НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПЪТНИЧЕСКИЯ КОРАБ
„АЙ-ПЕТРИ” (1962 Г.)
За превратностите в историята на пътническия кораб „Ай-Петри”, построен през 1962 г. във Варна [1], както и за първите три кораба от серията пътнически кораби, строени в най-големия български корабостроителен завод през втората половина на 50-те и началото на 60-те години на миналия век - „Георги Димитров” [2], [3], „Василь Коларов” [4] и „Васил Коларов” [5], в сайта на „Морски вестник” са публикувани интересни сведения. Ценна информация за тях в интернет предлагат руски автори, както и англоезични сайтове. Наскоро дългогодишната ми колежка инж. Димка Димова от Института по корабостроене във Варна (основан 1962 г., ликвидиран 1995 г.) ми изпрати снимки на пътническия кораб „La Sultana” („Ай-Петри”), направени на 15 март 2015 г. в пристанището на Малага (Южна Испания) от нейния син инж. Ясен Димов - служител в Европейския парламент в Брюксел. Дължа благодарност на инж. Я. Димов, че веднага откликна на молбата ми и ми предостави правото да публикувам тези снимки, а на двамата с майка му - за споделената радост и гордост от едно забележително постижение на българското корабостроене. Предлагам снимките на читателите на „Морски вестник” с някои допълнителни сведения за пътническите кораби, строени във Варна преди повече от половин век. Във връзка с това правя следните уговорки:
- в историческата литература липсва статия, посветена специално на тази серия кораби, и моето изложение също не си поставя такава цел. Поради това, от една страна, не мога да ползвам специализирано изследване, от друга, засягам данни за историята на цялата серия само дотолкова, доколкото са пряко свързани с историята на кораба „Ай-Петри” и успях да издиря сведения в достъпни за мен документи;
- наблягам повече на неизвестни, слабо известни и противоречиви данни за корабите от тази серия.
Преди всичко обърнете внимание на снимката с надписната табела за историята на кораба „Ай-Петри”, която се публикува за пръв път. Най-вероятно тя е поставена през 2012 г., т. к. на последния ред с едър шрифт е написано „Петдесет години морска история”. Основните данни за историята на кораба в тази табела са: произведен 1962 г., производител - Корабостроителният завод „Георги Димитров” във Варна (България), проект № 543, корабът е петият от серията от 12 кораба тип „Алупка” и първото име на кораба - „Ай-Петри”. Прави чест на сегашния собственик на кораба „Fowler Enterprise SA” (Панама), че по този достоен начин представя част от историята на българското корабостроене. Някои от данните се нуждаят обаче от изясняване.
От серията кораби тип „Георги Димитров” КЗ „Г. Димитров”-Варна, построява 15 кораба по четири проекта (модификации): 528, 528 В, 543 и 543 А. От тях два (първият и третият) са за НРБ, 13 - за СССР. Според запазен частично списък на корабите, проектирани в Института по корабостроене (ИК), проектите, по които са строени тези кораби, са само три [6]:
пр. 528 - 250-местен пътнически кораб;
пр. 543 - 100-местен пътнически моторен кораб;
пр. 543 А - 40-местен пътнически моторен кораб - Каспийски вариант.
Тъй като пр. 528 В не фигурира в споменатия списък, това би могло да се дължи на извънредни обстоятелства около строежа на кораб (или кораби?) по този проект. Известна е версия, че по пр. 528 В са построени два кораба - „Василь Коларов” и „Ай-Петри” [4], но тя не се потвърждава от съхранени при мен стапелни графици на корабостроителния завод. Според руски сайт, по пр. 528 В са построени вторият и третият кораб: „Василь Коларов” - за СССР и „Васил Коларов” - за НРБ [7]. Най-ранното споменаване на този проект в корабостроителната литература е от 1961 г.: „пътническите кораби по проекти 528 В и 543, през 1958 и 1959 г.” [8, с.5]. Според стапелните графици обаче през 1958 г. е произведен само вторият кораб - „Василь Коларов”, а през 1959 г. - само третият, „Васил Коларов”, но той е по пр. 528, а не пр. 543!?
Що се отнася до извънредното обстоятелство в строежа на втория и третия кораб, за него съобщава в спомените си видният корабостроител инж. Георги Н. Георгиев-Кангасейро: „[...] скоро след това (7 ноември 1957 г., И.А.) във Варна пристигна главният инженер на Черноморското параходство Н. Я. Ермошкин да преговаря за строежа на серия пътнически кораби. Когато го развеждах из втория район на завода, се спряхме пред надлъжния стапел, на който вече се изграждаше корпуса на втория 250-местен пътнически кораб „Васил Коларов”, на борда в носа на кораба бяха заварени буквите на името на кораба. Н. Я. Ермошкин се обърна към мен с думите: „Георгий Николаевич (така бях известен сред съветските корабостроители), какво ще кажеш, ако в името на кораба след Васил заварим още една буква мягкий знак-Ь, така че корабът да стане „Василь Коларов” за Черноморското параходство, като поръчваме серия кораби от този тип, а вие ще построите третия кораб за вашето параходство.” Така се сложи началото на голяма серия пътнически кораби за Черноморското параходство от типа „Алупка”, като имената на всички тези кораби започваха с буквата А - градове и местности по съветското Черноморско крайбрежие. Общо по три модификации за СССР бяха построени 13 пътнически кораби” [9, с. 41-42]. Като се отчетат и двата кораба за Параходство БМФ, корабите от цялата серия стават 15 по четири модификации. Главен конструктор на всички модификации е инж. Любомир Веселинов.
Първият кораб от модификацията по пр. 543 „Алупка” (стр. № 426) е предаден за експлоатация на съветския клиент на 29 декември 1960 г. [11, с. 7]. Корабите по този проект са предназначени да превозват пътници и товар между пристанищата на Черно море и Азовско море, както и на къси задгранични линии. При задгранично плаване пътниковместимостта е 96 души със спални места, а при рейсове между съветските пристанища „корабът е с два основни варианта:
а) 96 спални места и 154 палубни пътници;
б) 50 спални места, 90 седящи места и 110 палубни пътници” [12, с. 1]. От 1 октомври 1970 г. „Алупка” е преименувана на учебен кораб „Александр Кучин” [13], на 2 октомври 2000 г. корабът е отчислен от състава на Архангелското мореходно училище и предаден за нарязване (утилизация) [14], т.е. срокът на експлоатация на кораба е 40 години!
„Ай-Петри” е петият кораб по пр. 543 и има стр. № 529. Именуван е на връх Ай-Петри (Свети Петър) в Кримските планини. Между ветерани на българското корабостроене, участвали в строежа на тези пътнически кораби, те са популярни с прозвището „ай-ай-айчики”. „Ай-Петри” е предаден за експлоатация на съветския клиент на 21 юли 1962 г. Той е построен само за 387 дни (от откриването на поръчката до предаването на клиента), докато при останалите 14 кораба от серията продължителността на строежа е от 423 до 987 дни [11, с. 7]. Неправилни са както твърденията, че корабът е строен по пр. 528 [15, с.7], [16, с.135], така и версията за пр. 543 А [17]. През периода 1962-1993 г. „Ай-Петри” е експлоатиран последователно от Черноморското морско параходство на Министерството на морския флот, Министерството на геологията и Министерството на газовата промишленост на СССР [24].
Вероятно през 1993 г. е продаден на бургаската фирма „Кондор експрес”, през следващата година е преименуван на „Kondor Express” и на 5 май 1994 г. е освидетелстван за клас от Българския корабен регистър (БКР) [25, с.37]. Сведенията за експлоатацията му в България са много оскъдни. През 90-те години е забелязван във Варна, към края на август 2001 г. е закотвен в Созопол и използван като хотел-ресторант [26]. През май 2002 г. БКР отново потвърждава класа на кораба, като по това време е притежаван на друг собственик - PM „Lola” & Setkom Ltd. [27, с. 30]. На 21 юли 2003 г. следващият собственик, фирмата „Modern Services”, преименува кораба на „Royal Spice”, като с новото име е регистриран в Пном Пен и плава под флага на Камбоджа [28]. От май 2007 г. до наши дни плава под името „La Sultana” и панамски флаг [29].
Като изключа „Аю-даг” (построен 1961 г.) и „Сарыч” (построен 1965 г.), за съдбата на които понастоящем в интернет липсват сведения, средната продължителност на експлоатацията на останалите 13 кораба от серията е 40 г.! А както показват приложените снимки на „La Sultana” от март т. г., въпреки 53-годишната му възраст корабът е в отлична форма и продължава да рекламира постиженията на българското корабостроене от началото на 60-те години на ХХ в., както и грижливата експлоатация на кораба от страна на неговите собственици оттогава до наши дни.
Литература и бележки
1. Панайотов, Атанас. Невероятната съдба на построения през 1962 г. във Варна пътнически кораб „Ай-Петри”. - https://morskivestnik.com/ (публикувано 9 ян. 2014 г.).
2. Панайотов, Атанас. Спускането на пътническия кораб „Г. Димитров” на вода (1957 г.). - https://morskivestnik.com/ (публикувано 14 авг. 2013 г.).
3. Морски вестник. Пътническият кораб „Георги Димитров” (IMO 5124764) на снимка и на картина. - (публикувано 29 март 2014 г.).
„АЙ-ПЕТРИ” (1962 Г.)
За превратностите в историята на пътническия кораб „Ай-Петри”, построен през 1962 г. във Варна [1], както и за първите три кораба от серията пътнически кораби, строени в най-големия български корабостроителен завод през втората половина на 50-те и началото на 60-те години на миналия век - „Георги Димитров” [2], [3], „Василь Коларов” [4] и „Васил Коларов” [5], в сайта на „Морски вестник” са публикувани интересни сведения. Ценна информация за тях в интернет предлагат руски автори, както и англоезични сайтове. Наскоро дългогодишната ми колежка инж. Димка Димова от Института по корабостроене във Варна (основан 1962 г., ликвидиран 1995 г.) ми изпрати снимки на пътническия кораб „La Sultana” („Ай-Петри”), направени на 15 март 2015 г. в пристанището на Малага (Южна Испания) от нейния син инж. Ясен Димов - служител в Европейския парламент в Брюксел. Дължа благодарност на инж. Я. Димов, че веднага откликна на молбата ми и ми предостави правото да публикувам тези снимки, а на двамата с майка му - за споделената радост и гордост от едно забележително постижение на българското корабостроене. Предлагам снимките на читателите на „Морски вестник” с някои допълнителни сведения за пътническите кораби, строени във Варна преди повече от половин век. Във връзка с това правя следните уговорки:
- в историческата литература липсва статия, посветена специално на тази серия кораби, и моето изложение също не си поставя такава цел. Поради това, от една страна, не мога да ползвам специализирано изследване, от друга, засягам данни за историята на цялата серия само дотолкова, доколкото са пряко свързани с историята на кораба „Ай-Петри” и успях да издиря сведения в достъпни за мен документи;
- наблягам повече на неизвестни, слабо известни и противоречиви данни за корабите от тази серия.
Преди всичко обърнете внимание на снимката с надписната табела за историята на кораба „Ай-Петри”, която се публикува за пръв път. Най-вероятно тя е поставена през 2012 г., т. к. на последния ред с едър шрифт е написано „Петдесет години морска история”. Основните данни за историята на кораба в тази табела са: произведен 1962 г., производител - Корабостроителният завод „Георги Димитров” във Варна (България), проект № 543, корабът е петият от серията от 12 кораба тип „Алупка” и първото име на кораба - „Ай-Петри”. Прави чест на сегашния собственик на кораба „Fowler Enterprise SA” (Панама), че по този достоен начин представя част от историята на българското корабостроене. Някои от данните се нуждаят обаче от изясняване.
От серията кораби тип „Георги Димитров” КЗ „Г. Димитров”-Варна, построява 15 кораба по четири проекта (модификации): 528, 528 В, 543 и 543 А. От тях два (първият и третият) са за НРБ, 13 - за СССР. Според запазен частично списък на корабите, проектирани в Института по корабостроене (ИК), проектите, по които са строени тези кораби, са само три [6]:
пр. 528 - 250-местен пътнически кораб;
пр. 543 - 100-местен пътнически моторен кораб;
пр. 543 А - 40-местен пътнически моторен кораб - Каспийски вариант.
Тъй като пр. 528 В не фигурира в споменатия списък, това би могло да се дължи на извънредни обстоятелства около строежа на кораб (или кораби?) по този проект. Известна е версия, че по пр. 528 В са построени два кораба - „Василь Коларов” и „Ай-Петри” [4], но тя не се потвърждава от съхранени при мен стапелни графици на корабостроителния завод. Според руски сайт, по пр. 528 В са построени вторият и третият кораб: „Василь Коларов” - за СССР и „Васил Коларов” - за НРБ [7]. Най-ранното споменаване на този проект в корабостроителната литература е от 1961 г.: „пътническите кораби по проекти 528 В и 543, през 1958 и 1959 г.” [8, с.5]. Според стапелните графици обаче през 1958 г. е произведен само вторият кораб - „Василь Коларов”, а през 1959 г. - само третият, „Васил Коларов”, но той е по пр. 528, а не пр. 543!?
Що се отнася до извънредното обстоятелство в строежа на втория и третия кораб, за него съобщава в спомените си видният корабостроител инж. Георги Н. Георгиев-Кангасейро: „[...] скоро след това (7 ноември 1957 г., И.А.) във Варна пристигна главният инженер на Черноморското параходство Н. Я. Ермошкин да преговаря за строежа на серия пътнически кораби. Когато го развеждах из втория район на завода, се спряхме пред надлъжния стапел, на който вече се изграждаше корпуса на втория 250-местен пътнически кораб „Васил Коларов”, на борда в носа на кораба бяха заварени буквите на името на кораба. Н. Я. Ермошкин се обърна към мен с думите: „Георгий Николаевич (така бях известен сред съветските корабостроители), какво ще кажеш, ако в името на кораба след Васил заварим още една буква мягкий знак-Ь, така че корабът да стане „Василь Коларов” за Черноморското параходство, като поръчваме серия кораби от този тип, а вие ще построите третия кораб за вашето параходство.” Така се сложи началото на голяма серия пътнически кораби за Черноморското параходство от типа „Алупка”, като имената на всички тези кораби започваха с буквата А - градове и местности по съветското Черноморско крайбрежие. Общо по три модификации за СССР бяха построени 13 пътнически кораби” [9, с. 41-42]. Като се отчетат и двата кораба за Параходство БМФ, корабите от цялата серия стават 15 по четири модификации. Главен конструктор на всички модификации е инж. Любомир Веселинов.
Първият кораб от модификацията по пр. 543 „Алупка” (стр. № 426) е предаден за експлоатация на съветския клиент на 29 декември 1960 г. [11, с. 7]. Корабите по този проект са предназначени да превозват пътници и товар между пристанищата на Черно море и Азовско море, както и на къси задгранични линии. При задгранично плаване пътниковместимостта е 96 души със спални места, а при рейсове между съветските пристанища „корабът е с два основни варианта:
а) 96 спални места и 154 палубни пътници;
б) 50 спални места, 90 седящи места и 110 палубни пътници” [12, с. 1]. От 1 октомври 1970 г. „Алупка” е преименувана на учебен кораб „Александр Кучин” [13], на 2 октомври 2000 г. корабът е отчислен от състава на Архангелското мореходно училище и предаден за нарязване (утилизация) [14], т.е. срокът на експлоатация на кораба е 40 години!
„Ай-Петри” е петият кораб по пр. 543 и има стр. № 529. Именуван е на връх Ай-Петри (Свети Петър) в Кримските планини. Между ветерани на българското корабостроене, участвали в строежа на тези пътнически кораби, те са популярни с прозвището „ай-ай-айчики”. „Ай-Петри” е предаден за експлоатация на съветския клиент на 21 юли 1962 г. Той е построен само за 387 дни (от откриването на поръчката до предаването на клиента), докато при останалите 14 кораба от серията продължителността на строежа е от 423 до 987 дни [11, с. 7]. Неправилни са както твърденията, че корабът е строен по пр. 528 [15, с.7], [16, с.135], така и версията за пр. 543 А [17]. През периода 1962-1993 г. „Ай-Петри” е експлоатиран последователно от Черноморското морско параходство на Министерството на морския флот, Министерството на геологията и Министерството на газовата промишленост на СССР [24].
Вероятно през 1993 г. е продаден на бургаската фирма „Кондор експрес”, през следващата година е преименуван на „Kondor Express” и на 5 май 1994 г. е освидетелстван за клас от Българския корабен регистър (БКР) [25, с.37]. Сведенията за експлоатацията му в България са много оскъдни. През 90-те години е забелязван във Варна, към края на август 2001 г. е закотвен в Созопол и използван като хотел-ресторант [26]. През май 2002 г. БКР отново потвърждава класа на кораба, като по това време е притежаван на друг собственик - PM „Lola” & Setkom Ltd. [27, с. 30]. На 21 юли 2003 г. следващият собственик, фирмата „Modern Services”, преименува кораба на „Royal Spice”, като с новото име е регистриран в Пном Пен и плава под флага на Камбоджа [28]. От май 2007 г. до наши дни плава под името „La Sultana” и панамски флаг [29].
Като изключа „Аю-даг” (построен 1961 г.) и „Сарыч” (построен 1965 г.), за съдбата на които понастоящем в интернет липсват сведения, средната продължителност на експлоатацията на останалите 13 кораба от серията е 40 г.! А както показват приложените снимки на „La Sultana” от март т. г., въпреки 53-годишната му възраст корабът е в отлична форма и продължава да рекламира постиженията на българското корабостроене от началото на 60-те години на ХХ в., както и грижливата експлоатация на кораба от страна на неговите собственици оттогава до наши дни.
Литература и бележки
1. Панайотов, Атанас. Невероятната съдба на построения през 1962 г. във Варна пътнически кораб „Ай-Петри”. - https://morskivestnik.com/ (публикувано 9 ян. 2014 г.).
2. Панайотов, Атанас. Спускането на пътническия кораб „Г. Димитров” на вода (1957 г.). - https://morskivestnik.com/ (публикувано 14 авг. 2013 г.).
3. Морски вестник. Пътническият кораб „Георги Димитров” (IMO 5124764) на снимка и на картина. - (публикувано 29 март 2014 г.).
Корабът „Royal Spice” (1962 г. -„Ай-Петри”, 1994 г. - „Kondor Express”, от 21 юли 2003 до май 2007 г. - „Royal Spice”), 18 окт. 2003 г., Барселона - https://www.visualships.com/RoyalSpice_1.jpg
Корабът „La Sultana”, 15 март 2015 г., Малага. Снимка инж. Ясен ДИМОВ
Инж. Любомир Веселинов (1908-1981 г.) - главен конструктор на серията от 15 пътнически кораби по пр. 528, 528 В, 543 и 543 А - Корабостроене, 1962, ноември, с. 15.
Корабът „Алупка” - https://fleetphoto.ru/photo/30670/
Корабът „Ай-Петри”, 1978 г., Геническ (Южна Украйна) - https://ships.at.ua/stati/Ay-Petri4.jpg
Корабът „La Sultana”, 15 март 2015 г., Малага. Снимка инж. Ясен ДИМОВ
Корабът „La Sultana”, 15 март 2015 г., Малага. Снимка инж. Ясен ДИМОВ
Корабът „La Sultana”, 15 март 2015 г., Малага. Снимка инж. Ясен ДИМОВ
Корабът „La Sultana”, 15 март 2015 г., Малага. Снимка инж. Ясен ДИМОВ
Корабът „La Sultana”, 15 март 2015 г., Малага. Снимка инж. Ясен ДИМОВ
Корабът „Пицунда” (построен 1963 г.), 3 май 2012 г., река Днепър (по време на реконструкция) - https://ff1.mosfont.ru/photo/00/35/83/35831.jpg
Корабът „Veten” (построен 1963 г. като „Гурьев”), 2009 г., Баку - https://kruiznik.ru/foto/albums/
4. Морски вестник. Снимки на построения във Варна съветски пътнически кораб „Василь Коларов”. - https://morskivestnik.com/ (публикувано 19 март 2014 г.).
5. Ценов, Евгени. На стаж на пътническия кораб „Васил
Коларов” преди 50 години. - лято 1965 г. - https://www.morskivestnik.com/ (публикувано 21 ян. 2015 г.).
6. [Списък на проектите на кораби, разработени в НИПКИК - Варна]. Получих ксерографно копие на този документ на 1 юли 1985 г. от инж. Атанас Сираков - главен конструктор в ИК. Представлява част от хронологичен списък на 221 проекта, от които запазената част при мен съдържа данни за проектите от № 76 - пр. 502 Б, Бързоходна десантна баржа - нов проект, до № 221 - пр. 637, Драгажен шалан 500 куб. м - модификация за ГДР. Съдържа общо 16 вида данни, но те са попълвани частично и между тях липсва датата на включването на проекта в списъка. Поставям наименованието на списъка в квадратни скоби, защото челната страница липсва, и то е определено от мен условно.
7. Проект 528, 528 B (НРБ), тип Георги Димитров / Василь Коларов. - https://fleetphoto.ru/
8. Петков, Христо. Конструкции на корабни противопожарни стени, прилагани у нас. - Корабостроене, 1961, № 1, 5-6.
9. Георгиев-Кангасейро, Георги. За българското корабостроене с любов. Варна, ИК „Морски свят”, 2002. 176 с.
10. Справката със стапелен график на „Варненска корабостроителница” (приемник на КЗ „Г. Димитров” - Варна), доказва точността на спомена на инж. Г. Н. Георгиев-Кангасейро. Вторият кораб по пр. 528, стр. № 378, е заложен на стапел на 24 апр. 1957 г. и спуснат на вода на 12 февр. 1958 г. Силно впечатление прави фактът, че общият цикъл на строеж на първия кораб е 591 дни, а на втория - 733 дни [11], макар че по правило челните кораби са най-трудоемки и е логично от втория кораб продължителността да започне да намалява, ако няма някакви извънредни обстоятелства от конструктивен, технологичен, производствен, снабдителен и т.п. характер. Освен това 80 на сто от увеличената продължителност за строеж е за сметка на достройката. Това увеличение също предполага промени, които са настъпили след ноември 1957 г., т.е. след като вторият кораб -„Василь Коларов”, е пренасочен за съветския клиент и във връзка с това са извършени промени в проекта, т.е. вторият кораб е строен всъщност по пр. 528 В.
11. Варненска корабостроителница ЕАД. [Стапелни графици по типове кораби. 1950-1998 г.] [Варна, ок. 1998 г.]. 25 с. Ксерографно копие, което се съхранява в личния ми архив.
12. Веселинов, Любомир. Пътнически кораб със 100 спални места. -Корабостроене, 1961, № 4, 1-6.
13. https://www.infoflotforum.ru/ (Вольф 334, 23 юли 2006 г.).
14. Александр Кучин. - https://fleetphoto.ru/photo/57380/ (публикувано 15 март 2013 г.).
15. Институт по корабостроене - Варна. Варна, [1989]. 108 с. („Синият каталог”).
16. Иванов, Тремол. Страници от историята на българското корабостроене. Варна, 1998. 364 с.
17. Според „Синият каталог”, по пр. 543 А през периода 1963-1965 г. са построени шест кораба: 1963 г. - „Пицунда” и „Гурьев”, 1964 г. - „Артек” и „Абрау-Дюрсо”, 1965 г. - „Кара-Даг” и „Сарыч” (в каталога името е отпечатано неправилно като „Сарьог”) [15, с.9]. От друга страна, според „Стапелни графици по типове кораби”, всички кораби от серията, построени от четвъртия до петнайсетия, са по пр. 543 [11, с. 7]. Известно е обаче, че корабът по пр. 543 А е луксозен 40-местен пътнически кораб за плаване в Каспийско море, а от споменатите шест кораба единствено „Гурьев” има 39 спални места [18], докато останалите пет - по 102 [19] до [23].
18. Гурьев. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=60 В този руски сайт неправилно посочват, че корабът е построен по пр. 543.
19. Пицунда. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=61
20. Артек. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=63
21. Абрау-Дюрсо. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=62
22. Кара-Даг. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=64
23. Сарыч. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=65
24. La Sultana. - https://fleetphoto.ru/ship/18549/
25. Български корабен регистър. Регистрова книга. [Варна], 1994. 174 с.
26. Полиция откри наркотици в кораб-хотел. - Дневник, 23 авг. 2001 https://www.dnevnik.bg/bulgaria/
27. Български корабен регистър. Регистрова книга. [Варна], 2006. 131 с.
28. Royal Spice. - https://www.visualships.com/RoyalSpice.htm
29. La Sultana - IMO 6725274. - https://www.shipspotting.com/gallery/
Иван АЛЕКСИЕВ
5. Ценов, Евгени. На стаж на пътническия кораб „Васил
Коларов” преди 50 години. - лято 1965 г. - https://www.morskivestnik.com/ (публикувано 21 ян. 2015 г.).
6. [Списък на проектите на кораби, разработени в НИПКИК - Варна]. Получих ксерографно копие на този документ на 1 юли 1985 г. от инж. Атанас Сираков - главен конструктор в ИК. Представлява част от хронологичен списък на 221 проекта, от които запазената част при мен съдържа данни за проектите от № 76 - пр. 502 Б, Бързоходна десантна баржа - нов проект, до № 221 - пр. 637, Драгажен шалан 500 куб. м - модификация за ГДР. Съдържа общо 16 вида данни, но те са попълвани частично и между тях липсва датата на включването на проекта в списъка. Поставям наименованието на списъка в квадратни скоби, защото челната страница липсва, и то е определено от мен условно.
7. Проект 528, 528 B (НРБ), тип Георги Димитров / Василь Коларов. - https://fleetphoto.ru/
8. Петков, Христо. Конструкции на корабни противопожарни стени, прилагани у нас. - Корабостроене, 1961, № 1, 5-6.
9. Георгиев-Кангасейро, Георги. За българското корабостроене с любов. Варна, ИК „Морски свят”, 2002. 176 с.
10. Справката със стапелен график на „Варненска корабостроителница” (приемник на КЗ „Г. Димитров” - Варна), доказва точността на спомена на инж. Г. Н. Георгиев-Кангасейро. Вторият кораб по пр. 528, стр. № 378, е заложен на стапел на 24 апр. 1957 г. и спуснат на вода на 12 февр. 1958 г. Силно впечатление прави фактът, че общият цикъл на строеж на първия кораб е 591 дни, а на втория - 733 дни [11], макар че по правило челните кораби са най-трудоемки и е логично от втория кораб продължителността да започне да намалява, ако няма някакви извънредни обстоятелства от конструктивен, технологичен, производствен, снабдителен и т.п. характер. Освен това 80 на сто от увеличената продължителност за строеж е за сметка на достройката. Това увеличение също предполага промени, които са настъпили след ноември 1957 г., т.е. след като вторият кораб -„Василь Коларов”, е пренасочен за съветския клиент и във връзка с това са извършени промени в проекта, т.е. вторият кораб е строен всъщност по пр. 528 В.
11. Варненска корабостроителница ЕАД. [Стапелни графици по типове кораби. 1950-1998 г.] [Варна, ок. 1998 г.]. 25 с. Ксерографно копие, което се съхранява в личния ми архив.
12. Веселинов, Любомир. Пътнически кораб със 100 спални места. -Корабостроене, 1961, № 4, 1-6.
13. https://www.infoflotforum.ru/ (Вольф 334, 23 юли 2006 г.).
14. Александр Кучин. - https://fleetphoto.ru/photo/57380/ (публикувано 15 март 2013 г.).
15. Институт по корабостроене - Варна. Варна, [1989]. 108 с. („Синият каталог”).
16. Иванов, Тремол. Страници от историята на българското корабостроене. Варна, 1998. 364 с.
17. Според „Синият каталог”, по пр. 543 А през периода 1963-1965 г. са построени шест кораба: 1963 г. - „Пицунда” и „Гурьев”, 1964 г. - „Артек” и „Абрау-Дюрсо”, 1965 г. - „Кара-Даг” и „Сарыч” (в каталога името е отпечатано неправилно като „Сарьог”) [15, с.9]. От друга страна, според „Стапелни графици по типове кораби”, всички кораби от серията, построени от четвъртия до петнайсетия, са по пр. 543 [11, с. 7]. Известно е обаче, че корабът по пр. 543 А е луксозен 40-местен пътнически кораб за плаване в Каспийско море, а от споменатите шест кораба единствено „Гурьев” има 39 спални места [18], докато останалите пет - по 102 [19] до [23].
18. Гурьев. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=60 В този руски сайт неправилно посочват, че корабът е построен по пр. 543.
19. Пицунда. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=61
20. Артек. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=63
21. Абрау-Дюрсо. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=62
22. Кара-Даг. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=64
23. Сарыч. - https://sea.infoflot.ru/ru/fleet/ship.php?id=65
24. La Sultana. - https://fleetphoto.ru/ship/18549/
25. Български корабен регистър. Регистрова книга. [Варна], 1994. 174 с.
26. Полиция откри наркотици в кораб-хотел. - Дневник, 23 авг. 2001 https://www.dnevnik.bg/bulgaria/
27. Български корабен регистър. Регистрова книга. [Варна], 2006. 131 с.
28. Royal Spice. - https://www.visualships.com/RoyalSpice.htm
29. La Sultana - IMO 6725274. - https://www.shipspotting.com/gallery/
Иван АЛЕКСИЕВ