РУСКИЯТ ИНЖ.-МЕХАНИК П. Д. КУЗМИНСКИ БЕЗРЕЗЕРВНО ПОДКРЕПЯ СЪЕДИНЕНИЕТО ПРЕЗ 1885 Г.
„Срам, позор за Теб, Русия!”
П. Кузмински, Русе, февруари 1886 г.
Като източник за биографията на П. Кузмински руски автори от години използват съвсем доверчиво широко известните спомени на акад. Алексей Николаевич Крилов (1863-1945 г.) [1, с. 98-100]. Във връзка с това от тях най-голяма е популярността на епизода за съдбата на П. Кузмински по време на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. [2] и последвалите събития. През 2011 г. представих накратко мемоарната книга на акад. А. Н. Крилов като източник за биографията на П. Кузмински, публикувах библиографски сведения за нея (доколкото са свързани с биографичната тема) и разгледах критично информацията за някои неизвестни в българската историческа литература случаи от въпросните спомени [3]. Тогава не засегнах обаче дезинформиращото описание на съединисткия епизод, защото пет години преди критичната си статия сравнително подробно представих безпримерната позиция на П. Кузмински към Съединението и последвалите събития [4, с. 227-229].
„Срам, позор за Теб, Русия!”
П. Кузмински, Русе, февруари 1886 г.
Като източник за биографията на П. Кузмински руски автори от години използват съвсем доверчиво широко известните спомени на акад. Алексей Николаевич Крилов (1863-1945 г.) [1, с. 98-100]. Във връзка с това от тях най-голяма е популярността на епизода за съдбата на П. Кузмински по време на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. [2] и последвалите събития. През 2011 г. представих накратко мемоарната книга на акад. А. Н. Крилов като източник за биографията на П. Кузмински, публикувах библиографски сведения за нея (доколкото са свързани с биографичната тема) и разгледах критично информацията за някои неизвестни в българската историческа литература случаи от въпросните спомени [3]. Тогава не засегнах обаче дезинформиращото описание на съединисткия епизод, защото пет години преди критичната си статия сравнително подробно представих безпримерната позиция на П. Кузмински към Съединението и последвалите събития [4, с. 227-229].