125 г. Съединение:
БИБЛИОФИЛСКИ ЕКЗЕМПЛЯР НА КНИГА СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА НАШИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ ПРЕЗ 1885 Г.
Още веднъж за участието на Дунавската флотилия и морската част в Сръбско-българската война 1885 г.
Преди десетина години, преглеждайки стари книги в една варненска фирма за вторична хартия, сиреч застрашени от предаване за преработка, откупих екземпляр на книгата „Сербско-болгарския война 1885 года” от капитан Бендерев, издадена през 1892 г. в Санкт Петербург. Тя е известна във флотската историография, но поради годината на издаването и особено – на местоиздаването отдавна, е изключителна библиографска рядкост. Освен това моят екземпляр се оказа и библиофилски, доколкото на титулната страница авторът е поставил автограф: „На драгия си другар Христа Белова. За спомен. А. Бендерев. 26 октом. 1892. С. Петербург”. Книжното тяло е напълно запазено, но 10 от общо 12 приложени карти на бойните действия са напълно или почти изцяло унищожени. Все пак картата на Видинската крепост, снабдявана от българския военен флот по време на войната, е непокътната.
Авторът Анастас Тодоров Бендерев (1859 – 1946 г.) е противоречива фигура от българската военна история. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1883 г.) и Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург (1884 г.). Като ротмистър (руско кавалерийско офицерско звание, еквивалентно на капитан от сухопътните войски) командва десния фланг на Сливнишката позиция в Сръбско-българската война 1885 г. Той е един от главните детронатори на княз Александър І по време на проруския преврат на 9 август 1886 г. и след неуспеха му емигрира в Румъния, но от 1887 г. се установява в Русия, приема руско поданство и служи в руската армия като Анастасий Федорович Бендерев, достигайки чин генерал-лейтенат. През 1919 г. се завръща в България, занимава се с военна историография и умира в София през 1946 г.
Христо Панайотов Белов (1854 – неизв.) завършва първия випуск на Военното училище в София (1879 г.). Към края на септември 1886 г. е управляващ делата на VІ бригада от българската армия. Известно е, че е служил във Военното министерство, през септември 1898 г. е произведен в чин подполковник, уволнен е същата година. Нямам точна представа като какъв пребивава през октомври 1892 г. в Санкт Петербург.
Въпреки че авторът на книгата е пряк участник във войната, той не разчита единствено или преди всичко на личните си спомени, а ползва български, сръбски и немски източници по темата, архивна документация и многобройни писмени сведения на български офицери, участвали непосредствено във военните действие. Техните мемоари са написани само няколко години след събитията и поради това имат висока степен на достоверност. Доказателство за авторската добросъвестност на кап. А. Бендерев е и фактът, че той се отказва да използва редица публикации по темата на български, френски и немски език „заради липсата в тях на фактическа основа”.
Основният документ, който той ползва за участието на Флотилията и Морската част е „Сведения за българската флотилия, русчукския арсенал и въоръжението и за въоръжението и снабдяването с всички видове доволствие на Северния отряд и крепостта Видин. Доставени от бившия началник на арсенала и флотилията майор Ванков”. За съжаление кап. А. Бендерев не посочва кога е съставен този документ и какъв е неговият обем, нито подкрепя твърденията си с препратки към конкретни страници от него. Въпреки това обаче книгата му е ценен и все още недостатъчно използван източник за участието на българския военен флот в Сръбско-българската война 1885 г. Сравнението на оригиналните текстове от книгата с няколкото български флотскоисторически публикации, в които тя е цитирана, показва, че е ползвана избирателно и без да е правен критичен сравнителен анализ с други известни източници по темата.
На флотското участие във войната е посветена глава VІІ – „Българската флотилия” (с. 466-470), но данни за флота се срещат на още двайсетина страници. Кап. А. Бендерев изглежда се е предоверил на единствения си информатор за участието на българския флот – майор С. Ванков. Въпреки че по онова време той е завеждащ Флотилията и Морската част, българският период от биографията му е все още твърде незадоволително проучен и от 60-те години на миналия век е преди всичко обект на идеологически спекулации, маскирани след 1990 г. с възхвали относно приносите му за науката и техниката в Русия. Всъщност до 1990 г. руските му научно-технически приноси представляваха
БИБЛИОФИЛСКИ ЕКЗЕМПЛЯР НА КНИГА СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА НАШИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ ПРЕЗ 1885 Г.
Още веднъж за участието на Дунавската флотилия и морската част в Сръбско-българската война 1885 г.
Преди десетина години, преглеждайки стари книги в една варненска фирма за вторична хартия, сиреч застрашени от предаване за преработка, откупих екземпляр на книгата „Сербско-болгарския война 1885 года” от капитан Бендерев, издадена през 1892 г. в Санкт Петербург. Тя е известна във флотската историография, но поради годината на издаването и особено – на местоиздаването отдавна, е изключителна библиографска рядкост. Освен това моят екземпляр се оказа и библиофилски, доколкото на титулната страница авторът е поставил автограф: „На драгия си другар Христа Белова. За спомен. А. Бендерев. 26 октом. 1892. С. Петербург”. Книжното тяло е напълно запазено, но 10 от общо 12 приложени карти на бойните действия са напълно или почти изцяло унищожени. Все пак картата на Видинската крепост, снабдявана от българския военен флот по време на войната, е непокътната.
Авторът Анастас Тодоров Бендерев (1859 – 1946 г.) е противоречива фигура от българската военна история. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1883 г.) и Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург (1884 г.). Като ротмистър (руско кавалерийско офицерско звание, еквивалентно на капитан от сухопътните войски) командва десния фланг на Сливнишката позиция в Сръбско-българската война 1885 г. Той е един от главните детронатори на княз Александър І по време на проруския преврат на 9 август 1886 г. и след неуспеха му емигрира в Румъния, но от 1887 г. се установява в Русия, приема руско поданство и служи в руската армия като Анастасий Федорович Бендерев, достигайки чин генерал-лейтенат. През 1919 г. се завръща в България, занимава се с военна историография и умира в София през 1946 г.
Христо Панайотов Белов (1854 – неизв.) завършва първия випуск на Военното училище в София (1879 г.). Към края на септември 1886 г. е управляващ делата на VІ бригада от българската армия. Известно е, че е служил във Военното министерство, през септември 1898 г. е произведен в чин подполковник, уволнен е същата година. Нямам точна представа като какъв пребивава през октомври 1892 г. в Санкт Петербург.
Въпреки че авторът на книгата е пряк участник във войната, той не разчита единствено или преди всичко на личните си спомени, а ползва български, сръбски и немски източници по темата, архивна документация и многобройни писмени сведения на български офицери, участвали непосредствено във военните действие. Техните мемоари са написани само няколко години след събитията и поради това имат висока степен на достоверност. Доказателство за авторската добросъвестност на кап. А. Бендерев е и фактът, че той се отказва да използва редица публикации по темата на български, френски и немски език „заради липсата в тях на фактическа основа”.
Основният документ, който той ползва за участието на Флотилията и Морската част е „Сведения за българската флотилия, русчукския арсенал и въоръжението и за въоръжението и снабдяването с всички видове доволствие на Северния отряд и крепостта Видин. Доставени от бившия началник на арсенала и флотилията майор Ванков”. За съжаление кап. А. Бендерев не посочва кога е съставен този документ и какъв е неговият обем, нито подкрепя твърденията си с препратки към конкретни страници от него. Въпреки това обаче книгата му е ценен и все още недостатъчно използван източник за участието на българския военен флот в Сръбско-българската война 1885 г. Сравнението на оригиналните текстове от книгата с няколкото български флотскоисторически публикации, в които тя е цитирана, показва, че е ползвана избирателно и без да е правен критичен сравнителен анализ с други известни източници по темата.
На флотското участие във войната е посветена глава VІІ – „Българската флотилия” (с. 466-470), но данни за флота се срещат на още двайсетина страници. Кап. А. Бендерев изглежда се е предоверил на единствения си информатор за участието на българския флот – майор С. Ванков. Въпреки че по онова време той е завеждащ Флотилията и Морската част, българският период от биографията му е все още твърде незадоволително проучен и от 60-те години на миналия век е преди всичко обект на идеологически спекулации, маскирани след 1990 г. с възхвали относно приносите му за науката и техниката в Русия. Всъщност до 1990 г. руските му научно-технически приноси представляваха
Зинови Петрович Рожественски (на снимката е като вицеадмирал)
Капитан Анастас Тодоров Бендерев (1859 – 1946 г.)
Титулната страница на книгата
Картата на Видинската крепост, снабдявана от българския военен флот по време на войната
толкова слаб интерес в сравнение със съветските, че дори в технически издания авторите забравяха да споменават прочутата „Ванкова организация” за производство за снаряди (1915-1917 г.) и предпочитаха усърдно да експлоатират преди всичко участието на Семьон Николаевич в изпитанието на първия съветски електроплуг през 1921 г. Причината, т.к. при това изпитание С. Ванков е фотографиран близо до Ленин, но това е друга тема...
Книгата на кап. А. Бендерев от 1892 г. повдига редица флотскоисторически въпроси.
1. Съхранен ли е документалният източник за участието на Флотилията и Морската част в Сръбско-българската война 1885 г., съставен от тогавашния командващ флота С. Ванков? Има ли в него неизползвани сведения?
2. Какво е въоръжението на българските военни кораби по време на войната? По този въпрос официалната флотска история от 1989 г. млъчи. Според друг съвременен източник, четирите парахода са въоръжени „с по две 4-фунтови оръдия”, а за миноноските и катерите - отново мълчание. Още по-нов източник съобщава, че „В началото на Сръбско-българската война корабите на флотилията спешно са въоръжени”, но с какво ли? В широкоизвестна флотскоисторическа монография от 1969 г. се твърди за „две миноноски и 7 парни миноносни катери, въоръжени с шесттонови мини и скорострелки”, а за четирите парахода - нищо. През 1935 г. видният флотски специалист Сава Н. Иванов съобщава, че четирите парахода са „въоръжени с по две 4-фунтови оръдия и 1 скорострелка” (подч. м. - И.А.), двете миноноски - „с по две пъртови мини и една скорострелка”, а от седемте катера, само на три е поставена по една скорострелка. От това следва, че корабите ни са въоръжени общо с осем 4-фунтови оръдия и 9 скорострелки. Сигурно има и други версии, но при евентуално бъдещо критично анализиране добре би било да се има предвид и твърдението на кап. А. Бендерев: „На носа на яхтата („Александър І” - И.А.), на дървени лафети, били поставени 2 морски 4-фунтови оръдия, а на кърмата - 1 такова оръдие. На „Голубчик” само на носа - 2 такива оръдия. На всяка миноноска - по една скорострелка”. На друго място в книгата си авторът съобщава, че в северната част на Видин „два български катера, всеки въоръжен с две скорострелни оръдия, изпълняваха даже ролята на речна полиция, оглеждайки преминаващите съдове”. Освен това той отбелязва, че в навечерието на войната в Русенския артилерийски арсенал са ремонтирани пет скорострелки за флота и 6 морски 4-фунтови оръдия, но не посочва къде са инсталирани. Например, ако приемем, че пет от тези оръдия са предназначени за „Александър І” (три) и „Голубчик” (две), къде е монтирано шестото? Изобщо, тези сведения от 1892 г. противоречат на съвременните публикации, но каква ли е истината?
3. Какъв е обемът на действителното участие на флота във войната? Сравнението на сведенията от книгата на кап. А. Бендерев с данните в съвременни публикации и отчитането на по-стари източници (например книгата на Йордан Венедиков от 1910 г.) дава основание да се предполага, че флотът има значително по-голям принос за победата от версията в официалната флотска история. Необходимо е критично преразглеждане и на някои възприети от години версии за участието на отделните екипажи. Имам предвид най-вече внушенията, че като че ли единственият съществен принос е на парахода „Голубчик” с командир мичман Владимир Луцки, а за участието на останалите екипажи се споменава значително по-малко. Например, С. Н. Иванов уверява, че в най-опасната зона, от Лом до Видин, само „Голубчик” е дръзвал да плава. От книгата на кап. А. Бендерев се вижда, че до Видин плава и яхтата „Александър І”, а от телеграма, изпратена на 8 ноември 1885 г. от Лом до военния министър (публикувана от Й. Венедиков, 1910 г.), става ясно, че „Опыт” също извършва рейсове до Видин.
Доколко незадоволително е проучен и популяризиран същественият принос на българския военен флот за победата в Сръбско-българската война 1885 г., особено що се отнася до Северния отряд, респ. отбраната на Видинската крепост, показва твърде смущаващата оценка на академичната историография: „Българската Дунавска флотилия (4 кораба), командувана от руските офицери Владимир Луцки и Бланк (емигранти-народници), доставяла боеприпаси и храна на Видин, но не могла да окаже боево съдействие на Северния отряд, тъй като била преди това обезоръжена..” (подч. м. - И.А.) (История на България. Т. VІІ. С., Изд-во на БАН, 1991, с. 186). Коментарът на този морско-исторически „бисер” е напълно безсмислен...
Забележителна е общата оценка на кап. А. Бендерев за участието на Флотилията и Морската част във войната: „Дунавската флотилия на българите допринесе за делото на отбраната на крепостта (Видин - И.А.), без да говорим за бързото й въоръжение, огромни услуги”. Това, както и убеждението му, че Флотилията и Морската част „в тази война доказа крайната й необходимост за армията”, е главната причина той специално да представи нейното устройство, състав и дейност.
Иван АЛЕКСИЕВ
Книгата на кап. А. Бендерев от 1892 г. повдига редица флотскоисторически въпроси.
1. Съхранен ли е документалният източник за участието на Флотилията и Морската част в Сръбско-българската война 1885 г., съставен от тогавашния командващ флота С. Ванков? Има ли в него неизползвани сведения?
2. Какво е въоръжението на българските военни кораби по време на войната? По този въпрос официалната флотска история от 1989 г. млъчи. Според друг съвременен източник, четирите парахода са въоръжени „с по две 4-фунтови оръдия”, а за миноноските и катерите - отново мълчание. Още по-нов източник съобщава, че „В началото на Сръбско-българската война корабите на флотилията спешно са въоръжени”, но с какво ли? В широкоизвестна флотскоисторическа монография от 1969 г. се твърди за „две миноноски и 7 парни миноносни катери, въоръжени с шесттонови мини и скорострелки”, а за четирите парахода - нищо. През 1935 г. видният флотски специалист Сава Н. Иванов съобщава, че четирите парахода са „въоръжени с по две 4-фунтови оръдия и 1 скорострелка” (подч. м. - И.А.), двете миноноски - „с по две пъртови мини и една скорострелка”, а от седемте катера, само на три е поставена по една скорострелка. От това следва, че корабите ни са въоръжени общо с осем 4-фунтови оръдия и 9 скорострелки. Сигурно има и други версии, но при евентуално бъдещо критично анализиране добре би било да се има предвид и твърдението на кап. А. Бендерев: „На носа на яхтата („Александър І” - И.А.), на дървени лафети, били поставени 2 морски 4-фунтови оръдия, а на кърмата - 1 такова оръдие. На „Голубчик” само на носа - 2 такива оръдия. На всяка миноноска - по една скорострелка”. На друго място в книгата си авторът съобщава, че в северната част на Видин „два български катера, всеки въоръжен с две скорострелни оръдия, изпълняваха даже ролята на речна полиция, оглеждайки преминаващите съдове”. Освен това той отбелязва, че в навечерието на войната в Русенския артилерийски арсенал са ремонтирани пет скорострелки за флота и 6 морски 4-фунтови оръдия, но не посочва къде са инсталирани. Например, ако приемем, че пет от тези оръдия са предназначени за „Александър І” (три) и „Голубчик” (две), къде е монтирано шестото? Изобщо, тези сведения от 1892 г. противоречат на съвременните публикации, но каква ли е истината?
3. Какъв е обемът на действителното участие на флота във войната? Сравнението на сведенията от книгата на кап. А. Бендерев с данните в съвременни публикации и отчитането на по-стари източници (например книгата на Йордан Венедиков от 1910 г.) дава основание да се предполага, че флотът има значително по-голям принос за победата от версията в официалната флотска история. Необходимо е критично преразглеждане и на някои възприети от години версии за участието на отделните екипажи. Имам предвид най-вече внушенията, че като че ли единственият съществен принос е на парахода „Голубчик” с командир мичман Владимир Луцки, а за участието на останалите екипажи се споменава значително по-малко. Например, С. Н. Иванов уверява, че в най-опасната зона, от Лом до Видин, само „Голубчик” е дръзвал да плава. От книгата на кап. А. Бендерев се вижда, че до Видин плава и яхтата „Александър І”, а от телеграма, изпратена на 8 ноември 1885 г. от Лом до военния министър (публикувана от Й. Венедиков, 1910 г.), става ясно, че „Опыт” също извършва рейсове до Видин.
Доколко незадоволително е проучен и популяризиран същественият принос на българския военен флот за победата в Сръбско-българската война 1885 г., особено що се отнася до Северния отряд, респ. отбраната на Видинската крепост, показва твърде смущаващата оценка на академичната историография: „Българската Дунавска флотилия (4 кораба), командувана от руските офицери Владимир Луцки и Бланк (емигранти-народници), доставяла боеприпаси и храна на Видин, но не могла да окаже боево съдействие на Северния отряд, тъй като била преди това обезоръжена..” (подч. м. - И.А.) (История на България. Т. VІІ. С., Изд-во на БАН, 1991, с. 186). Коментарът на този морско-исторически „бисер” е напълно безсмислен...
Забележителна е общата оценка на кап. А. Бендерев за участието на Флотилията и Морската част във войната: „Дунавската флотилия на българите допринесе за делото на отбраната на крепостта (Видин - И.А.), без да говорим за бързото й въоръжение, огромни услуги”. Това, както и убеждението му, че Флотилията и Морската част „в тази война доказа крайната й необходимост за армията”, е главната причина той специално да представи нейното устройство, състав и дейност.
Иван АЛЕКСИЕВ