ФЛОТСКАТА ДИРЯ В БИОГРАФИЯТА НА КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА
12 февруари 1900 г. Русенският вестник „Славянин” помества дописка от автор с псевдонима „Господов”: „Г-не редакторе! На 7 того часа по 5 сутринта след кратко боледувание (рак в стомаха) се помина Капитан Петко Киряков. Умря, г-не редакторе, един от малобройните и редки войводи, с каквито майка България не отказвала да ни сдобива в трудните за нея времена, умре родопският герой, плашилото на Турската империя почти от 1862 до 1879 г., той е бил еднакво любим и уважаван почти от всички султанови поданици в целия Одрински вилает: от турци, гърци, помаци и българи. За него ще говорим по-подробно и пространно, когато съберем всички негови деяния по целата Тракия”. Следва описание на церемонията по погребението на Войводата на 8 февруари, при което авторът на дописката накратко представя траурните речи на местните общественици [Петър] Драгулев и Кръстьо Мирски, коментира неласкаво присъствието на кмета Коста Ранков и завършва с обещанието: „Ний има и други разкрития да направим и с самите оратори ... но пред пресната памят на покойника, считам за неуместно за сега да се каже каквото и да е, а се обещавам друг път и на друго место, при други обстоятелства, да отговорим по-пространно върху темата на безличието” (подч. И.А.) [1]. Кой е Господов и изпълнява ли заръката си?
Още през 1982 г. публикувах пълния текст на дописката-некролог и обосновах, че авторът е всъщност известният флотски механик Константин Радоев Божков (1857-1942 г.) [2]. Силно съм озадачен обаче, че съставителите на съвременния био-библиографски указател за Войводата към библиографското описание на този некролог са добавили странната за мен бележка: „Вероятен (подч. И. А.) автор - Константин Божков” [3, с. 29]. Оставям настрана косвените податки, че „Господов” е синонимна форма на „Божков” и той е публикувал свои дописки в „Славянин” още през 80-те години на XIX в. Пряко доказателство за авторството е фактът, че К. Божков е един от комай все още слабо известните и позабравени биографи на Войводата, автор на обемист ръкопис за живота и делото му, който е използван коректно от Георги Томалевски [4] и не съвсем коректно (меко казано) от Николай Хайтов [5] при написването на книгите им за Капитан Петко Киряков. Нещо повече, не случайно К. Божков отбелязва в ръкописа си пълния текст на споменатия вече некролог във в. „Славянин”.
Още през 1937 г. известният флотски механик публикува в популярния столичен вестник „Мир” разказ за един от подвизите на Войводата [6]. Вероятно по същото време К. Божков работи вече над мемоарния си ръкопис за него [7]. През 1953 г. зет му Яким Попилиев - известен флотски капелмайстор, предава в Тракийския научен институт 7 листа с извадки от ръкописа на своя тъст. Те представят обаче само онези места от спомените на К. Божков, които според съставителя на извадките (Я. П.) „не се срещат в материалите, документите и спомените на други лица, или пък същевременно се различават от тях” [8], [9].
Макар и косвена информация за съдържанието на мемоарния ръкопис на К. Божков, чрез белетристично произведение, българската общественост получава за пръв път през 1976 г. благодарение на писателя Г. Томалевски. В уводната бележка на своята повест той изрично отбелязва следното: „Настоящата повест за живота и делата на Капитан Петко войвода - [...] - написах, като се ползувах значително от спомените на варненския гражданин Константин Божков - високо културен и родолюбив съвременник на героя. Историческата автентичност е запазена така, както е запазена при записване на събитията по време на разговорите на Божков с Петко войвода [...]” [4, с. 7]. Г. Томалевски допуска обаче съществена тактическа грешка - помества повестта си за именития войвода заедно с друга повест в една книга с неинформативното заглавие „Мраморната чешма”. Въпреки нейния двайсетхиляден тираж, както варненските краеведи, така и морските историци не й обръщат внимание. На всичко отгоре до началото на 80-те години на миналия век К. Божков беше в немилост пред морската историография и кой да обърне внимание, че тъкмо той е биографът на Войводата, споменат в ласкавия отзив на Г. Томалевски ...
Все пак през 1977 г. книгата „Мраморната чешма” е забелязана от сценариста на бъдещия 12-сериен телевизионен филм „Капитан Петко войвода”. Чрез посредник Николай Хайтов получава от наследниците на К. Божков неговия мемоарен ръкопис за Войводата за три дни, урежда направата на машинописен препис и отново го връща.
За същественото влияние на спомените на К. Божков върху сценария на прочутия телевизонен сериал може да се съди косвено по второто допълнено издание на книгата на Н. Хайтов за Войводата, което се появи през лятото на 1981 г. То съдържа приложението „Нови данни за Капитан Петко войвода”, като преобладаващата част от тях са всъщност по спомените на К. Божков [5, с. 109-135]. В края на същата година публикувах обширна критика на многобройните грешки, неточности и неясноти, с които Н. Хайтов представя ръкописа на К. Божков в книгата си [11]. Критичната ми статия беше изпратена до автора (Н. Х.) по три линии: редакцията на в. „Полет”, писателя Кольо Севов - тогава председател на варненското дружество на Съюза на българските писатели, и наследниците на К. Божков. Влиятелният в онези години писател сметна обаче, че може да стои над исторически факти и авторската почтеност към читателите, и изданията на книгата му през 1984 и 1990 г. се появиха без изменения. А трите допълнени издания на тази книга бяха отпечатани в общ тираж 200 113...
Какви са по-важните достойнства на мемоарния ръкопис на К. Божков за Капитан Петко войвода?
ПЪРВО. Според Н. Хайтов, първите биографи на Войводата, които са и негови съвременници (Христо п. Константинов и Филип Симидов), не успяват да получат пряко от него сведения, поради което например „двете книги на Константинов излезли със сума грешки” [5, с. 134]. Н. Хайтов пък грешно твърди, че били пропаднали усилията на К. Божков „да чуе от собствената му (на Войводата - И.А.) уста какво е прекарал и препатил като хайдутин и комита” [5, с. 133].
През есента на 1898 г. К. Божков заминава от Русе за Варна и тогава старите войводи Филип Тотю и Христо Македонски изпращат по него поздрави до Капитан Петко войвода. Отначало флотският механик е ангажиран много по организирането на работата на създадения през ноември предната година Флотски арсенал във Варна, но после се запознава с Войводата и успява да спечели доверието му. Веднъж К. Божков насочва разговора им така, че неговият събеседник дава мнението си в какво се състои изкуството на един войвода и представя като доказателство редица документи: „Кап. Петко войвода донесе и ми показа един доста обемист тефтер с думите: ето моя патент. Аз на две-на три прегледах и прелистих тази книга и чета нейното съдържание [...]” [ръкописа, с. 18]. По-нататък К. Божков описва 26 документа, които лично е видял. На стр. 53-56 в ръкописа си К. Божков изрично изтъква, че сведенията за боя на четата на Капитан Петко войвода с турска войска при с. Плевун (днес в Община Ивайловград) на 21 май 1878 г. е получил по време на разговор с войводата.
Накратко, К. Божков е единственият биограф, на когото Капитан Петко войвода се доверява и предоставя лично сведения за своя живот като хайдутин! Това дава основание да се приеме, че мемоарният ръкопис на известния флотски механик има висока степен на достоверност.
ВТОРО. Благодарение на срещите си с Капитан Петко войвода К. Божков пръв уточнява в коя варненска крепост е бил затворен Войводата по време на ареста му през 1892 г. Според Н. Хайтов и тези, които продължават безкритично да ползват книгите му за Войводата, това били подземията на Римските терми във Варна. Флотският механик съобщава, че при една от срещите им в неговата канцелария Войводата споделя следното: „[...] тъкмо под Вашата канцелария, като арестант [...] насмалко щях да загина в голяма неизвестност. На 28 юли 1892 год. ме доведоха и хвърлиха през нощта тук, в тази хумба, без да знае някой [...]” [ръкописа, с. 71]. На стр. 69 в ръкописа си К. Божков описва точното разположение на канцеларията си: „Във Варна, при „Балък пазар”, до едно време стърчаха стените на старинната каменна постройка - четвъртита крепост, която наричаха Хумбата (сега борсата).” Към края на 30-те години на ХХ в., когато К. Божков завършва ръкописа си, въпросната „борса” е всъщност сградата на Търговско-индустриалната камара във Варна, сиреч днешната сграда на Щаба на Военноморските сили. За това, че разпространяваната от години версия за затварянето на Войводата в Римските терми няма нищо общо с историческия факт, междувременно има две солидни потвърждения:
- още през 1963 г. известният варненски археолог Александър Кузев представя подробно историята на малката средновековна крепост до пристанището „[...] известна с името Кале ичи (нейната цитадела Барут хане останала да съществува до 1908 г.), е била построена през XIV в. [...]” [12, с. 111];
- през 2000 г. беше публикувано и пряко свидетелство: протокол от 23 септември 1894 г. за оглед на крепостта, където е бил арестуван Петко Киряков [13, с. 103-106]. Този документ също доказва точността на спомените на К. Божков.
ТРЕТО. Благодарение на мемоарния ръкопис на К. Божков за капитан Петко войвода през 1996 г. стана възможно за пръв път достоверно да се уточни неизвестното дотогава местоположение на Флотския арсенал във Варна през първите години от дейността му [14, с. 63-64]. Според споменатия вече протокол от 23 септември 1894 г., към този момент в стаята в Хумбата (Ичкале), където бил затворен Войводата, комисията намира: „дървета, дъски, въжа и др. имущества, турени там, като склад от флотилията” [13, с. 105]. В спомените си за срещите си с именития хайдутин в Хумбата (1899 - началото на 1900 г.) К. Божков съобщава: „Тук нашата божем флота си бе открила временно механическа работилница (подч. И. А.), склад за параходни принадлежности, такелаж и др. материали, учебна мачта, тук бе поместено варненското портово капитанство с няколко души команда матроси” [ръкопис, с. 69].
ЧЕТВЪРТО. К. Божков описва четири народни песни за Войводата, като посочва в кой район са пети, от кого са записани, какво е българското значение на многото турцизми и диалектни думи в тях. Тези народни песни изискват отделно проучване от специалист-фолклорист. Например в сравнение със сборника на хасковския краевед Борис Колев от 1994 г. [15] една от песните на К. Божков е ранен вариант на най-известната песен за Войводата - „Петко льо, капитанине”, а останалите три са вероятно неизвестни песни или неизвестни варианти на известни песни.
Флотският деец Константин Божков достойно изпълнява заръката си от 1900 г., като оставя ръкопис от 78 стр. с достоверни лични спомени за живота и делото на именития български хайдутин Капитан Петко войвода.
ПЕТКО ВОЙВОДА
12 февруари 1900 г. Русенският вестник „Славянин” помества дописка от автор с псевдонима „Господов”: „Г-не редакторе! На 7 того часа по 5 сутринта след кратко боледувание (рак в стомаха) се помина Капитан Петко Киряков. Умря, г-не редакторе, един от малобройните и редки войводи, с каквито майка България не отказвала да ни сдобива в трудните за нея времена, умре родопският герой, плашилото на Турската империя почти от 1862 до 1879 г., той е бил еднакво любим и уважаван почти от всички султанови поданици в целия Одрински вилает: от турци, гърци, помаци и българи. За него ще говорим по-подробно и пространно, когато съберем всички негови деяния по целата Тракия”. Следва описание на церемонията по погребението на Войводата на 8 февруари, при което авторът на дописката накратко представя траурните речи на местните общественици [Петър] Драгулев и Кръстьо Мирски, коментира неласкаво присъствието на кмета Коста Ранков и завършва с обещанието: „Ний има и други разкрития да направим и с самите оратори ... но пред пресната памят на покойника, считам за неуместно за сега да се каже каквото и да е, а се обещавам друг път и на друго место, при други обстоятелства, да отговорим по-пространно върху темата на безличието” (подч. И.А.) [1]. Кой е Господов и изпълнява ли заръката си?
Още през 1982 г. публикувах пълния текст на дописката-некролог и обосновах, че авторът е всъщност известният флотски механик Константин Радоев Божков (1857-1942 г.) [2]. Силно съм озадачен обаче, че съставителите на съвременния био-библиографски указател за Войводата към библиографското описание на този некролог са добавили странната за мен бележка: „Вероятен (подч. И. А.) автор - Константин Божков” [3, с. 29]. Оставям настрана косвените податки, че „Господов” е синонимна форма на „Божков” и той е публикувал свои дописки в „Славянин” още през 80-те години на XIX в. Пряко доказателство за авторството е фактът, че К. Божков е един от комай все още слабо известните и позабравени биографи на Войводата, автор на обемист ръкопис за живота и делото му, който е използван коректно от Георги Томалевски [4] и не съвсем коректно (меко казано) от Николай Хайтов [5] при написването на книгите им за Капитан Петко Киряков. Нещо повече, не случайно К. Божков отбелязва в ръкописа си пълния текст на споменатия вече некролог във в. „Славянин”.
Още през 1937 г. известният флотски механик публикува в популярния столичен вестник „Мир” разказ за един от подвизите на Войводата [6]. Вероятно по същото време К. Божков работи вече над мемоарния си ръкопис за него [7]. През 1953 г. зет му Яким Попилиев - известен флотски капелмайстор, предава в Тракийския научен институт 7 листа с извадки от ръкописа на своя тъст. Те представят обаче само онези места от спомените на К. Божков, които според съставителя на извадките (Я. П.) „не се срещат в материалите, документите и спомените на други лица, или пък същевременно се различават от тях” [8], [9].
Макар и косвена информация за съдържанието на мемоарния ръкопис на К. Божков, чрез белетристично произведение, българската общественост получава за пръв път през 1976 г. благодарение на писателя Г. Томалевски. В уводната бележка на своята повест той изрично отбелязва следното: „Настоящата повест за живота и делата на Капитан Петко войвода - [...] - написах, като се ползувах значително от спомените на варненския гражданин Константин Божков - високо културен и родолюбив съвременник на героя. Историческата автентичност е запазена така, както е запазена при записване на събитията по време на разговорите на Божков с Петко войвода [...]” [4, с. 7]. Г. Томалевски допуска обаче съществена тактическа грешка - помества повестта си за именития войвода заедно с друга повест в една книга с неинформативното заглавие „Мраморната чешма”. Въпреки нейния двайсетхиляден тираж, както варненските краеведи, така и морските историци не й обръщат внимание. На всичко отгоре до началото на 80-те години на миналия век К. Божков беше в немилост пред морската историография и кой да обърне внимание, че тъкмо той е биографът на Войводата, споменат в ласкавия отзив на Г. Томалевски ...
Все пак през 1977 г. книгата „Мраморната чешма” е забелязана от сценариста на бъдещия 12-сериен телевизионен филм „Капитан Петко войвода”. Чрез посредник Николай Хайтов получава от наследниците на К. Божков неговия мемоарен ръкопис за Войводата за три дни, урежда направата на машинописен препис и отново го връща.
За същественото влияние на спомените на К. Божков върху сценария на прочутия телевизонен сериал може да се съди косвено по второто допълнено издание на книгата на Н. Хайтов за Войводата, което се появи през лятото на 1981 г. То съдържа приложението „Нови данни за Капитан Петко войвода”, като преобладаващата част от тях са всъщност по спомените на К. Божков [5, с. 109-135]. В края на същата година публикувах обширна критика на многобройните грешки, неточности и неясноти, с които Н. Хайтов представя ръкописа на К. Божков в книгата си [11]. Критичната ми статия беше изпратена до автора (Н. Х.) по три линии: редакцията на в. „Полет”, писателя Кольо Севов - тогава председател на варненското дружество на Съюза на българските писатели, и наследниците на К. Божков. Влиятелният в онези години писател сметна обаче, че може да стои над исторически факти и авторската почтеност към читателите, и изданията на книгата му през 1984 и 1990 г. се появиха без изменения. А трите допълнени издания на тази книга бяха отпечатани в общ тираж 200 113...
Какви са по-важните достойнства на мемоарния ръкопис на К. Божков за Капитан Петко войвода?
ПЪРВО. Според Н. Хайтов, първите биографи на Войводата, които са и негови съвременници (Христо п. Константинов и Филип Симидов), не успяват да получат пряко от него сведения, поради което например „двете книги на Константинов излезли със сума грешки” [5, с. 134]. Н. Хайтов пък грешно твърди, че били пропаднали усилията на К. Божков „да чуе от собствената му (на Войводата - И.А.) уста какво е прекарал и препатил като хайдутин и комита” [5, с. 133].
През есента на 1898 г. К. Божков заминава от Русе за Варна и тогава старите войводи Филип Тотю и Христо Македонски изпращат по него поздрави до Капитан Петко войвода. Отначало флотският механик е ангажиран много по организирането на работата на създадения през ноември предната година Флотски арсенал във Варна, но после се запознава с Войводата и успява да спечели доверието му. Веднъж К. Божков насочва разговора им така, че неговият събеседник дава мнението си в какво се състои изкуството на един войвода и представя като доказателство редица документи: „Кап. Петко войвода донесе и ми показа един доста обемист тефтер с думите: ето моя патент. Аз на две-на три прегледах и прелистих тази книга и чета нейното съдържание [...]” [ръкописа, с. 18]. По-нататък К. Божков описва 26 документа, които лично е видял. На стр. 53-56 в ръкописа си К. Божков изрично изтъква, че сведенията за боя на четата на Капитан Петко войвода с турска войска при с. Плевун (днес в Община Ивайловград) на 21 май 1878 г. е получил по време на разговор с войводата.
Накратко, К. Божков е единственият биограф, на когото Капитан Петко войвода се доверява и предоставя лично сведения за своя живот като хайдутин! Това дава основание да се приеме, че мемоарният ръкопис на известния флотски механик има висока степен на достоверност.
ВТОРО. Благодарение на срещите си с Капитан Петко войвода К. Божков пръв уточнява в коя варненска крепост е бил затворен Войводата по време на ареста му през 1892 г. Според Н. Хайтов и тези, които продължават безкритично да ползват книгите му за Войводата, това били подземията на Римските терми във Варна. Флотският механик съобщава, че при една от срещите им в неговата канцелария Войводата споделя следното: „[...] тъкмо под Вашата канцелария, като арестант [...] насмалко щях да загина в голяма неизвестност. На 28 юли 1892 год. ме доведоха и хвърлиха през нощта тук, в тази хумба, без да знае някой [...]” [ръкописа, с. 71]. На стр. 69 в ръкописа си К. Божков описва точното разположение на канцеларията си: „Във Варна, при „Балък пазар”, до едно време стърчаха стените на старинната каменна постройка - четвъртита крепост, която наричаха Хумбата (сега борсата).” Към края на 30-те години на ХХ в., когато К. Божков завършва ръкописа си, въпросната „борса” е всъщност сградата на Търговско-индустриалната камара във Варна, сиреч днешната сграда на Щаба на Военноморските сили. За това, че разпространяваната от години версия за затварянето на Войводата в Римските терми няма нищо общо с историческия факт, междувременно има две солидни потвърждения:
- още през 1963 г. известният варненски археолог Александър Кузев представя подробно историята на малката средновековна крепост до пристанището „[...] известна с името Кале ичи (нейната цитадела Барут хане останала да съществува до 1908 г.), е била построена през XIV в. [...]” [12, с. 111];
- през 2000 г. беше публикувано и пряко свидетелство: протокол от 23 септември 1894 г. за оглед на крепостта, където е бил арестуван Петко Киряков [13, с. 103-106]. Този документ също доказва точността на спомените на К. Божков.
ТРЕТО. Благодарение на мемоарния ръкопис на К. Божков за капитан Петко войвода през 1996 г. стана възможно за пръв път достоверно да се уточни неизвестното дотогава местоположение на Флотския арсенал във Варна през първите години от дейността му [14, с. 63-64]. Според споменатия вече протокол от 23 септември 1894 г., към този момент в стаята в Хумбата (Ичкале), където бил затворен Войводата, комисията намира: „дървета, дъски, въжа и др. имущества, турени там, като склад от флотилията” [13, с. 105]. В спомените си за срещите си с именития хайдутин в Хумбата (1899 - началото на 1900 г.) К. Божков съобщава: „Тук нашата божем флота си бе открила временно механическа работилница (подч. И. А.), склад за параходни принадлежности, такелаж и др. материали, учебна мачта, тук бе поместено варненското портово капитанство с няколко души команда матроси” [ръкопис, с. 69].
ЧЕТВЪРТО. К. Божков описва четири народни песни за Войводата, като посочва в кой район са пети, от кого са записани, какво е българското значение на многото турцизми и диалектни думи в тях. Тези народни песни изискват отделно проучване от специалист-фолклорист. Например в сравнение със сборника на хасковския краевед Борис Колев от 1994 г. [15] една от песните на К. Божков е ранен вариант на най-известната песен за Войводата - „Петко льо, капитанине”, а останалите три са вероятно неизвестни песни или неизвестни варианти на известни песни.
Флотският деец Константин Божков достойно изпълнява заръката си от 1900 г., като оставя ръкопис от 78 стр. с достоверни лични спомени за живота и делото на именития български хайдутин Капитан Петко войвода.
Георги Томалевски (1897-1988 г.) -
https://petardanov.com/jpg/izgrevi/18/190848.jpg
https://petardanov.com/jpg/izgrevi/18/190848.jpg
Корицата на книгата „Мраморната чешма” (1976 г.) -
https://knizhenpazar.net/books/
https://knizhenpazar.net/books/
Николай Хайтов (1919-2002 г.), 1981 г. -
https://www.desant.net/files/tn/
https://www.desant.net/files/tn/
Капитан Петко войвода (1844-1900 г.), преди 1894 г. - https://bg.wikipedia.org/wiki/
Константин Божков (1857-1942 г.) - барелеф в Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Първата страница от ръкописа на К. Божков за Капитан Петко войвода (факсимиле, личен архив на автора)
Цитаделата на Варненската средновековна крепост преди събарянето й през 1908 г. -
https://historicalcities.narod.ru/varna/
https://historicalcities.narod.ru/varna/
От 18 октомври 1974 г. до 30 март 2003 г. в състава на Параходство БМФ е първият от серията 13 500-тонни моторни кораби за универсални товари „Капитан Петко войвода” (IMO 7437147). Корабът е от типа „Герои Панфиловцы”. Нашият „Капитан Петко войвода” е първият от серията от 28 кораба, построени в Херсонския завод по експортния вариант „1585 Э”. Снимката е от дигиталия архив на „Морски вестник”.
Литература и бележки
1. Всички дати в текста до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил).
2. Алексиев, Иван. Еднакво любим и уважаван от всички. Малко известна дописка за смъртта на капитан Петко войвода. - Нар. дело (Варна), № 21 9 февр. 1982.
3. Капитан Петко Войвода - Петко Киряков 1844 - 1900 г. Био-библиографски указател. Варна, Славена, 2009. 92 с.
4. Томалевски, Георги. Мраморната чешма. Две исторически повести. С., Бълг. писател, 1976. 351 с.
5. Хайтов, Николай. Капитан Петко войвода. 2. доп. изд-е. С., Отечество, 1981.143 с.
6. Божков, Константин. Борба между Петко войвода и турчина Акъ-бей. - Мир, № 10 970, 13 февр.1937, с. 4.
7. Божков, Константин. Капитан Петко войвода Киряков. Ръкопис, ок. 1939 г. 78 с.
8. НБКМ - БИА, ф. 76 (ПК), II А 7110 в.
9. В съвременната историческа литература краткият ръкопис на Я. Попилиев неправилно е определен като „Резюме от записките на Константин Божков за живота и дейността на войводата Петко Киряков” [10, с. 90]. В действителност то нито е част „от записките”, нито представляват кратко изложение на целия ръкопис на К. Божков. Този ръкопис се състои от 8 глави, а Я. Попилиев накратко представя съдържанието само на четири от тях.
10. Капитан Петко войвода. Сборник от документи и материали. Съставител и бележки Б. Дряновски. Варна, Славена, [2000]. 239 с.
11. Алексиев, Иван. Животописец на Капитан Петко Войвода. Истината за усилията на един добронамерен почитател. - Полет (Варна), № 37, 13 септ., с. 8; № 38, 20 септ. 1981, с. 8.
12. Кузев, Александър. Средновековната крепост на град Варна. - Известия на Варн. археолог. др-во, кн. XIII, 1962, 111-125. Описанието на средновековната крепост Кале-ичи (Ичкале, вътрешна крепост) е публикувано отново и в годината на прожектирането на телевизионния сериал за Капитан Петко войвода: Български средновековни градове и крепости. Том I. Градове и крепости по Дунав и Черно море. Съставители Ал. Кузев и В. Гюзелев. Варна, Г. Бакалов, 1981, 293-310.
13. Капитан Петко войвода. Документи и материали по следствено дело № 13 от 1894 год. Съставител Б. Дряновски. Варна, СМ „МЗ-60” - Варна, 1994. 144 с.
14. Алексиев, Иван. Когато машините бяха рядкост. Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те години XIX - 40-те години XX в. Варна, ИК „Икар”, 1996. 152 с.
15. Петко льо, Капитанине ... Сборник народни песни за Капитан Петко войвода. Съставил Борис Ив. Колев. Хасково, 1994. 64 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
1. Всички дати в текста до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил).
2. Алексиев, Иван. Еднакво любим и уважаван от всички. Малко известна дописка за смъртта на капитан Петко войвода. - Нар. дело (Варна), № 21 9 февр. 1982.
3. Капитан Петко Войвода - Петко Киряков 1844 - 1900 г. Био-библиографски указател. Варна, Славена, 2009. 92 с.
4. Томалевски, Георги. Мраморната чешма. Две исторически повести. С., Бълг. писател, 1976. 351 с.
5. Хайтов, Николай. Капитан Петко войвода. 2. доп. изд-е. С., Отечество, 1981.143 с.
6. Божков, Константин. Борба между Петко войвода и турчина Акъ-бей. - Мир, № 10 970, 13 февр.1937, с. 4.
7. Божков, Константин. Капитан Петко войвода Киряков. Ръкопис, ок. 1939 г. 78 с.
8. НБКМ - БИА, ф. 76 (ПК), II А 7110 в.
9. В съвременната историческа литература краткият ръкопис на Я. Попилиев неправилно е определен като „Резюме от записките на Константин Божков за живота и дейността на войводата Петко Киряков” [10, с. 90]. В действителност то нито е част „от записките”, нито представляват кратко изложение на целия ръкопис на К. Божков. Този ръкопис се състои от 8 глави, а Я. Попилиев накратко представя съдържанието само на четири от тях.
10. Капитан Петко войвода. Сборник от документи и материали. Съставител и бележки Б. Дряновски. Варна, Славена, [2000]. 239 с.
11. Алексиев, Иван. Животописец на Капитан Петко Войвода. Истината за усилията на един добронамерен почитател. - Полет (Варна), № 37, 13 септ., с. 8; № 38, 20 септ. 1981, с. 8.
12. Кузев, Александър. Средновековната крепост на град Варна. - Известия на Варн. археолог. др-во, кн. XIII, 1962, 111-125. Описанието на средновековната крепост Кале-ичи (Ичкале, вътрешна крепост) е публикувано отново и в годината на прожектирането на телевизионния сериал за Капитан Петко войвода: Български средновековни градове и крепости. Том I. Градове и крепости по Дунав и Черно море. Съставители Ал. Кузев и В. Гюзелев. Варна, Г. Бакалов, 1981, 293-310.
13. Капитан Петко войвода. Документи и материали по следствено дело № 13 от 1894 год. Съставител Б. Дряновски. Варна, СМ „МЗ-60” - Варна, 1994. 144 с.
14. Алексиев, Иван. Когато машините бяха рядкост. Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те години XIX - 40-те години XX в. Варна, ИК „Икар”, 1996. 152 с.
15. Петко льо, Капитанине ... Сборник народни песни за Капитан Петко войвода. Съставил Борис Ив. Колев. Хасково, 1994. 64 с.
Иван АЛЕКСИЕВ