МЕСАМБРИЯ И ДИОНИСОПОЛИС: КУЛТУРНИ И
ИКОНОМИЧЕСКИ КОНТАКТИ
Не само Балканът - древният Хемус - е естествена граница, която разделя дорийската колония Месамбрия (Несебър) от йонийската Дионисополис (Балчик). Между тези древни градове-държави освен това се намира територията на Одесос, т.е. възниква още едно препятствие от политическо естество. Но нито Хемус, нито чуждата територия са попречили на контактите между града от южните поли на планината и пристанището в стародавната житница, наричана някога Скития, Малка Скития, а в ново време Добруджа. Можем да бъдем сигурни, че морският път между двата пристанищни полиса е играел значителна роля за осъществяването контактите между тях.
Твърде рано месамбрийците са проявили интерес към този сектор от Западното черноморско крайбрежие. Има дори сведения, че на нос Чиракман при Каварна те са основали емпориона Бизоне. Това не се смята за напълно доказано, но така или иначе според античния автор, обозначаван като Псевдо Скимнос и едно анонимно Описание на брега (Периплос) „... някои казват, че Бизоне е варварско (т. ест тракийско) градче, а други, че е селище на месамбрийците”. По всичко изглежда тук се съдържа частица истина. Но докато тя е трудно доказуема, то контактите на независимите един от друг Месамбрия и Дионисополис през последните години бяха доказани категорично. Тъй като за Месамбрия много пъти сме писали в „Морски вестник”, нека накратко запознаем читателите и с града при „Изворите”, града на бога Дионис.
Според древните автори, през по-ранната епоха Дионисополис е носел името Круни, което означава „Извори”. Сигурно наличието на водоизточник е причина за това име, но когато през III век пр. Хр. морето изхвърлило на брега дървена статуя (ксоанон) на Дионис, Круни станал Дионисополис в чест на бога на виното и плодородието.
Древните не споменават коя е метрополията, основала Круни - Дионисополис. По диалекта на надписите, откривани в Балчик, може да се заключи, че това е някой йонийски град, като Милет например, или някоя от неговите по-рано възникнали черноморски колонии - най-вероятно Аполония или Истрия.
Древният Дионисополис е пострадал при голямо земетресение още през античността и сега неговите останки в по-голямата си част сигурно се намират под водата. Все пак две забележителни пластики от елинистическата епоха са дошли до нас. Първият паметник представлява торс от статуя на Дионис, който датира от III век пр. Хр. и сега краси залите на Националния археологически музей - София. Това е една чудесна пластика от елинистическата епоха. Въпреки изключителните й качества статуята едва ли се е появила по чудесен начин в Дионисополис. Просто шедьовърът е бил изваян от талантлив скулптор. Той, без никакво съмнение, е успял не само да се докосне до божественото, но и да го реализира. И след цели 2 300 години неговият мраморен Дионис ни поразява не само като Бог, но и като дело на творец, равен на Божество със способностите си.
С бога на плодородието и виното е свързана и мраморната статуетка на Пан от Дионисополис. Тя също датира от III век пр. Хр. и е в колекцията на Археологически музей - София. Това космато изчадие на бог Хермес с крака на козел се славело със своята сексуална мощ. Както всеки полов атлет от древни времена до днес е предмет на шеги и закачки, така и Пан често бил вземан на подбив от боговете с „нормално” либидо. Той обаче бил възприеман като реализатор на плодородието, зависещо от Дионис. И древните го обдарявали, за да бъдат пълни утробите на дребния и едрия рогат добитък. Не могат да се изключат и тези на жените, които трябвало да раждат повече войници, аристократи и роби, земевладелци и земеделци, за да се продължи ритмичната смяна на поколенията.
Месамбрийците не останали по-назад и също са почитали носителя на плодородие Пан. Това става ясно от един пръстен печат, открит в територията на града. На него козоногото божество е представено в профил наляво как приготвя питие от „любовно биле”, разбърквайки го в лутерион (каменен леген).
Откритите в днешния Балчик надписи се датират късно, но за сметка на това те са доста подробни и лесно могат да се свържат с конкретни исторически събития. Прочутият декрет, с който на празниците на Дионис гражданинът Акорнион се овенчава със златен венец и в негова чест се отлива бронзова статуя, датира от средата на I век пр. Хр. и е свързан с черноморския поход на гетския цар Буребиста. В края на надписа е казано, че статуята на Акорнион ще се издигне „на най-видното място на агората (градския площад)”. Името на същия Акорнион срещаме и върху една емисия бронзови монети на Дионисополис. Това ни говори, че той е бил и монетен магистрат. Същият тип Дионисополиски монети, както ще видим, са били препечатвани върху месамбрийски бронзови монети от типа „Дионис - грозд”.
Друг Дионисополиски декрет е от второто десетилетие на I век след Хр. и е свързан с тракийския цар Котис Млади, син на Реметалк І. В този епиграфски паметник се говори как под егидата на Котис Млади комисия от граждани на Одесос (Варна), Дионисополис, Калатис и жители на по-малки селища от териториите на тези градове се събрали, за да решават териториалните проблеми на своите градове, определяйки точните граници на градските територии. Интересното е, че в тази комисия е участвал и Мосхос, син на Динтас от тракийската столица Бизия, която се намира чак в южна Странджа (днес град Виза). Вероятно той е бил дясна ръка на Котис Млади. Това е синът на тракийския цар Реметалк I, царувал за кратко време между 12 и 18 г. след Хр. Историята обаче е била по-благосклонна към него, отколкото към другите царе. Макар да е загинал млад от ръката на чичо си Рескупорис, който проявил апетит да завладее земите му, „близки до гръцките градове”, Котис е обезсмъртен в едно послание на великия Овидий.
Този Дионисополиски надпис се нарича „хоротезия”, защото в него става дума за решения, касаещи териториално разделение. Той доказва, че последните тракийски царе са имали голям авторитет пред гръцките полиси и те решавали основните си териториални претенции под тяхното пряко наблюдение. По всяка вероятност и през по-ранната класическа и елинистическа епоха думата на тракийските владетели е имала съответната тежест пред народните събрания и действащите магистрати в западночерноморските градове.
След като през 80-те години на ХХ век се натъкнахме на релацията „Бизия - Дионисополис”, пак по същото време в Балчик беше открит и надпис, който конкретно говори за връзките между Месамбрия и Дионисополис. Той за съжаление не можа да влезе в том V на „Гръцките надписи, намерени в България” от покойния проф. Георги Михайлов. Оригиналът на надписа и досега не е публикуван, но неговата първична интерпретация вече е направена от проф. Велизар Велков. В две свои публикации той ни дава в превод отделни пасажи от този изключително важен надпис. Ето как гласи ред шестнадесети:
“Съветът и Народното събрание решиха да прославят за всичко това (т.е. за заслугите към града, които са отбелязани преди това) Полюкснос, син на Мелсеоносос от Месамбрия...”
В този случай имаме щастливо съвпадение на името на Полюксенос, син на Мелсеонос. То се среща и в един надпис от античната Месамбрия като име на стратег в релефите на стратезите, които бяха открити през 1972 г. при разкопки на проф. Венедиков пред елинистическата крепостна стена, недалеч от днешното пристанище за яхти. „Полюксенос, син на Мелсеонос” е името на шестия стратег, изобразен върху релеф № 2, който датира от края на II - началото на I век пр. Хр. Уточняването на датата става благодарение на обстоятелството, че монограм, съставен от първите две букви на името „Полюксенос”, се среща и върху тетрадрахми на Месамбрия, които датират около 100 г. пр. Хр. Бащиното име на стратега „Мелсеонос” проф. Велков свързва с името на тракийския основател на Месамбрия „Мелсас”. И той е съвършено прав. Приемайки формата „Мелсеонос” това местно царско име е било елинизирано и по този начин оцеляло от VII- VI до II век пр. Хр.
Макар и фрагментиран, надписът съдържа информация за някои от заслугите на месамбриеца Полюксенос по отношение на Дионисополис. Той помогнал на града при някаква опасност, свързана
ИКОНОМИЧЕСКИ КОНТАКТИ
Не само Балканът - древният Хемус - е естествена граница, която разделя дорийската колония Месамбрия (Несебър) от йонийската Дионисополис (Балчик). Между тези древни градове-държави освен това се намира територията на Одесос, т.е. възниква още едно препятствие от политическо естество. Но нито Хемус, нито чуждата територия са попречили на контактите между града от южните поли на планината и пристанището в стародавната житница, наричана някога Скития, Малка Скития, а в ново време Добруджа. Можем да бъдем сигурни, че морският път между двата пристанищни полиса е играел значителна роля за осъществяването контактите между тях.
Твърде рано месамбрийците са проявили интерес към този сектор от Западното черноморско крайбрежие. Има дори сведения, че на нос Чиракман при Каварна те са основали емпориона Бизоне. Това не се смята за напълно доказано, но така или иначе според античния автор, обозначаван като Псевдо Скимнос и едно анонимно Описание на брега (Периплос) „... някои казват, че Бизоне е варварско (т. ест тракийско) градче, а други, че е селище на месамбрийците”. По всичко изглежда тук се съдържа частица истина. Но докато тя е трудно доказуема, то контактите на независимите един от друг Месамбрия и Дионисополис през последните години бяха доказани категорично. Тъй като за Месамбрия много пъти сме писали в „Морски вестник”, нека накратко запознаем читателите и с града при „Изворите”, града на бога Дионис.
Според древните автори, през по-ранната епоха Дионисополис е носел името Круни, което означава „Извори”. Сигурно наличието на водоизточник е причина за това име, но когато през III век пр. Хр. морето изхвърлило на брега дървена статуя (ксоанон) на Дионис, Круни станал Дионисополис в чест на бога на виното и плодородието.
Древните не споменават коя е метрополията, основала Круни - Дионисополис. По диалекта на надписите, откривани в Балчик, може да се заключи, че това е някой йонийски град, като Милет например, или някоя от неговите по-рано възникнали черноморски колонии - най-вероятно Аполония или Истрия.
Древният Дионисополис е пострадал при голямо земетресение още през античността и сега неговите останки в по-голямата си част сигурно се намират под водата. Все пак две забележителни пластики от елинистическата епоха са дошли до нас. Първият паметник представлява торс от статуя на Дионис, който датира от III век пр. Хр. и сега краси залите на Националния археологически музей - София. Това е една чудесна пластика от елинистическата епоха. Въпреки изключителните й качества статуята едва ли се е появила по чудесен начин в Дионисополис. Просто шедьовърът е бил изваян от талантлив скулптор. Той, без никакво съмнение, е успял не само да се докосне до божественото, но и да го реализира. И след цели 2 300 години неговият мраморен Дионис ни поразява не само като Бог, но и като дело на творец, равен на Божество със способностите си.
С бога на плодородието и виното е свързана и мраморната статуетка на Пан от Дионисополис. Тя също датира от III век пр. Хр. и е в колекцията на Археологически музей - София. Това космато изчадие на бог Хермес с крака на козел се славело със своята сексуална мощ. Както всеки полов атлет от древни времена до днес е предмет на шеги и закачки, така и Пан често бил вземан на подбив от боговете с „нормално” либидо. Той обаче бил възприеман като реализатор на плодородието, зависещо от Дионис. И древните го обдарявали, за да бъдат пълни утробите на дребния и едрия рогат добитък. Не могат да се изключат и тези на жените, които трябвало да раждат повече войници, аристократи и роби, земевладелци и земеделци, за да се продължи ритмичната смяна на поколенията.
Месамбрийците не останали по-назад и също са почитали носителя на плодородие Пан. Това става ясно от един пръстен печат, открит в територията на града. На него козоногото божество е представено в профил наляво как приготвя питие от „любовно биле”, разбърквайки го в лутерион (каменен леген).
Откритите в днешния Балчик надписи се датират късно, но за сметка на това те са доста подробни и лесно могат да се свържат с конкретни исторически събития. Прочутият декрет, с който на празниците на Дионис гражданинът Акорнион се овенчава със златен венец и в негова чест се отлива бронзова статуя, датира от средата на I век пр. Хр. и е свързан с черноморския поход на гетския цар Буребиста. В края на надписа е казано, че статуята на Акорнион ще се издигне „на най-видното място на агората (градския площад)”. Името на същия Акорнион срещаме и върху една емисия бронзови монети на Дионисополис. Това ни говори, че той е бил и монетен магистрат. Същият тип Дионисополиски монети, както ще видим, са били препечатвани върху месамбрийски бронзови монети от типа „Дионис - грозд”.
Друг Дионисополиски декрет е от второто десетилетие на I век след Хр. и е свързан с тракийския цар Котис Млади, син на Реметалк І. В този епиграфски паметник се говори как под егидата на Котис Млади комисия от граждани на Одесос (Варна), Дионисополис, Калатис и жители на по-малки селища от териториите на тези градове се събрали, за да решават териториалните проблеми на своите градове, определяйки точните граници на градските територии. Интересното е, че в тази комисия е участвал и Мосхос, син на Динтас от тракийската столица Бизия, която се намира чак в южна Странджа (днес град Виза). Вероятно той е бил дясна ръка на Котис Млади. Това е синът на тракийския цар Реметалк I, царувал за кратко време между 12 и 18 г. след Хр. Историята обаче е била по-благосклонна към него, отколкото към другите царе. Макар да е загинал млад от ръката на чичо си Рескупорис, който проявил апетит да завладее земите му, „близки до гръцките градове”, Котис е обезсмъртен в едно послание на великия Овидий.
Този Дионисополиски надпис се нарича „хоротезия”, защото в него става дума за решения, касаещи териториално разделение. Той доказва, че последните тракийски царе са имали голям авторитет пред гръцките полиси и те решавали основните си териториални претенции под тяхното пряко наблюдение. По всяка вероятност и през по-ранната класическа и елинистическа епоха думата на тракийските владетели е имала съответната тежест пред народните събрания и действащите магистрати в западночерноморските градове.
След като през 80-те години на ХХ век се натъкнахме на релацията „Бизия - Дионисополис”, пак по същото време в Балчик беше открит и надпис, който конкретно говори за връзките между Месамбрия и Дионисополис. Той за съжаление не можа да влезе в том V на „Гръцките надписи, намерени в България” от покойния проф. Георги Михайлов. Оригиналът на надписа и досега не е публикуван, но неговата първична интерпретация вече е направена от проф. Велизар Велков. В две свои публикации той ни дава в превод отделни пасажи от този изключително важен надпис. Ето как гласи ред шестнадесети:
“Съветът и Народното събрание решиха да прославят за всичко това (т.е. за заслугите към града, които са отбелязани преди това) Полюкснос, син на Мелсеоносос от Месамбрия...”
В този случай имаме щастливо съвпадение на името на Полюксенос, син на Мелсеонос. То се среща и в един надпис от античната Месамбрия като име на стратег в релефите на стратезите, които бяха открити през 1972 г. при разкопки на проф. Венедиков пред елинистическата крепостна стена, недалеч от днешното пристанище за яхти. „Полюксенос, син на Мелсеонос” е името на шестия стратег, изобразен върху релеф № 2, който датира от края на II - началото на I век пр. Хр. Уточняването на датата става благодарение на обстоятелството, че монограм, съставен от първите две букви на името „Полюксенос”, се среща и върху тетрадрахми на Месамбрия, които датират около 100 г. пр. Хр. Бащиното име на стратега „Мелсеонос” проф. Велков свързва с името на тракийския основател на Месамбрия „Мелсас”. И той е съвършено прав. Приемайки формата „Мелсеонос” това местно царско име е било елинизирано и по този начин оцеляло от VII- VI до II век пр. Хр.
Макар и фрагментиран, надписът съдържа информация за някои от заслугите на месамбриеца Полюксенос по отношение на Дионисополис. Той помогнал на града при някаква опасност, свързана
Статуя на Дионис, открита в Балчик.
Пан върху бронзов пръстен, открит в територията ан Месамбрия.
Релеф с изображение на колегията на месамбрийските стратези с името на стратега Полюксеносос, син на Мелсеоносос.
Тетрадрахма на Дионисополис
Бронзова монета на Дионисополис, препечатана върху монета на Месамбрия (аверс).
Бронзова монета на Дионисополис, препечатана върху монета на Месамбрия (реверс).
Бронзова монета на Дионисополис, препечатана върху монета на Месамбрия (аверс).
Бронзова монета на Дионисополис, препечатана върху монета на Месамбрия (реверс).
със сражения. Проф. Велков предполага, че се касае за „морски сражения”, но това едва ли отговаря на истината, защото по това време Черноморският басейн е бил усмирен от Митридат VІ Евпатор. Сигурно за пореден път Дионисополис е трябвало да бъде спасяван от съседните траки или по-скоро скити, придошли в Добруджа през този период. Споменава се и за помощ при решаване на други проблеми на града, но от оцелелите фрагменти на надписа не става ясно. Може да се заключи със сигурност единствено, че Полюксенос, син на Мелсеонос е дал чрез еклесията (събранието) на Дионисополис безлихвен заем за закупуване на зехтин, предназначен за ефебите (юношите) и може би за построяване на гимназион в града.
В гимназионите древните юноши се обучавали физически и духовно, за да станат достойни и доблестни граждани. Затова градските първенци решили да сложат бронзова статуя на Полюксенос именно в Дионисополиския гимназион - едно от най-посещаваните от млади и стари места в града. Дарението касаело и някакви други благодеяния, свързани с религиозни церемонии, но тук липсват детайли, отбелязани в несъществуващата сега част от надписа:
“Народното събрание, почитайки добрите и благородни мъже за всичко направено, за достойните дела на благотворителност”- четем в текста - решава да удостои Полюксенос с още други почести и привилегии. Той получава завинаги златен венец и право на внос и износ на стоки, което касае него и потомците му. За първи път в надписа се споменава колегията на синедрите в Дионисополис и е отбелязано, че този почетен декрет ще бъде поставен в храма на Самотракийските богове. И този храм се споменава за първи път в Дионисополис. Досега имахме сведения за наличието на такива култове в Одесос и в тракийския град Севтополис. Те са били създадени под влияние на главния храм на Кабирите, който се е намирал на остров Самотраки в Бяло море, което в древността се е наричало „Тракийско”. Култът към Кабирите и неговите мистерии принадлежи на прадревната трако-пеласгийска етнокултурна общност. Затова той се среща както в тракийския Севтополис, така и в разположените по Западнопонтийския бряг Одесос, Томи (Констанца) и Дионисополис.
При разкопките на храма на Великата майка на боговете Кибела в Дионисополис изследователите асистент Игор Лазаренко, Елина Мирчева, Радостина Енчева и Николай Шаренков откриха още един, този път дарителски, надпис от името на Полюксенос, син на Мелсеонос от Месамбрия. Той също датира от края на II и началото на I в. пр. Хр.
През III век пр. Хр. Дионисополис заедно с Месамбрия и Одесос сече сребърни тетрадрахми от „Александров тип” с Херакъл на лицето и Зевс на опакото. Те се познават по символа на града - грозд, гравиран пред коленете на седналия на трон Гръмовержец. Тогава започва и Дионисополисското бронзово монетосечене с ранния тип „Дионис - грозд”.
Най-очебийно доказателство за икономически връзки между Месамбрия и Дионисополис е наличието на препечатани месамбрийски монети от Дионисополис. „Препечатани” наричаме монетите от определен номинал, които са били вторично загрети и използвани като ядра, върху които се удрят вторично нови печати за лице и опако. Напоследък се установи наличието на седем бронзови монети на Дионисополис, препечатани върху монети на Месамбрия. Шест от тях са в колекцията на варненския нумизмат Димитър Димитров и една принадлежи на софийския колекционер Ставри Топалов.
Първата монета е препечатана върху бронзова монета на Месамбрия от типа „Амазонка - МЕСАМ/ВРІАNОN Атина Алкис”, а другите шест върху „митридатов тип” бронзови монети „Дионис - МЕСАМ/ВРІАNОN от двете страни на грозд”. Дионисополските печати, с които са били пренасечени месамбрийските монети, принадлежат към два типа. Първият има върху лицевата страна изображение на градската богиня с крепостна корона. Освен това главата й е покрита с було и тази богиня може да бъде идентифицирана като почитаната като богиня на плодородието Деметра или Кибела. Върху опакото виждаме седнала богиня, която държи малка купичка (фиала) в дясната ръка, а с лявата се подпира на тимпан. Тя може да се определи като „майката на боговете” източната богиня Кибела. Същият тип Дионисополска монета е публикуван от Ставри Топалов, но неговият екземпляр е препечатан върху месамбрийска монета „Дионис - грозд”. Друга особеност на тази препечатка е обстоятелството, че преди да бъде преобразена в Дионисополис тя е била контрамаркирана два пъти в монетарницата на Месамбрия. Двете месамбрийски контрамарки са кръгли. Първата представлява „шлем в профил”, а втората - „глава на забулена Деметра”. Всичко това означава, че оригиналната месамбрийска монета дълго е била в обращение и чак тогава е попаднала в Дионисополската монетарница, за да бъде препечатана. Още един подобен екземпляр от същия Дионисополиски тип има в колекцията на Димитър Димитров. Той обаче е предварително кантрамаркиран само веднъж с „глава на Деметра” от Месамбрия. Монетата на Д. Димитров е изключително интересна, защото е лошо препечатана и на лицевата й страна изображението на месамбрийския Дионис е оцеляло почти напълно. От литературата е познат един оригинален Дионисополски екземпляр от този тип, който има магистратски надпис „Акорнион” и това е още едно доказателство, че тези емисии датират около средата на І век пр. Хр. Това заключение е важно, защото авторитетни автори като Едит Шонерт-Гайс все още приемат, че бронзовото монетосечене на Дионисополис спира с идването на римляните през 72 г. пр. Хр.
Вторият тип Дионисополиски монети има на лицето глава на Дионис, обърнат надясно и върху опакото Деметра, седнала на трон с грозд и класове в дясната ръка. Познати са ни четири екземпляра на Дионисополис, които са препечатани върху месамбрийски монети „Дионис - грозд”.
Такова масово препечатване на монети на един и същ град в една и съща монетарница срещаме за първи път. Благодарение на него ние можем да бъдем сигурни, че Дионисополските монети от типа „Крепостна богиня - Кибела” и „Дионис - Деметра” се датират в I век пр. Хр. По всичко изглежда това препечатване е започнало още в края на II и началото на I век пр. Хр., т. е. по времето, когато месамбриецът Полюксенос, син на Мелсеонос е направил богатото си дарение на Дионисополци. Не е изключено в него да са влизали и няколко хиляди месамбрийски бронзови монети. Част от тях са били препечатани в Дионисополис, а други с оригиналните си образи „Амазонка” и „Атина Алкис” са достигнали чак до Трансилвания на север от Дунав и до района на Белград на юг от него. Най-западната точка, до която стига този тип месамбрийски монети, е днешно Косово, а вече има данни, че са стигали чак до територията на Белгия.
В музея на Балчик сега се съхраняват, според проф. Иван Йорданов, още 8 месамбрийски бронзови монети, а по долината на близката Батовска река се откриват изключително много месамбрийски и аполонийски сребърни монети. Всичко това говори, че добруджанското жито през един дълъг период, от началото на IV до края на I век пр. Хр., е привличало търговци (вероятно на жито) главно от Месамбрия. Това жито и голямото му търсене в античността сигурно е причина за великодушието на месамбрийския стратег и аристократ Полюксенос, син на Мелсеонос, който заради дарителство станал почетен гражданин на Дионисополис.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов
В гимназионите древните юноши се обучавали физически и духовно, за да станат достойни и доблестни граждани. Затова градските първенци решили да сложат бронзова статуя на Полюксенос именно в Дионисополиския гимназион - едно от най-посещаваните от млади и стари места в града. Дарението касаело и някакви други благодеяния, свързани с религиозни церемонии, но тук липсват детайли, отбелязани в несъществуващата сега част от надписа:
“Народното събрание, почитайки добрите и благородни мъже за всичко направено, за достойните дела на благотворителност”- четем в текста - решава да удостои Полюксенос с още други почести и привилегии. Той получава завинаги златен венец и право на внос и износ на стоки, което касае него и потомците му. За първи път в надписа се споменава колегията на синедрите в Дионисополис и е отбелязано, че този почетен декрет ще бъде поставен в храма на Самотракийските богове. И този храм се споменава за първи път в Дионисополис. Досега имахме сведения за наличието на такива култове в Одесос и в тракийския град Севтополис. Те са били създадени под влияние на главния храм на Кабирите, който се е намирал на остров Самотраки в Бяло море, което в древността се е наричало „Тракийско”. Култът към Кабирите и неговите мистерии принадлежи на прадревната трако-пеласгийска етнокултурна общност. Затова той се среща както в тракийския Севтополис, така и в разположените по Западнопонтийския бряг Одесос, Томи (Констанца) и Дионисополис.
При разкопките на храма на Великата майка на боговете Кибела в Дионисополис изследователите асистент Игор Лазаренко, Елина Мирчева, Радостина Енчева и Николай Шаренков откриха още един, този път дарителски, надпис от името на Полюксенос, син на Мелсеонос от Месамбрия. Той също датира от края на II и началото на I в. пр. Хр.
През III век пр. Хр. Дионисополис заедно с Месамбрия и Одесос сече сребърни тетрадрахми от „Александров тип” с Херакъл на лицето и Зевс на опакото. Те се познават по символа на града - грозд, гравиран пред коленете на седналия на трон Гръмовержец. Тогава започва и Дионисополисското бронзово монетосечене с ранния тип „Дионис - грозд”.
Най-очебийно доказателство за икономически връзки между Месамбрия и Дионисополис е наличието на препечатани месамбрийски монети от Дионисополис. „Препечатани” наричаме монетите от определен номинал, които са били вторично загрети и използвани като ядра, върху които се удрят вторично нови печати за лице и опако. Напоследък се установи наличието на седем бронзови монети на Дионисополис, препечатани върху монети на Месамбрия. Шест от тях са в колекцията на варненския нумизмат Димитър Димитров и една принадлежи на софийския колекционер Ставри Топалов.
Първата монета е препечатана върху бронзова монета на Месамбрия от типа „Амазонка - МЕСАМ/ВРІАNОN Атина Алкис”, а другите шест върху „митридатов тип” бронзови монети „Дионис - МЕСАМ/ВРІАNОN от двете страни на грозд”. Дионисополските печати, с които са били пренасечени месамбрийските монети, принадлежат към два типа. Първият има върху лицевата страна изображение на градската богиня с крепостна корона. Освен това главата й е покрита с було и тази богиня може да бъде идентифицирана като почитаната като богиня на плодородието Деметра или Кибела. Върху опакото виждаме седнала богиня, която държи малка купичка (фиала) в дясната ръка, а с лявата се подпира на тимпан. Тя може да се определи като „майката на боговете” източната богиня Кибела. Същият тип Дионисополска монета е публикуван от Ставри Топалов, но неговият екземпляр е препечатан върху месамбрийска монета „Дионис - грозд”. Друга особеност на тази препечатка е обстоятелството, че преди да бъде преобразена в Дионисополис тя е била контрамаркирана два пъти в монетарницата на Месамбрия. Двете месамбрийски контрамарки са кръгли. Първата представлява „шлем в профил”, а втората - „глава на забулена Деметра”. Всичко това означава, че оригиналната месамбрийска монета дълго е била в обращение и чак тогава е попаднала в Дионисополската монетарница, за да бъде препечатана. Още един подобен екземпляр от същия Дионисополиски тип има в колекцията на Димитър Димитров. Той обаче е предварително кантрамаркиран само веднъж с „глава на Деметра” от Месамбрия. Монетата на Д. Димитров е изключително интересна, защото е лошо препечатана и на лицевата й страна изображението на месамбрийския Дионис е оцеляло почти напълно. От литературата е познат един оригинален Дионисополски екземпляр от този тип, който има магистратски надпис „Акорнион” и това е още едно доказателство, че тези емисии датират около средата на І век пр. Хр. Това заключение е важно, защото авторитетни автори като Едит Шонерт-Гайс все още приемат, че бронзовото монетосечене на Дионисополис спира с идването на римляните през 72 г. пр. Хр.
Вторият тип Дионисополиски монети има на лицето глава на Дионис, обърнат надясно и върху опакото Деметра, седнала на трон с грозд и класове в дясната ръка. Познати са ни четири екземпляра на Дионисополис, които са препечатани върху месамбрийски монети „Дионис - грозд”.
Такова масово препечатване на монети на един и същ град в една и съща монетарница срещаме за първи път. Благодарение на него ние можем да бъдем сигурни, че Дионисополските монети от типа „Крепостна богиня - Кибела” и „Дионис - Деметра” се датират в I век пр. Хр. По всичко изглежда това препечатване е започнало още в края на II и началото на I век пр. Хр., т. е. по времето, когато месамбриецът Полюксенос, син на Мелсеонос е направил богатото си дарение на Дионисополци. Не е изключено в него да са влизали и няколко хиляди месамбрийски бронзови монети. Част от тях са били препечатани в Дионисополис, а други с оригиналните си образи „Амазонка” и „Атина Алкис” са достигнали чак до Трансилвания на север от Дунав и до района на Белград на юг от него. Най-западната точка, до която стига този тип месамбрийски монети, е днешно Косово, а вече има данни, че са стигали чак до територията на Белгия.
В музея на Балчик сега се съхраняват, според проф. Иван Йорданов, още 8 месамбрийски бронзови монети, а по долината на близката Батовска река се откриват изключително много месамбрийски и аполонийски сребърни монети. Всичко това говори, че добруджанското жито през един дълъг период, от началото на IV до края на I век пр. Хр., е привличало търговци (вероятно на жито) главно от Месамбрия. Това жито и голямото му търсене в античността сигурно е причина за великодушието на месамбрийския стратег и аристократ Полюксенос, син на Мелсеонос, който заради дарителство станал почетен гражданин на Дионисополис.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов