ФАРЪТ НА АЛЕКСАНДРИЯ
Древният Александрийски фар е получил името си от едноименния остров Фарос, който се намира недалеч от пристанището на елинистическия град, основан от Александър Велики през 331 г. пр. Хр. Египетската Александрия (Alexandrea ad Aegyptum) е разположена западно от делтата на Нил между езерото Мареотис и остров Фарос. Една солидна дига, наречена заради размера си от седем стадия (около 1 600 м), получила името Хептастадия, е била построена, за да свърже града с острова. Тя е била използвана, за да обособи двете прочути пристанища на Александрия - западното, наречено „пристанище на щастливото завръщане” (Eunostos limen) и източно, носещо името „Голямото пристанище” (Megas limen). По-късно по Хептастадията бил прокаран водопровод, а в ново време дигата изпълнява ролята на провлак, наречен Маншета (Mansheta).
Според преданието, египетските жреци провъзгласили Александър Велик за син на бог Амон Ра. И когато той, обаян от стародавната традиция, писал на майка си Олипиада (375 - 316 г.), че е син на египетското божество, тя духовито му отговорила, че ни си спомня да се е имала съвкупление с този небесен чуждоземец. След тази божествена авантюра Александър ІІІ вече бил изобразяван върху по-късните монети с атрибута на Амон-Ра - овнешки рога.
Александрия е прочута като най-многолюдния град в древността. Това всъщност е най-големият елинистически град, който за първи път достига до население 500 000 и може да се нарече най-ранният мегаполис на света. Нейният градоустройствен план бил дело на Дейнократ от Родос, който се счита за първия архитект-урбанист. Кварталите на града били подредени шахматно. Главната улица имала внушителната широчина от 30 м. През римската епоха по брой на населението Александрия отстъпвала само на столицата Рома.
Пословична известност има и Александрийската библиотека, но тя не е влязла в ранглистата на световните чудеса. Вероятно защото войнстващата посредственост открай време проявява неприязненост към големите културни и просветни институти. А тя винаги е имала решаваща роля при съставянето на списъци, ограничавани от сакрални цифри като „седемте мъдреци”, „седемте чудеса”, като се почне от дълбока древност и се стигне до днешната Книга на рекордите „Гинес”.
Фарът бил построен по проект на архитекта Сострат от малоазийския град Книд. Горд със своето творение той поискал разрешение от Птолемей II (283-246 г. пр. Хр.) да напише името си върху паметна плоча. Но владетелят му отказал, защото искал само неговото име да остане за поколенията. Сострат обаче проявил хитрост и написал върху един каменен блок, монтиран на лично място: „Сострат, син на Дексифанес от Книд посвети на Боговете спасители (този фар) от името на всички моряци”. След това „светотатство” архитектът маскирал надписа с гипс и написал името на Птолемий ІІ Филаделф. Безпощадното време изронило гипса с името на царя-бог, но името на твореца останало, за да го прочетат потомците след повече от две хилядолетия. Един от тях бил живелият през І в. сл. Хр. Плиний Стари, който на базата на строителния надпис пише в „Естествена история” (ХХХVI, 18): „Друг прочут паметник е кулата на остров Фарос на входа на Александрийското пристанище. Тя струвала 800 таланта. По този повод не бих пренебрегнал великодушието на цар Птолемей, който позволил на архитекта Сострат от Книд да напише името си върху самия строеж. Този фар служи на корабите да се ориентират през нощта за плитчините и входа на пристанището. Подобни огньове днес има на различни места, например в Остия (пристанището на Рим) и Равена. Съществува риск тези непрекъснати огньове да бъдат възприемани като звезди, защото отдалече те наистина приличат на небесни светила. На същия архитект се приписва една висяща алея за разходка, която се намира в (родния му град) Книд.” Съпоставяйки текстът на Плиний с други автори, съвременните автори не се съгласяват с него и смятат, че Сострат е написал името си, въпреки несъгласието на Птолемей ІІ Филаделф.
Александрийският фар бил разположен на източния край на острова. Строежът започнал при царуването на Птолемей Сотер (323 - 283 г. пр. Хр.) и бил завършен при сина му Птолемей ІІ Филаделф в 283 г. пр. Хр. Най-точното описание на фара е направено в арабския ръкопис на Ибн ал Саиг (Ibn al Sayg) през ХІІ век. Според него Александрийският фар се издигал върху една платформа, виока 12 лакти (6.96 м). Над нея съоръжението имало три етажа: първият бил с
Древният Александрийски фар е получил името си от едноименния остров Фарос, който се намира недалеч от пристанището на елинистическия град, основан от Александър Велики през 331 г. пр. Хр. Египетската Александрия (Alexandrea ad Aegyptum) е разположена западно от делтата на Нил между езерото Мареотис и остров Фарос. Една солидна дига, наречена заради размера си от седем стадия (около 1 600 м), получила името Хептастадия, е била построена, за да свърже града с острова. Тя е била използвана, за да обособи двете прочути пристанища на Александрия - западното, наречено „пристанище на щастливото завръщане” (Eunostos limen) и източно, носещо името „Голямото пристанище” (Megas limen). По-късно по Хептастадията бил прокаран водопровод, а в ново време дигата изпълнява ролята на провлак, наречен Маншета (Mansheta).
Според преданието, египетските жреци провъзгласили Александър Велик за син на бог Амон Ра. И когато той, обаян от стародавната традиция, писал на майка си Олипиада (375 - 316 г.), че е син на египетското божество, тя духовито му отговорила, че ни си спомня да се е имала съвкупление с този небесен чуждоземец. След тази божествена авантюра Александър ІІІ вече бил изобразяван върху по-късните монети с атрибута на Амон-Ра - овнешки рога.
Александрия е прочута като най-многолюдния град в древността. Това всъщност е най-големият елинистически град, който за първи път достига до население 500 000 и може да се нарече най-ранният мегаполис на света. Нейният градоустройствен план бил дело на Дейнократ от Родос, който се счита за първия архитект-урбанист. Кварталите на града били подредени шахматно. Главната улица имала внушителната широчина от 30 м. През римската епоха по брой на населението Александрия отстъпвала само на столицата Рома.
Пословична известност има и Александрийската библиотека, но тя не е влязла в ранглистата на световните чудеса. Вероятно защото войнстващата посредственост открай време проявява неприязненост към големите културни и просветни институти. А тя винаги е имала решаваща роля при съставянето на списъци, ограничавани от сакрални цифри като „седемте мъдреци”, „седемте чудеса”, като се почне от дълбока древност и се стигне до днешната Книга на рекордите „Гинес”.
Фарът бил построен по проект на архитекта Сострат от малоазийския град Книд. Горд със своето творение той поискал разрешение от Птолемей II (283-246 г. пр. Хр.) да напише името си върху паметна плоча. Но владетелят му отказал, защото искал само неговото име да остане за поколенията. Сострат обаче проявил хитрост и написал върху един каменен блок, монтиран на лично място: „Сострат, син на Дексифанес от Книд посвети на Боговете спасители (този фар) от името на всички моряци”. След това „светотатство” архитектът маскирал надписа с гипс и написал името на Птолемий ІІ Филаделф. Безпощадното време изронило гипса с името на царя-бог, но името на твореца останало, за да го прочетат потомците след повече от две хилядолетия. Един от тях бил живелият през І в. сл. Хр. Плиний Стари, който на базата на строителния надпис пише в „Естествена история” (ХХХVI, 18): „Друг прочут паметник е кулата на остров Фарос на входа на Александрийското пристанище. Тя струвала 800 таланта. По този повод не бих пренебрегнал великодушието на цар Птолемей, който позволил на архитекта Сострат от Книд да напише името си върху самия строеж. Този фар служи на корабите да се ориентират през нощта за плитчините и входа на пристанището. Подобни огньове днес има на различни места, например в Остия (пристанището на Рим) и Равена. Съществува риск тези непрекъснати огньове да бъдат възприемани като звезди, защото отдалече те наистина приличат на небесни светила. На същия архитект се приписва една висяща алея за разходка, която се намира в (родния му град) Книд.” Съпоставяйки текстът на Плиний с други автори, съвременните автори не се съгласяват с него и смятат, че Сострат е написал името си, въпреки несъгласието на Птолемей ІІ Филаделф.
Александрийският фар бил разположен на източния край на острова. Строежът започнал при царуването на Птолемей Сотер (323 - 283 г. пр. Хр.) и бил завършен при сина му Птолемей ІІ Филаделф в 283 г. пр. Хр. Най-точното описание на фара е направено в арабския ръкопис на Ибн ал Саиг (Ibn al Sayg) през ХІІ век. Според него Александрийският фар се издигал върху една платформа, виока 12 лакти (6.96 м). Над нея съоръжението имало три етажа: първият бил с
План на Александрия с пристанищата и остров Фарос.
Фарът върху монета на Антонин Пий.
Фарът върху монета на Комод.
Преместване на каменни блокове под водата с помощта на парашути.
Статуята на Птолемeй ІІ, открита от водолазите.
Изследователят Жан-Ив Амперьор на фона на внушителните разкопки в Александрия.
квадратна форма с височина 70 м; вторият представлявал осмоъгълна призма, висока 30 м и последният бил цилиндричен, висок 9 м и коронован от 8 колони, разположени в кръг и обграждащи светещия фенер. Над колоните имало куполно покритие, върху което се възвисявала статуя на гръмовержеца Зевс или бога на морето Посейдон. Този сложен архитектурен комплекс имал обща височина малко над 135 м.
Пламъкът бил поддържан от клада от дърва и неговата светлина била отразявана и изпращана на около 60 км в открито море. Получило реномето на Седмо чудо, александрийското морско съоръжение бързо станало нещо като емблема на многолюдния град. Неговото изображение започнало да се възпроизвежда върху монети. Можем да го видим и върху една мозайка в античния малоазийски град Гераса (днешният Жераш - Jerash). В Беграм, северно от днешния Кабул, наричан още Александрия в Кавказ, е била открита стъклена ваза, моделирана като фара. Не е изключено и бронзовата кадилница с осмоъгълно тяло от могилното погребение при село Брястовец, Бургаска община да е подражание на един от елементите на фара. Тази мисъл ми хрумва, защото някои от бронзовите съдове, откривани в Тракия са били произведени в занаятчийските работилници на Александрия.
През 1303 г. силно земетресение разрушило Седмото чудо. Когато през 1349 г. на остров Фарос дошъл арабския пътешественик Ибн Баттула Александрийският фар бил в руини. „Той е в такова състояние на развалини, че е невъзможно да се проникне в него” - пише този автор. Сега на същото място е построеният в 1477 г. от мамелюшкия султан Ашраф Кетбей форт, който носи неговото име. Античната седемстадийна дига (Heptastade) била разширена в по-късните векове и тя се е превърнала в днешния провлак Маншета (Mansheta).
При подводни проучвания останките от фара са били трудно идентифицирани. Това се дължи на обстоятелството, че няколко антични квартала на Александрия сега са погълнати от Средиземно море и професионални водолази и любители, когато се гмуркат, непрекъснато се сблъскват с разнообразни старини. Достатъчно е да се влезеш на дълбочина от 6 до 8 м в акваторията на Александрия и автоматично се озоваваш пред изображения на загадъчни свинксове. На дъното са попаднали внушителни статуи на жени и мъже, разпръснати сред архитектурни руини. Едва през 1993 г., за да преодолеят разрушителните сили на Средиземно море, египетските власти решили да укрепят основите на форт Кетбей с няколко стотин бетонни блокове. Именно тогава египетския кинооператор Асма ел-Бакри предприел кампания да принуди властите да спрат укрепването на брега, защото районът около Кетбей бил пълен с потънали археологически паметници.
През следващата 1994 г. с решение на Върховният съвет по старините на Египет френско-египетски екип, под ръководството на опитния подводен археолог Жан-Ив Амперьор (Jean-Yves Empereur), директор на Центъра за изследване на Александрия, предприел подводна експедиция. Целта на екипа била да открие и идентифицира останките от фара - древният „спасител на моряците”. При внимателните подводните обходи била щателно огледана площ от около 2.25 хектара. Водолазите открили над 2 000 експонати, които групово и поединицно били заснети и нанесени на прецизен фотограметричен план. При тези подводни разкопки на Жан-Ив Амперьор при форт Кетбей, северно от източното пристанище били открити и няколко товарни гръцки и римски кораби, които датират в периода от ІV в. пр. Хр. до VІІ век след Христа. Те ни носят нови сведения за презморската търговия през този дълъг период на големи исторически промени. Това комплексно проучване било финансирано от Френския институт за източни изследвания и от много негови дарители от Франция и Египет.
Преди самото проучване Френско-египетската мисия анализирала обстойно всички писмени извори за Александрийския фар. Това са свидетелствата на древни и по късни географи, гръцки пътешественици и инженери, а също така и арабски извори: географа Страбон, минал през Александрия в 25 г. пр. Хр., пътешественика Абд Ел-Латиф ел Багдади (Abd el-Latif el Bagdadi) посетил Алексадрия през 1 200/1201 г. и френският инженер Г. Жондет (G. Jondet).
Подводните археолози първоначално били затруднени от различието в хронологията на находките. Те датирали от различни епохи и това усложнявало тяхната основна задача. Откритите паметници датирали от далечната епоха на египетските фараони и заедно с това от времето на Птолемеите, от най-ранните техни представители до управлението на прочутата Клеопатра и периода на последвалото римско управление на Египет. Фотодокументацията и точното картиране на находките от геодезисти и подводни фотографи обаче помогнали на Жан-Ив Амперьор в сътрудничество с египтолога Жан-Пиер Кортежиани (Jean-Pierre Corteggiani) да проумеят, че този археологически хаос е само привиден, защото и през епохата на Птолемеите изображенията на сфинксове и употребата на иероглифно писмо са били нещо обичайно, поради силата на традицията. Археолозите си давали сметка, че много от паметниците от времето на фараоните, са били преупотребени през по-късните епохи, за да предпазят застрашените пристанища на Александрия.
Изследователите били впечатлени от многобройните каменни блокове, тежащи между 50 и 70 тона. Тяхната големина предполага съществуването на внушителен архитектурен ансамбъл в непосредсвена близост. При наблюденията под вода се установило, че много от големите блокове са фрагментирани, което означава, че са паднали от голяма височина. Тези наблюдения довели Амперьор и сътрудниците му до извода, че те наистина са пред останките на Седмото чудо на света - Александрийският фар. В продължение на цели 16 столетия той бил упование и спасение за хиляди моряци, показвайки им пътя към Пристанището на щастливото завръщане. Фарът събуждал доверие и у търговците, които също треперят, понякога за живота си, а в повечето случаи за стоката, превозвана през талазите на Средиземно море.
Още след първата подводна кампания изследователите организирали експозиция и показали резултатите от проучванията си в амфитеатъра Ком ел Дика в центъра на Александрия. Целта била не само да се постигне ефект в областта на туризма, но и да се тласне Египетската държава към развитие на местната археология.
Най-забележителното откритие на френско-египетската подводна експедиция е една величествена статуя на Птолемей II, която със сигурност е била част от пластичната украса на фара. Освен това под водата била открита и статуя на богинята Изида Фария, която през елинистическата епоха се считала за покровителка на мореплавателите, а през римската епоха се изобразява върху монети с протегната към фара ръка. В качеството си на моряшка и рибарска защитничка Изида е била почитана и от последните тракийски царе, царуващи в странджанския град Бизия. Това личи от един надпис на цар Реметалк І, посветен на възприетата и от траките египетска богиня на границата между езическата и християнската ера. В по-късно време и в Аполония Понтика е съществувал фар. Той е изобразен върху една аполонийска монета от римската епоха и според една холандска гравюра е оцелял чак до ХVII в.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
Пламъкът бил поддържан от клада от дърва и неговата светлина била отразявана и изпращана на около 60 км в открито море. Получило реномето на Седмо чудо, александрийското морско съоръжение бързо станало нещо като емблема на многолюдния град. Неговото изображение започнало да се възпроизвежда върху монети. Можем да го видим и върху една мозайка в античния малоазийски град Гераса (днешният Жераш - Jerash). В Беграм, северно от днешния Кабул, наричан още Александрия в Кавказ, е била открита стъклена ваза, моделирана като фара. Не е изключено и бронзовата кадилница с осмоъгълно тяло от могилното погребение при село Брястовец, Бургаска община да е подражание на един от елементите на фара. Тази мисъл ми хрумва, защото някои от бронзовите съдове, откривани в Тракия са били произведени в занаятчийските работилници на Александрия.
През 1303 г. силно земетресение разрушило Седмото чудо. Когато през 1349 г. на остров Фарос дошъл арабския пътешественик Ибн Баттула Александрийският фар бил в руини. „Той е в такова състояние на развалини, че е невъзможно да се проникне в него” - пише този автор. Сега на същото място е построеният в 1477 г. от мамелюшкия султан Ашраф Кетбей форт, който носи неговото име. Античната седемстадийна дига (Heptastade) била разширена в по-късните векове и тя се е превърнала в днешния провлак Маншета (Mansheta).
При подводни проучвания останките от фара са били трудно идентифицирани. Това се дължи на обстоятелството, че няколко антични квартала на Александрия сега са погълнати от Средиземно море и професионални водолази и любители, когато се гмуркат, непрекъснато се сблъскват с разнообразни старини. Достатъчно е да се влезеш на дълбочина от 6 до 8 м в акваторията на Александрия и автоматично се озоваваш пред изображения на загадъчни свинксове. На дъното са попаднали внушителни статуи на жени и мъже, разпръснати сред архитектурни руини. Едва през 1993 г., за да преодолеят разрушителните сили на Средиземно море, египетските власти решили да укрепят основите на форт Кетбей с няколко стотин бетонни блокове. Именно тогава египетския кинооператор Асма ел-Бакри предприел кампания да принуди властите да спрат укрепването на брега, защото районът около Кетбей бил пълен с потънали археологически паметници.
През следващата 1994 г. с решение на Върховният съвет по старините на Египет френско-египетски екип, под ръководството на опитния подводен археолог Жан-Ив Амперьор (Jean-Yves Empereur), директор на Центъра за изследване на Александрия, предприел подводна експедиция. Целта на екипа била да открие и идентифицира останките от фара - древният „спасител на моряците”. При внимателните подводните обходи била щателно огледана площ от около 2.25 хектара. Водолазите открили над 2 000 експонати, които групово и поединицно били заснети и нанесени на прецизен фотограметричен план. При тези подводни разкопки на Жан-Ив Амперьор при форт Кетбей, северно от източното пристанище били открити и няколко товарни гръцки и римски кораби, които датират в периода от ІV в. пр. Хр. до VІІ век след Христа. Те ни носят нови сведения за презморската търговия през този дълъг период на големи исторически промени. Това комплексно проучване било финансирано от Френския институт за източни изследвания и от много негови дарители от Франция и Египет.
Преди самото проучване Френско-египетската мисия анализирала обстойно всички писмени извори за Александрийския фар. Това са свидетелствата на древни и по късни географи, гръцки пътешественици и инженери, а също така и арабски извори: географа Страбон, минал през Александрия в 25 г. пр. Хр., пътешественика Абд Ел-Латиф ел Багдади (Abd el-Latif el Bagdadi) посетил Алексадрия през 1 200/1201 г. и френският инженер Г. Жондет (G. Jondet).
Подводните археолози първоначално били затруднени от различието в хронологията на находките. Те датирали от различни епохи и това усложнявало тяхната основна задача. Откритите паметници датирали от далечната епоха на египетските фараони и заедно с това от времето на Птолемеите, от най-ранните техни представители до управлението на прочутата Клеопатра и периода на последвалото римско управление на Египет. Фотодокументацията и точното картиране на находките от геодезисти и подводни фотографи обаче помогнали на Жан-Ив Амперьор в сътрудничество с египтолога Жан-Пиер Кортежиани (Jean-Pierre Corteggiani) да проумеят, че този археологически хаос е само привиден, защото и през епохата на Птолемеите изображенията на сфинксове и употребата на иероглифно писмо са били нещо обичайно, поради силата на традицията. Археолозите си давали сметка, че много от паметниците от времето на фараоните, са били преупотребени през по-късните епохи, за да предпазят застрашените пристанища на Александрия.
Изследователите били впечатлени от многобройните каменни блокове, тежащи между 50 и 70 тона. Тяхната големина предполага съществуването на внушителен архитектурен ансамбъл в непосредсвена близост. При наблюденията под вода се установило, че много от големите блокове са фрагментирани, което означава, че са паднали от голяма височина. Тези наблюдения довели Амперьор и сътрудниците му до извода, че те наистина са пред останките на Седмото чудо на света - Александрийският фар. В продължение на цели 16 столетия той бил упование и спасение за хиляди моряци, показвайки им пътя към Пристанището на щастливото завръщане. Фарът събуждал доверие и у търговците, които също треперят, понякога за живота си, а в повечето случаи за стоката, превозвана през талазите на Средиземно море.
Още след първата подводна кампания изследователите организирали експозиция и показали резултатите от проучванията си в амфитеатъра Ком ел Дика в центъра на Александрия. Целта била не само да се постигне ефект в областта на туризма, но и да се тласне Египетската държава към развитие на местната археология.
Най-забележителното откритие на френско-египетската подводна експедиция е една величествена статуя на Птолемей II, която със сигурност е била част от пластичната украса на фара. Освен това под водата била открита и статуя на богинята Изида Фария, която през елинистическата епоха се считала за покровителка на мореплавателите, а през римската епоха се изобразява върху монети с протегната към фара ръка. В качеството си на моряшка и рибарска защитничка Изида е била почитана и от последните тракийски царе, царуващи в странджанския град Бизия. Това личи от един надпис на цар Реметалк І, посветен на възприетата и от траките египетска богиня на границата между езическата и християнската ера. В по-късно време и в Аполония Понтика е съществувал фар. Той е изобразен върху една аполонийска монета от римската епоха и според една холандска гравюра е оцелял чак до ХVII в.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ