ПОЛСКИ ДИРИ В МОРСКАТА ИСТОРИЯ НА
БЪЛГАРИЯ 1918 - 1939 Г.
Интересът, проявен към краткото съобщение за посещенията на полските учебни кораби „Lwow” и „Dar Pomorza” в България (съответно през 1928 и 1952 г.) [1], стана повод да потърся допълнителни сведения за ранното българо-полско морско сътрудничество. А то се оказа далеч по-разностранно от досегашните смътни представи за него в морската историография.
На 7 ноември 1918 г. в Люблин е обявено създаването на Временно правителство на Република Полша [2, с. 315]. Само месец, след като поляците придобиват независимост, в София е основано Полско-българското дружество (15 декември 1918 г., пръв председател - Михаил Маджаров) [3]. Непосредствено след това то започва активна дейност с цел „да запознае българската общественост с политическия, стопанския и преди всичко с културния живот на Полша”. Започва изграждането и на извънстолични полско-български дружества, като първото от тях се появява във Варна [4, с. 43]. Първата му значима обществена проява е отбелязването на годишнината от гибелта на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик, организирано съвместно с Варненското археологическо дружество и полското вицеконсулство във Варна през ноември 1921 г. [4, с. 43]. Тогава е взето решение на мястото на гибелта на краля да бъде поставен до една година „паметен белег за знак, че там се е извършила една катастрофа, а след няколко години с помощта на Полша и всички държави, които са участвували в сражението, ще бъде издигнат в Морската градина достоен паметник на Владислава” (подч. И.А.) [5, с. 113]. Паметният белег е гранитна стела по проект на украинския скулптор Михайло Парашчук [6, с. 108], открита тържествено в с. Паша-кьой, Варненско (от 1934 г. - с. Владиславово, днес - квартал на Варна), на 9 ноември 1924 г. [7]. През април 1923 г. в местния печат се появява съобщение, че мястото на паметника е променено и той е планиран за издигане на ул. Владислав (днес бул. Владислав Варненчик), в близост до катедралния храм „Св. Успение Богородично” [11]. Към септември 1928 г. е съставен комитет за набиране на средства за построяването на паметника, проектирането му е възложено на полския скулптор проф. Едвард Витиг [20, с. 324], но по неизяснени причини проектът не е осъществен.
Едновременно с развитието на българо-полското културно сътрудничество се активизират и усилията за двустранни икономически връзки. Тласък за това дава официалното посещение на българския министър-председател Александър Стамболийски в Полша през ноември 1920 г. На пресконференцията си в Краков „той излага план за изграждане на мост на р. Дунав и за уреждане на свободни съобщения от Гданск до Дедеагач” [12, с. 78]. Идеята за него се заражда в средата на XIX в. с началото на железопътното строителство в Османската империя и още първото правителство на Княжество България проявява интерес към строежа на такъв мост [13]. Усилията за осъществяването му през периода 1878-1918 г. имат богата история. След Първата световна война българската дипломация в лицето на премиера Ал. Стамболийски активизира дейността си по реализирането на идеята за мост на река Дунав, виждайки в това и „възможността през България да преминава една от магистралите към Средиземноморския басейн [...] Във Варшава също много добре оценяват икономическата изгода за Полша от един български коридор към Егейско море. Затова впоследствие поляците перманентно оказват натиск върху Букурещ за построяване мост на река Дунав, ...” (подч. И.А.) [12, с. 79]. Неслучайно през юли 1930 г. за пълномощен министър на Полша в България е назначен Адам Тарновски, който е „известен с подкрепата си за този проект” [12, с.93]. Освен това през 30-те години Полша енергично подкрепя България в усилията за уреждането на ферибота Русе-Гюргево [12, с.119-130].
Наскоро приех на доверие твърденията в полски сайтове, че учебният ветроход „Lwow” е първият полски океански кораб и въз основа на това предположих, че той е първият полски кораб, който посещава българско пристанище - 1928 г. [15]. Междувременно в протоколите на Варненската търговско-индустриална камара издирих сведението, че през 1924 г. от Пристанище Варна отплават два полски кораба с обща брутна вместимост 4 583 рег. т и пристига един с брутна вместимост 2193 рег. т [16, с. 276-277]. Това означава обаче, че още през 1923 г. във Варна е пристигнал един полски кораб с брутна вместимост 2390 рег. т. Дали това наистина е първият полски кораб, посетил българско пристанище, е необходимо потвърждение и от полски източник. Сигурно е обаче, че на 29 април 1925 г. в София е подписана вече Временна спогодба за търговия и мореплаване между България и Полша [17].
След опустошителното земетресение в Чирпан на 14 април 1928 г. Полша е една от най-активните дарителки за пострадалото българско население. Освен парични помощи, в Чирпан на 8 юни с.г. пристига полски санитарен влак от 10 вагона с мисия на Полския Червен кръст. Тя пребивава в града близо два месеца и при отпътуването си за Варшава на 24 юли оставя като дарение на местната болница „40 легла комплект с всички болнични принадлежности, 1 пералня, 1 баня и много санитарни материали” [18, с.486-487]. С щедрата помощ на Полския Червен кръст в Чирпан е обзаведена нова болница, основана с Акт от 8 ноември 1928 г., подписан от цар Борис III, членове на българското правителство и на полското правителство, народни представители от Чирпан, кмета на града и местния лекар д-р Христо Златаров [19].
В знак на признателност за полската помощ при Чирпанското земетресение Община Варна и Окръжния съвет Варна вземат решение да подарят „едно място, на което Варшава да построи морски санаториум за своите слаби деца”. Във връзка с това те възлагат на народния представител Григор Василев, който е едновременно подпредседател на Полско-българското дружество в София и председател на Полско-българската търговска камара, „да предложи на градския съвет [на Варшава] тоя дар, като му предостави да избере между едно място от 1000 кв. м в град Варна, едно близо до нашия морски санаториум от около 5000 кв. м и едно трето по на север”. През септември 1928 г. Гр. Василев посещава Варшава, където се среща с подпредседателя на градския съвет д-р Викенти Богуцки, който е същевременно председател на Полския комитет за събиране на помощи за пострадалите от Чирпанското земетресение, и постига с него споразумение да посети с още един представител на Варшавския градски съвет Варна, да избере едно от трите места и да се оформи дарението. При същото посещение Гр. Василев успява да заинтересува Държавния експортен институт на Полша „с порта Варна и значението, който той може да има - със своето местоположение, удобства и опитни и честни търговци - за разпространението на полските произведения в Близкия изток, като обърна вниманието му и върху Дунавския път (през Чехословакия по Дунава до Русе и оттам до Варна по железницата)”, т.е. „да се използува порта Варна за полската търговска експанзия на Близкия изток”. Нещо повече, свикана е веднага конференция на полски индустриалци и търговци с участието на Гр. Василев, на която е обърнато внимание за значението на Пристанище Варна за полския износ и обсъдена идеята полски износители да посетят Варна, за да се запознаят на място с условията на българското пристанище [20, с. 322-324]. А през следващата година две полски икономически делегации пристигат в България, като втората от тях се запознава и с Варненското пристанище. По-късно във Варна е открито Полско представителство за внос на каменна сол [4, с. 104-105].
Около месец след посещението на Гр. Василев в Полша във Варна пристигат помощник-кметът на Варшава д-р Викенти Богуцки и Казимир Королевски - член на Варшавския градски съвет. Главната цел на тяхната визита е да приемат официално мястото, подарено от Община Варна и Окръжната постоянна комисия за строеж на полска почивна станция. Актът на дарението е документиран с обширна статия в местния общински вестник [21], снимка на връчването на дарителския акт [22], както и с рапорт от 24 април 1929 г. на българския пълномощен министър във Варшава Вл. Робев до министъра на външните работи и изповеданията Ат. Буров [20, с. 336]. На банкета в чест на полските гости, даден на 11 октомври 1928 г., варненският кмет Никола Попов ги уверява: „Ние варненци сме особено щастливи, че можем да изиграем с нашето пристанище и с летовището ролята на посредници за сближението на двата народа [...] пожелавам да се създадат и стопански връзки върху базата на нашето летовище във Варна [...]” [21].
Непосредствено след завръщането си във Варшава д-р В. Богуцки заболява и последвалата негова смърт както и липсата на финансиране от страна на Варшавския градски съвет забавят започването на строежа на полската почивна станция край Варна [20, с. 336]. Началото му е поставено през 1931 г. и още същата година сградата е издигната и покрита, „като се употребиха само български материали и се прибегна до български предприемач и българска работна ръка” [20, с. 398]. Проектант на сградата е варненският архитект Антон Франгя [20, с. 336], [23]. Към началото на 1932 г. остава да се извърши обзавеждането й, за което полската страна желае да използва полски материали, а българският пълномощен министър във Варшава Вл. Робев предлага на Министерството на външните работи на България да се застъпи пред Министерството на финансите да се уреди законно разрешение за безмитен внос от Полша на обзавеждането на полския почивен дом край Варна [20, с. 398]. Вероятно през лятото на 1932 г. Полският почивен дом (запазен до наши дни в курорта „Св. Константин и Елена”) е завършен.
БЪЛГАРИЯ 1918 - 1939 Г.
Интересът, проявен към краткото съобщение за посещенията на полските учебни кораби „Lwow” и „Dar Pomorza” в България (съответно през 1928 и 1952 г.) [1], стана повод да потърся допълнителни сведения за ранното българо-полско морско сътрудничество. А то се оказа далеч по-разностранно от досегашните смътни представи за него в морската историография.
На 7 ноември 1918 г. в Люблин е обявено създаването на Временно правителство на Република Полша [2, с. 315]. Само месец, след като поляците придобиват независимост, в София е основано Полско-българското дружество (15 декември 1918 г., пръв председател - Михаил Маджаров) [3]. Непосредствено след това то започва активна дейност с цел „да запознае българската общественост с политическия, стопанския и преди всичко с културния живот на Полша”. Започва изграждането и на извънстолични полско-български дружества, като първото от тях се появява във Варна [4, с. 43]. Първата му значима обществена проява е отбелязването на годишнината от гибелта на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик, организирано съвместно с Варненското археологическо дружество и полското вицеконсулство във Варна през ноември 1921 г. [4, с. 43]. Тогава е взето решение на мястото на гибелта на краля да бъде поставен до една година „паметен белег за знак, че там се е извършила една катастрофа, а след няколко години с помощта на Полша и всички държави, които са участвували в сражението, ще бъде издигнат в Морската градина достоен паметник на Владислава” (подч. И.А.) [5, с. 113]. Паметният белег е гранитна стела по проект на украинския скулптор Михайло Парашчук [6, с. 108], открита тържествено в с. Паша-кьой, Варненско (от 1934 г. - с. Владиславово, днес - квартал на Варна), на 9 ноември 1924 г. [7]. През април 1923 г. в местния печат се появява съобщение, че мястото на паметника е променено и той е планиран за издигане на ул. Владислав (днес бул. Владислав Варненчик), в близост до катедралния храм „Св. Успение Богородично” [11]. Към септември 1928 г. е съставен комитет за набиране на средства за построяването на паметника, проектирането му е възложено на полския скулптор проф. Едвард Витиг [20, с. 324], но по неизяснени причини проектът не е осъществен.
Едновременно с развитието на българо-полското културно сътрудничество се активизират и усилията за двустранни икономически връзки. Тласък за това дава официалното посещение на българския министър-председател Александър Стамболийски в Полша през ноември 1920 г. На пресконференцията си в Краков „той излага план за изграждане на мост на р. Дунав и за уреждане на свободни съобщения от Гданск до Дедеагач” [12, с. 78]. Идеята за него се заражда в средата на XIX в. с началото на железопътното строителство в Османската империя и още първото правителство на Княжество България проявява интерес към строежа на такъв мост [13]. Усилията за осъществяването му през периода 1878-1918 г. имат богата история. След Първата световна война българската дипломация в лицето на премиера Ал. Стамболийски активизира дейността си по реализирането на идеята за мост на река Дунав, виждайки в това и „възможността през България да преминава една от магистралите към Средиземноморския басейн [...] Във Варшава също много добре оценяват икономическата изгода за Полша от един български коридор към Егейско море. Затова впоследствие поляците перманентно оказват натиск върху Букурещ за построяване мост на река Дунав, ...” (подч. И.А.) [12, с. 79]. Неслучайно през юли 1930 г. за пълномощен министър на Полша в България е назначен Адам Тарновски, който е „известен с подкрепата си за този проект” [12, с.93]. Освен това през 30-те години Полша енергично подкрепя България в усилията за уреждането на ферибота Русе-Гюргево [12, с.119-130].
Наскоро приех на доверие твърденията в полски сайтове, че учебният ветроход „Lwow” е първият полски океански кораб и въз основа на това предположих, че той е първият полски кораб, който посещава българско пристанище - 1928 г. [15]. Междувременно в протоколите на Варненската търговско-индустриална камара издирих сведението, че през 1924 г. от Пристанище Варна отплават два полски кораба с обща брутна вместимост 4 583 рег. т и пристига един с брутна вместимост 2193 рег. т [16, с. 276-277]. Това означава обаче, че още през 1923 г. във Варна е пристигнал един полски кораб с брутна вместимост 2390 рег. т. Дали това наистина е първият полски кораб, посетил българско пристанище, е необходимо потвърждение и от полски източник. Сигурно е обаче, че на 29 април 1925 г. в София е подписана вече Временна спогодба за търговия и мореплаване между България и Полша [17].
След опустошителното земетресение в Чирпан на 14 април 1928 г. Полша е една от най-активните дарителки за пострадалото българско население. Освен парични помощи, в Чирпан на 8 юни с.г. пристига полски санитарен влак от 10 вагона с мисия на Полския Червен кръст. Тя пребивава в града близо два месеца и при отпътуването си за Варшава на 24 юли оставя като дарение на местната болница „40 легла комплект с всички болнични принадлежности, 1 пералня, 1 баня и много санитарни материали” [18, с.486-487]. С щедрата помощ на Полския Червен кръст в Чирпан е обзаведена нова болница, основана с Акт от 8 ноември 1928 г., подписан от цар Борис III, членове на българското правителство и на полското правителство, народни представители от Чирпан, кмета на града и местния лекар д-р Христо Златаров [19].
В знак на признателност за полската помощ при Чирпанското земетресение Община Варна и Окръжния съвет Варна вземат решение да подарят „едно място, на което Варшава да построи морски санаториум за своите слаби деца”. Във връзка с това те възлагат на народния представител Григор Василев, който е едновременно подпредседател на Полско-българското дружество в София и председател на Полско-българската търговска камара, „да предложи на градския съвет [на Варшава] тоя дар, като му предостави да избере между едно място от 1000 кв. м в град Варна, едно близо до нашия морски санаториум от около 5000 кв. м и едно трето по на север”. През септември 1928 г. Гр. Василев посещава Варшава, където се среща с подпредседателя на градския съвет д-р Викенти Богуцки, който е същевременно председател на Полския комитет за събиране на помощи за пострадалите от Чирпанското земетресение, и постига с него споразумение да посети с още един представител на Варшавския градски съвет Варна, да избере едно от трите места и да се оформи дарението. При същото посещение Гр. Василев успява да заинтересува Държавния експортен институт на Полша „с порта Варна и значението, който той може да има - със своето местоположение, удобства и опитни и честни търговци - за разпространението на полските произведения в Близкия изток, като обърна вниманието му и върху Дунавския път (през Чехословакия по Дунава до Русе и оттам до Варна по железницата)”, т.е. „да се използува порта Варна за полската търговска експанзия на Близкия изток”. Нещо повече, свикана е веднага конференция на полски индустриалци и търговци с участието на Гр. Василев, на която е обърнато внимание за значението на Пристанище Варна за полския износ и обсъдена идеята полски износители да посетят Варна, за да се запознаят на място с условията на българското пристанище [20, с. 322-324]. А през следващата година две полски икономически делегации пристигат в България, като втората от тях се запознава и с Варненското пристанище. По-късно във Варна е открито Полско представителство за внос на каменна сол [4, с. 104-105].
Около месец след посещението на Гр. Василев в Полша във Варна пристигат помощник-кметът на Варшава д-р Викенти Богуцки и Казимир Королевски - член на Варшавския градски съвет. Главната цел на тяхната визита е да приемат официално мястото, подарено от Община Варна и Окръжната постоянна комисия за строеж на полска почивна станция. Актът на дарението е документиран с обширна статия в местния общински вестник [21], снимка на връчването на дарителския акт [22], както и с рапорт от 24 април 1929 г. на българския пълномощен министър във Варшава Вл. Робев до министъра на външните работи и изповеданията Ат. Буров [20, с. 336]. На банкета в чест на полските гости, даден на 11 октомври 1928 г., варненският кмет Никола Попов ги уверява: „Ние варненци сме особено щастливи, че можем да изиграем с нашето пристанище и с летовището ролята на посредници за сближението на двата народа [...] пожелавам да се създадат и стопански връзки върху базата на нашето летовище във Варна [...]” [21].
Непосредствено след завръщането си във Варшава д-р В. Богуцки заболява и последвалата негова смърт както и липсата на финансиране от страна на Варшавския градски съвет забавят започването на строежа на полската почивна станция край Варна [20, с. 336]. Началото му е поставено през 1931 г. и още същата година сградата е издигната и покрита, „като се употребиха само български материали и се прибегна до български предприемач и българска работна ръка” [20, с. 398]. Проектант на сградата е варненският архитект Антон Франгя [20, с. 336], [23]. Към началото на 1932 г. остава да се извърши обзавеждането й, за което полската страна желае да използва полски материали, а българският пълномощен министър във Варшава Вл. Робев предлага на Министерството на външните работи на България да се застъпи пред Министерството на финансите да се уреди законно разрешение за безмитен внос от Полша на обзавеждането на полския почивен дом край Варна [20, с. 398]. Вероятно през лятото на 1932 г. Полският почивен дом (запазен до наши дни в курорта „Св. Константин и Елена”) е завършен.
Александър Стамболийски (1879-1923 г.), български министър председател 1919-1923 г. - https://upload.wikimedia.org/
Винсенти Витос (1874-1945 г.), полски министър-председател 1920-1921 г. - https://en.wikipedia.org/wiki/File:Witos_1920.jpg
Адам Тарновски (1892-1956 г.), полски посланик в София 1930-1941 г. - https://pl.wikipedia.org/wiki/Plik:Adam
Васил Кушев, 1930 г., Варшава - https://morskivestnik.com/compass/
Полският учебен ветроход „Dar Pomorza” в Атлантическия океан, ок. 1932 г. - https://morskivestnik.com
Проф. Бохдан Винярски (1884-1969 г.) от Познанския университет, 1932 г. - https://upload.wikimedia.org/
Д-р Методи Константинов (1902-1979 г.) - https://www.beinsadouno.com/
Титулната страница на книгата „Дунавският проблем от гледище на международното право” на д-р М. Константинов (изд. 1938 г. в Познан)
Още през лятото на 1924 г. група полски туристи проучва във Варна условията за летуване, но, научавайки за високите цени на местните квартири, предпочита да замине за Кюстенджа [25]. През периода 1924-1927 г. варненският кмет Петър Стоянов полага значителни усилия за подобряването на облика на града като морски курорт и притокът на чуждестранни туристи се увеличава. През 1927 г. са регистрирани вече 35 поляци [26]. Освен за благоустройството на града и подобряването на качеството на туристическите услуги, Община Варна се насочва и към широко рекламиране на местния курорт. Специално за привличането на полски летовници през 1930 и 1931 г. на полски език са издадени едноименните рекламни брошури „Варна. Кралицата на Черно море” [27, с. 374]. През есента на 1931 г. варненецът Г. Белев посещава редица полски градове и след завръщането си във Варна публикува в местния общински вестник следните впечатления: „И аз можах да констатирам за гордост на нашия град, че в Полша Варна е най-популярният от всички балкански градове. Името на Варна в тези градове (Варшава, Краков, Катовице, Познан и др. - И.А.) ще чуете на всяка крачка. Тази популярност [...] се дължи най-вече, за да не кажем изключително, на онези поляци, които са летували във Варна” [28].
През разглеждания период сравнително малък брой българи завършват технически специалности в Полша. Например през 1918-1935 г. само 23 души с полски дипломи за висше техническо образование получават право на свободна техническа практика в България [29]. Подготовката на българи по морски специалности в Полша по онова време не е проучвана целенасочено досега, но все пак тук посочвам някои примери.
През 1929 г. Атанас Петров Георгиев и Васил Стефанов Кушев завършват Морските специални школи във Варна [30, с. 43], след което първият завършва навигация в Гданск [31, с. 105], а вторият - Държавното морско училище в Гдиня (1932 г.), като и двамата получават полски държавни стипендии. Като курсант през 1932 г. В. Кушев участва в 48-дневно плаване с учебния ветроход „Dar Pomorza” дo Ню Йорк [32].
Напълно неизвестен в морската история е полският възпитаник д-р Методи Константинов (1902-1979 г.), популярен иначе като един от най-ерудираните последователи на Петър Дънов. Известно време изучава философия в Софийския университет [33], но през 1933 г. по препоръка на свой професор заминава да следва в Познанския университет [34], [35]. За да изучи полски език, М. Константинов отначало следва две години журналистика във Варшава, след което се прехвърля в Познан [34]. Там завършва правни и държавно-стопански науки [39] и на 19 май 1937 г. получава научната степен доктор по политикономия, като защитава дисертация на тема „Дунавският проблем от гледище на международното право”. През февруари 1938 г. дисертацията е издадена като отделна книга под № 5 на серията „Познански юридически трудове”, издавана от Познанския университет. И до днес в библиотеката на този университет се съхранява екземпляр от книгата с дисертацията на д-р М. Константинов с негов дарствен автограф на български език: „Дар на моя най-добър приятел в Полша Лолек и неговата любима съпруга Зоша. Познан, 15 май 1938 г. Еdi” [40]. Пак през 1938 г. д-р М. Константинов и полският адвокат д-р Леон Тайлор издават на полски език слабо известната у нас брошура „България - страна на розите”, която съдържа осем статии за обществено-политическото развитие на страната, включително и материала „Политическо устройство на България” от д-р М. Константинов [41], [42].
На 14 май 1939 г. Никола Петров Бакалов от София получава диплом за завършено корабостроително инженерство в Техническото висше училище в Гданск [45]. По време на следването си в този град той използва в Балтийско море кораба „Пирин”, който е регистриран в България и плава под българско знаме [46]. След дипломирането си работи в корабостроителници във Варна и Русе, през 1947-1948 г. е извънреден професор в Машинния факултет на Държавния университет „Св. Кирил Славянобългарски” във Варна, където завежда катедрата „Корабостроене” и временно завежда катедрите „Хидро- и аеродинамика” и „Теория на кораба” [49, с. 23].
Макар и кратки, издирените досега сведения показват, че българо-полските морски връзки се зараждат и развиват още през 20-те-30-те години на миналия век.
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Първото посещение на полски учебен кораб в България. - https://morskivestnik.com (7 юли 2013 г.).
2. Замойски, Адам. Полският път. Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2006. 408 с.
3. Полско-българско дружество в София. - Мир, № 5583, 16 дек. 1918, с.2
4. Дамянова, Ечка. България и Полша 1918-1941. С., Наука и изкуство, 1982. 315 с.
5. Една обиколка на г. Министра на народното просвещение Ст. Омарчевски в Провадия - Варна и Попово. - Училищен преглед, г.ХХI, 1922, № 4, Н.о., 96-124.
6. Савов, Николай. Паметниците на Варна. Истории за всички паметници, изградени във Варна от Трети век до сега. Варна, Барс агенция, 207. 309 с.
7. В литературата е прието, че гранитната стела на крал Владислав III Варненчик, поставена на могилата при с. Паша-кьой, е открита на 11 ноем. 1924 г. [6, с. 108]. В действителност на 9 ноем. с.г. в. „Варн. новини” съобщава, че тържеството ще се състои същия ден [8]. На следващия ден в. „Варн. поща” потвърждава „Вчера (9 ноем. - И.А.) се положи една гранитна плоча на мястото, където е паднал убит полският крал Владислав [...] Осветяването се извърши от директора на френския колеж Пер Паскал” [9]. Подробна информация за самото откриване на паметника е поместена два дни по-късно в местния печат [10].
8. Тържеството в памет на Вл. Варненчик. - Варн. новини, № 97, 9 ноем. 1924, с. 1
9. Полагане основния камък за Владислав Варненчик. - Варн. поща, № 1725, 10 ноем. 1924, с.1.
10. Тържествено полагане камък-паметник на Владислав Варненчик. - Варн. новини, № 98, 11 ноем. 1924, с. 2.
11. Във Варна на ул. Владислав... - Мир, № 6852, 12 апр. 1923 г., с.2.
12. Саздов, Димитър и П. Пенчев. Дунав мост. 100 години дипломация и политика. С., УИ „Стопанство”, 2006. 364 с.
13. Според задълбоченото изследване на Д. Саздов и П. Д. Пенчев, „въпросът за свързването на българските железници с международните чрез построяването на мост над река Дунав” възниква при обсъждането на железопътната мрежа на страната по време на Втората редовна сесия на Второто ОНС и „най-ясно е показана правителствената позиция в изказването на току-що заелия министър-председателския пост Петко Каравелов”, направено на 9 (21) дек. 1880 г. [6, с. 22]. В действителност обаче още първото българско правителство на Тодор Бурмов се занимава с този проект. Това става ясно от съобщение във в. „Българин” от 25 окт (6 ноем.) 1879 г., че „Европейската комисия за определение пункта за построение мост на Дунава от страна на Ромъния свърши работата си и тая вечер тръгва за Букурещ, гдето ще чака нови инструкции от своите правителства”. От страна на Княжество България в нейната работа участват българският комисар Антонович, представителят на местното население Карамихайлов и русенският губернски техник Лабела. Съобщението специално изтъква ползотворното съдействие за работата на Комисията, което тя получава от окръжния управител П. Наботков [14]. Активното участие на Полша в защитата на този проект през междувоенния период е представено подробно в монографията на Д. Саздов и П. Д. Пенчев [6, с.77-133] и тук съвсем накратко отбелязвам само няколко важни момента от полския принос.
14. Последни новини. Силистра, 24 октомврий 1879. - Българин, № 204, 25 окт. 1879, с. 1.
15. Алексиев, Иван. Първото посещение на полски учебен кораб във Варна (1928 г.). - https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/ (7 юли 2013 г.).
16. ВТИК. Стенографически протоколи на ХХХ редовна сесия от 8 до 17 март 1925 год. Варна, печ. и хромолит. „Просвещение”, 1925. 277 с.
17. Временна спогодба за търговия и мореплаване между България и Полша. - Държ. вестник, № 77, 7 юли 1925, 2-11.
18. Чуждестранни мисии. - Известия на Българското д-во за Червен кръст, г. XII, 1928, кн. 10, 480-487.
19. Чирпан. - https://bg.wikipedia.org/wiki/
20. Българо-полски отношения 1918-1944 г. Документи и материали. Т.1. С., БАН, Полска академия на науките, 1988.
21. Полските гости във Варна. - Варненски общински вестник, № 184, 13 окт. 1928, 1-2.
22. Предаване от кмета на гр. Варна на помощник кмета на Варшава акта за мястото, ... - Илюстрована седмица, № 305, 28 окт. 1928, с. 8.
23. Според дипломатически документ от 1929 г., арх. А. Франгя „бил полски възпитаник” [20, с. 336]. Още през 1921 г. обаче в „Държ. вестник” е публикувано решението за предоставянето му на правото на свободна техническа практика и от него става ясно, че той завършва архитектура в Грац, Австрия [24].
24. Заповед № 2541 [от 23 авг. 1921 г.]. - Държ. в-к, № 125, 3 септ. 1921, с. 2.
25. Бъдещето на Варна. - Варн. поща, № 1793, 18 ян. 1925, с. 1.
26. Курортът 1927 г. в цифри. - Варненски общински вестник, № 147, 19 ноем. 1927, с. 3.
27. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. VI. С., НБКМ, 1983. 443 с.
28. Белев, Г. Поляците във Варна. - Варненски общински вестник, № 258, 24 окт. 1931, с.1.
29. Петров, Пейчо П. Как е вървяло нарастването на инж.-арх. колегия в България. - Списание на БИАД, № 11, 1 юни 1935, 195-196.
30. Списък на завършилите випуски на Морските специални технически школи - гр. Варна. [Бeз местоиздаване и година на издаването]. Без паг. [74 с. едностр. печат].
31. Морски специални школи. С., Военно изд-во, 1985. 156 с.
32. Славова, Лидия и Албена Бакалова. К.д.п. Васил Кушев: И втори път да се родя, пак ще стана моряк. - https://morskivestnik.com/compass/ (12 окт. 2010 г.).
33. Методи Константинов (1902-1979). - https://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7683
34. 6.38. Следването ми в чужбина. Д-р Методи Константинов. - https://petardanov.com/index
35. В спомените си д-р М. Константинов не отбелязва името на своя професор, който го насочва да следва в Познанския университет, но съобщава: „по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната” [34]. Проф. Бохдан Винярски (1884-1969 г.) следва в Париж и Хайделберг през периода 1910 -1911 г. [36]. От петимата професори в Юридическия факултет на Софийския университет, преподавали там до 1939 г. [37], единствено проф. Петко Стайнов (1890-1972 г.) завършва право през 1911 г. в Париж [38], а останалите следват или специализират във френската столица в края на XIX в. или след 1912 г.
36. Bohdan Winiarski. - https://pl.wikipedia.org/wiki/
37. Алманах на Софийския университет „Климент Охридски” 1888 - 1939. А - Я. С., УО „Климент Охридски”, 1988. 726 с.
38. Петко Стайнов (юрист). - https://bg.wikipedia.org/wiki
39. О. Б. Дунавският въпрос от гледището на междун. право. - Слово, № 4724, 2 апр. 1938, с. 3.
40. Konstantinow, Metody. Zagadnienie Dunaju ze stanowiska plawa miedzynarodowego. Poznan, 1938. 175 p.
41. Bulgaria - kraina roz. Poznan, 1938. 32 p.
42. За съществуването на полската книга на д-р М. Константинов научих преди петнайсетина години, когато открих съобщението за нея в българския печат от 1938 г. [39]. По съдържание тя е морска, при това значителна част от нея е морскоисторическа, но до днес остава неизвестна в морската историография. Макар че темата на дисертацията му е отбелязана в негови спомени, публикувани в интернет [34], на практика тя също не е известна за националната библиография, защото не е отбелязана в общоизвестния указател за дисертации, защитени от българи в чужбина [43]. На практика това означава, че към 1975 г. НБ „Кирил и Методий” в София не разполага с екземпляр от тази дисертация, което е куриозно (да не казвам - срамно), отчитайки факта, че чуждестранни библиотеки, например Унгарската национална библиотека [44] (естествено и полски библиотеки), притежават екземпляр. В началото на 2013 г. се обърнах към Института по славянска филология при Факултета по полска и класическа филология на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан за съдействие относно уточняване на оригиналното библиографско описание на книгата на д-р М. Константинов, издадена в Полша през 1938 г. Дължа безкрайна признателност към директора на този Институт проф. д-р Богуслав Желински за неговата изключителна отзивчивост, благодарение на която веднага получих ксерографно копие на пълния текст на монографията на д-р М. Константинов от 1938 г. [40], както и копие от слабо известната у нас полска брошура „България - страна на розите” (1938 г.) [41].
43. Дисертации, защитени в чужбина от българи 1878-1968. Библиографски указател. С., НБКМ, 1975. 334 с.
44. https://nektar.oszk.hu/en/manifestation/
45. Дължа благодарност за родолюбивия жест на моя състудент от Университет Росток проф. д-р инж. Божидар Мечков - преподавател в Техническия университет в Гданск. От половин век той живее в Германия, но винаги с готовност откликва на молбите ми за проучване на морскоисторически въпроси. Преди няколко години проф. Б. Мечков издири в архива на ТУ - Гданск неизвестни досега сведения за следването на инж. Никола П. Бакалов и ми предостави правото да ги публикувам. От тях тук помествам само факта за дипломирането му, но биографията на инж. Н. Бакалов и неговите дълги години загърбвани приноси за Морска България се нуждаят от отделно представяне.
46. Корабът „Пирин” на Никола Бакалов е построен през 1904 г. [47, с. 124] в корабостроителницата „Joh. C. Tecklenborg” в Геестемюнде (днес - в Бремерхафен), Германия. Първото му име е „Nixe”, от окт. 1904 г. - „Henriette”, 1920 г. - „Wega”, 1932 г. - „Merkur”, 1937 г. - „Пирин”. Основни технически данни: стоманен корпус, брутна вместимост 196,06 рег. т, дължина 34,94 м, парна машина с тройно разширение и индикаторна мощност 343 к.с., скорост 10,5 възела [48].
47. Тодоров, Илия. Българските кораби. С., Техника, 1981. 216 с.
48. https://www.tecklenborg-werft.de/db/
49. Пантев, Николай. Висшето инженерно-техническо образование във Варна. Част I 1945-1956 г. Варна, Изд-во на ТУ-Варна, 1997. 96 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
През разглеждания период сравнително малък брой българи завършват технически специалности в Полша. Например през 1918-1935 г. само 23 души с полски дипломи за висше техническо образование получават право на свободна техническа практика в България [29]. Подготовката на българи по морски специалности в Полша по онова време не е проучвана целенасочено досега, но все пак тук посочвам някои примери.
През 1929 г. Атанас Петров Георгиев и Васил Стефанов Кушев завършват Морските специални школи във Варна [30, с. 43], след което първият завършва навигация в Гданск [31, с. 105], а вторият - Държавното морско училище в Гдиня (1932 г.), като и двамата получават полски държавни стипендии. Като курсант през 1932 г. В. Кушев участва в 48-дневно плаване с учебния ветроход „Dar Pomorza” дo Ню Йорк [32].
Напълно неизвестен в морската история е полският възпитаник д-р Методи Константинов (1902-1979 г.), популярен иначе като един от най-ерудираните последователи на Петър Дънов. Известно време изучава философия в Софийския университет [33], но през 1933 г. по препоръка на свой професор заминава да следва в Познанския университет [34], [35]. За да изучи полски език, М. Константинов отначало следва две години журналистика във Варшава, след което се прехвърля в Познан [34]. Там завършва правни и държавно-стопански науки [39] и на 19 май 1937 г. получава научната степен доктор по политикономия, като защитава дисертация на тема „Дунавският проблем от гледище на международното право”. През февруари 1938 г. дисертацията е издадена като отделна книга под № 5 на серията „Познански юридически трудове”, издавана от Познанския университет. И до днес в библиотеката на този университет се съхранява екземпляр от книгата с дисертацията на д-р М. Константинов с негов дарствен автограф на български език: „Дар на моя най-добър приятел в Полша Лолек и неговата любима съпруга Зоша. Познан, 15 май 1938 г. Еdi” [40]. Пак през 1938 г. д-р М. Константинов и полският адвокат д-р Леон Тайлор издават на полски език слабо известната у нас брошура „България - страна на розите”, която съдържа осем статии за обществено-политическото развитие на страната, включително и материала „Политическо устройство на България” от д-р М. Константинов [41], [42].
На 14 май 1939 г. Никола Петров Бакалов от София получава диплом за завършено корабостроително инженерство в Техническото висше училище в Гданск [45]. По време на следването си в този град той използва в Балтийско море кораба „Пирин”, който е регистриран в България и плава под българско знаме [46]. След дипломирането си работи в корабостроителници във Варна и Русе, през 1947-1948 г. е извънреден професор в Машинния факултет на Държавния университет „Св. Кирил Славянобългарски” във Варна, където завежда катедрата „Корабостроене” и временно завежда катедрите „Хидро- и аеродинамика” и „Теория на кораба” [49, с. 23].
Макар и кратки, издирените досега сведения показват, че българо-полските морски връзки се зараждат и развиват още през 20-те-30-те години на миналия век.
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Първото посещение на полски учебен кораб в България. - https://morskivestnik.com (7 юли 2013 г.).
2. Замойски, Адам. Полският път. Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2006. 408 с.
3. Полско-българско дружество в София. - Мир, № 5583, 16 дек. 1918, с.2
4. Дамянова, Ечка. България и Полша 1918-1941. С., Наука и изкуство, 1982. 315 с.
5. Една обиколка на г. Министра на народното просвещение Ст. Омарчевски в Провадия - Варна и Попово. - Училищен преглед, г.ХХI, 1922, № 4, Н.о., 96-124.
6. Савов, Николай. Паметниците на Варна. Истории за всички паметници, изградени във Варна от Трети век до сега. Варна, Барс агенция, 207. 309 с.
7. В литературата е прието, че гранитната стела на крал Владислав III Варненчик, поставена на могилата при с. Паша-кьой, е открита на 11 ноем. 1924 г. [6, с. 108]. В действителност на 9 ноем. с.г. в. „Варн. новини” съобщава, че тържеството ще се състои същия ден [8]. На следващия ден в. „Варн. поща” потвърждава „Вчера (9 ноем. - И.А.) се положи една гранитна плоча на мястото, където е паднал убит полският крал Владислав [...] Осветяването се извърши от директора на френския колеж Пер Паскал” [9]. Подробна информация за самото откриване на паметника е поместена два дни по-късно в местния печат [10].
8. Тържеството в памет на Вл. Варненчик. - Варн. новини, № 97, 9 ноем. 1924, с. 1
9. Полагане основния камък за Владислав Варненчик. - Варн. поща, № 1725, 10 ноем. 1924, с.1.
10. Тържествено полагане камък-паметник на Владислав Варненчик. - Варн. новини, № 98, 11 ноем. 1924, с. 2.
11. Във Варна на ул. Владислав... - Мир, № 6852, 12 апр. 1923 г., с.2.
12. Саздов, Димитър и П. Пенчев. Дунав мост. 100 години дипломация и политика. С., УИ „Стопанство”, 2006. 364 с.
13. Според задълбоченото изследване на Д. Саздов и П. Д. Пенчев, „въпросът за свързването на българските железници с международните чрез построяването на мост над река Дунав” възниква при обсъждането на железопътната мрежа на страната по време на Втората редовна сесия на Второто ОНС и „най-ясно е показана правителствената позиция в изказването на току-що заелия министър-председателския пост Петко Каравелов”, направено на 9 (21) дек. 1880 г. [6, с. 22]. В действителност обаче още първото българско правителство на Тодор Бурмов се занимава с този проект. Това става ясно от съобщение във в. „Българин” от 25 окт (6 ноем.) 1879 г., че „Европейската комисия за определение пункта за построение мост на Дунава от страна на Ромъния свърши работата си и тая вечер тръгва за Букурещ, гдето ще чака нови инструкции от своите правителства”. От страна на Княжество България в нейната работа участват българският комисар Антонович, представителят на местното население Карамихайлов и русенският губернски техник Лабела. Съобщението специално изтъква ползотворното съдействие за работата на Комисията, което тя получава от окръжния управител П. Наботков [14]. Активното участие на Полша в защитата на този проект през междувоенния период е представено подробно в монографията на Д. Саздов и П. Д. Пенчев [6, с.77-133] и тук съвсем накратко отбелязвам само няколко важни момента от полския принос.
14. Последни новини. Силистра, 24 октомврий 1879. - Българин, № 204, 25 окт. 1879, с. 1.
15. Алексиев, Иван. Първото посещение на полски учебен кораб във Варна (1928 г.). - https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/ (7 юли 2013 г.).
16. ВТИК. Стенографически протоколи на ХХХ редовна сесия от 8 до 17 март 1925 год. Варна, печ. и хромолит. „Просвещение”, 1925. 277 с.
17. Временна спогодба за търговия и мореплаване между България и Полша. - Държ. вестник, № 77, 7 юли 1925, 2-11.
18. Чуждестранни мисии. - Известия на Българското д-во за Червен кръст, г. XII, 1928, кн. 10, 480-487.
19. Чирпан. - https://bg.wikipedia.org/wiki/
20. Българо-полски отношения 1918-1944 г. Документи и материали. Т.1. С., БАН, Полска академия на науките, 1988.
21. Полските гости във Варна. - Варненски общински вестник, № 184, 13 окт. 1928, 1-2.
22. Предаване от кмета на гр. Варна на помощник кмета на Варшава акта за мястото, ... - Илюстрована седмица, № 305, 28 окт. 1928, с. 8.
23. Според дипломатически документ от 1929 г., арх. А. Франгя „бил полски възпитаник” [20, с. 336]. Още през 1921 г. обаче в „Държ. вестник” е публикувано решението за предоставянето му на правото на свободна техническа практика и от него става ясно, че той завършва архитектура в Грац, Австрия [24].
24. Заповед № 2541 [от 23 авг. 1921 г.]. - Държ. в-к, № 125, 3 септ. 1921, с. 2.
25. Бъдещето на Варна. - Варн. поща, № 1793, 18 ян. 1925, с. 1.
26. Курортът 1927 г. в цифри. - Варненски общински вестник, № 147, 19 ноем. 1927, с. 3.
27. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. VI. С., НБКМ, 1983. 443 с.
28. Белев, Г. Поляците във Варна. - Варненски общински вестник, № 258, 24 окт. 1931, с.1.
29. Петров, Пейчо П. Как е вървяло нарастването на инж.-арх. колегия в България. - Списание на БИАД, № 11, 1 юни 1935, 195-196.
30. Списък на завършилите випуски на Морските специални технически школи - гр. Варна. [Бeз местоиздаване и година на издаването]. Без паг. [74 с. едностр. печат].
31. Морски специални школи. С., Военно изд-во, 1985. 156 с.
32. Славова, Лидия и Албена Бакалова. К.д.п. Васил Кушев: И втори път да се родя, пак ще стана моряк. - https://morskivestnik.com/compass/ (12 окт. 2010 г.).
33. Методи Константинов (1902-1979). - https://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7683
34. 6.38. Следването ми в чужбина. Д-р Методи Константинов. - https://petardanov.com/index
35. В спомените си д-р М. Константинов не отбелязва името на своя професор, който го насочва да следва в Познанския университет, но съобщава: „по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната” [34]. Проф. Бохдан Винярски (1884-1969 г.) следва в Париж и Хайделберг през периода 1910 -1911 г. [36]. От петимата професори в Юридическия факултет на Софийския университет, преподавали там до 1939 г. [37], единствено проф. Петко Стайнов (1890-1972 г.) завършва право през 1911 г. в Париж [38], а останалите следват или специализират във френската столица в края на XIX в. или след 1912 г.
36. Bohdan Winiarski. - https://pl.wikipedia.org/wiki/
37. Алманах на Софийския университет „Климент Охридски” 1888 - 1939. А - Я. С., УО „Климент Охридски”, 1988. 726 с.
38. Петко Стайнов (юрист). - https://bg.wikipedia.org/wiki
39. О. Б. Дунавският въпрос от гледището на междун. право. - Слово, № 4724, 2 апр. 1938, с. 3.
40. Konstantinow, Metody. Zagadnienie Dunaju ze stanowiska plawa miedzynarodowego. Poznan, 1938. 175 p.
41. Bulgaria - kraina roz. Poznan, 1938. 32 p.
42. За съществуването на полската книга на д-р М. Константинов научих преди петнайсетина години, когато открих съобщението за нея в българския печат от 1938 г. [39]. По съдържание тя е морска, при това значителна част от нея е морскоисторическа, но до днес остава неизвестна в морската историография. Макар че темата на дисертацията му е отбелязана в негови спомени, публикувани в интернет [34], на практика тя също не е известна за националната библиография, защото не е отбелязана в общоизвестния указател за дисертации, защитени от българи в чужбина [43]. На практика това означава, че към 1975 г. НБ „Кирил и Методий” в София не разполага с екземпляр от тази дисертация, което е куриозно (да не казвам - срамно), отчитайки факта, че чуждестранни библиотеки, например Унгарската национална библиотека [44] (естествено и полски библиотеки), притежават екземпляр. В началото на 2013 г. се обърнах към Института по славянска филология при Факултета по полска и класическа филология на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан за съдействие относно уточняване на оригиналното библиографско описание на книгата на д-р М. Константинов, издадена в Полша през 1938 г. Дължа безкрайна признателност към директора на този Институт проф. д-р Богуслав Желински за неговата изключителна отзивчивост, благодарение на която веднага получих ксерографно копие на пълния текст на монографията на д-р М. Константинов от 1938 г. [40], както и копие от слабо известната у нас полска брошура „България - страна на розите” (1938 г.) [41].
43. Дисертации, защитени в чужбина от българи 1878-1968. Библиографски указател. С., НБКМ, 1975. 334 с.
44. https://nektar.oszk.hu/en/manifestation/
45. Дължа благодарност за родолюбивия жест на моя състудент от Университет Росток проф. д-р инж. Божидар Мечков - преподавател в Техническия университет в Гданск. От половин век той живее в Германия, но винаги с готовност откликва на молбите ми за проучване на морскоисторически въпроси. Преди няколко години проф. Б. Мечков издири в архива на ТУ - Гданск неизвестни досега сведения за следването на инж. Никола П. Бакалов и ми предостави правото да ги публикувам. От тях тук помествам само факта за дипломирането му, но биографията на инж. Н. Бакалов и неговите дълги години загърбвани приноси за Морска България се нуждаят от отделно представяне.
46. Корабът „Пирин” на Никола Бакалов е построен през 1904 г. [47, с. 124] в корабостроителницата „Joh. C. Tecklenborg” в Геестемюнде (днес - в Бремерхафен), Германия. Първото му име е „Nixe”, от окт. 1904 г. - „Henriette”, 1920 г. - „Wega”, 1932 г. - „Merkur”, 1937 г. - „Пирин”. Основни технически данни: стоманен корпус, брутна вместимост 196,06 рег. т, дължина 34,94 м, парна машина с тройно разширение и индикаторна мощност 343 к.с., скорост 10,5 възела [48].
47. Тодоров, Илия. Българските кораби. С., Техника, 1981. 216 с.
48. https://www.tecklenborg-werft.de/db/
49. Пантев, Николай. Висшето инженерно-техническо образование във Варна. Част I 1945-1956 г. Варна, Изд-во на ТУ-Варна, 1997. 96 с.
Иван АЛЕКСИЕВ