ВСЕКИДНЕВИЕТО В ЕДНА СТАРОПЛАНИНСКА
КРЕПОСТ ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ (IV-VI В.
СЛЕД ХР.)
Въз основа на една находка от бронзови съдове и железни сечива от старопланинската крепост между селата Аспарухово и Добромир
През 1991 г. в Археологически музей - Бургас постъпи една находка от медни (бронзови) съдове - два казана и няколко средно големи тенджери със заоблени дъна. Съдовете са били открити от Радослав Венев от село Партизани (Ганчево) в тракийската и късноантична крепост, която се намира недалеч от десния бряг на язовира на река Луда Камчия върху връх, който се е надвесил над древния път от Аетос за Проватон (или Овеч на старобългарски, днес Провадия).
Откриването на такъв рядък археологически комплекс, макар и случайно, дава възможност да добием конкретна представа за всекидневния живот на обитателите на тази важна крепост от системата на Старопланинската преградна линия, която започва от морския бряг (крепостта при Обзор) и е предназначена да защитава подстъпите към Константинопол от Черно море до Сливенския балкан. Тази укрепителна система се датира през периода, когато най-общо може да бъде датирана находката. Чрез нея ние всъщност получаваме възможност да надникнем в кухнята на живота в този район от днешна България през един доста отдалечен от нас период (IV-VI в.), когато обществото коренно се променя. Това е преходното време.
Античният свят тогава преживява големи реформи. Те са предизвикани от тоталната криза, обхванала Римската империя през III век и са проведени на етапи като се почне от Диоклетиан (284-305 г.) и се стигна до Анастасий I (491-518 г.) и неговите наследници Юстин I и Юстиниан I. Находката се състои от два големи бронзови казана (Инв. № 4130 - откраднат от експозицията, и 4131-наличен)., 4 бронзови тенджери (легена) (Инв № 4132-4135), 5 бронзови капака (Инв. № № 4136-4140), 1 бронзов канделабър (Инв № 4123), 1 желязна скара (Инв № 4124, 1 желязна пирустия (Инв. № 4125), 2 железни стола (Инв. № 4126 и 4127, 2 железни клина (Инв. № 4128 и 4129) и 5 железни сърпа (Инв. № 4118-4122).
Първият казан е в комплект с капак, който почти напълно затваря цилиндричното устие с леко наведен навън ръб. Той има камбановидна форма и заоблено дъно (Разм. Вис 45.3 см. макс. Диам. 48.2, диам. Горе 38 см. и при устието 21.5 см. Капакът е с вис. 18.8 см. и с диам. 24.2 см.). На този казан не успяхме да открием аналогии в достъпната ни археологическа литература.
Вторият казан има общоразпространената цилиндрична форма, запазена до наши дни. Разм. Вис. 30 см., диам. 44 см, почти хоризонталното устието е широко 2.6 м. Формата на казана е повсеместно разпространена през античността и по-късно. Същият казан, заедно с други подобни предмети, е бил открит, укрит в една скална кухина в крепостта на Монтана (Александров 1988, с. 33, Обр. 7).
Четирите тенджери, или легени са с различна големина, имат заоблени дъна и леко извити навън устия. Размерите им са съответно: 1. вис.17-3, диам. 34 см., шир. на устието 2.5 см.; 2. вис. 16.5, диам. 31.2 см., шир. на уст. 2.2 см.; 3. вис. 11-6, 94; диам. 37 см., шир на уст. 1.4 см.; 4. вис. 6 см., диам. 29.7 см., шир. на уст. 2 см. (Те имат точни аналогии в споменатата находка от Монтана (Александров 1988, с. 33, Обр. 7). Подобен е и легенът от могилната находка от Стражица (Димитров 1932/33, с. 392, Обр. 144).
Два от капаците са с пъпковидни дръжки. Първият има диам. 31.8 см., вторият 23.7 и съответно вис. 8.4 и 6.7 см. Останалите три капака са имали двураменни дръжки, които не са запазени, но личат местата, където са били припоени. Капаците също са аналогични със съответните находки от крепостта Монтана (Александров 1988, с.33, Обр. 7).
Двата железни стола са еднакви по размери - 63 х 43.6 см. (Обр. 4 и 5). Скарата представлява правоъгълник със страни съответно 72.7 х 45.8 см. и вис. 37.8 см.). Пирустията е висока 37.8 см. и има диам. 17 см. (Обр. 7).
Бронзовият канделабър е висок 48.4 см. и има диам. на тялото 4.4 см, а на столчето - 9.3 см.
Петте сърпа са различни по размери. Единият е много голям и режещата му част е 81 см., вторият - 41.2 см., третият - 43.6 см и петият - 33.7 см.
Двата железни стола имат изключително много аналогии сред находките от Тракия и другите области на късноантичния свят (Димитров 1932/33, с. 393, обр. 146).
Двата железни клина са дълги съответно 28.2 и 24 см.
Вместимостта на всеки казан поотделно е съответно 50 и 40 литра. Останалите по-малки съдове имат съответно от 3.5 до 5 литра средна вместимост. Желязната скара има повърхност 0.50 Х 0.50 м и готвачът би бил в състояние да опече средно голямо агне върху нея или няколко десетки свински или дивечови къса месо. Тази проста аритметика ясно говори, че в кухнята на крепостта е било възможно да се приготовлява храна за най-малко 100 души, а при интензивно използване на цялата посуда, желязната скара и пирустията тази цифра би могла да достигне до 150 души.
Въз основа на цитираните аналогии находката от Добромировската крепост се датира най-общо в IV - VI в. Възможност за прецизиране на датировката не съществува. Тя, както казахме, не е открита при археологическо проучване и върху стратиграфията на крепостта липсват каквито и да било наблюдения.
Ние не знаем как точно е бил организиран животът на войниците в старопланинските крепости. Косвени данни се съдържат в един надгробен надпис, открит сред ранновизантийска базилика в местността „Градището” до село Паницово, Несебърска община. Неговото местонахождение е съвсем близо до колективната находка от метални предмети от крепостта край Камчийския язовир. Освен това той датира от първата половина на IV в. и това означава, че в общи линии е синхронен на нашето кухненско оборудване.
Надписът е огромен и обхваща цели 33 реда, публикуван е през 1965 г. от проф. Георги Михайлов в Известията на народен музей Бургас. Още в самото начало личи, че той принадлежи на една преходна епоха. Първият ред представлява благопожелание, в което е използвано името на богинята на съдбата Тюхе и, в края на първия ред до името на античната разпоредителка със съдбата на хората виждаме старохристиянския символ - хризма, който се състои от първите две букви от името на Христос. Следва името на покойника Флавиос Зенис, починал на 50 години след като служил войник в ХI Клавдиев легион в Дуросторум (Силистра) и след това в продължение на 20 години бил centenarius в оръжейните фабрики на Марцианополис (Река Девня). През IV в. длъжността centenarius била свързана с изпълнение на интендантски задължения. Носещият преномена (първото име) на император Константин Велики (Флавий Валерий Константин) с тракийско бащино име явно също е бил тракиец. За нас е интересна най-вече длъжността, изпълнявана от него в марцианополската оръжейна фабрика, където са се произвеждали щитове и нападателно оръжие. Но центинариите са били с ранг на днешните подофицери и в много случаи те са били началници на гарнизоните в крепости (бурги и президии) като тази, където е намерен кухненския комплекс, който ни занимава. Можем да предположим, че при опасност именно центинарият се е погрижил голямата находка от Добромир да бъде укрита преди отстъплението на гарнизона.
Длъжността centinarius е била създадена през IV в. на мястото на по-стария центурионат, който през късната античност загубил значението си и в новата си форма придобил предимно интендантски характер. Държавата вече имала грижи да снабдява войниците с оръжие и затова фабриката в Марцианополис е била държавна. (През периода на ранния Рим войниците сами, на своя сметка, се оборудвали, с въоръжение). Съдовете от Добромировската крепост обаче трябва да са били произведени в частна фабрика по държавна поръчка. Такава би могла да съществува пак в Марцианополис, но можем да предположим, че подобни граждански работилници е имало и в крайградската зона на Месамбрия. В местността Чишнигир (или Чилингир) касаба (т.е. пазар на железни предмети) при село Оризаре има останки освен от елинистическата епоха и от късната античност. Не е изключено именно оттук да са се снабдявали старопланинските крепости с битови предмети.
КРЕПОСТ ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ (IV-VI В.
СЛЕД ХР.)
Въз основа на една находка от бронзови съдове и железни сечива от старопланинската крепост между селата Аспарухово и Добромир
През 1991 г. в Археологически музей - Бургас постъпи една находка от медни (бронзови) съдове - два казана и няколко средно големи тенджери със заоблени дъна. Съдовете са били открити от Радослав Венев от село Партизани (Ганчево) в тракийската и късноантична крепост, която се намира недалеч от десния бряг на язовира на река Луда Камчия върху връх, който се е надвесил над древния път от Аетос за Проватон (или Овеч на старобългарски, днес Провадия).
Откриването на такъв рядък археологически комплекс, макар и случайно, дава възможност да добием конкретна представа за всекидневния живот на обитателите на тази важна крепост от системата на Старопланинската преградна линия, която започва от морския бряг (крепостта при Обзор) и е предназначена да защитава подстъпите към Константинопол от Черно море до Сливенския балкан. Тази укрепителна система се датира през периода, когато най-общо може да бъде датирана находката. Чрез нея ние всъщност получаваме възможност да надникнем в кухнята на живота в този район от днешна България през един доста отдалечен от нас период (IV-VI в.), когато обществото коренно се променя. Това е преходното време.
Античният свят тогава преживява големи реформи. Те са предизвикани от тоталната криза, обхванала Римската империя през III век и са проведени на етапи като се почне от Диоклетиан (284-305 г.) и се стигна до Анастасий I (491-518 г.) и неговите наследници Юстин I и Юстиниан I. Находката се състои от два големи бронзови казана (Инв. № 4130 - откраднат от експозицията, и 4131-наличен)., 4 бронзови тенджери (легена) (Инв № 4132-4135), 5 бронзови капака (Инв. № № 4136-4140), 1 бронзов канделабър (Инв № 4123), 1 желязна скара (Инв № 4124, 1 желязна пирустия (Инв. № 4125), 2 железни стола (Инв. № 4126 и 4127, 2 железни клина (Инв. № 4128 и 4129) и 5 железни сърпа (Инв. № 4118-4122).
Първият казан е в комплект с капак, който почти напълно затваря цилиндричното устие с леко наведен навън ръб. Той има камбановидна форма и заоблено дъно (Разм. Вис 45.3 см. макс. Диам. 48.2, диам. Горе 38 см. и при устието 21.5 см. Капакът е с вис. 18.8 см. и с диам. 24.2 см.). На този казан не успяхме да открием аналогии в достъпната ни археологическа литература.
Вторият казан има общоразпространената цилиндрична форма, запазена до наши дни. Разм. Вис. 30 см., диам. 44 см, почти хоризонталното устието е широко 2.6 м. Формата на казана е повсеместно разпространена през античността и по-късно. Същият казан, заедно с други подобни предмети, е бил открит, укрит в една скална кухина в крепостта на Монтана (Александров 1988, с. 33, Обр. 7).
Четирите тенджери, или легени са с различна големина, имат заоблени дъна и леко извити навън устия. Размерите им са съответно: 1. вис.17-3, диам. 34 см., шир. на устието 2.5 см.; 2. вис. 16.5, диам. 31.2 см., шир. на уст. 2.2 см.; 3. вис. 11-6, 94; диам. 37 см., шир на уст. 1.4 см.; 4. вис. 6 см., диам. 29.7 см., шир. на уст. 2 см. (Те имат точни аналогии в споменатата находка от Монтана (Александров 1988, с. 33, Обр. 7). Подобен е и легенът от могилната находка от Стражица (Димитров 1932/33, с. 392, Обр. 144).
Два от капаците са с пъпковидни дръжки. Първият има диам. 31.8 см., вторият 23.7 и съответно вис. 8.4 и 6.7 см. Останалите три капака са имали двураменни дръжки, които не са запазени, но личат местата, където са били припоени. Капаците също са аналогични със съответните находки от крепостта Монтана (Александров 1988, с.33, Обр. 7).
Двата железни стола са еднакви по размери - 63 х 43.6 см. (Обр. 4 и 5). Скарата представлява правоъгълник със страни съответно 72.7 х 45.8 см. и вис. 37.8 см.). Пирустията е висока 37.8 см. и има диам. 17 см. (Обр. 7).
Бронзовият канделабър е висок 48.4 см. и има диам. на тялото 4.4 см, а на столчето - 9.3 см.
Петте сърпа са различни по размери. Единият е много голям и режещата му част е 81 см., вторият - 41.2 см., третият - 43.6 см и петият - 33.7 см.
Двата железни стола имат изключително много аналогии сред находките от Тракия и другите области на късноантичния свят (Димитров 1932/33, с. 393, обр. 146).
Двата железни клина са дълги съответно 28.2 и 24 см.
Вместимостта на всеки казан поотделно е съответно 50 и 40 литра. Останалите по-малки съдове имат съответно от 3.5 до 5 литра средна вместимост. Желязната скара има повърхност 0.50 Х 0.50 м и готвачът би бил в състояние да опече средно голямо агне върху нея или няколко десетки свински или дивечови къса месо. Тази проста аритметика ясно говори, че в кухнята на крепостта е било възможно да се приготовлява храна за най-малко 100 души, а при интензивно използване на цялата посуда, желязната скара и пирустията тази цифра би могла да достигне до 150 души.
Въз основа на цитираните аналогии находката от Добромировската крепост се датира най-общо в IV - VI в. Възможност за прецизиране на датировката не съществува. Тя, както казахме, не е открита при археологическо проучване и върху стратиграфията на крепостта липсват каквито и да било наблюдения.
Ние не знаем как точно е бил организиран животът на войниците в старопланинските крепости. Косвени данни се съдържат в един надгробен надпис, открит сред ранновизантийска базилика в местността „Градището” до село Паницово, Несебърска община. Неговото местонахождение е съвсем близо до колективната находка от метални предмети от крепостта край Камчийския язовир. Освен това той датира от първата половина на IV в. и това означава, че в общи линии е синхронен на нашето кухненско оборудване.
Надписът е огромен и обхваща цели 33 реда, публикуван е през 1965 г. от проф. Георги Михайлов в Известията на народен музей Бургас. Още в самото начало личи, че той принадлежи на една преходна епоха. Първият ред представлява благопожелание, в което е използвано името на богинята на съдбата Тюхе и, в края на първия ред до името на античната разпоредителка със съдбата на хората виждаме старохристиянския символ - хризма, който се състои от първите две букви от името на Христос. Следва името на покойника Флавиос Зенис, починал на 50 години след като служил войник в ХI Клавдиев легион в Дуросторум (Силистра) и след това в продължение на 20 години бил centenarius в оръжейните фабрики на Марцианополис (Река Девня). През IV в. длъжността centenarius била свързана с изпълнение на интендантски задължения. Носещият преномена (първото име) на император Константин Велики (Флавий Валерий Константин) с тракийско бащино име явно също е бил тракиец. За нас е интересна най-вече длъжността, изпълнявана от него в марцианополската оръжейна фабрика, където са се произвеждали щитове и нападателно оръжие. Но центинариите са били с ранг на днешните подофицери и в много случаи те са били началници на гарнизоните в крепости (бурги и президии) като тази, където е намерен кухненския комплекс, който ни занимава. Можем да предположим, че при опасност именно центинарият се е погрижил голямата находка от Добромир да бъде укрита преди отстъплението на гарнизона.
Длъжността centinarius е била създадена през IV в. на мястото на по-стария центурионат, който през късната античност загубил значението си и в новата си форма придобил предимно интендантски характер. Държавата вече имала грижи да снабдява войниците с оръжие и затова фабриката в Марцианополис е била държавна. (През периода на ранния Рим войниците сами, на своя сметка, се оборудвали, с въоръжение). Съдовете от Добромировската крепост обаче трябва да са били произведени в частна фабрика по държавна поръчка. Такава би могла да съществува пак в Марцианополис, но можем да предположим, че подобни граждански работилници е имало и в крайградската зона на Месамбрия. В местността Чишнигир (или Чилингир) касаба (т.е. пазар на железни предмети) при село Оризаре има останки освен от елинистическата епоха и от късната античност. Не е изключено именно оттук да са се снабдявали старопланинските крепости с битови предмети.
Казанът с капак (за съжаление той беше откраднат от експозицията на Археологически музей, Бургас).
Вторият бронзов казан с традиционна форма.
Двата казана.
Бронзовият канделабър.
Тенджерите (легените) с капаци.
Желязната скара.
Желязната пирустия
Късноантичният надпис от Паницово.
По своята изработка Добромировската находка има всички качества да бъде местно производство. Тя не притежава финеса на десетките бронзови предмети, откривани от нас в този район, датиращи от I да средата на III в. след Хр. Те са изработени в италийски или египетски ателиета.
Останалите железни предмети - железните сърпове и железните клинове (ками) говорят, че във всекидневните задължения на военната част, квартирувала в крепостта са влизали и задълженията да косят трева и да жънат. Най-вероятно това се е налагало, за да се изхранват конете. Железните ками сигурно са служели за цепене на камък при ремонтирането на крепостните съоръжения или пък на дебели дървета за огрев и за поддържане на всекидневния огън в кухнята.
Късноантичната укрепителна линия започва при Обзор с крепостите Templum Iovis и Козяк. На много места и сега могат да се видят т. н. „Гермета”, преграждащи по-лесно преодолимите пространства. Крепостите не са в строго определен геометричен ред, а следват особеностите на терена, като стигат чак до високите върхари на Сливенския Балкан. Най-интензивен е бил животът на крепостите през късната античност и ранновизантийско време и за това говорят многобройните монетни находки от VI век след Хр.
Историята на Източнопланинските крепости е изключително сложна през периода от началото на IV в.до края та VI в., към който по форма и аналогии принадлежат бронзовите (медните) и железни предмети от Добромировската крепост. Интензивни събития има по времето на Валент. В 376 г. той приел на територията на Мизия и Тракия да се заселят притиснатите от хунски нападения вестготи. Тогава именно в района на Марцианополис (Река Девня), към който спада и крепостта, станали брожения сред готите, поради недалновидната политика на началника на войските в Тракия Лупициан. Той имал намерение да убие с измама самия готски крал Фритиген, но не успял. Озверени, готите преминали Балкана, опустошили Тракия и дори победили и убили Валент в битката при Хадрианопол на 7 август 378 г. (Ангелов 1965, с. 79).
Попадането на металното кухненско оборудване наистина може да се свърже с тези напрегнати години между 376 и 378 г. Но по-голяма вероятност има тези съдове да са принадлежали на готска военна част, настанена в крепостта, тъй като при Теодосий (378-383 г.) вестготите били заселени в северната част на диоцеза Тракия, за да пазят границата като федерати.
Монетните находки от средата на VI в. до самото начало на VII в. показват едно повсеместно разрушаване и опожаряване на крепостите в Източното Старопланиние. Можем да бъдем до голяма степен сигурни, че именно при тези славяно-аварски нападения е пострадала и крепостта на десния бряг на язовира между селата Доборомир, Руенска община и Аспарухово, Дългополска община.
След възникването на Българската държава тези крепости били непрестанно подновявани и приспособявани за защита от нападения, вече идващи от юг. Доказателство за това е голямото съкровище от 208 сребърни монети на цар Иван Александър и сина му Михаил, открито при с. Раковсково (Археологически музей, Бургас, Инв. № ХХII).
Проф. д.и.н. Иван Карайотов
Останалите железни предмети - железните сърпове и железните клинове (ками) говорят, че във всекидневните задължения на военната част, квартирувала в крепостта са влизали и задълженията да косят трева и да жънат. Най-вероятно това се е налагало, за да се изхранват конете. Железните ками сигурно са служели за цепене на камък при ремонтирането на крепостните съоръжения или пък на дебели дървета за огрев и за поддържане на всекидневния огън в кухнята.
Късноантичната укрепителна линия започва при Обзор с крепостите Templum Iovis и Козяк. На много места и сега могат да се видят т. н. „Гермета”, преграждащи по-лесно преодолимите пространства. Крепостите не са в строго определен геометричен ред, а следват особеностите на терена, като стигат чак до високите върхари на Сливенския Балкан. Най-интензивен е бил животът на крепостите през късната античност и ранновизантийско време и за това говорят многобройните монетни находки от VI век след Хр.
Историята на Източнопланинските крепости е изключително сложна през периода от началото на IV в.до края та VI в., към който по форма и аналогии принадлежат бронзовите (медните) и железни предмети от Добромировската крепост. Интензивни събития има по времето на Валент. В 376 г. той приел на територията на Мизия и Тракия да се заселят притиснатите от хунски нападения вестготи. Тогава именно в района на Марцианополис (Река Девня), към който спада и крепостта, станали брожения сред готите, поради недалновидната политика на началника на войските в Тракия Лупициан. Той имал намерение да убие с измама самия готски крал Фритиген, но не успял. Озверени, готите преминали Балкана, опустошили Тракия и дори победили и убили Валент в битката при Хадрианопол на 7 август 378 г. (Ангелов 1965, с. 79).
Попадането на металното кухненско оборудване наистина може да се свърже с тези напрегнати години между 376 и 378 г. Но по-голяма вероятност има тези съдове да са принадлежали на готска военна част, настанена в крепостта, тъй като при Теодосий (378-383 г.) вестготите били заселени в северната част на диоцеза Тракия, за да пазят границата като федерати.
Монетните находки от средата на VI в. до самото начало на VII в. показват едно повсеместно разрушаване и опожаряване на крепостите в Източното Старопланиние. Можем да бъдем до голяма степен сигурни, че именно при тези славяно-аварски нападения е пострадала и крепостта на десния бряг на язовира между селата Доборомир, Руенска община и Аспарухово, Дългополска община.
След възникването на Българската държава тези крепости били непрестанно подновявани и приспособявани за защита от нападения, вече идващи от юг. Доказателство за това е голямото съкровище от 208 сребърни монети на цар Иван Александър и сина му Михаил, открито при с. Раковсково (Археологически музей, Бургас, Инв. № ХХII).
Проф. д.и.н. Иван Карайотов