РОДОС - ОСТРОВЪТ С ИМЕТО НА РОЗА
Моряците от времето на платноходите добре познаваха “розата на ветровете”, характерна за районите на техните плавания. Стилизиран като розета с обозначения на географските посоки, този ветропоказател фигурира върху почти всяка стара навигационна карта. Когато се запитаме обаче защо остров Родос носи името на розата, посоките на тамошните ветрове не могат да ни помогнат. Но като разгърнем неговата богата, хилядолетна история веднага ни става ясно, че това е един древен търговски център, обърнат към всички посоки на Средиземноморието. Родос съвсем не е роза на реалните ветрове. С розата като герб върху монетите, отсечени тук и върху амфорните печати, този най-източен остров от архипелага на Додеканезите (дванадесетте острова) се е превърнал в исторически символ на търговията. И ако казваме “роза на ветровете” с апломба на покойния поет и основател на списание “Море” Славчо Чернишев, със същата приповдигнатост можем да наречем Родос “Роза на търговията”, роза на икономическите контакти.
Още в зората на транзитната търговия, през хилядолетията на новокаменната епоха (VІІ - V хилядолетие пр. Хр.) Родос започва да играе ролята на пункт, през който малоазийски земеделски цивилизации, търсят връзка с другите големи и малки острови в Егейско море. Неолитните находки са открити само в някои от островните пещери.
След въвеждането на медта и бронза на Родос започват да идват кораби от остров Крит. Първите находки на минойците, намерени тук датират от първата фаза на средния минойски период, което ще рече от 2 200 - 2 000 години пр. Хр. според хронологията на Артур Еванс. Около ХVІ в. пр. Хр. на остров Родос вече функционира минойски търговски фактории. Най-проучената от тях носи съвременното име Трианда и е разположена на северния бряг. На този археологически обект първите предмети от Крит датират от третата фаза на средния минойски период (1780 - 1580 г. пр. Хр. Следващите три културни пласта са силно наситени с критски внос от късноминойския период (1580 - 1180 г. пр. Хр.). Близо до останките, открити в Трианда се намира акрополът на древния островен град Ялисос. Между Ялисос и Трианда е бил разкрит богат микенски некропол. Тук са разкопани близо 150 гробници като повечето от тях представляват камери от каменни плочи. В един от тези гробове е бил намерен египетски скарабей (вид бръмбар от скъпоценен камък, полускъпоценен или от глина). От йероглифите върху него се вижда, че той принадлежи на фараона от ХVІІІ династия Аменхотеп (Аменофис) ІІІ (1410 - 1370 пр. Хр.). Тези находки говорят, че през този период -ХV - ХІІ в. пр. Хр. Родос е бил владение на Омировите Ахейци.
Ранната история на Родос се е отразила и в митологията. Митовете за острова са тясно свързани с морето. Според тях първите му жители се наричали Телхини. Те били морски духове, синове на Понт (Морето) и на Гея (Земята). Те били възпитатели на самия бог на морето Посейдон и тяхната сестра Галия, залюбена от бога с тризъбец, родила нимфата Рода, дала име на острова. Според една ода на Пиндар, живял в края на VІ и началото на V в., Рода била дъщеря на Хелиос - бога на слънцето, дълбоко почитан от родосците през елинистическата епоха. От самите родосци островът бил възприеман като рожба от любовта на Хелиос с прекрасната Афродита. Нейната мраморна статуя може да се види в музея на град Родос. Още през тези легендарни времена родосци били прочути корабостроители. Преплавалият Черно море кораб на аргонавтите Арго е бил построен и стъкмен на родоското островче Сими (24 км северно от Родос).
През ХІ в. пр. Хр. островът бил завладян от дорийците и те създавали и укрепили трите основни островни града: Ялисос, Камирос и Линдос. Заедно с близкия остров Кос и градовете от недалечното малоазийско крайбрежие Книдос и Халикарнасос те основавали дорийския хексаполис (шестградие), който упражнявал голямо влияние не само в източното Средиземноморие, но и на далечния Италийски полуостров и Сицилия, където още в началото на VІІ в. пр. Хр. Линдос основавал едни от първите колонии - Регион и Гела. Тиранинът на Линдос Клеобул, подобно на атинянина Солон, се считал от потомците за един от Седемте мъдреци. Това станало няколко века преди Родоския колос да стане едно от Седемте чудеса на света.
Влиянието на Камирос пък усещаме и в нашата Аполиния. През 70-те години на ХХ в. в Созопол беше открито родоско ойнохое (кана с устие като трилистна детелина), произведено в Камирос и това е един от най-ранните глинени съдове, открити на Западното Черноморие.
Според легендата град Камирос е бил основан от Антеменей, внук на критския цар Минос Таласократ (Владетел на морето), а друг вариант го свързва със сина на героя Херакъл Тлиптолемос. Самият Омир пък с възхищение говори за златните бижута, произвеждани в Камирос. Подобно на тракийското злато на цар Резос, те били прочути далеч от скромните предели на самия остров. Потвърждение на Омировите думи са прекрасните бижута, които днес могат да се видят в островния музей.
След преодоляване на персийското нашествие от началото на V в. пр. Хр. родоските градове се присъединили към водената но Атина Делоска лига и останали нейни членове до 411 г. В 409 г. пр. Хр. трите родоски посиса Ялисос, Линдос и Камирос сключили съюз и основавали заедно на най-удобното в стратегическо и икономическо отношение място на острова едноименен град, който и до днес носи името Родос. Оттук нататък този полис щял да бъде в центъра на всички исторически събития.
Градът е бил построен по градоустройствен план, изработен от прочутия милетски архитект Хиподам, който трябва да е бил в напреднала възраст, защото се предполага, че е роден в 485 г. пр. Хр.
Град Родос още през ІV в. пр. Хр. станал средище на цялата търговия между Европа и Азия. Родоските граждани били опитни моряци, търговци и корабостроители. Те имали зад гърба си едно ефективно народно събрание, което създавало и приемало отлични закони за мореплаване и морска търговия. Чрез тях всеки индивид (не само родоски гражданин) придобивал възможност свободно и безпрепядствено да търгува и да повишава личната си икономическата мощ. Това привлякло много богати личности да напуснат родните си полиси и да се заселят в Родос, който отговарял на техните претенции за размах и резултативност в презморската търговия. Създадените широки икономически връзки с
Моряците от времето на платноходите добре познаваха “розата на ветровете”, характерна за районите на техните плавания. Стилизиран като розета с обозначения на географските посоки, този ветропоказател фигурира върху почти всяка стара навигационна карта. Когато се запитаме обаче защо остров Родос носи името на розата, посоките на тамошните ветрове не могат да ни помогнат. Но като разгърнем неговата богата, хилядолетна история веднага ни става ясно, че това е един древен търговски център, обърнат към всички посоки на Средиземноморието. Родос съвсем не е роза на реалните ветрове. С розата като герб върху монетите, отсечени тук и върху амфорните печати, този най-източен остров от архипелага на Додеканезите (дванадесетте острова) се е превърнал в исторически символ на търговията. И ако казваме “роза на ветровете” с апломба на покойния поет и основател на списание “Море” Славчо Чернишев, със същата приповдигнатост можем да наречем Родос “Роза на търговията”, роза на икономическите контакти.
Още в зората на транзитната търговия, през хилядолетията на новокаменната епоха (VІІ - V хилядолетие пр. Хр.) Родос започва да играе ролята на пункт, през който малоазийски земеделски цивилизации, търсят връзка с другите големи и малки острови в Егейско море. Неолитните находки са открити само в някои от островните пещери.
След въвеждането на медта и бронза на Родос започват да идват кораби от остров Крит. Първите находки на минойците, намерени тук датират от първата фаза на средния минойски период, което ще рече от 2 200 - 2 000 години пр. Хр. според хронологията на Артур Еванс. Около ХVІ в. пр. Хр. на остров Родос вече функционира минойски търговски фактории. Най-проучената от тях носи съвременното име Трианда и е разположена на северния бряг. На този археологически обект първите предмети от Крит датират от третата фаза на средния минойски период (1780 - 1580 г. пр. Хр. Следващите три културни пласта са силно наситени с критски внос от късноминойския период (1580 - 1180 г. пр. Хр.). Близо до останките, открити в Трианда се намира акрополът на древния островен град Ялисос. Между Ялисос и Трианда е бил разкрит богат микенски некропол. Тук са разкопани близо 150 гробници като повечето от тях представляват камери от каменни плочи. В един от тези гробове е бил намерен египетски скарабей (вид бръмбар от скъпоценен камък, полускъпоценен или от глина). От йероглифите върху него се вижда, че той принадлежи на фараона от ХVІІІ династия Аменхотеп (Аменофис) ІІІ (1410 - 1370 пр. Хр.). Тези находки говорят, че през този период -ХV - ХІІ в. пр. Хр. Родос е бил владение на Омировите Ахейци.
Ранната история на Родос се е отразила и в митологията. Митовете за острова са тясно свързани с морето. Според тях първите му жители се наричали Телхини. Те били морски духове, синове на Понт (Морето) и на Гея (Земята). Те били възпитатели на самия бог на морето Посейдон и тяхната сестра Галия, залюбена от бога с тризъбец, родила нимфата Рода, дала име на острова. Според една ода на Пиндар, живял в края на VІ и началото на V в., Рода била дъщеря на Хелиос - бога на слънцето, дълбоко почитан от родосците през елинистическата епоха. От самите родосци островът бил възприеман като рожба от любовта на Хелиос с прекрасната Афродита. Нейната мраморна статуя може да се види в музея на град Родос. Още през тези легендарни времена родосци били прочути корабостроители. Преплавалият Черно море кораб на аргонавтите Арго е бил построен и стъкмен на родоското островче Сими (24 км северно от Родос).
През ХІ в. пр. Хр. островът бил завладян от дорийците и те създавали и укрепили трите основни островни града: Ялисос, Камирос и Линдос. Заедно с близкия остров Кос и градовете от недалечното малоазийско крайбрежие Книдос и Халикарнасос те основавали дорийския хексаполис (шестградие), който упражнявал голямо влияние не само в източното Средиземноморие, но и на далечния Италийски полуостров и Сицилия, където още в началото на VІІ в. пр. Хр. Линдос основавал едни от първите колонии - Регион и Гела. Тиранинът на Линдос Клеобул, подобно на атинянина Солон, се считал от потомците за един от Седемте мъдреци. Това станало няколко века преди Родоския колос да стане едно от Седемте чудеса на света.
Влиянието на Камирос пък усещаме и в нашата Аполиния. През 70-те години на ХХ в. в Созопол беше открито родоско ойнохое (кана с устие като трилистна детелина), произведено в Камирос и това е един от най-ранните глинени съдове, открити на Западното Черноморие.
Според легендата град Камирос е бил основан от Антеменей, внук на критския цар Минос Таласократ (Владетел на морето), а друг вариант го свързва със сина на героя Херакъл Тлиптолемос. Самият Омир пък с възхищение говори за златните бижута, произвеждани в Камирос. Подобно на тракийското злато на цар Резос, те били прочути далеч от скромните предели на самия остров. Потвърждение на Омировите думи са прекрасните бижута, които днес могат да се видят в островния музей.
След преодоляване на персийското нашествие от началото на V в. пр. Хр. родоските градове се присъединили към водената но Атина Делоска лига и останали нейни членове до 411 г. В 409 г. пр. Хр. трите родоски посиса Ялисос, Линдос и Камирос сключили съюз и основавали заедно на най-удобното в стратегическо и икономическо отношение място на острова едноименен град, който и до днес носи името Родос. Оттук нататък този полис щял да бъде в центъра на всички исторически събития.
Градът е бил построен по градоустройствен план, изработен от прочутия милетски архитект Хиподам, който трябва да е бил в напреднала възраст, защото се предполага, че е роден в 485 г. пр. Хр.
Град Родос още през ІV в. пр. Хр. станал средище на цялата търговия между Европа и Азия. Родоските граждани били опитни моряци, търговци и корабостроители. Те имали зад гърба си едно ефективно народно събрание, което създавало и приемало отлични закони за мореплаване и морска търговия. Чрез тях всеки индивид (не само родоски гражданин) придобивал възможност свободно и безпрепядствено да търгува и да повишава личната си икономическата мощ. Това привлякло много богати личности да напуснат родните си полиси и да се заселят в Родос, който отговарял на техните претенции за размах и резултативност в презморската търговия. Създадените широки икономически връзки с
Остров Родос
Архаична мраморна статуя (курос), открита сред развалините на Камирос (550 - 530 г. пр. Хр.)
Родоската Афродита (350 г. пр. Хр.)
Кратер от Камирос, началото на VІІ век пр. Хр.
Амфора от Камирос, началото на VІІ в. пр. Хр.
Родоското ойнохое от Созопол (около 610 г. пр. Хр.)
Изтока и Запада, процъфтяването на земеделието в териториите около старите градове Линдос, Ялисос и Камирос превърнало остров Родос в един истински рог на изобилието, от който се изливали блага във всички географски посоки. От ІV в. пр. Хр. насетне по всички крайбрежия на Средиземно, Мраморно и Черно море се разпространяват хиляди амфори на остров Родос. Те били пълни с вино, зехтин и консервирани смокини. Розата от техните амфорни печати е разцъфнала почти във всяко кътче на древния свят. През елинистическата епоха Родос започнал да изпълнява същата роля каквато е имала Атина през класическата епоха, когато е стояла начело на Делоския морски съюз. Това се дължи на преодоляването на полисната ограниченост и широкото разпространение на елинистическата цивилизация на Изток от Средиземноморските предели и на Запад чак до протока Гибралтар.
Град Родос се превърнал и в един забележителен културен център. Оттук е авторът на поемата за аргонавтите Аполоний Родоски. На Родос е роден прочутият астроном Хипарх. Известният атински оратор Есхин основал на Родос ораторска школа. Впоследствие тя се прочула и нейни възпитаници са корифеите на римската политика Тиберий Гракх, Помпей и Цицерон. Към тях се причислява прочутият Юлий Цезар. Благодарение на родоската школовка освен пълководец и политик великият римлянин се изявява и като забележителен исторически писател. В началото на християнското летоброене като школник тук се е подвизавал и осиновеният от Август бъдещ император Тиберий.
След похода на Александър Велики на Изток в Родос бил настанен македонски гарнизон, но веднага след смъртта на владетеля островът придобил свободата си и с много ловка външна политика започнал да я устоява, лавирайки между интересите на елинистическите владетели в Египет, Мала Азия и Македония. В края на ІV в. обаче Родос трябвало да изпие горчивата чаша на едно от най-големите военни стълкновения през елинистическата епоха. Неговият икономически просперитет привлякъл вниманието на Деметрий Полиоркет и той решил да натрапи властта си на Родос.
Тази война между Деметрий Полиоркет (обсаждащ градове) и Родос се състояла в 305 и 304 г. пр. Хр. Отлично укрепената столица на острова се оказала костелив орех за прочулия се вече като майстор на обсадната война Деметрий. Град Родос бил разположен на североизточния ъгъл на острова. Неговото изключително голямо и удобно пристанище се намирало точно на 17 километровия проток между Родос и Малоазиския бряг при град Книд. Самото пристанище притежавало два солидни вълнолома, които навлизали дълбоко в Родоския залив и с голямата си ширина улеснявали отбраната на самия град откъм морето.
Заплашените от армадата на Деметрий Полиоркет родосци предприели мащабна подготовка за отпор. Мобилизирани били 6 000 родосци способни да носят оръжие. Към тях се присъединили 1 000 чужденци, свързали живота си с острова. Богатите вложили в подготовката несметни богатства, бедните били готови да дадат живота си. Занаятчиите трескаво изработвали всичко необходимо за отбраната. Даже жените с дълги коси се отказали от този атрибут на красотата си, отрязали ги и ги поднесли за направа на тетивата на толкова необходимите лъкове. За да попълни редиците на бойците градът откупил свободата на робите и ги присъединил към тях. Тези, които не били способни да се бият работели по укрепителните съоръжения - крепостни стени и кули и участвали в разполагането и управлението на защитните бойни машини. Жените и децата пренасяли камъни, за да се подсилят укрепленията
Деметрий приближил град Родос откъм провлака. Той подходил към пристана с 200 военни кораба и 170 грамадни плавателни съда, натоварени с внушителни обсадни машини. Нали затова се казвал Полиоркет. Прозвището му идвало от това, че бил отличен познавач и строител на обсадна техника. Този син на Антигон Едноокия не се посвенил да пазари и наеме многобройните източносредиземноморски пирати, които също имали зъб на безпощадния към тях родоски флот
След като няколко пъти градът едва удържал мощния щурм на Деметрий Полиоркет, добрите моряци и войни на Родос се хвърлили сред безбройните вражески кораби и директно атакували най-надеждните от тях. И родосци с неимоверни усилия успели да отблъснат и да опозорят гордия обсадител на градове Деметрий.
В чест на победата градът поръчан на прочутия скулптор Харетос от град Линдос бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос. Тя била висока 37 м. и била монтирана на входа на Родоското пристанище. Този колос, класиран като едно от Седемте чудеса на света, останал непоклатим по-малко от столетие. В 227 г. той рухнал под напора на земетресение. Въз основа на неговите останки в 1828 г. художникът Р. С. Вилоек направил графична възстановка. На цокъла на паметника гражданите на Родос написали:
“На самия тебе, О, Хелиос, гражданите на Родос вдигаме високо към небето този Колос. След като бронзовата вълна на войната вече се е укротила, ние овенчаваме земята си с плячката от нашите врагове. Не само по море, но и по суша ние сътворихме прекрасната светлина на небивалата свобода.
За нас, които водим началото си от племето на Херакъл тази свобода е наследство и по суша и по море”.
Проф. дин Иван Карайотов
Град Родос се превърнал и в един забележителен културен център. Оттук е авторът на поемата за аргонавтите Аполоний Родоски. На Родос е роден прочутият астроном Хипарх. Известният атински оратор Есхин основал на Родос ораторска школа. Впоследствие тя се прочула и нейни възпитаници са корифеите на римската политика Тиберий Гракх, Помпей и Цицерон. Към тях се причислява прочутият Юлий Цезар. Благодарение на родоската школовка освен пълководец и политик великият римлянин се изявява и като забележителен исторически писател. В началото на християнското летоброене като школник тук се е подвизавал и осиновеният от Август бъдещ император Тиберий.
След похода на Александър Велики на Изток в Родос бил настанен македонски гарнизон, но веднага след смъртта на владетеля островът придобил свободата си и с много ловка външна политика започнал да я устоява, лавирайки между интересите на елинистическите владетели в Египет, Мала Азия и Македония. В края на ІV в. обаче Родос трябвало да изпие горчивата чаша на едно от най-големите военни стълкновения през елинистическата епоха. Неговият икономически просперитет привлякъл вниманието на Деметрий Полиоркет и той решил да натрапи властта си на Родос.
Тази война между Деметрий Полиоркет (обсаждащ градове) и Родос се състояла в 305 и 304 г. пр. Хр. Отлично укрепената столица на острова се оказала костелив орех за прочулия се вече като майстор на обсадната война Деметрий. Град Родос бил разположен на североизточния ъгъл на острова. Неговото изключително голямо и удобно пристанище се намирало точно на 17 километровия проток между Родос и Малоазиския бряг при град Книд. Самото пристанище притежавало два солидни вълнолома, които навлизали дълбоко в Родоския залив и с голямата си ширина улеснявали отбраната на самия град откъм морето.
Заплашените от армадата на Деметрий Полиоркет родосци предприели мащабна подготовка за отпор. Мобилизирани били 6 000 родосци способни да носят оръжие. Към тях се присъединили 1 000 чужденци, свързали живота си с острова. Богатите вложили в подготовката несметни богатства, бедните били готови да дадат живота си. Занаятчиите трескаво изработвали всичко необходимо за отбраната. Даже жените с дълги коси се отказали от този атрибут на красотата си, отрязали ги и ги поднесли за направа на тетивата на толкова необходимите лъкове. За да попълни редиците на бойците градът откупил свободата на робите и ги присъединил към тях. Тези, които не били способни да се бият работели по укрепителните съоръжения - крепостни стени и кули и участвали в разполагането и управлението на защитните бойни машини. Жените и децата пренасяли камъни, за да се подсилят укрепленията
Деметрий приближил град Родос откъм провлака. Той подходил към пристана с 200 военни кораба и 170 грамадни плавателни съда, натоварени с внушителни обсадни машини. Нали затова се казвал Полиоркет. Прозвището му идвало от това, че бил отличен познавач и строител на обсадна техника. Този син на Антигон Едноокия не се посвенил да пазари и наеме многобройните източносредиземноморски пирати, които също имали зъб на безпощадния към тях родоски флот
След като няколко пъти градът едва удържал мощния щурм на Деметрий Полиоркет, добрите моряци и войни на Родос се хвърлили сред безбройните вражески кораби и директно атакували най-надеждните от тях. И родосци с неимоверни усилия успели да отблъснат и да опозорят гордия обсадител на градове Деметрий.
В чест на победата градът поръчан на прочутия скулптор Харетос от град Линдос бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос. Тя била висока 37 м. и била монтирана на входа на Родоското пристанище. Този колос, класиран като едно от Седемте чудеса на света, останал непоклатим по-малко от столетие. В 227 г. той рухнал под напора на земетресение. Въз основа на неговите останки в 1828 г. художникът Р. С. Вилоек направил графична възстановка. На цокъла на паметника гражданите на Родос написали:
“На самия тебе, О, Хелиос, гражданите на Родос вдигаме високо към небето този Колос. След като бронзовата вълна на войната вече се е укротила, ние овенчаваме земята си с плячката от нашите врагове. Не само по море, но и по суша ние сътворихме прекрасната светлина на небивалата свобода.
За нас, които водим началото си от племето на Херакъл тази свобода е наследство и по суша и по море”.
Проф. дин Иван Карайотов