


ПУРПУРНАТА КРЕПОСТ
Когато говорим за Русокастренската крепост, веднага се натъкваме на един парадокс. Името “Русокастро” е оцеляло през вековете и като селищно наименование е стигнало до наши дни. То е преживяло годините на османското робство и превратностите на по-новата епоха, но не като име на крепостта, а първо като име на град, център на кааза, а впоследствие на село, наследило града. През вековете селището се е премествало, но винаги в периметъра на старата крепост, чиeто име е запазило благодарение на живата народна памет. И винаги, през всичките години, там където са живели нашите предци е имало Русокастро. Самото място на крепостта обаче, претоварено с история и легенди, е получило различни имена. Най-разпространеното е “Русин камък”, запазило само една сричка от същинското име на крепостта. Другото име е “Хрюсокастро”, което означава “Златна крепост” и през последните години русокастренци често прибягват до него, когато кръщават добрите си начинания. Според цитираната Справка съществувало и наименование на местността “Алтън-търла” (“Златна нива”). То би могло да се обясни с обстоятелството, че тук често се откриват монети и някои от тях сигурно са били златни. И сега, ако посетиш крепостта, ще видиш пресни дупки, изкопани от търсачите на имане. Има и скептици, опростяващи легендарното “Русин камък”, които употребяват просто “Камъка”, “Големия камък”, “Малкия камък”. Това всъщност е едно прекалено скептично отношение към красивото народно сказание за Руса мома, характерно за “научния” ентусиазъм на последните петдесет години.