Офицерският клуб във Варна в началото на ХХ век. Пощенска картичка. Изображението е от дигиталния архив на „Морски вестник”
ФЛОТСКАТА ДИРЯ В ОСНОВАВАНЕТО НА АЛИАНС
ФРАНСЕЗ - ВАРНА (1908 Г.)
В историята на варненския клон на Алианс франсез има един любопитен куриоз - през 1996 г. отпразнува своята 70-годишнина, т.е. тогавашното ръководство на организацията беше приело за нейно начало 1926 година, но само 12 години по-късно (2008 г.) тържествено чества 100-годишния си юбилей. Това противоречи на аритметичната логика, но пък има основателна причина, свързана с морската история.
Когато от местния печат научих за въпросната 70-годишнина, посетих тогавашната директорка на Алианс франсез - Варна, г-жа Флоранс Февър, и й показах автентично писмо от 3 октомври 1924 г., с което тази организация благодари на корабостроителния инженер Иван Родев за това, че той е съхранил и предал на ръководството на клона по онова време един куфар с архиви на „бившата група на Алианс Франсез във Варна” [1]. Архивният документ категорично доказваше, че местната франкофонска организация е създадена далеч по-рано от приетата за нейно начало 1926 г. (?). Писмото беше на френски език и наивно вярвах, че г-жа Февър няма да открие някаква преводаческа грешка или неточност, а тутакси ще приеме убедителното доказателство. Иначе симпатичната млада французойка не оспори автентичността на документа, но за моя голяма изненада категорично отказа да признае, че ръководеният от нея варненски клон на Алианс франсез е създаден значително по-рано. Това означаваше и един неприятен факт от морално естество - приетите към 1996 г. уж първи ръководители на организацията, портретите на които в знак на признателност бях окачени в офиса на клона, най-вероятно нямат приписваната им заслуга на основоположници, а за сметка на това е загърбен пионерният принос на действителните създатели на организацията и активистите, работили за нея преди 1926 г. [2].
Все пак, както казва поговорката, всяко зло за добро. Упорството на г-жа Февр ме насърчи да извърша собствено проучване за ранната история на Алианс франсез - Варна, макар че това е встрани от историко-техническите ми интереси. По онова време издирвах сведения за биографията на инж. Иван Родев, който е първият български корабостроителен инженер (завършва 1902 г., Франция), и се нуждаех от достоверна информация за дейността на франкофонската организация във Варна до началото на 20-те години на ХХ в., сиреч до изфантазираното през 1996 г. нейно начало от 1926 г. Това е причината още през 1999 г. да публикувам доказателства, че Алианс франсез - Варна, е основан 18 г. по-рано, т. е. през 1908 г. [3]. Едва през 2004 г. обаче новият ръководител на клона г-жа Анета Недялкова прояви разбиране и публично призна действителното начало, като го включи в историческата справка, поместена в сайта на организацията. То беше категорично и окончателно наложено през 2008 г., когато подобаващо беше чествана 100-годишнината на втория извънстоличен клон на Алианс франсез.
Понастоящем в сайта на варненската франкофонска организация е поместен обширен исторически текст, според който:
- тя е основана на 2 февруари 1908 г.;
- „С праха на забравата са затрупани и имената на първите учредители”, т. е. съставът на първото ръководство остава неизвестен до днес;
- от председателите на организацията до 1944 г. са известни имената само на двама души: инж. Теодосий Атанасов (1930-1935 г.) и Димитър Станчов (1938 г.) [4].
Въз основа на обстоятелството, че инж. Иван Родев е френски възпитаник (към 1908 г. - известен вече флотски специалист) и през военния период 1912-1918 г. е спасил архива на организацията, преди години предположих, че той „сигурно е бил [...] пръв председател”. Това предположение можеше да бъде потвърдено или отхвърлено въз основа на пряк източник, с какъвто не разполагах. Наскоро обаче в столичен вестник от януари 1908 г. попаднах на следното съобщение:
„На 20 того в Варна е станало събрание от висшите офицери на войската и флотата, съдии, адвокати, инженери, лекари, търговци и пр., което решило да се създаде клон на Alliance Francaise в[ъв] Варна. Събранието единодушно и с акламации избрало комитет, състоящ се от следните лица: председател г. Г. Пасаров, подпредседатели г. г. полковници Софрониев и Димитриев, касиер г. Майерович, библиотекар д-р Гешов, секретари г. г. Зл. Драсов и лейтенант Мишев, съветници г. г. Р. Прива, Ж. Жеков, Барнатак, Ламбер, Перол, Ганчев и Ал. Петрович. Същото събрание е прогласило за почетни председатели г. г. полковник Вълков, бригаден командир, и полковник Пишон, началник флота.” [5]
Веднага прави впечатление, че според тази дописка, местната франкофонска организация е основана на 20 януари 1908 г. Съобщението е направено само седмица след събитието и има изключително висока степен на достоверност. От друга страна, от историческите сведения в сайта на организацията е известно, че в Протоколната книга на сдруженията във Варна още при регистрацията на варненския клон на Алианс франсез през 1908 г. „вписана била и датата на учредяването - 2 февруари 1908 г.” [4]. В действителност според действащия към 1908 г. в България Юлиански календар точната дата е 20 януари 1908 г., докато датата 2 февруари е според Григорианския календар, който ще влезе в сила след 8 години и два месеца. Очевидно варненските франкофони са направили прибързан реверанс към Европата ...
Първият председател на ръководството на варненския клон е Георги Пасаров - виден адвокат и бъдещ дипломат, завършил право ок. 1892 г. в Екс ан Прованс, Франция [6, с.170]. През септември 1909 г. като председател на Алианс франсез - Варна, той придружава групата от френски туристи (пристигнала във Варна с парахода „Ил дьо
ФРАНСЕЗ - ВАРНА (1908 Г.)
В историята на варненския клон на Алианс франсез има един любопитен куриоз - през 1996 г. отпразнува своята 70-годишнина, т.е. тогавашното ръководство на организацията беше приело за нейно начало 1926 година, но само 12 години по-късно (2008 г.) тържествено чества 100-годишния си юбилей. Това противоречи на аритметичната логика, но пък има основателна причина, свързана с морската история.
Когато от местния печат научих за въпросната 70-годишнина, посетих тогавашната директорка на Алианс франсез - Варна, г-жа Флоранс Февър, и й показах автентично писмо от 3 октомври 1924 г., с което тази организация благодари на корабостроителния инженер Иван Родев за това, че той е съхранил и предал на ръководството на клона по онова време един куфар с архиви на „бившата група на Алианс Франсез във Варна” [1]. Архивният документ категорично доказваше, че местната франкофонска организация е създадена далеч по-рано от приетата за нейно начало 1926 г. (?). Писмото беше на френски език и наивно вярвах, че г-жа Февър няма да открие някаква преводаческа грешка или неточност, а тутакси ще приеме убедителното доказателство. Иначе симпатичната млада французойка не оспори автентичността на документа, но за моя голяма изненада категорично отказа да признае, че ръководеният от нея варненски клон на Алианс франсез е създаден значително по-рано. Това означаваше и един неприятен факт от морално естество - приетите към 1996 г. уж първи ръководители на организацията, портретите на които в знак на признателност бях окачени в офиса на клона, най-вероятно нямат приписваната им заслуга на основоположници, а за сметка на това е загърбен пионерният принос на действителните създатели на организацията и активистите, работили за нея преди 1926 г. [2].
Все пак, както казва поговорката, всяко зло за добро. Упорството на г-жа Февр ме насърчи да извърша собствено проучване за ранната история на Алианс франсез - Варна, макар че това е встрани от историко-техническите ми интереси. По онова време издирвах сведения за биографията на инж. Иван Родев, който е първият български корабостроителен инженер (завършва 1902 г., Франция), и се нуждаех от достоверна информация за дейността на франкофонската организация във Варна до началото на 20-те години на ХХ в., сиреч до изфантазираното през 1996 г. нейно начало от 1926 г. Това е причината още през 1999 г. да публикувам доказателства, че Алианс франсез - Варна, е основан 18 г. по-рано, т. е. през 1908 г. [3]. Едва през 2004 г. обаче новият ръководител на клона г-жа Анета Недялкова прояви разбиране и публично призна действителното начало, като го включи в историческата справка, поместена в сайта на организацията. То беше категорично и окончателно наложено през 2008 г., когато подобаващо беше чествана 100-годишнината на втория извънстоличен клон на Алианс франсез.
Понастоящем в сайта на варненската франкофонска организация е поместен обширен исторически текст, според който:
- тя е основана на 2 февруари 1908 г.;
- „С праха на забравата са затрупани и имената на първите учредители”, т. е. съставът на първото ръководство остава неизвестен до днес;
- от председателите на организацията до 1944 г. са известни имената само на двама души: инж. Теодосий Атанасов (1930-1935 г.) и Димитър Станчов (1938 г.) [4].
Въз основа на обстоятелството, че инж. Иван Родев е френски възпитаник (към 1908 г. - известен вече флотски специалист) и през военния период 1912-1918 г. е спасил архива на организацията, преди години предположих, че той „сигурно е бил [...] пръв председател”. Това предположение можеше да бъде потвърдено или отхвърлено въз основа на пряк източник, с какъвто не разполагах. Наскоро обаче в столичен вестник от януари 1908 г. попаднах на следното съобщение:
„На 20 того в Варна е станало събрание от висшите офицери на войската и флотата, съдии, адвокати, инженери, лекари, търговци и пр., което решило да се създаде клон на Alliance Francaise в[ъв] Варна. Събранието единодушно и с акламации избрало комитет, състоящ се от следните лица: председател г. Г. Пасаров, подпредседатели г. г. полковници Софрониев и Димитриев, касиер г. Майерович, библиотекар д-р Гешов, секретари г. г. Зл. Драсов и лейтенант Мишев, съветници г. г. Р. Прива, Ж. Жеков, Барнатак, Ламбер, Перол, Ганчев и Ал. Петрович. Същото събрание е прогласило за почетни председатели г. г. полковник Вълков, бригаден командир, и полковник Пишон, началник флота.” [5]
Веднага прави впечатление, че според тази дописка, местната франкофонска организация е основана на 20 януари 1908 г. Съобщението е направено само седмица след събитието и има изключително висока степен на достоверност. От друга страна, от историческите сведения в сайта на организацията е известно, че в Протоколната книга на сдруженията във Варна още при регистрацията на варненския клон на Алианс франсез през 1908 г. „вписана била и датата на учредяването - 2 февруари 1908 г.” [4]. В действителност според действащия към 1908 г. в България Юлиански календар точната дата е 20 януари 1908 г., докато датата 2 февруари е според Григорианския календар, който ще влезе в сила след 8 години и два месеца. Очевидно варненските франкофони са направили прибързан реверанс към Европата ...
Първият председател на ръководството на варненския клон е Георги Пасаров - виден адвокат и бъдещ дипломат, завършил право ок. 1892 г. в Екс ан Прованс, Франция [6, с.170]. През септември 1909 г. като председател на Алианс франсез - Варна, той придружава групата от френски туристи (пристигнала във Варна с парахода „Ил дьо
Една от ранните реклами на Алианс франсез -Варна, „Варненски търговски вестник”, 20 октомври 1911 г.
Иван Родев (1873-1934 г.), първият български корабостроителен инженер (завършва 1902 г. във Франция). На снимката: Иван Родев по време на практиката си по корабостроене в Нюкасъл на Тайн, 1896 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Печатът на Алианс франсез - Варна, 1924 г. Личен архив на автора.
Благодарственото писмо на Алианс франсез - Варна, до инж. Ив. Родев за съхранения от него архив на организацията, 3 октомври 1924 г. Личен архив на автора.
Капитан I ранг Станчо Димитриев като началник на българския военен флот, 1908 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Капитан I ранг Пол Пишон, началник на българския военен флот от 14 декември 1897 до 1 юли 1908 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Франс”) при приема им от царица Елеонора [7], [8].
Първите почетни председатели са полк. Михаил Вълков - командир на II бригада от Четвърта пехотна Преславска дивизия (щабът на бригадата е във Варна) и капитан I ранг Пол Пишон - началник на флота.
Първите подпредседатели са полк. Венко Софрониев - командир на Осми пехотен Приморски полк и капитан II ранг Станчо Димитриев - началник-щаб на Флота [15].
От останалите членове на първото ръководство със сигурност флотски представители са: лейтенант Николай Димитров Мишев [16] и френският механик Андре Ламбер [19].
Доколкото Г. Пасаров е влиятелен варненски адвокат, възможно е да е ръководил местната франкофонска организация до назначението му за главен секретар на министерството на вътрешните работи и изповеденията в София през 1913 г. Вероятно след това е предал архивът на дружеството на инж. Иван Родев, но каква функция е изпълнявал той в ръководството днес може само да се гадае.
През настъпилия военен период дейността на Алианс франсез в страната е прекратена. Столичното дружество възстановява дейността си през март 1919 г. [20]. „Варненският Алианс също възстановил дейността си немного след това” [4], но засега това е логично предположение и липсва пряко потвърждение въз основа на източник. Към началото на 1924 г. обаче условията за работа на франкофоните във Варна са вече стабилизирани и те разполагат със седалище на ул. „Драгоман” № 2 (първия етаж) [21]. На 25 октомври 1925 г. дружеството провежда своето общо годишно събрание и избира настоятелството си за 1926 г. с председател Димитър Станчов [22]. По това време в организацията членуват вече 267 души, а в дейността й участват и над 250 ученици [23].
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Кога е основан Варненският клон на Алианс Франсез. - Черно море днес (Варна), № 25, 2 февр. 1998, с. 6.
2. Известни са ми случаи, включително в морската история на България, когато годината на създаване на едно или друго формирование (предприятие, дружество, фирма и т.п.) е изопачена неволно или съвсем съзнателно, вследствие на което то е „състарено” и през годините неговите административни и обществени ръководители, не без съдействието на услужливи историци, дружно отказват да признаят историческия факт, но за пръв и комай единствен път досега при изясняването на ранната история на Алианс Франсез-Варна, се сблъсках със случай, когато ръководител не искаше да приеме, че неговата организация е основана значително по-рано и има далеч по-богата история и принос.
3. Алексиев, Иван. Клубът на франкофоните е основан през 1908 г. -Стандарт ВАРНА, № 240, 9 юли 1999, с. V.
4. Савов, Николай. Алианс франсез в Париж. - https://www.afvarna.org/bg/about/history
5. Alliance Francaise във Варна. - Реч, № 172, 27 януари 1908, с. 2.
6. Танчев, Иван. Българската държава и учението на българи в чужбина (1879 - 1892). С., М. Дринов, 1994. 219 с.
7. Ангелов, Анастас. Първите френски туристи във Варна, Гебедже и Река Девня. - Електронно списание LiterNet, № 9 (118), 14 септ. 2009. - https://liternet.bg/publish10/aangelov/luis-olivier.htm
8. В литературата не открих систематизирани сведения за Г. Пасаров. Прави впечатление, че българската Уикипедия има разбиране за значимостта на личността му, но биографичната статия все още не е подготвена и публикувана. Тук предлагам кратки данни за него, които успях да издиря тук-там. Към януари 1897 г. е председател на Окръжния съд в София [9], а като такъв месец по-рано председателства съдебния състав, който разглежда делото за убийството на Стефан Стамболов [10]. Към 1902 г. е балчишки народен представител [11]. През март 1913 г. посреща падането на Одринската крепост като варненски жител и в чест на българската победа дарява ок. 50 литра вино на войниците от бреговите батареи [12]. Към края на с. г. е вече главен секретар на Министерството на вътрешните работи и изповеданията [13]. През периода 1914-1917 г. е пълномощен министър на България в Австро-Унгария, Гърция и Швейцария. През 1996 г., когато се обърнах към г-жа Флоранс Февър за съдействие по изясняването на действителното начало на основаването на Алианс франсез - Варна, както и през 2008 г., когато се чества 100-годишнината на тази организация, нямах за съжаление представа, че още през 1993 г. в своя публикация за извънстоличните клонове на Алианс франсез доц. д-р Иван Танчев от Института по история при БАН споменава накратко, че варненската франкофонска организация е основана през 1908 г., а към 1909 г. неин президент е Г. Пасаров [14, с. 199].
9. Свободен гражданин (Варна), № 26, 22 ян. 1897, с. 3.
10. Убийство на Стефан Стамболов. - https://bg.wikipedia.org/wiki/
11. Панайотова, Христина. Фарът на Поморие. - https://morskivestnik.com/compass/news/
12. Благодарност . - Варненски новини, № 148, 18 март 1913, с. 2.
13. Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915. - https://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_2.html
14. Танчев, Иван. Les premiers filiales provinciales de l’Alliance francaise en Bulgarie (1907-1912). - Bulgarian Historical Review, 1993, № 2-3, 193-202
15. Грешките и неточностите при имена, длъжности и звания в стария периодичен печат не са кой знае какво изключение, срещат се и в съвременни източници. Според българската Уикипедия, през периода януари 1904 - юни 1909 г. командирът на Осми пех. Приморски полк В. Серафимов е подполковник, но тук приемам биографичните данни за него от справочника „Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Т. V и т. VI.” (1996 г., с. 225), според които той е произведен в полковник през 1904 г. Пак според „Офицерският корпус ...” Станчо Димитриев е произведен в капитан I ранг на 15 окт. 1908 г., т.е. към януари с.г. е все още капитан II ранг.
16. Николай Димитров Мишев е френски възпитаник. Роден е на 23 април 1885 г. във Видин. Завършва Одеското мореходно училище в Русия [17, с. 284]. През 1902-1905 г. заедно с Иван Николаев Джебаров завършва военноморското училище в Брест, а през 1906 г. - и Апликационната школа към него [18].
17. Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Т. III и т. IV. Състав. Р. Руменин. С., Св. Г. Победоносец, 1996. 363 с.
18. Kozhukharov, Asen. La formation et la carriere des officiers bulgares, eleves de l’Ecole navale militaire de Brest. - Bulgarian Historical Review, 2013, Nr. 3-4, 128-134.
19. Андре Ламбер е механик от френската военноморска мисия във Варна през периода края на 1897 - началото на юли 1908 г.
20. Дружеството Алианс Франсез възстановява своята дейност. - Мир, № 5662, 22 март 1919, с. 2.
21. Алианс Франсез в гр. Варна ... - Варненска поща, № 1461, 14 февр. 1924, с. 2.
22. На 25 того Френско-Българското общество „Алианс Франсез” в града ни има своето годишно събрание ... - Варненска поща, № 1461, 14 февр. 1924, с. 2.
23. L`assemblee generale de l`Alliance francaise de Varna. - Le Bulgarie, № 700, 4.XI.1925, p.3.
Иван АЛЕКСИЕВ
Първите почетни председатели са полк. Михаил Вълков - командир на II бригада от Четвърта пехотна Преславска дивизия (щабът на бригадата е във Варна) и капитан I ранг Пол Пишон - началник на флота.
Първите подпредседатели са полк. Венко Софрониев - командир на Осми пехотен Приморски полк и капитан II ранг Станчо Димитриев - началник-щаб на Флота [15].
От останалите членове на първото ръководство със сигурност флотски представители са: лейтенант Николай Димитров Мишев [16] и френският механик Андре Ламбер [19].
Доколкото Г. Пасаров е влиятелен варненски адвокат, възможно е да е ръководил местната франкофонска организация до назначението му за главен секретар на министерството на вътрешните работи и изповеденията в София през 1913 г. Вероятно след това е предал архивът на дружеството на инж. Иван Родев, но каква функция е изпълнявал той в ръководството днес може само да се гадае.
През настъпилия военен период дейността на Алианс франсез в страната е прекратена. Столичното дружество възстановява дейността си през март 1919 г. [20]. „Варненският Алианс също възстановил дейността си немного след това” [4], но засега това е логично предположение и липсва пряко потвърждение въз основа на източник. Към началото на 1924 г. обаче условията за работа на франкофоните във Варна са вече стабилизирани и те разполагат със седалище на ул. „Драгоман” № 2 (първия етаж) [21]. На 25 октомври 1925 г. дружеството провежда своето общо годишно събрание и избира настоятелството си за 1926 г. с председател Димитър Станчов [22]. По това време в организацията членуват вече 267 души, а в дейността й участват и над 250 ученици [23].
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Кога е основан Варненският клон на Алианс Франсез. - Черно море днес (Варна), № 25, 2 февр. 1998, с. 6.
2. Известни са ми случаи, включително в морската история на България, когато годината на създаване на едно или друго формирование (предприятие, дружество, фирма и т.п.) е изопачена неволно или съвсем съзнателно, вследствие на което то е „състарено” и през годините неговите административни и обществени ръководители, не без съдействието на услужливи историци, дружно отказват да признаят историческия факт, но за пръв и комай единствен път досега при изясняването на ранната история на Алианс Франсез-Варна, се сблъсках със случай, когато ръководител не искаше да приеме, че неговата организация е основана значително по-рано и има далеч по-богата история и принос.
3. Алексиев, Иван. Клубът на франкофоните е основан през 1908 г. -Стандарт ВАРНА, № 240, 9 юли 1999, с. V.
4. Савов, Николай. Алианс франсез в Париж. - https://www.afvarna.org/bg/about/history
5. Alliance Francaise във Варна. - Реч, № 172, 27 януари 1908, с. 2.
6. Танчев, Иван. Българската държава и учението на българи в чужбина (1879 - 1892). С., М. Дринов, 1994. 219 с.
7. Ангелов, Анастас. Първите френски туристи във Варна, Гебедже и Река Девня. - Електронно списание LiterNet, № 9 (118), 14 септ. 2009. - https://liternet.bg/publish10/aangelov/luis-olivier.htm
8. В литературата не открих систематизирани сведения за Г. Пасаров. Прави впечатление, че българската Уикипедия има разбиране за значимостта на личността му, но биографичната статия все още не е подготвена и публикувана. Тук предлагам кратки данни за него, които успях да издиря тук-там. Към януари 1897 г. е председател на Окръжния съд в София [9], а като такъв месец по-рано председателства съдебния състав, който разглежда делото за убийството на Стефан Стамболов [10]. Към 1902 г. е балчишки народен представител [11]. През март 1913 г. посреща падането на Одринската крепост като варненски жител и в чест на българската победа дарява ок. 50 литра вино на войниците от бреговите батареи [12]. Към края на с. г. е вече главен секретар на Министерството на вътрешните работи и изповеданията [13]. През периода 1914-1917 г. е пълномощен министър на България в Австро-Унгария, Гърция и Швейцария. През 1996 г., когато се обърнах към г-жа Флоранс Февър за съдействие по изясняването на действителното начало на основаването на Алианс франсез - Варна, както и през 2008 г., когато се чества 100-годишнината на тази организация, нямах за съжаление представа, че още през 1993 г. в своя публикация за извънстоличните клонове на Алианс франсез доц. д-р Иван Танчев от Института по история при БАН споменава накратко, че варненската франкофонска организация е основана през 1908 г., а към 1909 г. неин президент е Г. Пасаров [14, с. 199].
9. Свободен гражданин (Варна), № 26, 22 ян. 1897, с. 3.
10. Убийство на Стефан Стамболов. - https://bg.wikipedia.org/wiki/
11. Панайотова, Христина. Фарът на Поморие. - https://morskivestnik.com/compass/news/
12. Благодарност . - Варненски новини, № 148, 18 март 1913, с. 2.
13. Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915. - https://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_2.html
14. Танчев, Иван. Les premiers filiales provinciales de l’Alliance francaise en Bulgarie (1907-1912). - Bulgarian Historical Review, 1993, № 2-3, 193-202
15. Грешките и неточностите при имена, длъжности и звания в стария периодичен печат не са кой знае какво изключение, срещат се и в съвременни източници. Според българската Уикипедия, през периода януари 1904 - юни 1909 г. командирът на Осми пех. Приморски полк В. Серафимов е подполковник, но тук приемам биографичните данни за него от справочника „Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Т. V и т. VI.” (1996 г., с. 225), според които той е произведен в полковник през 1904 г. Пак според „Офицерският корпус ...” Станчо Димитриев е произведен в капитан I ранг на 15 окт. 1908 г., т.е. към януари с.г. е все още капитан II ранг.
16. Николай Димитров Мишев е френски възпитаник. Роден е на 23 април 1885 г. във Видин. Завършва Одеското мореходно училище в Русия [17, с. 284]. През 1902-1905 г. заедно с Иван Николаев Джебаров завършва военноморското училище в Брест, а през 1906 г. - и Апликационната школа към него [18].
17. Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Т. III и т. IV. Състав. Р. Руменин. С., Св. Г. Победоносец, 1996. 363 с.
18. Kozhukharov, Asen. La formation et la carriere des officiers bulgares, eleves de l’Ecole navale militaire de Brest. - Bulgarian Historical Review, 2013, Nr. 3-4, 128-134.
19. Андре Ламбер е механик от френската военноморска мисия във Варна през периода края на 1897 - началото на юли 1908 г.
20. Дружеството Алианс Франсез възстановява своята дейност. - Мир, № 5662, 22 март 1919, с. 2.
21. Алианс Франсез в гр. Варна ... - Варненска поща, № 1461, 14 февр. 1924, с. 2.
22. На 25 того Френско-Българското общество „Алианс Франсез” в града ни има своето годишно събрание ... - Варненска поща, № 1461, 14 февр. 1924, с. 2.
23. L`assemblee generale de l`Alliance francaise de Varna. - Le Bulgarie, № 700, 4.XI.1925, p.3.
Иван АЛЕКСИЕВ