КОСКЕ – УНИКАЛНАТА ПОДВОДНА ПЕЩЕРА
Праисторията винаги носи изненади, които от време на време разтърсват средите на специалистите и световната общественост със своята неочакваност и уникалност. При откриването на знаменитите пещерни рисунки в испанската пещера Алтамира никой не вярвал, че те датират преди повече от 17 000 години и принадлежат на последната фаза на старокаменната епоха. Със съмнение и скептицизъм е посрещната и пещерната живопис във френския подземен дворец Ласко. Сега той е придобил името „Сиктинска капела” на старокаменната епоха (палеолита). С напредването на праисторическите изследвания обаче сензационните открития продължават. Рекорди вече има и в България. Екипът на българо-френската праисторическа експедиция с ръководители ст. н. с. Николай Сираков и проф. Жан-Люк Гуадели откри в пещерата Козарника край Белоградчик следи от палеолитен човек, които се отнасят към периода между 1 милион и 400 хиляди години и 1 милион и 200 хиляди години преди настоящето.
През 90-те години на ХХ век източно от френския град Марсилия френската подводна археология направи едно от най-сензационните открития в човешката история. Това е палеолитният комплекс в подводната пещера Коске, която е кръстена на откривателя си – водолазът Анри Коске.
Пещерата Коске се намира в Каланка, на нос Моржиу (Morgiou). Тя е достъпна по един тунел дълъг 175 м. Неговият вход се намира на 37 м дълбочина. Леководолазите предприели твърде рисковано пътешествие, тръгвайки по една наклонена, наводнена галерия. Преодолявайки нейната дължина, те се озовали в подземно езеро. И когато осветили стените над него, те били ослепени от великолепието и съвършенството на пещерните рисунки, господстващи над езерните води. Защото, единствена в света, тази подводна пещера приютява десетки рисувани и гравирани творби от периода между 27 000 години – 19 000 години преди настоящето.
Стените на голямата зала на Коске са украсени с изображения на различни сухоземни животни. Но за разлика от другите пещери в Южна Франция и Испания, в Коске подводните археолози за първи път видели морски обитатели – тюлени и пингвини. Този факт е многозначителен за цялото човечество. Откакто се заговори за „неолитната революция” и за голямото значение на земеделието като преобладаващ фактор за напредъка на цивилизациите, ранната фаза на протоисторията съвсем пренебрегваше морето като поле за дейност и изява на човека, или както казват антрополозите homo sapiens sapiens – два пъти помъдрелият човек.
Подводното царство Коске предлага едно богато разнообразие от сухоземни животни, които са били обект на лов за палеолитните хора от преди повече от 19 000 години преди настоящето. Екипите на френските подводни археолози Жан Клотес и Жан Куртен са подложили на детайлно проучване всяка от пещерните рисунки. При изключително трудни условия те успели да определят с голяма точност и да документират всяко по-добре или по-зле запазено изображение. Тази документация е изключително полезна не само за специалистите, но и за хилядите любители, които трепетно следят всяко ново откритие, маркиращо важен етап в хилядолетните периоди на протоисторията, които съпоставени със същинската история от въвеждането на първите писмености до днес, са стотици и хиляди пъти по-дълги и с по-бавен ритъм на развитие. Всяко ново откритие обаче и особено откриването на Коске маркират постъпателното развитие към нашата атомна и космическа ера.
След мъчителния процес на точно фотографиране и прерисуване на всяко изображение, след дългата детайлна работа и внимателен прочит на палеолитното послание, оцеляло полуизтрито през дългото време, Клотес и Куртен ни поднасят изключително точна информация за откритието си. Макар и полуразрушено от природата и понякога деформирано още при самата си реализация сега палеолитното изкуство грее пред очите в подготвения от тях специален том, посветен на пещерата Коске. Върху влажните стени един до друг тичат коне, бизони и говеда. По-нататък изправят рога диви козли и диви кози, различни породи сърни и елени. Сред тях се мъдри един необичаен за днешната европейска фауна фелин (животно от семейството на котките и тигрите). Не липсват и неузнаваеми животни, които или са слабо запазени известни нам видове, или принадлежат на изчезналите видове, които сега трудно се поддават на определяне. Общо рисунките на животни, оцелели в тази подводна и подземна зоологическа градина, наброяват 142.
С 48 гравюри и рисунки е представен конят. Той е любимец на праисторическите художници от Коске. Дивият кон е най-изобразяваното животно в пещерата. Сред гравюрите се откроява т. н. Коремест кон, нарисуван в черно. Неговото изображение се намира в долната зала на Източната зона от пещерата.
Този черен кон е дълъг 68 см и е представен с прости и естествени контури. Копитата са несръчно маркирани, но много детайли са отчетливи – очите, долната челюст, гривата, обозначена с паралелни щрихи. Специалистите датират Кореместия кон 18 500 години преди настоящето. При този начин на датиране изходната дата, обозначаваща нашето съвремие, е 1950 г. Тя е приета за базова от всички, използващи радиокарбонния метод за датиране. Този метод се базира върху полупериодите на разпадане на изотопа на въгларода С14.
Повечето коне са представени с цялото си тяло. Един от тях с дължина 45 см изпълва едно и също пано с дива коза и кошута. Тази „композиция” се намира в горната част на една пещерна пукнатина, обозначена от изследователите като „Пукнатината на бизоните”. Конят е гравиран с доста дълбоки черти и сигурен рисунък. Той има идеална глава, чудесни пропорции и обемен корем, което го сближава с описания вече „Коремест кон”. Копитата му са опростени и представляват съчетание от линии с формата на латинската буква „Y”. Конският член е гравиран с две прави линии, сключващи прав ъгъл като латинско „V”. Този белег го сближава с едно от изображенията върху „Паното на конете”. Това позволява да се заключи, че тези изображения са синхронни. Никакво средство за абсолютно датиране обаче не дава възможност на изследователите да датират тези гравюри. Хронологически те ги сближават с рисунките с въглен, които са предмет на непосредствено датиране с радиовъглеродния метод.
Праисторията винаги носи изненади, които от време на време разтърсват средите на специалистите и световната общественост със своята неочакваност и уникалност. При откриването на знаменитите пещерни рисунки в испанската пещера Алтамира никой не вярвал, че те датират преди повече от 17 000 години и принадлежат на последната фаза на старокаменната епоха. Със съмнение и скептицизъм е посрещната и пещерната живопис във френския подземен дворец Ласко. Сега той е придобил името „Сиктинска капела” на старокаменната епоха (палеолита). С напредването на праисторическите изследвания обаче сензационните открития продължават. Рекорди вече има и в България. Екипът на българо-френската праисторическа експедиция с ръководители ст. н. с. Николай Сираков и проф. Жан-Люк Гуадели откри в пещерата Козарника край Белоградчик следи от палеолитен човек, които се отнасят към периода между 1 милион и 400 хиляди години и 1 милион и 200 хиляди години преди настоящето.
През 90-те години на ХХ век източно от френския град Марсилия френската подводна археология направи едно от най-сензационните открития в човешката история. Това е палеолитният комплекс в подводната пещера Коске, която е кръстена на откривателя си – водолазът Анри Коске.
Пещерата Коске се намира в Каланка, на нос Моржиу (Morgiou). Тя е достъпна по един тунел дълъг 175 м. Неговият вход се намира на 37 м дълбочина. Леководолазите предприели твърде рисковано пътешествие, тръгвайки по една наклонена, наводнена галерия. Преодолявайки нейната дължина, те се озовали в подземно езеро. И когато осветили стените над него, те били ослепени от великолепието и съвършенството на пещерните рисунки, господстващи над езерните води. Защото, единствена в света, тази подводна пещера приютява десетки рисувани и гравирани творби от периода между 27 000 години – 19 000 години преди настоящето.
Стените на голямата зала на Коске са украсени с изображения на различни сухоземни животни. Но за разлика от другите пещери в Южна Франция и Испания, в Коске подводните археолози за първи път видели морски обитатели – тюлени и пингвини. Този факт е многозначителен за цялото човечество. Откакто се заговори за „неолитната революция” и за голямото значение на земеделието като преобладаващ фактор за напредъка на цивилизациите, ранната фаза на протоисторията съвсем пренебрегваше морето като поле за дейност и изява на човека, или както казват антрополозите homo sapiens sapiens – два пъти помъдрелият човек.
Подводното царство Коске предлага едно богато разнообразие от сухоземни животни, които са били обект на лов за палеолитните хора от преди повече от 19 000 години преди настоящето. Екипите на френските подводни археолози Жан Клотес и Жан Куртен са подложили на детайлно проучване всяка от пещерните рисунки. При изключително трудни условия те успели да определят с голяма точност и да документират всяко по-добре или по-зле запазено изображение. Тази документация е изключително полезна не само за специалистите, но и за хилядите любители, които трепетно следят всяко ново откритие, маркиращо важен етап в хилядолетните периоди на протоисторията, които съпоставени със същинската история от въвеждането на първите писмености до днес, са стотици и хиляди пъти по-дълги и с по-бавен ритъм на развитие. Всяко ново откритие обаче и особено откриването на Коске маркират постъпателното развитие към нашата атомна и космическа ера.
След мъчителния процес на точно фотографиране и прерисуване на всяко изображение, след дългата детайлна работа и внимателен прочит на палеолитното послание, оцеляло полуизтрито през дългото време, Клотес и Куртен ни поднасят изключително точна информация за откритието си. Макар и полуразрушено от природата и понякога деформирано още при самата си реализация сега палеолитното изкуство грее пред очите в подготвения от тях специален том, посветен на пещерата Коске. Върху влажните стени един до друг тичат коне, бизони и говеда. По-нататък изправят рога диви козли и диви кози, различни породи сърни и елени. Сред тях се мъдри един необичаен за днешната европейска фауна фелин (животно от семейството на котките и тигрите). Не липсват и неузнаваеми животни, които или са слабо запазени известни нам видове, или принадлежат на изчезналите видове, които сега трудно се поддават на определяне. Общо рисунките на животни, оцелели в тази подводна и подземна зоологическа градина, наброяват 142.
С 48 гравюри и рисунки е представен конят. Той е любимец на праисторическите художници от Коске. Дивият кон е най-изобразяваното животно в пещерата. Сред гравюрите се откроява т. н. Коремест кон, нарисуван в черно. Неговото изображение се намира в долната зала на Източната зона от пещерата.
Този черен кон е дълъг 68 см и е представен с прости и естествени контури. Копитата са несръчно маркирани, но много детайли са отчетливи – очите, долната челюст, гривата, обозначена с паралелни щрихи. Специалистите датират Кореместия кон 18 500 години преди настоящето. При този начин на датиране изходната дата, обозначаваща нашето съвремие, е 1950 г. Тя е приета за базова от всички, използващи радиокарбонния метод за датиране. Този метод се базира върху полупериодите на разпадане на изотопа на въгларода С14.
Повечето коне са представени с цялото си тяло. Един от тях с дължина 45 см изпълва едно и също пано с дива коза и кошута. Тази „композиция” се намира в горната част на една пещерна пукнатина, обозначена от изследователите като „Пукнатината на бизоните”. Конят е гравиран с доста дълбоки черти и сигурен рисунък. Той има идеална глава, чудесни пропорции и обемен корем, което го сближава с описания вече „Коремест кон”. Копитата му са опростени и представляват съчетание от линии с формата на латинската буква „Y”. Конският член е гравиран с две прави линии, сключващи прав ъгъл като латинско „V”. Този белег го сближава с едно от изображенията върху „Паното на конете”. Това позволява да се заключи, че тези изображения са синхронни. Никакво средство за абсолютно датиране обаче не дава възможност на изследователите да датират тези гравюри. Хронологически те ги сближават с рисунките с въглен, които са предмет на непосредствено датиране с радиовъглеродния метод.
Средиземноморският бряг в района на залива Каланка, където се намира пещерата Коске.
Схема на разположението на пещерата.
Черният кон.
Гравираният кон.
Елен.
Изображение на пингвин.
Негативно изображение на ръка.
Отпечатъци от пръсти.
Праисторикът Жан Клотeс (Jean Clottes).
Заслужава внимание и „Черният кон”, от който е изобразена само предната част (протомето). Черните щрихи на това еднокопитно животно са разположени на 1.20 м. над пода върху изключително мека повърхност. От него ясно се откроява главата, изобразена с черни черти, гривата от дълги, успоредни линии и част от гърдите.
Елен, нарисуван в черно, е бил открит върху един нисък таван в долната зала на Източната зона на Коске. Рисунъкът в черно е изключително точен. Различава се едно ухо, както и разклонението на рогата над окото. Тези добре разклонени рога се виждат във фас, докато самото животно е в профил. Тази иконография, наричана от абата Брьой „усукана перпектива” се среща при бизоните, при дивите козли, дивите кози и дивите говета. Тя е доста типична за Салютрейското изкуство и това съвпада с хронологията на пещерата Коске, от хронологическата Фаза 2. Както и другите животни, разположени върху тавана и тази е покрита с кристали от бял калцит. Това хилядолетно напластяване е засегнало в изключителна степен бута на елена.
Големият бизон в Коске има прости очертания и представлява интересна особеност: със своята 1.20 м дължина той е едно от най-големите животни в пещерата. Нещо повече той е представен цял, което е рядко и главата му е в три четвърти фас. Само краката му не свършват. Колкото до липсата на копита, тя е характерна за всички животни в пещерата Коске.
Върху източната пукнатина на пещерата, Малкият див козел е гравиран след осъществяване на многобройни престъргвания на подземната стена. Този козел има корем, изпълнен с кръстове. Неговото тяло и опашката му са масивни. Самата опашка представлява просто продължение на линията на гърба без да се допира до задното бедро на животното. Серията от кръстчета би могла да символизира козината. Над дивия козел е било гравирано животно, което се възприема като тюлен, гледан отгоре и обграден с линия, която би могла да символизира хвърлен камък.
В палеолитните пещери с рисунки морските животни са съвсем рядко представяни. В пещерата Коске те съставляват една част, която съвсем не е за пренебрегване (11 %). Пингвини, тюлени и октоподи са нарисувани или гравирани върху скалните сцени на Коске. Пингвините имат дължина 26 и 27 см. В тази подводна сега пещера за първи път в изкуството на кватернера се сблъскваме с изображения на пингвини. Кости от тези животни многократно са били регистрирани в Средиземноморските области през късния палеолит (20 - 15 хиляди години пр. Хр.). Те са били намерени около протока Гибралтар, в Южна Италия и в района на Генуезкия залив, който е най-близо до местонахождението на Коске. В многобройните отлично изследвани пещери на сушата в Южна Франция и в Северна Испания обаче до този момент не са открити рисунки на пингвини.
Вероятно на рисунките в Коске е изобразен т. нар. „Голям пингвин”, който все още е бил много разпространен в Северния Атлантически океан през ХІХ век, но впоследствие изтребен от моряците и рибарите защото месото му е годно за консумация.
Още по-впечатляващо свидетелство за живота на палеолитния човек в пещерата Коске са повечето от петдесет ръце, изобразени тук. Те са нарисувани както негативно, така и позитивно върху отделни глинени форми и допълнително апликирани към скалата. Всички са разположени в дясната (източната) част на този подземен и подводен дворец на палеолитната култура. Ръцете са жалони към Големия кладенец, който сега е наводнен, но някога е представлявал една тъмна пещера, дълбока 24 м. Тя би трябвало да ужасява първите си посетители преди 27 000 години.
Особен интерес представлява серията от негативни ръце върху черен фон. Тя може да се види съвсем близо до Големия кладенец. Това са осем леви ръце със скъсени пръсти, нанесени върху пространство, почернено от дървени въглища.
Върху някои от негативни ръце липсват пръсти. Липсата на малкия пръст върху тях е предизвиквала много въпроси. Дали се касае за осакатяване, за ритуална жертва, за болест на кръвообращението или за замръзнал пръст? Върху тези ръце с непълни пръсти палецът винаги е цял и това отхвърля хипотезата за замръзване. Досега няма открит човешки скелет от палеолита с липсващи пръсти. Най-правдоподобната хипотеза е, че тези ръце са изобразени със свити пръсти - знак за опознаване, или някакв код, беззвучен език на ловните народи подобно на бушмените и аборигените в Австралия.
Освен изображения на ръце в пещерата Коске са открити и много следи от пръсти. Това засега е единствената палеолитна картотека на пръстови отпечатъци, известна на праисториците. Те присъстват навсякъде в пещерата и са свързани с най-старата фаза на обитаването й - 27 000 г. преди настоящето). Една изключително рядка гравюра в Коске се интерпретира от изследователите като „убит човек”.
Палеолитните рисунки и отпечатъци в пещерата Коске при Марсилия имат огромно значение за науката. Те за първи път ни показват, че много преди разцъфтяването на презморската търговия през бронзовата епоха, праисторическият човек вече е използвал благата на морето. Още палеолитните ловци до голяма степен са били на ти с морската стихия и наред с диви коне, бизони, диви говеда и други сухоземни обитатели, са умеели да се възползват и от богатата морска и океанска фауна. Подводната пещера Коске внася известна яснота и относно промените на нивото на Световния океан. Как входът й се е озовал на 37 м дълбочина? Отговорите могат да бъдат многозначни. За да се запазят изключителните пещерни рисунки на Коске и поради съображения за сигурност, достъпът до това човешко обиталище е затворен за публика. През 1994 г. пещерата е била представена в снимки от френските праисторици Жан Клотес (Jean Clottes) и Жан Куртен (Jean Courtin).
Проф. д. и. н. Иван КАРАЙОТОВ
Елен, нарисуван в черно, е бил открит върху един нисък таван в долната зала на Източната зона на Коске. Рисунъкът в черно е изключително точен. Различава се едно ухо, както и разклонението на рогата над окото. Тези добре разклонени рога се виждат във фас, докато самото животно е в профил. Тази иконография, наричана от абата Брьой „усукана перпектива” се среща при бизоните, при дивите козли, дивите кози и дивите говета. Тя е доста типична за Салютрейското изкуство и това съвпада с хронологията на пещерата Коске, от хронологическата Фаза 2. Както и другите животни, разположени върху тавана и тази е покрита с кристали от бял калцит. Това хилядолетно напластяване е засегнало в изключителна степен бута на елена.
Големият бизон в Коске има прости очертания и представлява интересна особеност: със своята 1.20 м дължина той е едно от най-големите животни в пещерата. Нещо повече той е представен цял, което е рядко и главата му е в три четвърти фас. Само краката му не свършват. Колкото до липсата на копита, тя е характерна за всички животни в пещерата Коске.
Върху източната пукнатина на пещерата, Малкият див козел е гравиран след осъществяване на многобройни престъргвания на подземната стена. Този козел има корем, изпълнен с кръстове. Неговото тяло и опашката му са масивни. Самата опашка представлява просто продължение на линията на гърба без да се допира до задното бедро на животното. Серията от кръстчета би могла да символизира козината. Над дивия козел е било гравирано животно, което се възприема като тюлен, гледан отгоре и обграден с линия, която би могла да символизира хвърлен камък.
В палеолитните пещери с рисунки морските животни са съвсем рядко представяни. В пещерата Коске те съставляват една част, която съвсем не е за пренебрегване (11 %). Пингвини, тюлени и октоподи са нарисувани или гравирани върху скалните сцени на Коске. Пингвините имат дължина 26 и 27 см. В тази подводна сега пещера за първи път в изкуството на кватернера се сблъскваме с изображения на пингвини. Кости от тези животни многократно са били регистрирани в Средиземноморските области през късния палеолит (20 - 15 хиляди години пр. Хр.). Те са били намерени около протока Гибралтар, в Южна Италия и в района на Генуезкия залив, който е най-близо до местонахождението на Коске. В многобройните отлично изследвани пещери на сушата в Южна Франция и в Северна Испания обаче до този момент не са открити рисунки на пингвини.
Вероятно на рисунките в Коске е изобразен т. нар. „Голям пингвин”, който все още е бил много разпространен в Северния Атлантически океан през ХІХ век, но впоследствие изтребен от моряците и рибарите защото месото му е годно за консумация.
Още по-впечатляващо свидетелство за живота на палеолитния човек в пещерата Коске са повечето от петдесет ръце, изобразени тук. Те са нарисувани както негативно, така и позитивно върху отделни глинени форми и допълнително апликирани към скалата. Всички са разположени в дясната (източната) част на този подземен и подводен дворец на палеолитната култура. Ръцете са жалони към Големия кладенец, който сега е наводнен, но някога е представлявал една тъмна пещера, дълбока 24 м. Тя би трябвало да ужасява първите си посетители преди 27 000 години.
Особен интерес представлява серията от негативни ръце върху черен фон. Тя може да се види съвсем близо до Големия кладенец. Това са осем леви ръце със скъсени пръсти, нанесени върху пространство, почернено от дървени въглища.
Върху някои от негативни ръце липсват пръсти. Липсата на малкия пръст върху тях е предизвиквала много въпроси. Дали се касае за осакатяване, за ритуална жертва, за болест на кръвообращението или за замръзнал пръст? Върху тези ръце с непълни пръсти палецът винаги е цял и това отхвърля хипотезата за замръзване. Досега няма открит човешки скелет от палеолита с липсващи пръсти. Най-правдоподобната хипотеза е, че тези ръце са изобразени със свити пръсти - знак за опознаване, или някакв код, беззвучен език на ловните народи подобно на бушмените и аборигените в Австралия.
Освен изображения на ръце в пещерата Коске са открити и много следи от пръсти. Това засега е единствената палеолитна картотека на пръстови отпечатъци, известна на праисториците. Те присъстват навсякъде в пещерата и са свързани с най-старата фаза на обитаването й - 27 000 г. преди настоящето). Една изключително рядка гравюра в Коске се интерпретира от изследователите като „убит човек”.
Палеолитните рисунки и отпечатъци в пещерата Коске при Марсилия имат огромно значение за науката. Те за първи път ни показват, че много преди разцъфтяването на презморската търговия през бронзовата епоха, праисторическият човек вече е използвал благата на морето. Още палеолитните ловци до голяма степен са били на ти с морската стихия и наред с диви коне, бизони, диви говеда и други сухоземни обитатели, са умеели да се възползват и от богатата морска и океанска фауна. Подводната пещера Коске внася известна яснота и относно промените на нивото на Световния океан. Как входът й се е озовал на 37 м дълбочина? Отговорите могат да бъдат многозначни. За да се запазят изключителните пещерни рисунки на Коске и поради съображения за сигурност, достъпът до това човешко обиталище е затворен за публика. През 1994 г. пещерата е била представена в снимки от френските праисторици Жан Клотес (Jean Clottes) и Жан Куртен (Jean Courtin).
Проф. д. и. н. Иван КАРАЙОТОВ