КЪДЕ Е РОМЕЙСКАТА ФЛОТИЛИЯ ОТ 2000
ХЕЛАНДИИ, ПОТЪНАЛА КРАЙ АНХИАЛО
ПРЕЗ 766 Г.?
Няма друг град по българското Черноморие, в чиято акватория да са проведени толкова много подводни археологически експедиции, написаното да е повече от оскъдно, а находките да не са публикувани (огромно количество керамика и до днес стои необработена във фондовете на Археологическия музей - Бургас). Началото на подводното археологическо обследване положи Михаил Лазаров, проявиха се и НЕК-ЮНЕСКО, и Центърът за морска история и подводна археология в Созопол.
Един от основните (скрити) стимули бяха писмените средновековни известия за масови корабокрушения край анхиалските и несебърските брегове. Едно от тях дори продуцира заглавието на популярната монографии по подводна археология „Потъналата флотилия” на М. Лазаров, която беше издадена през 1975 г. Впрочем време е да се разбере, че и прославената „морска хиена” Боби Балард дойде преди време в България не заради „Ноевия потоп” и фантасмагорията на П. Димитров, наречена „Ноева чиния”. Той пристигна, за да дири съвсем реални неща – основно потънали кораби с твърде ценни товари. Но това е друга тема, която изисква поне няколко публикации на предварителна информация…
* * *
В своята „Хронография” Теофан Изповедник в раздела за 6257 г. от „Сътворението на света” е записал:
ХЕЛАНДИИ, ПОТЪНАЛА КРАЙ АНХИАЛО
ПРЕЗ 766 Г.?
Няма друг град по българското Черноморие, в чиято акватория да са проведени толкова много подводни археологически експедиции, написаното да е повече от оскъдно, а находките да не са публикувани (огромно количество керамика и до днес стои необработена във фондовете на Археологическия музей - Бургас). Началото на подводното археологическо обследване положи Михаил Лазаров, проявиха се и НЕК-ЮНЕСКО, и Центърът за морска история и подводна археология в Созопол.
Един от основните (скрити) стимули бяха писмените средновековни известия за масови корабокрушения край анхиалските и несебърските брегове. Едно от тях дори продуцира заглавието на популярната монографии по подводна археология „Потъналата флотилия” на М. Лазаров, която беше издадена през 1975 г. Впрочем време е да се разбере, че и прославената „морска хиена” Боби Балард дойде преди време в България не заради „Ноевия потоп” и фантасмагорията на П. Димитров, наречена „Ноева чиния”. Той пристигна, за да дири съвсем реални неща – основно потънали кораби с твърде ценни товари. Но това е друга тема, която изисква поне няколко публикации на предварителна информация…
* * *
В своята „Хронография” Теофан Изповедник в раздела за 6257 г. от „Сътворението на света” е записал:
Фрагменти от антична и средновековна амфорна тара, открити при подводни проучвания в акваторията на Поморие.
Василий III – македонски българин от Костурско (дн. в Гърция). Издигнат като митрополит на Анхиало и избран за Вселенски патриарх, длъжност която по сурово спазвана традиция се заема от гръцки духовник. Може би с избягването на възможността да посети Поморие, Вселенският патриарх не искаше да припомня този премълчаван факт.
План на „Залива на Бургас” на Луиджи Ламберти.
1865 г.
1865 г.
Изображения на кораб върху опакото на анхиалска монета от времето на римските императори Каракала, Гета и Гордиан III.
Поморийската роза на ветровете, възстановена по инициатива на инж. П. Златанов - кмет на Поморие (вж. „Морски вестник” 30 юни 2010 г. На Петровден възстановиха Поморийската роза на ветровете)
Отсечка от батиметричен план на Бургския залив. 1910 г.
Отсечка от анонимен (френски?) план на част от Западното Черноморие. XVII век?
Отсечка от анонимна османска карта на Крайбрежна Стара планина с надписи не на османо-турски, а на персийски (фарси). Представена е и пътната система, която очертава ключовото място на анхиалското пристанище и града. След 1829 г.
Ромейска кована двурога котва от акваторията на Поморие. VIII-XII век
Фрагменти от двуроги ковани средновековни железни котви от акваторията на Поморие
При анализите на фактите и данните за историческата събитийност у Теофан Изповедник следва да се има предвид, че този църковник е извънредно критичен към делата на императорите-иконоборци. За целта той старателно събирал всички известни му природни бедствия - включително и земетресенията, за да ги опише и представи като заслужено божие наказание спрямо нечестивите императори. Ето защо към неговите известия следва да се подхожда внимателно. В случая обаче данните за корабокрушението са сигурни, защото се засичат и у патриарх Никифор.
Васил Златарски отнася събитието към 765 г., а Геновева Цанкова-Петкова го датира в 766 г., без да посочи своите съображения. Тази датировка приема и Васил Гюзелев, който в „История на Поморие” приема, че хеландиите били „тежки военни кораби”. Тежките военни десантни кораби в ромейския флот имат друго название, a хеландиите всъщност били търговски кораби, които се пригаждали за военни нужди. Тяхното устройство следва традицията на античните „кръгли кораби”, което обяснява защо се оказват толкова неподходящи за десантни операции при лоши навигационни условия. За разлика от военните кораби, големите и сравнително неповратливи търговски плавателни съдове при опасни бури по правило бързали да се спасят от неминуемо корабокрушение в открито море.
По отношение на датировката следва също така да се знае, че Теофан използва Александрийската ера, която отнася „Сътворението на света” в 5501 г. преди да се роди Исус Христос. На свой ред - според Константинополската ера, същото „събитие” се датира в 5508 г. Ето защо, за да се приведат датите у Теофан към годините след Христа (сл. Хр.) или новата ера (н. е.) би следвало от обявените от Теофан години да се изважда 5492 или 5493, понеже годината в Източната римска империя (т. нар. Византия) започвала на 1 септември.
Това обаче не винаги може да се направи с нужната сигурност: понякога спрямо Константинополската ера у Теофан се натрупва кога по-голяма, кога по-малка разлика. Не винаги е сигурно също така, че някои дати за европейски събития Теофан не е заимствал от източници, датиращи по Константинополската, като е пропуснал да ги приведе към Александрийската ера. Ето защо в текста на Теофан се откриват доста хронологически несъответствия.
В случая приемам, че споменатите две хиляди ромейски хеландии са пометени от „Северния вятър” през 766 г. Дори и да не е било така и хеландиите да са корабокруширали в някоя друга година, фактът за потъналите хиляди кораби остава сигурен.
* * *
За това къде се е намирал брегът, към който са се насочили, за да дебаркират товарните кораби, също са налице данни. Указанието за това, че те били разбити под влияние на „Трамодана” - както доскоро наричаха местните гръкоезични моряци северния (а понякога и най-опасния североизточен) вятър посочва, че това е бил брегът на тогавашния северен залив. Той е по-нисък от онзи в южния залив, като днес там минава пясъчната коса, която отделя „Голямото солено езеро” от морето. Както показват археологическите разкопки в м. Палеокастро, наличните геофизични данни и моите досегашни стратиграфски наблюдения през VIII век, същият този силно опясъчен бряг (или пясъчна коса?) днес се намира на около 3-4 м дълбочина под морското равнище.
Следователно останките от масовото корабокрушение през далечната 765 г. трябва да се търсят на изток от тези дълбочини. Благодарение на извънредната акумулация, покачването на морското равнище и негативните тенденции на съвременните вертикални колебателни движения на сушата и шелфа и някои други фактори, които характеризират района, днес те са покрити с многометрови наслаги.
Особено важно е, че една цяла и няколко фрагмента от ковани (ромейски) железни котви, които се съхраняват в експозицията на Исторически музей - Поморие, изглежда маркират източния край на ранносредновековната пристанищна акватория на Анхиало. Не са ми известни обаче публикувани данни за района и дълбочината на тяхното местонамиране. Най-вероятно е те да са извадени в северния залив, след голяма буря, при която - както показват досегашните литоложки изследвания, придънният пясъчен слой докъм 2 метра временно бива отнасян, след което отново се връща на прежното си място.
Къде по-точно в Северния залив на Поморие може да се установи само след съответно подводно електросондиране. При неговото планиране следва да се отчетат и наличните данни за анхиалските пристанища и пристанищни басейни, които се съдържат в някои портоланни текстове и карти. Макар и от по-късно време Луиджи Ламберти в своя „План на Бургаския залив” от 1865 г. нанася котвена стоянка в Северния Анхиалски залив. Съпоставката с батиметричната карта на Бургаския залив от 1910 г. показва, че тази стоянка за ветроходни съдове се е намирала в близост с „Банка Чимово”. През I хилядолетие пр. Хр. тази банка изглежда да е част пясъчна коса, маркирала е част от тогавашната брегова ивица и е най-вероятно тъкмо на изток от нея следва да се търсят останките от потъналите ромейски хеландии.
Ето защо намирам, че би било добре чрез „Морски вестник” да потърсиме подкрепа на изследователската инициатива, започната от проф. М. Лазаров и НЕК ЮНЕСКО - да се организира нова експедиция за локализиране на „Потъналата флотилия”. Тя следва да започне с комплексни геоморфоложки и геофизични проучвания, които да бъдат последвани от съответни подводни археологически сондажи.
Д-р Атанас ОРАЧЕВ
- „ДА България”, София
Васил Златарски отнася събитието към 765 г., а Геновева Цанкова-Петкова го датира в 766 г., без да посочи своите съображения. Тази датировка приема и Васил Гюзелев, който в „История на Поморие” приема, че хеландиите били „тежки военни кораби”. Тежките военни десантни кораби в ромейския флот имат друго название, a хеландиите всъщност били търговски кораби, които се пригаждали за военни нужди. Тяхното устройство следва традицията на античните „кръгли кораби”, което обяснява защо се оказват толкова неподходящи за десантни операции при лоши навигационни условия. За разлика от военните кораби, големите и сравнително неповратливи търговски плавателни съдове при опасни бури по правило бързали да се спасят от неминуемо корабокрушение в открито море.
По отношение на датировката следва също така да се знае, че Теофан използва Александрийската ера, която отнася „Сътворението на света” в 5501 г. преди да се роди Исус Христос. На свой ред - според Константинополската ера, същото „събитие” се датира в 5508 г. Ето защо, за да се приведат датите у Теофан към годините след Христа (сл. Хр.) или новата ера (н. е.) би следвало от обявените от Теофан години да се изважда 5492 или 5493, понеже годината в Източната римска империя (т. нар. Византия) започвала на 1 септември.
Това обаче не винаги може да се направи с нужната сигурност: понякога спрямо Константинополската ера у Теофан се натрупва кога по-голяма, кога по-малка разлика. Не винаги е сигурно също така, че някои дати за европейски събития Теофан не е заимствал от източници, датиращи по Константинополската, като е пропуснал да ги приведе към Александрийската ера. Ето защо в текста на Теофан се откриват доста хронологически несъответствия.
В случая приемам, че споменатите две хиляди ромейски хеландии са пометени от „Северния вятър” през 766 г. Дори и да не е било така и хеландиите да са корабокруширали в някоя друга година, фактът за потъналите хиляди кораби остава сигурен.
* * *
За това къде се е намирал брегът, към който са се насочили, за да дебаркират товарните кораби, също са налице данни. Указанието за това, че те били разбити под влияние на „Трамодана” - както доскоро наричаха местните гръкоезични моряци северния (а понякога и най-опасния североизточен) вятър посочва, че това е бил брегът на тогавашния северен залив. Той е по-нисък от онзи в южния залив, като днес там минава пясъчната коса, която отделя „Голямото солено езеро” от морето. Както показват археологическите разкопки в м. Палеокастро, наличните геофизични данни и моите досегашни стратиграфски наблюдения през VIII век, същият този силно опясъчен бряг (или пясъчна коса?) днес се намира на около 3-4 м дълбочина под морското равнище.
Следователно останките от масовото корабокрушение през далечната 765 г. трябва да се търсят на изток от тези дълбочини. Благодарение на извънредната акумулация, покачването на морското равнище и негативните тенденции на съвременните вертикални колебателни движения на сушата и шелфа и някои други фактори, които характеризират района, днес те са покрити с многометрови наслаги.
Особено важно е, че една цяла и няколко фрагмента от ковани (ромейски) железни котви, които се съхраняват в експозицията на Исторически музей - Поморие, изглежда маркират източния край на ранносредновековната пристанищна акватория на Анхиало. Не са ми известни обаче публикувани данни за района и дълбочината на тяхното местонамиране. Най-вероятно е те да са извадени в северния залив, след голяма буря, при която - както показват досегашните литоложки изследвания, придънният пясъчен слой докъм 2 метра временно бива отнасян, след което отново се връща на прежното си място.
Къде по-точно в Северния залив на Поморие може да се установи само след съответно подводно електросондиране. При неговото планиране следва да се отчетат и наличните данни за анхиалските пристанища и пристанищни басейни, които се съдържат в някои портоланни текстове и карти. Макар и от по-късно време Луиджи Ламберти в своя „План на Бургаския залив” от 1865 г. нанася котвена стоянка в Северния Анхиалски залив. Съпоставката с батиметричната карта на Бургаския залив от 1910 г. показва, че тази стоянка за ветроходни съдове се е намирала в близост с „Банка Чимово”. През I хилядолетие пр. Хр. тази банка изглежда да е част пясъчна коса, маркирала е част от тогавашната брегова ивица и е най-вероятно тъкмо на изток от нея следва да се търсят останките от потъналите ромейски хеландии.
Ето защо намирам, че би било добре чрез „Морски вестник” да потърсиме подкрепа на изследователската инициатива, започната от проф. М. Лазаров и НЕК ЮНЕСКО - да се организира нова експедиция за локализиране на „Потъналата флотилия”. Тя следва да започне с комплексни геоморфоложки и геофизични проучвания, които да бъдат последвани от съответни подводни археологически сондажи.
Д-р Атанас ОРАЧЕВ
- „ДА България”, София