ОРЛИТЕ НА ПОНТОС ЕУКСЕЙНОС
Три общопонтийски символа са белези на черноморското единство още в най-дълбока древност - стрелите-пари, бронзовите делфини и монетният тип „Орел, кълвящ делфин”. През VІІ-V век пр. Хр. западнопонтийските градове Аполония, Истрия отливат стрели-монети и те стават първото домонетно средство за размяна с местните траки. Тези стрели са просто слитъци, които само наподобяват използваните за стрелба с лък бронзови върхове - заострени не само отпред, но и по ръбовете на триъгълното сечение. Същата домонетна форма се е използвала и при търговията между Олбия и скитите преди олбиотите да започнат да отливат слитъци с формата на малки делфинчета. Останките от тази милетска колония се намират на Северозапания бряг на Понта. Орелът пък е характерен за най-ранния тип сребърни монети на Синопе, която е разположена на южния бряг. Там се появява впоследствие типът „Орел, кълвящ делфин”, станал спорадично емблема в Олбия и постоянен герб на другата милетска колония - Истрия.
Последните открития в западнопонтийските градове Истрия, Одесос, Месамбрия и Аполония, а също така и в непосредствените им територии, доказаха всеобщото разпространение не само на стрелите-монети, но и на бронзовите делфини. В миналото те бяха свързвани само с Олбия, където се откриват и в архаичните и в елинистическите културни напластявания. Сега вече имаме находки от района на античния Одесос (Варна) и от градовете Месамбрия и Аполония. Едно делфинче наскоро беше намерено и в градището на римския град Деултум.
Нов момент имаме и при стрелите-монети. Една стреличка от района на Варна има изображение на изправена котва и буквата „А”, а върху десетки други се среща същата буква, гравирана самостоятелно. След откриването на стреличка с колело с четири спици на територията на Истрия няма никакво съмнение, че домонетната разменна форма стрели-пари е била произвеждана и употребявана през VІІ - V век пр. Хр. и в трите милетски колонии - Аполония, Истрия и Олбия.
Много по-широк периметър на разпространение има монетния тип „Орел, кълвящ делфин”. Виждаме го върху ранни емисии на Синопе, Олбия и Истрия. „Глава на орел” е характерно лицево изображение за най-ранните емисии на Синопе. То се появява в началото на V в. пр. Хр. и се съчетава с врязан квадрат на опакото. През втората половина на века върху лицето на сребърните синопски монети се появява глава на нимфата Синопе, а върху опакото „Орел, кълвящ делфин”. Оттогава насетне това изображение става емблема (парасемон) на града и можем да го видим върху амфорни печати и върху керемиди, произведени в града. Около 365 г. Синопе била завладяна от персийския сатрап Датамес и неговото име фигурира върху сребърни монети „Нимфата Синопе - Орел върху делфин”.
По едно и също време, в края на V в. пр. Хр., типът „Орел, кълвящ делфин” се появява и в Истрия - милетска колония, чиито развалини се намират южно от делтата на Дунав (древният Истрос) на около 60 км. северно от днешна Констанца. Върху лицето на нейните сребърни монети има две юношески глави, композирани една срещу друга. Някои изследователи приемат, че това са близнаците Диоскури, чийто име буквално означава „момчета на Зевс”. Истрийското опако „орел - делфин” продължава и през III - II в. пр. Хр., но вече съчетано с Аполон, Атина, Деметра и глава на рогат мъж върху лицевата страна на монетите.
Без да бъде копирана абсолютно същата композиция се появява и върху летите бронзови монети на северопонтийската Олбия. Още през V в. пр. Олбия отлива монети с Медуза върху лицето и летящ орел, носещ делфин върху опакото. Тези монети имат надпис, който, според едни автори, се чете АРІХ, а други посочват и възможността да бъде интерпретиран ХАРІ. Второто четене предполага свързване с много по-широк спектър древногръцки имена отколкото първото - Харикл, Хариген, Хариксен и др.
През IV в. пр. Хр. се появява друга серия лети монети с лицево изображение - Деметра и опако „Орел върху делфин”. Същият монетен тип е бил отсичан и от сребро с теглото на дидрахми и драхми. Те циркулирали синхронно с бронзовите лети монети. Тогава единствено Олбия отсякла златни монети с малък номинал. Те също имат Деметра на лицето, но опакото е опростено и се свежда само до присъствието на познатия ни олбийски делфин.
Следователно темата „Орел, кълвящ делфин” обхваща един много по-широк периметър от Черноморските области. Докато стрелите-пари и бронзовите делфини са разпространени само по западното и северозападното крайбрежие орелът прелита над морските талази и добавя към тях южния бряг на морето. Появата му е почти синхронна, но самостоятелното му изобразяване върху монети на Синопе, естествено, дава предимство на тази милетска колония.
Още върху сребърните синопски драхми от V в. пр. Хр. върху лицевата страна се появява нимфата Синопе, станала епоним, т. ест дала името си на
Три общопонтийски символа са белези на черноморското единство още в най-дълбока древност - стрелите-пари, бронзовите делфини и монетният тип „Орел, кълвящ делфин”. През VІІ-V век пр. Хр. западнопонтийските градове Аполония, Истрия отливат стрели-монети и те стават първото домонетно средство за размяна с местните траки. Тези стрели са просто слитъци, които само наподобяват използваните за стрелба с лък бронзови върхове - заострени не само отпред, но и по ръбовете на триъгълното сечение. Същата домонетна форма се е използвала и при търговията между Олбия и скитите преди олбиотите да започнат да отливат слитъци с формата на малки делфинчета. Останките от тази милетска колония се намират на Северозапания бряг на Понта. Орелът пък е характерен за най-ранния тип сребърни монети на Синопе, която е разположена на южния бряг. Там се появява впоследствие типът „Орел, кълвящ делфин”, станал спорадично емблема в Олбия и постоянен герб на другата милетска колония - Истрия.
Последните открития в западнопонтийските градове Истрия, Одесос, Месамбрия и Аполония, а също така и в непосредствените им територии, доказаха всеобщото разпространение не само на стрелите-монети, но и на бронзовите делфини. В миналото те бяха свързвани само с Олбия, където се откриват и в архаичните и в елинистическите културни напластявания. Сега вече имаме находки от района на античния Одесос (Варна) и от градовете Месамбрия и Аполония. Едно делфинче наскоро беше намерено и в градището на римския град Деултум.
Нов момент имаме и при стрелите-монети. Една стреличка от района на Варна има изображение на изправена котва и буквата „А”, а върху десетки други се среща същата буква, гравирана самостоятелно. След откриването на стреличка с колело с четири спици на територията на Истрия няма никакво съмнение, че домонетната разменна форма стрели-пари е била произвеждана и употребявана през VІІ - V век пр. Хр. и в трите милетски колонии - Аполония, Истрия и Олбия.
Много по-широк периметър на разпространение има монетния тип „Орел, кълвящ делфин”. Виждаме го върху ранни емисии на Синопе, Олбия и Истрия. „Глава на орел” е характерно лицево изображение за най-ранните емисии на Синопе. То се появява в началото на V в. пр. Хр. и се съчетава с врязан квадрат на опакото. През втората половина на века върху лицето на сребърните синопски монети се появява глава на нимфата Синопе, а върху опакото „Орел, кълвящ делфин”. Оттогава насетне това изображение става емблема (парасемон) на града и можем да го видим върху амфорни печати и върху керемиди, произведени в града. Около 365 г. Синопе била завладяна от персийския сатрап Датамес и неговото име фигурира върху сребърни монети „Нимфата Синопе - Орел върху делфин”.
По едно и също време, в края на V в. пр. Хр., типът „Орел, кълвящ делфин” се появява и в Истрия - милетска колония, чиито развалини се намират южно от делтата на Дунав (древният Истрос) на около 60 км. северно от днешна Констанца. Върху лицето на нейните сребърни монети има две юношески глави, композирани една срещу друга. Някои изследователи приемат, че това са близнаците Диоскури, чийто име буквално означава „момчета на Зевс”. Истрийското опако „орел - делфин” продължава и през III - II в. пр. Хр., но вече съчетано с Аполон, Атина, Деметра и глава на рогат мъж върху лицевата страна на монетите.
Без да бъде копирана абсолютно същата композиция се появява и върху летите бронзови монети на северопонтийската Олбия. Още през V в. пр. Олбия отлива монети с Медуза върху лицето и летящ орел, носещ делфин върху опакото. Тези монети имат надпис, който, според едни автори, се чете АРІХ, а други посочват и възможността да бъде интерпретиран ХАРІ. Второто четене предполага свързване с много по-широк спектър древногръцки имена отколкото първото - Харикл, Хариген, Хариксен и др.
През IV в. пр. Хр. се появява друга серия лети монети с лицево изображение - Деметра и опако „Орел върху делфин”. Същият монетен тип е бил отсичан и от сребро с теглото на дидрахми и драхми. Те циркулирали синхронно с бронзовите лети монети. Тогава единствено Олбия отсякла златни монети с малък номинал. Те също имат Деметра на лицето, но опакото е опростено и се свежда само до присъствието на познатия ни олбийски делфин.
Следователно темата „Орел, кълвящ делфин” обхваща един много по-широк периметър от Черноморските области. Докато стрелите-пари и бронзовите делфини са разпространени само по западното и северозападното крайбрежие орелът прелита над морските талази и добавя към тях южния бряг на морето. Появата му е почти синхронна, но самостоятелното му изобразяване върху монети на Синопе, естествено, дава предимство на тази милетска колония.
Още върху сребърните синопски драхми от V в. пр. Хр. върху лицевата страна се появява нимфата Синопе, станала епоним, т. ест дала името си на
Карта на Черно море с градовете, които са секли монети през античността.
Бронзови стрели-монети от находката, открита през 30-те години на ХХ век на полуостров Атия.
Бронзови делфинчета от колекцията на Варненския археологически музей.
Сребърна монета на Синопе с едноименната нимфа на лицето и морски орел, кълвящ делфин на опакото.
Амфорен печат на Синопе с емблемата на града „морски орел, кълвящ делфин”.
Сребърна драхма на Истрия с Диоскурите, покровители на моряците върху лицето и морски орел, кълвящ делфин на опакото.
града. Тя била една от дванадесетте дъщери на Асоп и Метопа. Останалите дъщери на тази легендарна двойка също са дали имена на редица гръцки градове и острови.
Преди да устои на щенията на Зевс, нимфата Синопе била обладана от Аполон и, според Диодор Сицилийски, родила Сир, който станал основател на сирийския етнос. Впоследствие към нея насочил желанията си речния бог Халис, но и той като Гръмовержеца останал на сухо, макар че името му носи една пълноводна река.
Орелът, кълвящ делфин, символизира двете главни гръцки божества, свързани с Черно море - Зевс и Аполон. Зевс, който капитаните, водачите на колонисти и моряците почитали в светилището, което се намирало на малоазийския бряг на Босфора точно на входа на Понтос Еуксейнос (Гостоприемното море). Тук плаващите към Понт правели жертвоприношения в чест на Зевс Уриос - Зевс на попътния вятър, и се надявали той да им осигури безметежно плаване. Делфинът пък е морското същество на Аполон Делфиниос, който се считал за предводител на колонистите и на благополучното приставане на брега.
Разпространението на този единен сюжет по южния, западния и северозападния бряг на Понтос Еуксейнос е едно от косвените свидетелства за ранните връзки между градовете, живеещи по тези брегове. Според древните още в далечните, митични времена амазонките, живеещи на южния бряг, случайно доплавали до северния. При една война с гърците те се оказали победени и пленени. При пътуването с кораб тези жени „мъжеубийки” станали господарки на плавателния съд. Но те избили екипажа и корабът им станал играчка на морските талази. Накрая стигнали „езерото” Меотида (Азовско море) и тук амазонките се сражавали със скитите, които първо ги помислили за млади мъже. Чак след като вече имало няколко трупа, дивите обитатели на Северното Черноморие успели да се убедят, че имат насреща си девойки. Това, естествено, довело до любовни приключения и до бракове, сключени под диктовката на властните пришълки. И така от скитските юноши и амазонките се родило племето савромати, в което жените запазили мъжките си навици да ловуват и перфектно да владеят оръжието. (По Херодот, ІV, 110 - 117).
Вероятно митът за амазонките има реални основания. Защото разстоянието от Синопе до Крим е само 280 км. Нали според Полибий Понтос Еуксейнос има „формата на бъбрек”. Тя се дължи на това негово стесняване именно по оста, свързваща Синопския с Кримския полуостров. Краткият маршрут е давал възможност на древните корабоплаватели да не се придържат към безопасното каботажно (крайбрежно) плаване, а смело да пресичат морето и да достигат до северния бряг. Така дотам достигнали не само амфори, пълни с зехтин, продукт на топлия малоазийски климат, но в легендарни времена дори и митичните амазонки.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Преди да устои на щенията на Зевс, нимфата Синопе била обладана от Аполон и, според Диодор Сицилийски, родила Сир, който станал основател на сирийския етнос. Впоследствие към нея насочил желанията си речния бог Халис, но и той като Гръмовержеца останал на сухо, макар че името му носи една пълноводна река.
Орелът, кълвящ делфин, символизира двете главни гръцки божества, свързани с Черно море - Зевс и Аполон. Зевс, който капитаните, водачите на колонисти и моряците почитали в светилището, което се намирало на малоазийския бряг на Босфора точно на входа на Понтос Еуксейнос (Гостоприемното море). Тук плаващите към Понт правели жертвоприношения в чест на Зевс Уриос - Зевс на попътния вятър, и се надявали той да им осигури безметежно плаване. Делфинът пък е морското същество на Аполон Делфиниос, който се считал за предводител на колонистите и на благополучното приставане на брега.
Разпространението на този единен сюжет по южния, западния и северозападния бряг на Понтос Еуксейнос е едно от косвените свидетелства за ранните връзки между градовете, живеещи по тези брегове. Според древните още в далечните, митични времена амазонките, живеещи на южния бряг, случайно доплавали до северния. При една война с гърците те се оказали победени и пленени. При пътуването с кораб тези жени „мъжеубийки” станали господарки на плавателния съд. Но те избили екипажа и корабът им станал играчка на морските талази. Накрая стигнали „езерото” Меотида (Азовско море) и тук амазонките се сражавали със скитите, които първо ги помислили за млади мъже. Чак след като вече имало няколко трупа, дивите обитатели на Северното Черноморие успели да се убедят, че имат насреща си девойки. Това, естествено, довело до любовни приключения и до бракове, сключени под диктовката на властните пришълки. И така от скитските юноши и амазонките се родило племето савромати, в което жените запазили мъжките си навици да ловуват и перфектно да владеят оръжието. (По Херодот, ІV, 110 - 117).
Вероятно митът за амазонките има реални основания. Защото разстоянието от Синопе до Крим е само 280 км. Нали според Полибий Понтос Еуксейнос има „формата на бъбрек”. Тя се дължи на това негово стесняване именно по оста, свързваща Синопския с Кримския полуостров. Краткият маршрут е давал възможност на древните корабоплаватели да не се придържат към безопасното каботажно (крайбрежно) плаване, а смело да пресичат морето и да достигат до северния бряг. Така дотам достигнали не само амфори, пълни с зехтин, продукт на топлия малоазийски климат, но в легендарни времена дори и митичните амазонки.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ