105 ГОДИНИ ОТ СПУСКАНЕТО НА ВОДА НА
МИНОНОСЕЦА „СМЕЛИ”
Кап. І р. Пол Пишон: „Ний желаем Флотилията да каже, че България може да ражда герои”
Историята на шестте български миноносеца от първата половина на миналия век е една от най-експлоатираните теми в морската история на България, но сравнително слабо е осветлен епизодът със спускането на вода на първата група от три кораба. 105-годишнината от събитието е повод за няколко уточнения по него (всички дати в текста са в стар стил).
Княз Фердинанд І проявява отрано интерес към спускането на вода на миноносците и на 17 април 1907 г. прави едночасова проверка на Флотския арсенал-Варна. Там е посрещнат от инж. Богдан Морфов - началник на Пристанищната служба при Дирекцията на железниците и пристанищата в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, и инж. Русо - ръководител на строежа на миноносците във Варна. После князът „с лодка посети басейна, дето ще се спускат миноносците, всичките им снаряжения, арсенала, дето се работят [...]. Присъства при спущанието на водолазите в морето и след малък разговор с тях подари ги с по 40 зл. лева” [1].
На 12 август с. г. друг местен вестник съобщава, че „Нашата скромна флота се сдоби още с три торпильора, построени преди три месеца (подч. И.А.) в местната торпильоростроителница. [...] тия торпильори ще бъдат осветени и пуснати във водите към 20-25 т. м.” [2]. От този текст следва, че корпусите са завършени към началото на юни с. г. По това време обаче хелингът все още не е завършен. От една страна, изграждането му, планирано отначало за септември 1906 г. [3, с. 69], се забавя по обективни причини. От друга, след поставянето на релсите, по които се движи шейната на слипа, започват проверки на точността на монтажа на спусковото устройство и при тях са установени отклонения, отстранени едва към 10 август 1907 г., когато приемната комисия (председател - лейт. Рашко Серафимов и членове - френският механик Андре Ламбер, корабостроителният инженер Иван Родев и механикът ІІ кл. Христов) „спуска слипа до най-ниското му положение и обратно го изтeгля без затруднение” [4], [5].
На 23 август с. г. сутринта Фердинанд І, облечен в адмиралска униформа, е посрещнат на жп гара Варна от окръжния управител на Варна и началника на флота кап. І р. Пол Пишон. После от близкия кей князът с катера „Чайка” отплава до района на хелинга. На тържеството присъстват военният министър ген.-лейт. Данаил Николаев, министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията Иван Халачев, консулското тяло във Варна, началникът на 3-а военно-инспекционна област ген.-майор Радко Димитриев, началникът на 4-а пех. Преславска дивизия ген.- майор Стилиян Ковачев, командирът на 2-ра бригада от тази дивизия полк. Вълков, варненският кмет д-р Александър Пюскюлиев, варненските народни представители, флотски офицери и много граждани. От двете страни на хелинга са строени една рота моряци и една рота от 8 пех. Приморски полк.
В началото на тържеството началникът на флота кап. І р. П. Пишон държи реч, в която набляга на значението на флота за подготовката на технически специалисти и ролята му във военно време: „Ние желаем, Господарю, флотилията да отпуща всяка година в страната, в замяна на новобранците, които ще осигурят определените кадри, един контингент хора, приготвени за различните клонове на човеческата дейност и на които помощта да бъде действителна за народната индустрия. [...] ний искаме Флотилията да направи на света впечатление, че тя притежава главните добродетели, които са: дисциплината, честността и патриотизма. [...] Ако обаче войната избухне, ний желаем флотилията да каже, че България може да ражда герои. Знаем, че офицери и екипаж ще изпълнят дълга си с чест и храброст, че те ще знаят да се пожертвуват, ако е потребно, защото те съзнават, че това е правото на знамето и честта на тези, които го защитават. [...].” Накрая кап. І р. П. Пишон моли „тези три миноноски да се именуват „Смелий”, „Храбрий” и „Дръзкий”.
След речта му варненският военен свещеник извършва водосвет над трите миноносеца, а след него крайцерът „Надежда” дава салют от 21 оръдейни изстрела. После на вода е спуснат само миноносецът „Смели” [6]. Съгласно едно неписано правило в корабостроенето, серията от шестте миноносеца, построени тогава във Флотския арсенал-Варна, е всъщност серията миноносци тип „Смели”. По емоционални причини обаче тя е популярна в морската история изключително като серията миноносци тип „Дръзки”. Поради много лошото време спускът на „Храбри” и „Дръзки” се отлага за следващите дни [7]. Непосредствено след тържествения ден столичният вестник „Дневник” помества обширна дописка за събитието, която също потвърждава, че на 23 август е спуснат на вода само „Смели”. Тя съобщава и факта, че след спуска княз Фердинанд І води продължителен разговор с инж. Русо и корабостроителния инженер Иван Родев относно българския флот [9].
Три-четири часа по-късно в бюфета на Приморската градина началникът на флота кап. І р. П. Пишон дава за официалните гости нещо, което според тогавашни описания в печата и днешния префърцунен журналистически език може да бъде определено като изискан прием: „салонът в бюфета е бил най-изящно декориран, а трапезата приготвена със скъпи сервизи, това е привлякло вниманието на присъствующите гости, които са останали предоволни от редкия случай да видят така добре приготвен банкет във Варна” [10].
Интересни подробности за събитието съдържа доклад на германския консул във Варна д-р Рудолф Айсвалд до генералния консул на Германия в София, написан още същия ден. Той потвърждава, че „Смели” е спуснат на вода при дъждовно и бурно време. Изглежда, д-р Р. Айсвалд е очаквал някакъв технически провал, за да отбележи изрично, че спускът е станал „без инцидент”. Той отбелязва, че „Актът на кръщаването извърши един паж”, но доколкото в свитата на българския княз такова лице не е имало, вероятно кръстникът е неговият флигел-адютант майор Алекси Стоянов, който е участвал в тържеството [6, с. 12]. Според германския консул, княз Фердинанд І „не правеше впечатление да е в най-добро настроение”, но липсва коментар за евентуалната причина, която би могла да бъде и лошото време. В знак на признание към заслугите на Франция за българския военен флот почетното място на банкета е отредено на френския вице-консул. От банкета отсъстват руският вице-консул С.А. Протопопов с дипломатично извинение и турският търговски агент във Варна, който вероятно не случайно е пропуснал да се извини. Д-р Р. Айсвалд информира за многото речи, които „обаче не са от особен интерес” и коментира само една: „В областта на политиката изглежда само да се е заблудил сегашният шеф на торпедното дело кап. І р. [Йордан] Минков, който, като че ли, очаква от бъдещето, щото българите, които като последни между балканските народи си извоюваха свободата, щели да станат водачи между славяните на Балканите” [11], [12].
Пет години по-късно, през нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г., отрядът миноносци „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки” под командването на кап. ІІ ранг Димитър Добрев атакува турския бронепалубен крайцер „Хамидие” и му нанася тежка повреда. Освен всичко друго, с тази победа българският военен флот убедително доказва, че България може да ражда и морски герои [13].
Литература
1. Заминаванието на Височайшите гости. - Известник (Варна), № 47, 19 апр. 1907, с. 1.
2. Нови торпильори. - Свободен глас (Варна), № 31, 12 авг. 1907, с. 3.
3. Време за истина. Из архива на капитан І ранг Станчо | Димитриев (1866-1913). Съставител Вл. Павлов. Варна, ИК „Галактика”, 1996. 144 с.
4. Мицулов, Ненчо. Бележки за строителство на хелинга. 14 окт. 2012 г. Непубликуван ръкопис. 2 стр.
5. Дължа благодарност на инж. кап. ІІ р. о. р. Александър Тонев - гл. инженер на ВМБ - Варна, който при посещението ми в хелинга на 18 октомври т.г. ми предостави копие от ръкописа [4], както и благодаря на проф. Н. Мицулов от София, който няколко дни по-късно ми съобщи ценни допълнителни сведения за строежа на хелинга.
При огледа на слипа ми направи впечатление, че той не е нитован, а е заваръчна конструкция. От допълнителния разговор с хелингиста Ангел Томов разбрах, че при ремонта на хелинга през 1985 г. поради износеност на нитования слип от 1907 г. заедно с релсите на спусковото устройство той е подменен със съвременна конструкция. Парният котел и парната машина, с която са задвижвани двата червячни редуктора (винчове) за спускане и вдигане на слипа, са демонтирани преди години и редукторите се привеждат в действие от електромотор. Тези редуктори, доставени от френската фирма „Шнайдер и Сие” ок. 1907 г., работят и до днес без никакво износване.
6. Държ. вестник, № 186, 1907 г., 12-14.
7. Тъй като от години в морскоисторическата литература е прието, че „Храбри” и „Дръзки” са спуснати на вода още на 23 август 1907 г., точната по-късна дата на техния спуск всъщност и до днес не е известна. Не е изключено спускането да е забавено повече от няколко дни, защото прави впечатление, че протоколът за определянето на метацентричната височина на „Дръзки” е подписан на 29 дек. с. г. Според него при водоизместимост 97,507 т тази височина е 0,508 м при най-малка допустима стойност 0,436 м (според договора за доставката) [8].
8. ВММ - Варна, вх. № 53-1995, папка 294, л. 144.
9. Дължа благодарност на киноисторика д-р Петър Кърджилов от София, който издири дописката във в. „Дневник” от август 1907 г. „Князът във Варна. - Акламирането му от народа. - Спускането на миноноската „Смелий” и ми я предостави за публикуване.
10. Банкет. - Известник (Варна), № 15, 26 авг. 1907, 1-2.
11. Дължа благодарност на Сашка Жечева от София, която издири доклада на д-р Р. Айсвалд от 5 септ. (23 авг.) 1907 г. и ми предостави за ползване копие от него. Едновременно с този доклад С. Жечева ми предостави и доклад от 28 (15) ноем. 1906 г. на тогавашния германски консул във Варна Георг Габриел до райхсканцлера на Германия Бернхард фон Бюлов. В доклада си Г. Габриел информира за разговора си с кап.-лейт. Стефан Абаджиев, при който последният съобщава, че „българският торпеден флот в недалечно бъдеще щял да притежава състав от 12 (подч. И.А.) торпедоносеца, които по образеца на вече доставените от „Крьозо” на българския военен флот торпедоносци в същата оръжейна фабрика били поръчани така, че всяка година трябвало да се завършват по 3 торпедоносеца за България”.
12. Информация за спускането на „Смели” съдържа и източникът: Спускането на първия български миноносец. - Военни известия, № 96, 2 окт. 1907 [Българската армия 1877-1944. Библиография. Т. 1. 1877-1918. С., Военно изд-во, 1989, с. 231, т. 1531].
13. Към статията са приложени и пет снимки на хелинга във Военноморска база Варна. Дължа благодарност на кап. І р. о. р. Валентин Димитров, който направи тези снимки на 18 октомври т.г. и ми предостави правото да ги публикувам.
Иван АЛЕКСИЕВ
Още по темата в „Морски вестник”:
19 март 2012 г. Пощенска картичка от времето на строителството на торпедоносците
5 април 2012 г. Торпедоносецът „Храбри” на пощенска картичка от 1913 г.
МИНОНОСЕЦА „СМЕЛИ”
Кап. І р. Пол Пишон: „Ний желаем Флотилията да каже, че България може да ражда герои”
Историята на шестте български миноносеца от първата половина на миналия век е една от най-експлоатираните теми в морската история на България, но сравнително слабо е осветлен епизодът със спускането на вода на първата група от три кораба. 105-годишнината от събитието е повод за няколко уточнения по него (всички дати в текста са в стар стил).
Княз Фердинанд І проявява отрано интерес към спускането на вода на миноносците и на 17 април 1907 г. прави едночасова проверка на Флотския арсенал-Варна. Там е посрещнат от инж. Богдан Морфов - началник на Пристанищната служба при Дирекцията на железниците и пристанищата в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, и инж. Русо - ръководител на строежа на миноносците във Варна. После князът „с лодка посети басейна, дето ще се спускат миноносците, всичките им снаряжения, арсенала, дето се работят [...]. Присъства при спущанието на водолазите в морето и след малък разговор с тях подари ги с по 40 зл. лева” [1].
На 12 август с. г. друг местен вестник съобщава, че „Нашата скромна флота се сдоби още с три торпильора, построени преди три месеца (подч. И.А.) в местната торпильоростроителница. [...] тия торпильори ще бъдат осветени и пуснати във водите към 20-25 т. м.” [2]. От този текст следва, че корпусите са завършени към началото на юни с. г. По това време обаче хелингът все още не е завършен. От една страна, изграждането му, планирано отначало за септември 1906 г. [3, с. 69], се забавя по обективни причини. От друга, след поставянето на релсите, по които се движи шейната на слипа, започват проверки на точността на монтажа на спусковото устройство и при тях са установени отклонения, отстранени едва към 10 август 1907 г., когато приемната комисия (председател - лейт. Рашко Серафимов и членове - френският механик Андре Ламбер, корабостроителният инженер Иван Родев и механикът ІІ кл. Христов) „спуска слипа до най-ниското му положение и обратно го изтeгля без затруднение” [4], [5].
На 23 август с. г. сутринта Фердинанд І, облечен в адмиралска униформа, е посрещнат на жп гара Варна от окръжния управител на Варна и началника на флота кап. І р. Пол Пишон. После от близкия кей князът с катера „Чайка” отплава до района на хелинга. На тържеството присъстват военният министър ген.-лейт. Данаил Николаев, министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията Иван Халачев, консулското тяло във Варна, началникът на 3-а военно-инспекционна област ген.-майор Радко Димитриев, началникът на 4-а пех. Преславска дивизия ген.- майор Стилиян Ковачев, командирът на 2-ра бригада от тази дивизия полк. Вълков, варненският кмет д-р Александър Пюскюлиев, варненските народни представители, флотски офицери и много граждани. От двете страни на хелинга са строени една рота моряци и една рота от 8 пех. Приморски полк.
В началото на тържеството началникът на флота кап. І р. П. Пишон държи реч, в която набляга на значението на флота за подготовката на технически специалисти и ролята му във военно време: „Ние желаем, Господарю, флотилията да отпуща всяка година в страната, в замяна на новобранците, които ще осигурят определените кадри, един контингент хора, приготвени за различните клонове на човеческата дейност и на които помощта да бъде действителна за народната индустрия. [...] ний искаме Флотилията да направи на света впечатление, че тя притежава главните добродетели, които са: дисциплината, честността и патриотизма. [...] Ако обаче войната избухне, ний желаем флотилията да каже, че България може да ражда герои. Знаем, че офицери и екипаж ще изпълнят дълга си с чест и храброст, че те ще знаят да се пожертвуват, ако е потребно, защото те съзнават, че това е правото на знамето и честта на тези, които го защитават. [...].” Накрая кап. І р. П. Пишон моли „тези три миноноски да се именуват „Смелий”, „Храбрий” и „Дръзкий”.
След речта му варненският военен свещеник извършва водосвет над трите миноносеца, а след него крайцерът „Надежда” дава салют от 21 оръдейни изстрела. После на вода е спуснат само миноносецът „Смели” [6]. Съгласно едно неписано правило в корабостроенето, серията от шестте миноносеца, построени тогава във Флотския арсенал-Варна, е всъщност серията миноносци тип „Смели”. По емоционални причини обаче тя е популярна в морската история изключително като серията миноносци тип „Дръзки”. Поради много лошото време спускът на „Храбри” и „Дръзки” се отлага за следващите дни [7]. Непосредствено след тържествения ден столичният вестник „Дневник” помества обширна дописка за събитието, която също потвърждава, че на 23 август е спуснат на вода само „Смели”. Тя съобщава и факта, че след спуска княз Фердинанд І води продължителен разговор с инж. Русо и корабостроителния инженер Иван Родев относно българския флот [9].
Три-четири часа по-късно в бюфета на Приморската градина началникът на флота кап. І р. П. Пишон дава за официалните гости нещо, което според тогавашни описания в печата и днешния префърцунен журналистически език може да бъде определено като изискан прием: „салонът в бюфета е бил най-изящно декориран, а трапезата приготвена със скъпи сервизи, това е привлякло вниманието на присъствующите гости, които са останали предоволни от редкия случай да видят така добре приготвен банкет във Варна” [10].
Интересни подробности за събитието съдържа доклад на германския консул във Варна д-р Рудолф Айсвалд до генералния консул на Германия в София, написан още същия ден. Той потвърждава, че „Смели” е спуснат на вода при дъждовно и бурно време. Изглежда, д-р Р. Айсвалд е очаквал някакъв технически провал, за да отбележи изрично, че спускът е станал „без инцидент”. Той отбелязва, че „Актът на кръщаването извърши един паж”, но доколкото в свитата на българския княз такова лице не е имало, вероятно кръстникът е неговият флигел-адютант майор Алекси Стоянов, който е участвал в тържеството [6, с. 12]. Според германския консул, княз Фердинанд І „не правеше впечатление да е в най-добро настроение”, но липсва коментар за евентуалната причина, която би могла да бъде и лошото време. В знак на признание към заслугите на Франция за българския военен флот почетното място на банкета е отредено на френския вице-консул. От банкета отсъстват руският вице-консул С.А. Протопопов с дипломатично извинение и турският търговски агент във Варна, който вероятно не случайно е пропуснал да се извини. Д-р Р. Айсвалд информира за многото речи, които „обаче не са от особен интерес” и коментира само една: „В областта на политиката изглежда само да се е заблудил сегашният шеф на торпедното дело кап. І р. [Йордан] Минков, който, като че ли, очаква от бъдещето, щото българите, които като последни между балканските народи си извоюваха свободата, щели да станат водачи между славяните на Балканите” [11], [12].
Пет години по-късно, през нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г., отрядът миноносци „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки” под командването на кап. ІІ ранг Димитър Добрев атакува турския бронепалубен крайцер „Хамидие” и му нанася тежка повреда. Освен всичко друго, с тази победа българският военен флот убедително доказва, че България може да ражда и морски герои [13].
Литература
1. Заминаванието на Височайшите гости. - Известник (Варна), № 47, 19 апр. 1907, с. 1.
2. Нови торпильори. - Свободен глас (Варна), № 31, 12 авг. 1907, с. 3.
3. Време за истина. Из архива на капитан І ранг Станчо | Димитриев (1866-1913). Съставител Вл. Павлов. Варна, ИК „Галактика”, 1996. 144 с.
4. Мицулов, Ненчо. Бележки за строителство на хелинга. 14 окт. 2012 г. Непубликуван ръкопис. 2 стр.
5. Дължа благодарност на инж. кап. ІІ р. о. р. Александър Тонев - гл. инженер на ВМБ - Варна, който при посещението ми в хелинга на 18 октомври т.г. ми предостави копие от ръкописа [4], както и благодаря на проф. Н. Мицулов от София, който няколко дни по-късно ми съобщи ценни допълнителни сведения за строежа на хелинга.
При огледа на слипа ми направи впечатление, че той не е нитован, а е заваръчна конструкция. От допълнителния разговор с хелингиста Ангел Томов разбрах, че при ремонта на хелинга през 1985 г. поради износеност на нитования слип от 1907 г. заедно с релсите на спусковото устройство той е подменен със съвременна конструкция. Парният котел и парната машина, с която са задвижвани двата червячни редуктора (винчове) за спускане и вдигане на слипа, са демонтирани преди години и редукторите се привеждат в действие от електромотор. Тези редуктори, доставени от френската фирма „Шнайдер и Сие” ок. 1907 г., работят и до днес без никакво износване.
6. Държ. вестник, № 186, 1907 г., 12-14.
7. Тъй като от години в морскоисторическата литература е прието, че „Храбри” и „Дръзки” са спуснати на вода още на 23 август 1907 г., точната по-късна дата на техния спуск всъщност и до днес не е известна. Не е изключено спускането да е забавено повече от няколко дни, защото прави впечатление, че протоколът за определянето на метацентричната височина на „Дръзки” е подписан на 29 дек. с. г. Според него при водоизместимост 97,507 т тази височина е 0,508 м при най-малка допустима стойност 0,436 м (според договора за доставката) [8].
8. ВММ - Варна, вх. № 53-1995, папка 294, л. 144.
9. Дължа благодарност на киноисторика д-р Петър Кърджилов от София, който издири дописката във в. „Дневник” от август 1907 г. „Князът във Варна. - Акламирането му от народа. - Спускането на миноноската „Смелий” и ми я предостави за публикуване.
10. Банкет. - Известник (Варна), № 15, 26 авг. 1907, 1-2.
11. Дължа благодарност на Сашка Жечева от София, която издири доклада на д-р Р. Айсвалд от 5 септ. (23 авг.) 1907 г. и ми предостави за ползване копие от него. Едновременно с този доклад С. Жечева ми предостави и доклад от 28 (15) ноем. 1906 г. на тогавашния германски консул във Варна Георг Габриел до райхсканцлера на Германия Бернхард фон Бюлов. В доклада си Г. Габриел информира за разговора си с кап.-лейт. Стефан Абаджиев, при който последният съобщава, че „българският торпеден флот в недалечно бъдеще щял да притежава състав от 12 (подч. И.А.) торпедоносеца, които по образеца на вече доставените от „Крьозо” на българския военен флот торпедоносци в същата оръжейна фабрика били поръчани така, че всяка година трябвало да се завършват по 3 торпедоносеца за България”.
12. Информация за спускането на „Смели” съдържа и източникът: Спускането на първия български миноносец. - Военни известия, № 96, 2 окт. 1907 [Българската армия 1877-1944. Библиография. Т. 1. 1877-1918. С., Военно изд-во, 1989, с. 231, т. 1531].
13. Към статията са приложени и пет снимки на хелинга във Военноморска база Варна. Дължа благодарност на кап. І р. о. р. Валентин Димитров, който направи тези снимки на 18 октомври т.г. и ми предостави правото да ги публикувам.
Иван АЛЕКСИЕВ
Още по темата в „Морски вестник”:
19 март 2012 г. Пощенска картичка от времето на строителството на торпедоносците
5 април 2012 г. Торпедоносецът „Храбри” на пощенска картичка от 1913 г.
Княз Фердинанд слиза от борда на парния катер „Чайка”. Фрагмент от снимка, съхранявана в Държавен архив - Варна, ф. 711К, оп. 1, а.е. 92, л. 31. Снимката е направена на 18 май 1906 г. по време на церемонията при откриването на новопостроеното Пристанище Варна.
Инж. Богдан Морфов (1872-1949 г.). Източник: https://photos.geni.com
Кап. І р. Пол Пишон (1861-1937 г.) - https://morskivestnik.com/
Ген. Данаил Николаев (1852-1942 г.) - https://morskivestnik.com/compass
Миноносецът „Смели” - пощенска картичка. От фонда на Военноморския музей - Варна.
Миноносецът „Строги” преди спускането му от хелинга - пощенска картичка. От фонда на Военноморския музей - Варна.
Хелингът на Военноморска база-Варна, общ изглед , 18 октомври 2012 г.
Хелингът на Военноморска база-Варна, общ изглед , 18 октомври 2012 г. Вдясно от кораба е машинната зала на хелинга, в която са монтирани двата червячни редуктора на спусковото устройство.
Десният червячен редуктор (винч) в машинната зала на хелинга, 18 октомври 2012 г.
Десният червячен редуктор (винч) в машинната зала на хелинга, друг ракурс, 18 октомври 2012 г.
Левият червячен редуктор (винч) в машинната зала на хелинга, 18 октомври 2012 г.