СТРАТЕЗИТЕ НА МЕСАМБРИЯ
От първата четвърт на ІІІ век пр. Хр. почти до края на първата четвърт на І век пр. Хр. Месамбрия Понтика сече подражателни постумни тетрадрадрахми (сребърни монети от голям номинал) на Александър Македонски. Те се наричат така, защото абсолютно подражават един тип Александрови монети, но продължават да се секат след неговата смърт.
На лицевата страна на тези монети е изобразен самият Александър с шлем от лъвска кожа, което означава, че той е предрешен като Херакъл. Великият завоевател не бил особено скромен и обичал да го ласкаят като го изобразяват подобен на бог или полубог върху монетните емисии. Така върху тетрадрахми с името на неговия пълководец и впоследствие цар на Тракия – Лизимах, Александар Македонски е изобразен с овнешки рога като египетския бог Амон-Ра. Съществува древен анекдот, че когато той се похвалил на майка си Олимпиада, че вече е бог Амон-Ра, тя шеговито му отговорила, че не си спомня да е спала с това божество. Върху опакото на подражателните александрови тетрадрахми, сечени, освен в Месамбрия и в десетки други антични градове, е изобразен Зевс Орлоносец, седнал на престол. Надписите са от двете страни на Зевс и гласят: (монета) „на цар Александър”. При различните емисии всеки град е поставял своя герб (парасемон). Така всички емисии на Месамбрия имат гравиран коринтски шлем в профил, разположен под престола, или в отреза под изображението при ранните емисии и при по-късните – в лявото поле пред свитото коляно на Зевс. Одесоските имат монограм с първите букви от името на града, Дионисополските – грозд, а тези на Калатис (днес Мангалия) – житен клас.
След откриването на трите релефа с изображения на колегията на стратезите в Месамбрия през 1972 г. при разкопки, ръководени от проф. Иван Венедиков, стана ясно, че монетните магистрати на Месамбрия са били в определени моменти и стратези на града. Върху релеф № 1 четем името на главния стратег Ойниас, който през втората четвърт на ІІ век е и монетен магистрат и неговото име се среща
самостоятелно и при в съчетанието .
Неговият син Дионисиос (Dionysios) като стратег върху релеф № 3 и неговите монограми попадат в последната четвърт на ІІ и те са синхронни на възстановяването на прекъснатото около 175 г. пр. Хр. одесоското сребърно монетосечене. Умалително от името на внука на Ойниас и сина на Дионисиос с формата Аполас (Apollas) също се чете върху релеф № 3 и върху тетрадрахми на Месамбрия от „митридатов тип” т. е. монети, при които Херакъл (Херкулес) носи чертите на понтийския цар Митридат VІ Евпатор (119-63 г. пр. Хр.).
Много от имената на стратезите от релеф № 2 могат да се свържат с монограми от втората фаза на средния стил на месамбрийското подражателно монетосечене (150-115 г. пр. Хр.). Дали тези месамбрийски магистрати са били едновременно стратези и монетни чиновници, не можем да бъдем сигурни. Убедени сме обаче, че личностите, изобразени на релефите, чийто имена са гравирани и върху тетрадрахмите от средния и късния стил са едни и същи. В Бизантион, метрополията на Месамбрия, също се натъкваме на съвпадение на имената на стратезите Хекатодорос (Hеcatodoros) и Олимпиодорос (Olympiodoros), както свидетелствува Полибий (201-120 г. пр. Хр.). Тези имена се срещат и върху сребърните монети на града от ІІІ в. пр. Хр. Това ни подтиква към предположението, че в метрополията Бизантион и в Месамбрия стратези или бившите стратези са били и монетни магистрати.
Макар че за Одесос не съществуват така обилни съвпадения между епиграфските и нумизматичните източници, то с голяма доза сигурност можем да предположим, че тук монетосеченето е било ръководено от главния жрец на Великия бог на
Одесосците. Доказателство за това е името ,
родителен падеж от Кюрсас, което четем едновременно и върху подражателните тетрадрахми, и върху оригиналната почетна емисия на града, отсечена на границата на ІІІ и ІІ в. пр. Хр. На базата на тези разсъждения можем да заключим, че Месамбрия и Одесос са имали различно конституционна устройство. Докато в Месамбрия по всичко изглежда епоним на местното летоброене (hiеromnеmon) е бил вероятно главния стратег, то в Одесос тази чест се е падала на главния жрец на Великия бог на Одесосците. Що се касае до името Леонтискос (Leontiskos), което четем върху дионисополските тетрадрахми, засега ние нямаме никаква опора за съпоставки, коментари и работни хипотези от кои среди са се излъчвали дионисополските монетни магистрати. На границата на ІІІ и ІІ в. пр. Хр. Дионисополис окончателно преустановява своето подражателно сребърно монетосечене, докато Месамбрия и Одесос спират да секат около 72/71 г. вследствие завладяването им от римляните на пълководеца Марк Лукул.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
От първата четвърт на ІІІ век пр. Хр. почти до края на първата четвърт на І век пр. Хр. Месамбрия Понтика сече подражателни постумни тетрадрадрахми (сребърни монети от голям номинал) на Александър Македонски. Те се наричат така, защото абсолютно подражават един тип Александрови монети, но продължават да се секат след неговата смърт.
На лицевата страна на тези монети е изобразен самият Александър с шлем от лъвска кожа, което означава, че той е предрешен като Херакъл. Великият завоевател не бил особено скромен и обичал да го ласкаят като го изобразяват подобен на бог или полубог върху монетните емисии. Така върху тетрадрахми с името на неговия пълководец и впоследствие цар на Тракия – Лизимах, Александар Македонски е изобразен с овнешки рога като египетския бог Амон-Ра. Съществува древен анекдот, че когато той се похвалил на майка си Олимпиада, че вече е бог Амон-Ра, тя шеговито му отговорила, че не си спомня да е спала с това божество. Върху опакото на подражателните александрови тетрадрахми, сечени, освен в Месамбрия и в десетки други антични градове, е изобразен Зевс Орлоносец, седнал на престол. Надписите са от двете страни на Зевс и гласят: (монета) „на цар Александър”. При различните емисии всеки град е поставял своя герб (парасемон). Така всички емисии на Месамбрия имат гравиран коринтски шлем в профил, разположен под престола, или в отреза под изображението при ранните емисии и при по-късните – в лявото поле пред свитото коляно на Зевс. Одесоските имат монограм с първите букви от името на града, Дионисополските – грозд, а тези на Калатис (днес Мангалия) – житен клас.
След откриването на трите релефа с изображения на колегията на стратезите в Месамбрия през 1972 г. при разкопки, ръководени от проф. Иван Венедиков, стана ясно, че монетните магистрати на Месамбрия са били в определени моменти и стратези на града. Върху релеф № 1 четем името на главния стратег Ойниас, който през втората четвърт на ІІ век е и монетен магистрат и неговото име се среща
самостоятелно и при в съчетанието .
Неговият син Дионисиос (Dionysios) като стратег върху релеф № 3 и неговите монограми попадат в последната четвърт на ІІ и те са синхронни на възстановяването на прекъснатото около 175 г. пр. Хр. одесоското сребърно монетосечене. Умалително от името на внука на Ойниас и сина на Дионисиос с формата Аполас (Apollas) също се чете върху релеф № 3 и върху тетрадрахми на Месамбрия от „митридатов тип” т. е. монети, при които Херакъл (Херкулес) носи чертите на понтийския цар Митридат VІ Евпатор (119-63 г. пр. Хр.).
Много от имената на стратезите от релеф № 2 могат да се свържат с монограми от втората фаза на средния стил на месамбрийското подражателно монетосечене (150-115 г. пр. Хр.). Дали тези месамбрийски магистрати са били едновременно стратези и монетни чиновници, не можем да бъдем сигурни. Убедени сме обаче, че личностите, изобразени на релефите, чийто имена са гравирани и върху тетрадрахмите от средния и късния стил са едни и същи. В Бизантион, метрополията на Месамбрия, също се натъкваме на съвпадение на имената на стратезите Хекатодорос (Hеcatodoros) и Олимпиодорос (Olympiodoros), както свидетелствува Полибий (201-120 г. пр. Хр.). Тези имена се срещат и върху сребърните монети на града от ІІІ в. пр. Хр. Това ни подтиква към предположението, че в метрополията Бизантион и в Месамбрия стратези или бившите стратези са били и монетни магистрати.
Макар че за Одесос не съществуват така обилни съвпадения между епиграфските и нумизматичните източници, то с голяма доза сигурност можем да предположим, че тук монетосеченето е било ръководено от главния жрец на Великия бог на
Одесосците. Доказателство за това е името ,
родителен падеж от Кюрсас, което четем едновременно и върху подражателните тетрадрахми, и върху оригиналната почетна емисия на града, отсечена на границата на ІІІ и ІІ в. пр. Хр. На базата на тези разсъждения можем да заключим, че Месамбрия и Одесос са имали различно конституционна устройство. Докато в Месамбрия по всичко изглежда епоним на местното летоброене (hiеromnеmon) е бил вероятно главния стратег, то в Одесос тази чест се е падала на главния жрец на Великия бог на Одесосците. Що се касае до името Леонтискос (Leontiskos), което четем върху дионисополските тетрадрахми, засега ние нямаме никаква опора за съпоставки, коментари и работни хипотези от кои среди са се излъчвали дионисополските монетни магистрати. На границата на ІІІ и ІІ в. пр. Хр. Дионисополис окончателно преустановява своето подражателно сребърно монетосечене, докато Месамбрия и Одесос спират да секат около 72/71 г. вследствие завладяването им от римляните на пълководеца Марк Лукул.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Несебърския полуостров.
Релеф № 1, на който са изобразени месамбрийските стратези от средата на ІІ век пр. Хр. Тук четем името на главния стратег „Ойниас”
Тетрадрахма на магистрата Аполас.
Тетрадрахма с първите букви на стратег с името Дионисиос.
Тетрадрахма на Месамбрия в магистрат Ойниас.
Тетрадрахма с името на стратега Диоскуридас.
Релеф № 3 с колегията на месембрийските стратези, управлявали града и монетосеченето му през първата четвърт на І век пр. Хр. На него виждаме стратега стратега „Аполас” (умалително от Аполониос), син на сртатезите Дионисиос и внук на Ойниас.
Релеф № 2, върху който са изобразени месамбрийските стратези от втората половина на ІІ век пр. Хр. Много от монограмите върху тетрадрахмите могат да се свържат с имена на стратези от този релеф.
