ГОЛЯМАТА ИСТОРИЯ НА МАЛКИЯ ОСТРОВ
Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия” е единствената островна обител в България. През средновековието такива свети убежища е имало на остров „Свети Иван” край Созопол и на остров „Свети Тома”, но сега от тях има само археологически останки. Даже останките на „Свети Тома”, засвидетелствувани през 50-те години на ХХ век, сега съвсем са изчезнали.
На остров „Света Анастасия” е запазена църквата (манастирският католикон) и още три манастирски сгради. Този уникален манастир обаче през последните години е напълно изоставен и там загиват ценни паметници от нашето Възраждане.
На границата на ХІХ и ХХ век манастирът „Света Анастасия” станал ябълка на раздора между двете православни църкви - българската и гръцката. Този неблаговиден завършек на българогръцката църковна разпра е причинил укриването на редица факти от двете спорещи страни. Претендентите за византийското наследство скрили наличието на ктиторска икона с образа на Матей от Котел, а нашите наследници на Симеон Велики воювали, докато се докопат до документи за собственост, а впоследствие почти напълно изоставили тази единствена островна обител в България.
Напоследък имах случай да се запозная със статията на Теодосиос Мавроматис, публикувана през 1960 г. Тя ме върна в далечната 1972 г., когато в продължение на целия август проведохме разкопки на острова. Авторът говори за множество старинни мраморни фрагменти, които някога, според българския архитект Герганов, са се откривали на острова. При разкопките ние не се натъкнахме на тях. На сушата беше открита само една римска монета, която тогава остана у жената, намерила я на повърхността, далече от разкопавания терен. В основите на разрушената сграда зад апсидата на църквата открихме късноантични тухли. Констатирахме, че при засводяването на най-старата щерна за вода от южната страна на притвора също са употребени стари тухли от средновековието. Това съоръжение не се споменава у Мавроматис. То беше открито при разкопки от проф. Михаил Лазаров през 1971 г. заедно с един зидан гроб на монах на около 2 м от него. Подводните проучвания на следващата 1973 г. дадоха обилен керамичен материал от римската и късноантичната епоха (ІV - VІ век след Хр.) и това може да се приеме като косвено потвърждение на гръцкия историк, чийто родови корени със сигурност го свързват с българското Южно Черноморие и вероятно с Анхиало. Само така може да се обясни неговият „краеведчески” интерес към нашия край.
В коментираната статия е намерила място и една легенда, разказвана все още през 70-те години от стари бургазлии. Те обаче говореха за вкаменяване на неопределен кораб на морски разбойници. Според версията на Мавроматис, вкамененият кораб, който и сега може да се види на североизточния бряг на острова, принадлежал на пирати - лази, идващи от Кавказкия планински бряг още през периода на Средновековието. Като усетили опасността от лазите монасите от манастира с иконата на Света Анастасия в ръка отишли на застрашения бряг, помолили светицата за помощ и: о, чудо! Корабът на нападателите заедно със самите тях се вкаменил и от нападател той се превърнал в твърда гранитна скала, която предпазва малкия остров от напористите вълни. Мавроматис привежда цитати от знаменитата Одисея на древногръцкия поет Омир, където също става дума за вкаменяване на плавателни съдове при опасност.
Вкаменяващото действие на иконата на Света Анастасия поражда и асоциация за вкаменяващия поглед на Медуза от древногръцката митология. Чрез него тя отблъсквала злото от хората и жителите на Аполония (Созопол) затова я изобразяват върху монетите си. Еднаквото въздействие на античната Медуза от монетите и средновековната икона са много по-важни за нас. Те произхождат от района на Бургаския залив и носят автентичните качества на културни напластявания от миналите хилядолетия.
Коя е била чудотворната икона на Света Анастасия Фармаколитрия и къде се намира тя сега? Възможно е това да е била „старата икона с размери 60 Х 40 см”. За нея говори без да я описва Т. Мавроматис. Той споменава и една „голяма икона с размери 1 м Х 40 см” и добавя, че тя е била дарение от един севастополски капитан. Съвършено ясно е, че тази “Света Анастасия” е много по-късна и не може да се свърже с пиратствата на лазите. Тя била „посребрена” и благочестивият севастополец я дарил, защото Света Анастасия спасила кораба му от скалите. Къде е сега тази икона? По размери тя е близка до иконата на светицата, която е поставена на един резбован проскинарий (проскинитирион) в лявата половина на църквата „Света Богородица” в Бургас . За нея със сигурност се знае, че е пренесена от острова. Тя обаче не е посребрена. Под нозете на светицата има надпис на средногръцки: „Моление на раба божий Георгаки капитан. (от Севастопол?)”. Краят на надписа се е изтрил, но е напълно възможно тук да се е съдържала информацията, че дарителят е от Севастопол. Този град е получил новото си име през 1784 г. след построяването на прочутата крепост от генералисимус Суворов и адмирал Ушаков (в наши дни канонизиран от Руската православна църква - бел. ред.). Отбелязаната дата с една петилетка предхожда зографисването на иконата.
Вдясно, горе, с червена боя е изписана датата на зографисването: „1789 г., 23 октомври”, а под него с черно: „Ръка на Димитър, поклонник”. Така ние научаваме името на още един зограф от Южночерноморската школа или другояче казано научаваме как се е казвал първият бургаски художник. Сега акцентираме върху този факт, но не по-малко е важно и присъствието на името на капитан Георгаки (от Севастопол?). То ни говори за единството на Черноморската култура. Липсата на сребърен обков върху иконата сигурно е резултат от многобройните разграбвания на манастира.
Когато става дума за пиратството по-важно за нас е, че Мавроматис цитира дословно откъс от малкоизвестната хроника на йеромонах Калиник от Цариградския манастир Ватопед. На този йеромонах се позовава в приписката си игуменът на „Света Анастасия” Натанаил, скивофилакс (ковчежник) на Месемврийската митрополия и „нов ктитор” на манастира през 1802 г. Неговата бележка е била написана върху вътрешната страна на първата корица на богослужебна книга, пренесена в Цариград от манастира „Света Анастасия”. За първи път тя е била публикувана в периодичното издание „Неос Еленомнемон” („Нов Елински поменик”, том І, с. 375, бележка № 266):
„През 1623 г. казаци със 17 чайки (вид плавателен съд) ограбиха Агатопол през месец юни и след това Созопол и манастира „Продромос” на големия остров. Оковавайки монасите те дебаркираха с тях в Созопол и пленявайки (още) много отидоха с тях в околностите, които ограбиха до село Свети Никола, намиращо се върху сушата отсреща при Таласакра.
Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия” е единствената островна обител в България. През средновековието такива свети убежища е имало на остров „Свети Иван” край Созопол и на остров „Свети Тома”, но сега от тях има само археологически останки. Даже останките на „Свети Тома”, засвидетелствувани през 50-те години на ХХ век, сега съвсем са изчезнали.
На остров „Света Анастасия” е запазена църквата (манастирският католикон) и още три манастирски сгради. Този уникален манастир обаче през последните години е напълно изоставен и там загиват ценни паметници от нашето Възраждане.
На границата на ХІХ и ХХ век манастирът „Света Анастасия” станал ябълка на раздора между двете православни църкви - българската и гръцката. Този неблаговиден завършек на българогръцката църковна разпра е причинил укриването на редица факти от двете спорещи страни. Претендентите за византийското наследство скрили наличието на ктиторска икона с образа на Матей от Котел, а нашите наследници на Симеон Велики воювали, докато се докопат до документи за собственост, а впоследствие почти напълно изоставили тази единствена островна обител в България.
Напоследък имах случай да се запозная със статията на Теодосиос Мавроматис, публикувана през 1960 г. Тя ме върна в далечната 1972 г., когато в продължение на целия август проведохме разкопки на острова. Авторът говори за множество старинни мраморни фрагменти, които някога, според българския архитект Герганов, са се откривали на острова. При разкопките ние не се натъкнахме на тях. На сушата беше открита само една римска монета, която тогава остана у жената, намерила я на повърхността, далече от разкопавания терен. В основите на разрушената сграда зад апсидата на църквата открихме късноантични тухли. Констатирахме, че при засводяването на най-старата щерна за вода от южната страна на притвора също са употребени стари тухли от средновековието. Това съоръжение не се споменава у Мавроматис. То беше открито при разкопки от проф. Михаил Лазаров през 1971 г. заедно с един зидан гроб на монах на около 2 м от него. Подводните проучвания на следващата 1973 г. дадоха обилен керамичен материал от римската и късноантичната епоха (ІV - VІ век след Хр.) и това може да се приеме като косвено потвърждение на гръцкия историк, чийто родови корени със сигурност го свързват с българското Южно Черноморие и вероятно с Анхиало. Само така може да се обясни неговият „краеведчески” интерес към нашия край.
В коментираната статия е намерила място и една легенда, разказвана все още през 70-те години от стари бургазлии. Те обаче говореха за вкаменяване на неопределен кораб на морски разбойници. Според версията на Мавроматис, вкамененият кораб, който и сега може да се види на североизточния бряг на острова, принадлежал на пирати - лази, идващи от Кавказкия планински бряг още през периода на Средновековието. Като усетили опасността от лазите монасите от манастира с иконата на Света Анастасия в ръка отишли на застрашения бряг, помолили светицата за помощ и: о, чудо! Корабът на нападателите заедно със самите тях се вкаменил и от нападател той се превърнал в твърда гранитна скала, която предпазва малкия остров от напористите вълни. Мавроматис привежда цитати от знаменитата Одисея на древногръцкия поет Омир, където също става дума за вкаменяване на плавателни съдове при опасност.
Вкаменяващото действие на иконата на Света Анастасия поражда и асоциация за вкаменяващия поглед на Медуза от древногръцката митология. Чрез него тя отблъсквала злото от хората и жителите на Аполония (Созопол) затова я изобразяват върху монетите си. Еднаквото въздействие на античната Медуза от монетите и средновековната икона са много по-важни за нас. Те произхождат от района на Бургаския залив и носят автентичните качества на културни напластявания от миналите хилядолетия.
Коя е била чудотворната икона на Света Анастасия Фармаколитрия и къде се намира тя сега? Възможно е това да е била „старата икона с размери 60 Х 40 см”. За нея говори без да я описва Т. Мавроматис. Той споменава и една „голяма икона с размери 1 м Х 40 см” и добавя, че тя е била дарение от един севастополски капитан. Съвършено ясно е, че тази “Света Анастасия” е много по-късна и не може да се свърже с пиратствата на лазите. Тя била „посребрена” и благочестивият севастополец я дарил, защото Света Анастасия спасила кораба му от скалите. Къде е сега тази икона? По размери тя е близка до иконата на светицата, която е поставена на един резбован проскинарий (проскинитирион) в лявата половина на църквата „Света Богородица” в Бургас . За нея със сигурност се знае, че е пренесена от острова. Тя обаче не е посребрена. Под нозете на светицата има надпис на средногръцки: „Моление на раба божий Георгаки капитан. (от Севастопол?)”. Краят на надписа се е изтрил, но е напълно възможно тук да се е съдържала информацията, че дарителят е от Севастопол. Този град е получил новото си име през 1784 г. след построяването на прочутата крепост от генералисимус Суворов и адмирал Ушаков (в наши дни канонизиран от Руската православна църква - бел. ред.). Отбелязаната дата с една петилетка предхожда зографисването на иконата.
Вдясно, горе, с червена боя е изписана датата на зографисването: „1789 г., 23 октомври”, а под него с черно: „Ръка на Димитър, поклонник”. Така ние научаваме името на още един зограф от Южночерноморската школа или другояче казано научаваме как се е казвал първият бургаски художник. Сега акцентираме върху този факт, но не по-малко е важно и присъствието на името на капитан Георгаки (от Севастопол?). То ни говори за единството на Черноморската култура. Липсата на сребърен обков върху иконата сигурно е резултат от многобройните разграбвания на манастира.
Когато става дума за пиратството по-важно за нас е, че Мавроматис цитира дословно откъс от малкоизвестната хроника на йеромонах Калиник от Цариградския манастир Ватопед. На този йеромонах се позовава в приписката си игуменът на „Света Анастасия” Натанаил, скивофилакс (ковчежник) на Месемврийската митрополия и „нов ктитор” на манастира през 1802 г. Неговата бележка е била написана върху вътрешната страна на първата корица на богослужебна книга, пренесена в Цариград от манастира „Света Анастасия”. За първи път тя е била публикувана в периодичното издание „Неос Еленомнемон” („Нов Елински поменик”, том І, с. 375, бележка № 266):
„През 1623 г. казаци със 17 чайки (вид плавателен съд) ограбиха Агатопол през месец юни и след това Созопол и манастира „Продромос” на големия остров. Оковавайки монасите те дебаркираха с тях в Созопол и пленявайки (още) много отидоха с тях в околностите, които ограбиха до село Свети Никола, намиращо се върху сушата отсреща при Таласакра.
Манастирът на остров Света Анастасия.
Вкамененият легендарен кораб на пиратите.
Иконата на Света Анастасия Фармаколитрия. Снимка: Татяня Стефанова
Дарителският надпис на капитан Георгаки въру иконата Снимка: Татяна Стефанова
Детайл от иконата с датата 23 октомври 1789 г. и името на зограф Димитриос. Снимка: Татяна Стефанова
Иконостасът в манастирската църква.
Убрусът с неръкотворния образ на Христос.
После отново пристанаха на Созополската скеля, където има църква и ограбиха каквото намериха. Заминавайки, между Созопол и Месемврия попаднаха на буря с корабите си и се издавиха. От тях само един капитан достигна до сушата на Хемус. Според отбелязаното от йеромонах Калиник от Ватопед; Натанаил Скевофилак и нов ктитор, 1802 г.” (Именно тази приписка подтикна ст.н.с. Божидар Димитров да търси потъналите казашки лодки с ограбеното злато.)
Това е същият Натанаил, за когото вече сме писали по повод на строителния надпис на иконостаса, касаещ подновяването и разширяването на манастирската църква (католикона) през 1802 г. и малко по-късно костницата под мраморния под на нейния притвор.
За причастието на Натанаил към историята на острова говори още една приписка, почерпена пак от изданието „Неос Елиномнемон” от 1911 г.:
„На 28 март 1781 г. в манастира пристигна от Адрианопол полк от 205 войници и 40 албанци и ни причиниха голяма вреда. Проклетият Мехмед ага причини на манастира много злини като ограби лодките и житните хамбари, брашното, сиренето, добитъка, рибите, облеклото ни, зеленчуковите градини, лозята и каквото имаше в манастира и ние останахме само с три незначителни склада. Тогава Гервасий, (дошъл) някога от Стотохори (Българово), ни даде от прихода на Анхиалска епархия 300 оки жито и 150 ечемик (… и аз Натанаил като историк пресметнах [и отбелязах] това)”. През 1802 г. игуменът на манастира Натанаил и богатият българин от Котел хаджи Матей стават основни ктитори на манастира. Това личи от дарителските надписи. Два от тях са на иконостаса. По-дългият и по-подробният говори за дарителството на хаджи Матей и членовете на християнската община във Василико (Царево):
„Този иконостас произлезе от някого; от (жителите) на Василико (Царево) дърворезбата, а позлатяването на темплото (иконостаса) от Матей Котленеца (заедно) с всички изографисвания, за спомен от тях, 1802”
Точно над царските двери е разположен двуредният ктиторски надпис на игумена Натанаил. Преведен от катаревус (средногръцки език) той гласи:
„Тази сграда произлезе от кир
Натанаил скевофилак, 1802”
Натанаиловото ктиторство е отразено в още два надписа - на владишкия трон върху иконата на Христос пише: „Произлезе с иждивението на ганосеца, протосингела и игумена кир Натанаил, 1802”. От тук разбираме родното място на Натанаил - град Ганос на Мраморно море, в съседство с Цариград.
Иконата, върху която е изписан този надпис, принадлежи иконографски към типа „Свети Убрус”. Изображението на Христос е зографисано нарочно върху кърпа, която Ангел Господен разгръща над главата на живия Бог. Думата „Убрус” е старобългарска и староруска и означава „кърпа за лице”. Според църковното предание първата икона на Христос била неръкотворна и представлявала свръхестествен отпечатък на земния му образ върху кърпа за лице.
Убрусът на Христос от „Света Анастасия” е нарисуван по всички правила на древнохристиянското предание. На тази „неръкотворна” и първа икона-образец е посветен празникът „Пренасяне на Неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, наречен светия Убрус от Едеса в Константинопол”. По-късно чудотворната първоикона била пренесена в Рим и през 1249 г. папа Урбан ІV я подарил на сестра си, игуменка на манастира Моностериолум близо до Лион, където днес тя се съхранява в една ризница в катедралата на града.
Третият надпис е върху мраморна плоча в предверието на църквата и в него става дума за построяването на костницата, разположена под него: „Този гроб произлезе от Натанаил скевофилак и отново ктитор, 1805”. През същата година християнинът Стамати е дарил артистично оформената свещена маса в олтара на църквата и това също е отбелязано с дарителски надпис.
Към същия период се отнасят и данните за посещение на Хилендарския манастир на Атон от христолюбиви българи и гърци, дошли от Пиргос (Бургас) и Ченгене скеля. Те са публикувани от проф. Велко Тонев в книгата му за Възраждането по Черноморието. В Поменника на манастира от втората половина на XVIII и началото на XIX в. се срещат имената на десетки поклонници. През 1797 г. се четат имената на Радо, Захаринчу, Парсо, Домна, Парус, Баласи и Куртес от Бургас и Ченгене скеля. През 1804 г. Хилендарският манастир е посетен от следните поклонници от Бургас: Елена, Неделю, Петро, Ноне, Радо, Желю, Стояно, Мишо, Стоян, Крайне, Стою, Доне, Кяро, Йово, Пометко, Керано, Драган, Иоан, Добре, Радо, Шенко, Гано. През 1807 г. - Василопула, Еудокия, Теодор, Димо. През 1809 г. са Хриса, Кириаки, Мария, Жейка, Кипро, Добра, Параскева, Димитри, Стоян, Кирано, Драгано, Неделко, Желеско… Читателят сам може да прецени колко много от тези имена са чисто български и колко от тях са просто православни и с тях са се кръщавали както българи така и гърци. Радо, Захаринчо, Неделю, Димо и т. н. говорят за едно солидно присъствие на българския етнос в Бургас.
В статията на Мавроматис хаджи Матей не се споменава, но той дава една подробна картина на панаира, провеждан в манастира през месец август на празника на Света Богородица. Това е заблудило известния краевед Горо Горов и той пише, че Успение Богородично е бил не само празник на островния манастир, но и патрон на манастирската църква. Мавроматис опровергава това заключение като изрично подчертава, че Света Анастасия Фармаколитрия се чествува на 22 декември, но понеже тогава в Черно море има зимни бури, патронният празник на светицата е преместен на 15 август, празникът на Божията майка, когато островът е достъпен за стотиците плавателни съдове, които акостират тук, дошли от всички крайбрежни селища. Тогава и българи и гърци са идвали да се поклонят на Света Анастасия Фармаколитрия. Костите на голяма част от тези постоянни поклонници сега лежат в двете големи костници, вкопани при църквата.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов
Това е същият Натанаил, за когото вече сме писали по повод на строителния надпис на иконостаса, касаещ подновяването и разширяването на манастирската църква (католикона) през 1802 г. и малко по-късно костницата под мраморния под на нейния притвор.
За причастието на Натанаил към историята на острова говори още една приписка, почерпена пак от изданието „Неос Елиномнемон” от 1911 г.:
„На 28 март 1781 г. в манастира пристигна от Адрианопол полк от 205 войници и 40 албанци и ни причиниха голяма вреда. Проклетият Мехмед ага причини на манастира много злини като ограби лодките и житните хамбари, брашното, сиренето, добитъка, рибите, облеклото ни, зеленчуковите градини, лозята и каквото имаше в манастира и ние останахме само с три незначителни склада. Тогава Гервасий, (дошъл) някога от Стотохори (Българово), ни даде от прихода на Анхиалска епархия 300 оки жито и 150 ечемик (… и аз Натанаил като историк пресметнах [и отбелязах] това)”. През 1802 г. игуменът на манастира Натанаил и богатият българин от Котел хаджи Матей стават основни ктитори на манастира. Това личи от дарителските надписи. Два от тях са на иконостаса. По-дългият и по-подробният говори за дарителството на хаджи Матей и членовете на християнската община във Василико (Царево):
„Този иконостас произлезе от някого; от (жителите) на Василико (Царево) дърворезбата, а позлатяването на темплото (иконостаса) от Матей Котленеца (заедно) с всички изографисвания, за спомен от тях, 1802”
Точно над царските двери е разположен двуредният ктиторски надпис на игумена Натанаил. Преведен от катаревус (средногръцки език) той гласи:
„Тази сграда произлезе от кир
Натанаил скевофилак, 1802”
Натанаиловото ктиторство е отразено в още два надписа - на владишкия трон върху иконата на Христос пише: „Произлезе с иждивението на ганосеца, протосингела и игумена кир Натанаил, 1802”. От тук разбираме родното място на Натанаил - град Ганос на Мраморно море, в съседство с Цариград.
Иконата, върху която е изписан този надпис, принадлежи иконографски към типа „Свети Убрус”. Изображението на Христос е зографисано нарочно върху кърпа, която Ангел Господен разгръща над главата на живия Бог. Думата „Убрус” е старобългарска и староруска и означава „кърпа за лице”. Според църковното предание първата икона на Христос била неръкотворна и представлявала свръхестествен отпечатък на земния му образ върху кърпа за лице.
Убрусът на Христос от „Света Анастасия” е нарисуван по всички правила на древнохристиянското предание. На тази „неръкотворна” и първа икона-образец е посветен празникът „Пренасяне на Неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, наречен светия Убрус от Едеса в Константинопол”. По-късно чудотворната първоикона била пренесена в Рим и през 1249 г. папа Урбан ІV я подарил на сестра си, игуменка на манастира Моностериолум близо до Лион, където днес тя се съхранява в една ризница в катедралата на града.
Третият надпис е върху мраморна плоча в предверието на църквата и в него става дума за построяването на костницата, разположена под него: „Този гроб произлезе от Натанаил скевофилак и отново ктитор, 1805”. През същата година християнинът Стамати е дарил артистично оформената свещена маса в олтара на църквата и това също е отбелязано с дарителски надпис.
Към същия период се отнасят и данните за посещение на Хилендарския манастир на Атон от христолюбиви българи и гърци, дошли от Пиргос (Бургас) и Ченгене скеля. Те са публикувани от проф. Велко Тонев в книгата му за Възраждането по Черноморието. В Поменника на манастира от втората половина на XVIII и началото на XIX в. се срещат имената на десетки поклонници. През 1797 г. се четат имената на Радо, Захаринчу, Парсо, Домна, Парус, Баласи и Куртес от Бургас и Ченгене скеля. През 1804 г. Хилендарският манастир е посетен от следните поклонници от Бургас: Елена, Неделю, Петро, Ноне, Радо, Желю, Стояно, Мишо, Стоян, Крайне, Стою, Доне, Кяро, Йово, Пометко, Керано, Драган, Иоан, Добре, Радо, Шенко, Гано. През 1807 г. - Василопула, Еудокия, Теодор, Димо. През 1809 г. са Хриса, Кириаки, Мария, Жейка, Кипро, Добра, Параскева, Димитри, Стоян, Кирано, Драгано, Неделко, Желеско… Читателят сам може да прецени колко много от тези имена са чисто български и колко от тях са просто православни и с тях са се кръщавали както българи така и гърци. Радо, Захаринчо, Неделю, Димо и т. н. говорят за едно солидно присъствие на българския етнос в Бургас.
В статията на Мавроматис хаджи Матей не се споменава, но той дава една подробна картина на панаира, провеждан в манастира през месец август на празника на Света Богородица. Това е заблудило известния краевед Горо Горов и той пише, че Успение Богородично е бил не само празник на островния манастир, но и патрон на манастирската църква. Мавроматис опровергава това заключение като изрично подчертава, че Света Анастасия Фармаколитрия се чествува на 22 декември, но понеже тогава в Черно море има зимни бури, патронният празник на светицата е преместен на 15 август, празникът на Божията майка, когато островът е достъпен за стотиците плавателни съдове, които акостират тук, дошли от всички крайбрежни селища. Тогава и българи и гърци са идвали да се поклонят на Света Анастасия Фармаколитрия. Костите на голяма част от тези постоянни поклонници сега лежат в двете големи костници, вкопани при църквата.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов