържениците на версията за д-р Г. Паспалев. Тези факти са обосновани обаче не само с препратка към източници, които всеки (особено пък варненски читател или опонент) може да провери в Регионалната библиотека „П. Славейков” - Варна, но и с критичен анализ на версията за д-р Г. Паспалев въз основа на достъпните за мен източници. Каквито и пропуски да съдържа сравнението ми на двете версии, поне не се опитвам да подвеждам читателите, премълчавайки съществуването и на друго мнение.
От 1961 г., когато в историческата литература е публикувано първото съобщение за директорството на проф. Ст. Консулов, до наши дни не ми е известен нито един привърженик на версията за д-р Г. Паспалев почтено да е признал наличието на друго твърдение по въпроса за първия директор на Аквариума и да обоснове кой от публикуваните аргументи не приема и защо. Вместо това привържениците на тази версия упорито практикуват небезизвестната „щраусова” тактика ... Ако се окаже, че неправилно съм разтълкувал цитираните тук източници, естествено длъжен съм да се извиня на читателите и да приема аргументите на другата страна. Ако обаче привържениците на версията, че д-р Г. Паспалев бил първият директор на Аквариума, нямат достоверен пряк източник за това и не могат логично да обяснят защо той само месец след откриването на Аквариума публично уверява, че негов директор е проф. Ст. Консулов, а после предпочита да го премълчава, редно е да преосмислят пропагандирането на версията си [19].
Литература и бележки.
1. Беков, Владимир и Радослава Бекова. Морската зоологическа станция с Аквариум при Софийския университет - Варна. По повод 80-годишнината на пионера в българските морски изследвания. - https://www.morskivestnik.com
2. Големански, Васил и Д. Божков. Бележити български зоолози, С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1997. 180 с.
3. Иванов, Людия. Половин век научна и приложна дейност на Института по рибни ресурси с Аквариум - гр. Варна. - Известия на ИРР - Варна, т. ХХІ, 1984, 35-53.
4. Маринов, Теню. Изследователи на Черно море. С., Нар. просвета, 1961. 92 с.
5. Черно море. Сборник. Варна, Г. Бакалов, 1978. 636 с.
6. Конкретният текст в сборника „Черно море” (след като се отбелязва, че Морската зоологическа станция с Аквариум е открита през 1932 г.) е следният: „С дейността на станцията през първите години от нейното съществуване е най-тясно свързано името на член-кореспондента проф. Г. Паспалев. В продължение на 8 години в качеството си на директор заедно с няколко асистенти той провежда изследвания...” Тук липсва пряко твърдение, че Г. Паспалев е първият директор, но внушението за това е недвусмислено.
7. Петрова, Даниела и Петя Иванова. Морска биологична станция с Аквариум - минало, развитие. - В: 10 книги за Варна 2005. Варна, Сдружение Книги за Варна, 2006, 201-215.
8. https://aquariumvarna.com (18 юни 2012 г., 9:20 ч.).
9. Алексиев, Иван. Проф. Стефан Г. Консулов и Морска България. - В: Стефан Захариев. Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и 140 г. от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”. Пазарджик, 2011, 160-170.
10. Алексиев, Иван. Първи ли е първият директор на Аквариума във Варна д-р Георги Паспалев. - https://morskivestnik.com/compass/news/2012/062012/062012_88.html (16 ноем. 2012 г., 9:20 ч.).
11. Търновски, Петър. Реч на Негово Величество Царя при тържественото откриване Морската зоологическа станция с Аквариум във Варна. Значението на същия културен институт. Речите на професорите и др. - Мир, № 9609, 23 юли 1932, с. 5.
12. Паспалев, Георги. Едно културно тържество - откриването на Морската зоологическа станция с Аквариум в гр. Варна. - Морски сговор, 1932, № 7, 22-24.
13. Йор. С-ски. Зоологическа станция с аквариум в гр. Варна. - Нива, г. ІV, № 45, 2 септ. 1932, с. 8.
14. Паспалев, Георги. Българска Черноморска Биологична станция с Аквариум в гр. Варна. С., Придворна печ., 1933. 32 с.
15. Паспалев, Георги. Отчет за тригодишната дейност (1932-1935) на морската биологична станция и аквариум в[ъв] Варна. [Варна], печ. Художник, 1936. 24 с.
16. Семерджиев, Петър. Народният съд в България 1944-1945 г. Кому и защо е бил необходим. [С.], Македония прес, 1998. 520 с.
17. Дряновска, Олга. Професор Стефан Георгиев Консулов (110 години от рождението му). - Списание на БАН, 1996, № 5, 64-66.
18. https://desebg.com/2011-01-06-11-45-39/543-2012-01-19-09-38-55 (20 юни 2012, 8:50 ч.).
19. Тук няма да засягам въпросителни по твърдения в доклада на Вл. Беков и Р. Бекова, които нямат пряко отношение към уточняването кой е първият директор на Аквариума. Например:
19.1. Дали Морската зоологическа станция с Аквариум наистина е „пионера в българските морски изследвания” [1, с. 1]? Ако се приеме подобна версия, тя би означавала, че нито българин, нито българска институция са се занимавали с морски изследвания до 17 юли 1932 г., а това би осакатило историята на българската морска наука с близо осем десетилетия.
19.2. Каква е всъщност целта на доклада? Началото му дава надежда на читателя за преглед на ценни документи за историята на Аквариума, съхранявани във фондовете ф 156 К, ф 180 К и ф 800 К в ДА - Варна, но тези фондове съдържат общо 128 архивни единици, а авторите представят документи от само ... две (по една архивна единица от ф 180 К и ф 800 К). От това следва например озадачаващото заключение, че всъщност ф 156 К - „Опитна ихтиологична станция - Созопол” не съдържа никакви информативни документи за историята на Аквариума. А интересно е да се знае дали този фонд съхранява източник, удостоверяващ точната дата на основаването на тази станция? Прави твърде странно впечатление, че в съвременната историческа литература, вкл. в доклада на Вл. Беков и Р. Бекова, за начало на станцията в Созопол се посочва само 1932 г. [2, с. 5]. Според съвременника Петър Ив. Търновски, Опитната ихтиологична станция - Созопол е основана на 15 юли 1932 г. [20, с.100], т.е. само два дни преди откриването на Морската зоологическа станция с Аквариум.
19.3. Уверението, че Аквариумът е „първата [сграда] във Варна, а може би и в България, в чиито строеж е използвана стомано-бетонна конструкция” е крайно непредпазливо, защото в историографията на българската техника за пионер в областта на внедряването на железобетонните конструкции е приет инж. Едуард Наудашер [21], [22, с. 56-64], а междувременно са публикувани сведения и за сграда с такава конструкция в Пловдив, построена още през 1896-1897 г. [23], през август 1911 г. е завършен строежът на железобетонния хангар № 3 на Пристанище Варна [24], а възложените за строеж още през пролетта на 1906 г. хангари № 1 и № 2 заедно с два хангара в Пристанище Бургас са със стени от „армиран бетон”, сиреч - железобетонни [25, с. 266]. Накратко, необходимо е допълнително задълбочено историко-техническо проучване, поради това няма да се спирам и на понятийно-терминологични въпроси в тази област.
20. Търновски, Петър. Где е стопанското, финансово и търговско бъдеще на България (от международно, междудържавно и национално гледище). Т. І. Ч. І. 3. прераб. изд. [С.], 1939. ХІІІ, 638 с.
21. Бранков, Георги. Инженер Едуард Наудашер - първият изследовател и внедрител на стоманобетона в България. - Сборник от научни трудове и материали по история и теория на науката и техниката, т. 1, 1981, 421-427.
22. Naudascher, Eduard. Vom Dammbaulehrling zum Pionier der Industrialisierung Bulgariens. Erinnerungen aus meinem Leben. Karlsruhe, ENM-Verlag, [2006]. 102 S.
23. https://www.plovdivguide.com/public (17 ноем. 2012 г., 20:35 ч.).
24. Л. Б. Хангар № 3 в[ъв] Варненското пристанище. - Списание на БИАД, г. ХVІ, № 41, 8 окт. 1911, 413-419.
25. Дряновски, Борислав. Пристанище Варна (1347 - 1906 г.). Сборник документи и материали. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 352 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
Факт № 1. На 17 юли 1932 г. в присъствието на цар Борис ІІІ Морската зоологическа станция с Аквариум тържествено е осветена и открита. След водосвета реч произнася проф. Ст. Консулов, който разказва историята на изграждането през периода 1906-1932 г. и накрая заявява: „Аз съм щастлив, че на мен се падна честта, като първи директор на морската станция с Аквариум във Варна (подч. И.А.), след благословията на родната църква, да помоля Ваше Величество да благоволи да открие този нов храм на българската наука” [11]. Това сведение не е нечий смътен или услужлив след десетилетия спомен, сиреч изключително съмнителен източник, а е публикувано само шест дни след събитието от пряк участник в него (известен тогава морски журналист), т.е. има изключително висока степен на достоверност. Освен това изявлението е направено публично, в присъствието на българския монарх и видни представители на академичната общност и варненската общественост и би било нелогично дори теоретично да се предполага, че проф. Ст. Консулов би си позволил волността да не заяви точното си длъжностно наименование. От друга страна, от протоколно гледище е напълно обяснимо при подобна церемония тъкмо ръководителят на институцията, която е повод за тържеството, да представя нейната история и да се обърне към държавния глава. И това прави проф. Ст. Консулов, а не д-р Г. Паспалев, който по време на историческото тържество очевидно е някъде в масовката.
Факт № 2. Само около месец след тържественото откриване на Морската зоологическа станция с Аквариум най-влиятелното тогава морско периодично издание, списание „Морски сговор”, публикува обширна информация за събитието от самия д-р Г. Паспалев, който публично документира признанието си, че „г-н професор Консулов като директор на станцията (подч. И.А.), каза накратко историята на Аквариума...” [12]. Бъдещият втори директор на Аквариума отлично е знаел длъжностното си наименование, съзнавал е невъзможността по онова време да подведе българската общественост и затова ясно и недвусмислено е изтъкнал истината.
Факт № 3. През септември 1932 г., т.е. само два месеца след събитието, в популярното тогава илюстровано списание за култура, художество, литература и наука „Нива” писателят Йордан Сливополски също изтъква, че директор на Аквариума по това време е проф. Ст. Консулов [13].
Накратко, три независими източника, от които единият - самият д-р Г. Паспалев, потвърждават, че директор на Морската зоологическа станция с Аквариум към датата на тържественото й откриване и към септември 1932 г. е проф. Стефан Консулов! Понастоящем не е известен пряк източник, който да удостовери той (С. К.) до кога изпълнява тази функция, но въз основа на съобщението на акад. Васил Големански, че д-р Г. Паспалев „От декември 1934 г. е назначен официално за директор на Морската биологична станция” [2, с. 111], приемам, че проф. Ст. Консулов е бил директор дотогава.
В значителна степен разпространението през последните десетилетия на версията, че д-р Г. Паспалев бил първият директор на Аквариума, се дължи и на предоверяване на негова обширна статия за историята на създаването му, публикувана през 1933 г. като брошура на български език заедно с превод на текста й на немски. Нейното съдържание е косвено свидетелство, че по това време авторът все още не е директор на Аквариума. Д-р Г. Паспалев отлично е съзнавал това и не си е позволил да твърди, че тогава е негов директор, но прилага друг подход. Отначало споменава подготвителната работа „под шефството (подч. И.А.) на г. проф. Ст. Консулов” [14, с. 12], после в българския текст отбелязва, че той (Г.П.) е назначен за „прям уредник” [14, с. 12], но в немския текст уверява нещо съвсем друго за себе си: „Als direkter Leiter der Biologischen Station ... ernannt” [14, с. 13], сиреч „Като пряк ръководител (подч. ИА.) на Биологичната станция ... назначен”. Това рафинирано жонглиране с български и немски език е приложено още веднъж: текстът „на 15 октомврий 1931 г. аз заминах за Варна, за да поема грижата по обзавеждането на Станцията и да започна в нея първите научни работи” (подч. И.А.) [14, с. 12] е преведен на немски като „15. Oktober 1931 nach Varna reiste, um die Leitung der Arbeiten in der Station zu ubernehmen und die ersten wissenschaftlichen Forschungen in Gang zu bringen” [14, с. 13], т.е. „на 15 октомври 1931 г. отпътувах за Варна, за да поема ръководството на работите в Станцията и да задвижа първите научни изследвания” (подч. И.А.). Сравнението показва, че според българския текст към края на 1931 г. д-р Г. Паспалев е изпълнител на две задачи, а чрез немския текст се представя за ръководител на същите задачи. Изключено е това съществено несъответствие в превода на немски език да се дължи на недобро познаване на езика, защото д-р Г. Паспалев е защитил дисертация в Германия през 1925 г. [2, с. 109]. А той (Г. П.) е публикувал още едно озадачаващо твърдение. Само четири години след публичното му признание пред морската общественост в България кой всъщност е първият директор на на Аквариума [12], д-р Г. Паспалев съобщава нещо съвсем друго: проф. Ст. Консулов бил „първият уредник на Станцията” [15, с. 19].
Защо след като през лятото на 1932 г. д-р Г. Паспалев изрично твърди, че тогава директор на Аквариума е проф. Ст. Консулов, две-три десетилетия по-късно съвременници на събитията и историци са обхванати от, като че ли, някаква странна амнезия? Не изключвам възможността между авторите да има и такива, които са се предоверявали на публикацията на д-р Г. Паспалев от 1933 г. Главната причина обаче в историографията през периода 1944-1989 г. да се загърбват значителните научни приноси на проф. Ст. Консулов е небезизвестният идеологически подход по онова време. След 9 септември 1944 г. той е осъден от Пети Специален състав на тъй наречения Народен съд (Шести съдебен процес) срещу дейци на идеологическия фронт, като получава присъда за седем години строг тъмничен затвор [16, с. 284]. Дори зад решетките той продължава научната си дейност и написва шест научни и научно-популярни труда, включително един на тема „Вариационно статистически изследвания върху скумрията от Черно и Бяло море” [2, с. 91]. През януари 1947 г. е освободен предсрочно от затвора благодарение на усилията на негови приятели и колеги и със съдействието на Цола Драгойчева [17, с. 66]. През 1952 г. е назначен за ръководител на новооткритата медико-биологична лаборатория към Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ). Не издържа обаче на моралния терор на част от учените в ИСУЛ, които го нападат заради острата му професионална критика към двама прехвалени съветски учени (акад. О. Б. Лепешинска и акад. Т. Д. Лисенко) и през декември 1954 г. умира вследствие на остра сърдечна криза, получена по време на бурна дискусия в ИСУЛ [2, с. 92]. Десетилетия по-късно правотата на научните му аргументи против „ученията” на влиятелните съветски академици ще бъде потвърдена, но преди 1989 г. мнозина автори предпочитат да премълчават научните приноси на български учени като проф. Ст. Консулов. Нищо чудно, че след плахия опит на Т. Маринов през 1961 г. да напомни кой все пак е първият директор на Аквариума, от началото на 70-те години той е напълно загърбен.
Строго погледнато, досега за проф. Ст. Консулов и д-р Г. Паспалев не са издирени и публикувани заповеди за назначение и уволнение от длъжността директор на Морската зоологическа станция с Аквариум. Следователно необходимо е периодът на изпълнение на тази длъжност от двамата да бъде уточнен въз основа на критичен прочит както на налична архивна документация, така и на други преки източници от онова време.
Неприятно последствие от дългогодишното загърбване на разностранната научна дейност на проф. Ст. Консулов е безхаберното унищожаване на ценна архивна документация за нея. През януари тази година в интернет се появи съобщение, че Биологическият факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” изхвърля свои архиви: „Току-що изпокъсани, изкаляни се търкалят около кофите за боклук, бележки на проф. д-р Стефан Консулов относно строеж на Аквариум във Варна. Те са безвъзвратно изгубени за българската наука” (подч. И. А.) [18]. Дръзвам да се съмнявам, че преди това някой от ИРР - Варна е проявил интерес към този архив и е направил копия на поне по-важните страници от безценните свидетелства на пряк участник в ранната история на Аквариума. Дано не съм прав, защото напълно е възможно след време някой автор да твърди, че проф. Ст. Консулов няма нищо общо с Морската зоологическа станция с Аквариум, защото, видите ли, за това няма запазени архивни документи ...
Допускам публикуваните досега от мен факти за твърдението, че първият директор на Морската биологична станция с Аквариум е проф. Ст. Консулов, да се струват неубедителни на привържениците на версията за д-р Г. Паспалев. Тези факти са обосновани обаче не само с препратка към източници, които всеки (особено пък варненски читател или опонент) може да провери в Регионалната библиотека „П. Славейков” - Варна, но и с критичен анализ на версията за д-р Г. Паспалев въз основа на достъпните за мен източници. Каквито и пропуски да съдържа сравнението ми на двете версии, поне не се опитвам да подвеждам читателите, премълчавайки съществуването и на друго мнение.
От 1961 г., когато в историческата литература е публикувано първото съобщение за директорството на проф. Ст. Консулов, до наши дни не ми е известен нито един привърженик на версията за д-р Г. Паспалев почтено да е признал наличието на друго твърдение по въпроса за първия директор на Аквариума и да обоснове кой от публикуваните аргументи не приема и защо. Вместо това привържениците на тази версия упорито практикуват небезизвестната „щраусова” тактика ... Ако се окаже, че неправилно съм разтълкувал цитираните тук източници, естествено длъжен съм да се извиня на читателите и да приема аргументите на другата страна. Ако обаче привържениците на версията, че д-р Г. Паспалев бил първият директор на Аквариума, нямат достоверен пряк източник за това и не могат логично да обяснят защо той само месец след откриването на Аквариума публично уверява, че негов директор е проф. Ст. Консулов, а после предпочита да го премълчава, редно е да преосмислят пропагандирането на версията си [19].
Литература и бележки.
1. Беков, Владимир и Радослава Бекова. Морската зоологическа станция с Аквариум при Софийския университет - Варна. По повод 80-годишнината на пионера в българските морски изследвания. - https://www.morskivestnik.com
2. Големански, Васил и Д. Божков. Бележити български зоолози, С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1997. 180 с.
3. Иванов, Людия. Половин век научна и приложна дейност на Института по рибни ресурси с Аквариум - гр. Варна. - Известия на ИРР - Варна, т. ХХІ, 1984, 35-53.
4. Маринов, Теню. Изследователи на Черно море. С., Нар. просвета, 1961. 92 с.
5. Черно море. Сборник. Варна, Г. Бакалов, 1978. 636 с.
6. Конкретният текст в сборника „Черно море” (след като се отбелязва, че Морската зоологическа станция с Аквариум е открита през 1932 г.) е следният: „С дейността на станцията през първите години от нейното съществуване е най-тясно свързано името на член-кореспондента проф. Г. Паспалев. В продължение на 8 години в качеството си на директор заедно с няколко асистенти той провежда изследвания...” Тук липсва пряко твърдение, че Г. Паспалев е първият директор, но внушението за това е недвусмислено.
7. Петрова, Даниела и Петя Иванова. Морска биологична станция с Аквариум - минало, развитие. - В: 10 книги за Варна 2005. Варна, Сдружение Книги за Варна, 2006, 201-215.
8. https://aquariumvarna.com (18 юни 2012 г., 9:20 ч.).
9. Алексиев, Иван. Проф. Стефан Г. Консулов и Морска България. - В: Стефан Захариев. Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и 140 г. от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”. Пазарджик, 2011, 160-170.
10. Алексиев, Иван. Първи ли е първият директор на Аквариума във Варна д-р Георги Паспалев. - https://morskivestnik.com/compass/news/2012/062012/062012_88.html (16 ноем. 2012 г., 9:20 ч.).
11. Търновски, Петър. Реч на Негово Величество Царя при тържественото откриване Морската зоологическа станция с Аквариум във Варна. Значението на същия културен институт. Речите на професорите и др. - Мир, № 9609, 23 юли 1932, с. 5.
12. Паспалев, Георги. Едно културно тържество - откриването на Морската зоологическа станция с Аквариум в гр. Варна. - Морски сговор, 1932, № 7, 22-24.
13. Йор. С-ски. Зоологическа станция с аквариум в гр. Варна. - Нива, г. ІV, № 45, 2 септ. 1932, с. 8.
14. Паспалев, Георги. Българска Черноморска Биологична станция с Аквариум в гр. Варна. С., Придворна печ., 1933. 32 с.
15. Паспалев, Георги. Отчет за тригодишната дейност (1932-1935) на морската биологична станция и аквариум в[ъв] Варна. [Варна], печ. Художник, 1936. 24 с.
16. Семерджиев, Петър. Народният съд в България 1944-1945 г. Кому и защо е бил необходим. [С.], Македония прес, 1998. 520 с.
17. Дряновска, Олга. Професор Стефан Георгиев Консулов (110 години от рождението му). - Списание на БАН, 1996, № 5, 64-66.
18. https://desebg.com/2011-01-06-11-45-39/543-2012-01-19-09-38-55 (20 юни 2012, 8:50 ч.).
19. Тук няма да засягам въпросителни по твърдения в доклада на Вл. Беков и Р. Бекова, които нямат пряко отношение към уточняването кой е първият директор на Аквариума. Например:
19.1. Дали Морската зоологическа станция с Аквариум наистина е „пионера в българските морски изследвания” [1, с. 1]? Ако се приеме подобна версия, тя би означавала, че нито българин, нито българска институция са се занимавали с морски изследвания до 17 юли 1932 г., а това би осакатило историята на българската морска наука с близо осем десетилетия.
19.2. Каква е всъщност целта на доклада? Началото му дава надежда на читателя за преглед на ценни документи за историята на Аквариума, съхранявани във фондовете ф 156 К, ф 180 К и ф 800 К в ДА - Варна, но тези фондове съдържат общо 128 архивни единици, а авторите представят документи от само ... две (по една архивна единица от ф 180 К и ф 800 К). От това следва например озадачаващото заключение, че всъщност ф 156 К - „Опитна ихтиологична станция - Созопол” не съдържа никакви информативни документи за историята на Аквариума. А интересно е да се знае дали този фонд съхранява източник, удостоверяващ точната дата на основаването на тази станция? Прави твърде странно впечатление, че в съвременната историческа литература, вкл. в доклада на Вл. Беков и Р. Бекова, за начало на станцията в Созопол се посочва само 1932 г. [2, с. 5]. Според съвременника Петър Ив. Търновски, Опитната ихтиологична станция - Созопол е основана на 15 юли 1932 г. [20, с.100], т.е. само два дни преди откриването на Морската зоологическа станция с Аквариум.
19.3. Уверението, че Аквариумът е „първата [сграда] във Варна, а може би и в България, в чиито строеж е използвана стомано-бетонна конструкция” е крайно непредпазливо, защото в историографията на българската техника за пионер в областта на внедряването на железобетонните конструкции е приет инж. Едуард Наудашер [21], [22, с. 56-64], а междувременно са публикувани сведения и за сграда с такава конструкция в Пловдив, построена още през 1896-1897 г. [23], през август 1911 г. е завършен строежът на железобетонния хангар № 3 на Пристанище Варна [24], а възложените за строеж още през пролетта на 1906 г. хангари № 1 и № 2 заедно с два хангара в Пристанище Бургас са със стени от „армиран бетон”, сиреч - железобетонни [25, с. 266]. Накратко, необходимо е допълнително задълбочено историко-техническо проучване, поради това няма да се спирам и на понятийно-терминологични въпроси в тази област.
20. Търновски, Петър. Где е стопанското, финансово и търговско бъдеще на България (от международно, междудържавно и национално гледище). Т. І. Ч. І. 3. прераб. изд. [С.], 1939. ХІІІ, 638 с.
21. Бранков, Георги. Инженер Едуард Наудашер - първият изследовател и внедрител на стоманобетона в България. - Сборник от научни трудове и материали по история и теория на науката и техниката, т. 1, 1981, 421-427.
22. Naudascher, Eduard. Vom Dammbaulehrling zum Pionier der Industrialisierung Bulgariens. Erinnerungen aus meinem Leben. Karlsruhe, ENM-Verlag, [2006]. 102 S.
23. https://www.plovdivguide.com/public (17 ноем. 2012 г., 20:35 ч.).
24. Л. Б. Хангар № 3 в[ъв] Варненското пристанище. - Списание на БИАД, г. ХVІ, № 41, 8 окт. 1911, 413-419.
25. Дряновски, Борислав. Пристанище Варна (1347 - 1906 г.). Сборник документи и материали. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 352 с.
Иван АЛЕКСИЕВ