НОВООТКРИТ НАДПИС НА ОСТРОВНИЯ МАНАСТИР
„СВЕТА АНАСТАСИЯ”
В памет на инж. Евгения Рангелова-Пеева, която е от рода на хаджи Матей - най-големият дарител на островния манастир
При реставрационни работи на островния манастир „Света Анастасия”, извършвани от фирмата на инж. Иван Иванов беше открит нов строителен надпис. Той е изключително кратък, но все пак е датиран, съдържа името „Анастасия” и точната дата - 1772 г.
Инж. Иванов своевременно ми изпрати снимка и ме осведоми, че каменният блок с надписа се е открил вграден при пасажа по средата на жилищната манастирска сграда (метоха).
Преведен от средногръцки, на български започващият с кръстче надпис, гласи: „(Този) строеж на Анастасия стана през 1772 година”. От текстта не е съвсем ясно дали името „Анастасия” се отнася за острова или до църквата. Липсата на думата „Света” обаче ни насочва към заключението, че става дума за самия остров и това личи от употребата на името „тис Анастасияс” в пълен член.
Самото вграждане на този надпис от края на втората четвърт на 18 век е ясно указание, че големият метох, както вече съм писал, датира от началото на 19 век и по всичко изглежда фамилията на хаджи Матей и други котленци са били ктиторите, със средствата на които е била построен. Новият строителен надпис красноречиво говори, че той се отнася до строителството на една по-стара сграда, която вероятно е била разрушена при драматичните събития, засегнали манастира през последната четвърт на 18 век.
Съществува пряко свидетелство за историята на манастира през последните две десетилетия на ХVІІІ век. То принадлежи на игумена Натанаил от Ганос. Това е още една приписка, публикувана в новогръцкото издание „Неос Елиномнемон” от 1911 г.:
„На 28 март 1781 г. в манастира пристигна от Адрианопол полк от 205 войници и 40 албанци и ни причиниха голяма вреда. Проклетият Мехмед ага причини на манастира много злини като ограби лодките и житните хамбари, брашното, сиренето, добитъка, рибите, облеклото ни, зеленчуковите градини, лозята и каквото имаше в манастира и ние останахме само с три незначителни склада. Тогава Гервасий, (дошъл) някога от Стотохори (Българово) ни даде от прихода на Анхиалска епархия 300 оки жито и 150 ечемик (… и аз Натанаил като историк пресметнах [и отбелязах] това).
Тези сведения се потвърждават и от френския офицер Лафит-Клаве (Lafitte-Clave), посетил Света Анастасия през 1784 г. Този военен експерт на турска служба заварил там турски батареи. Анализирайки артилерийската защита на Бургаския залив, френският капитан констатира, че в годините преди неговото посещение турците са построили една батарея в Бургас, а на Ченгене скеля имало две рухнали артилерийски гнезда, предшествани от батареи на Острова на свещениците. Към този период трябва да отнесем откриваните в акваторията на острова топовни гюлета и топове, които се към 17 - 18 век.
Заключения на капитан Лафит-Клаве са направени след подробно обследване на Бургаския залив, което той е осъществил между 28 април и 18 септември 1784 г. съвместно с колегата си Дюверн дьо Пресл, плавайки на един тартан (едномачтов риболовен кораб), собственост на константинополския арсенал. След като Lafitte-Clave станал жертва на Великата френска революция и бил гилотиниран (1794 г.), през 1810 г. в сумарен вид неговите бележки били публикувани от Льоклерк . Лафит-Клаве отразява точното име на острова, което християнското население наричало „Анастасия”, а турците „Островът на свещениците”. Ето буквален превод на бележките на френския капитан: „На 600 тоаза (1200 м) североизточно от носа и залива на Ченгене Скеля е малкия остров Анастасия, между който и носа дълбочината е от 6 до 8 браса (от 9.60 до 12.60 м.) вода върху скали. Този остров, наричан от турците „Островът на свещениците” може да бъде приближен (от кораб) на половин кабел (стотина метра)” .
Новооткритият строителен надпис на остров „Света Анастасия” е лаконичен, но той осветява на самото място важен момент от историята на острова. Точно през последните десетилетия на 18 век. От това време е и забележителната олтарна икона на Света Анастасия, нарисувана от черноморския зограф Димитър, датирана на 23 октомври 1789 г. и подарена на манастирската църква от севастополския капитан Георгаки.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
„СВЕТА АНАСТАСИЯ”
В памет на инж. Евгения Рангелова-Пеева, която е от рода на хаджи Матей - най-големият дарител на островния манастир
При реставрационни работи на островния манастир „Света Анастасия”, извършвани от фирмата на инж. Иван Иванов беше открит нов строителен надпис. Той е изключително кратък, но все пак е датиран, съдържа името „Анастасия” и точната дата - 1772 г.
Инж. Иванов своевременно ми изпрати снимка и ме осведоми, че каменният блок с надписа се е открил вграден при пасажа по средата на жилищната манастирска сграда (метоха).
Преведен от средногръцки, на български започващият с кръстче надпис, гласи: „(Този) строеж на Анастасия стана през 1772 година”. От текстта не е съвсем ясно дали името „Анастасия” се отнася за острова или до църквата. Липсата на думата „Света” обаче ни насочва към заключението, че става дума за самия остров и това личи от употребата на името „тис Анастасияс” в пълен член.
Самото вграждане на този надпис от края на втората четвърт на 18 век е ясно указание, че големият метох, както вече съм писал, датира от началото на 19 век и по всичко изглежда фамилията на хаджи Матей и други котленци са били ктиторите, със средствата на които е била построен. Новият строителен надпис красноречиво говори, че той се отнася до строителството на една по-стара сграда, която вероятно е била разрушена при драматичните събития, засегнали манастира през последната четвърт на 18 век.
Съществува пряко свидетелство за историята на манастира през последните две десетилетия на ХVІІІ век. То принадлежи на игумена Натанаил от Ганос. Това е още една приписка, публикувана в новогръцкото издание „Неос Елиномнемон” от 1911 г.:
„На 28 март 1781 г. в манастира пристигна от Адрианопол полк от 205 войници и 40 албанци и ни причиниха голяма вреда. Проклетият Мехмед ага причини на манастира много злини като ограби лодките и житните хамбари, брашното, сиренето, добитъка, рибите, облеклото ни, зеленчуковите градини, лозята и каквото имаше в манастира и ние останахме само с три незначителни склада. Тогава Гервасий, (дошъл) някога от Стотохори (Българово) ни даде от прихода на Анхиалска епархия 300 оки жито и 150 ечемик (… и аз Натанаил като историк пресметнах [и отбелязах] това).
Тези сведения се потвърждават и от френския офицер Лафит-Клаве (Lafitte-Clave), посетил Света Анастасия през 1784 г. Този военен експерт на турска служба заварил там турски батареи. Анализирайки артилерийската защита на Бургаския залив, френският капитан констатира, че в годините преди неговото посещение турците са построили една батарея в Бургас, а на Ченгене скеля имало две рухнали артилерийски гнезда, предшествани от батареи на Острова на свещениците. Към този период трябва да отнесем откриваните в акваторията на острова топовни гюлета и топове, които се към 17 - 18 век.
Заключения на капитан Лафит-Клаве са направени след подробно обследване на Бургаския залив, което той е осъществил между 28 април и 18 септември 1784 г. съвместно с колегата си Дюверн дьо Пресл, плавайки на един тартан (едномачтов риболовен кораб), собственост на константинополския арсенал. След като Lafitte-Clave станал жертва на Великата френска революция и бил гилотиниран (1794 г.), през 1810 г. в сумарен вид неговите бележки били публикувани от Льоклерк . Лафит-Клаве отразява точното име на острова, което християнското население наричало „Анастасия”, а турците „Островът на свещениците”. Ето буквален превод на бележките на френския капитан: „На 600 тоаза (1200 м) североизточно от носа и залива на Ченгене Скеля е малкия остров Анастасия, между който и носа дълбочината е от 6 до 8 браса (от 9.60 до 12.60 м.) вода върху скали. Този остров, наричан от турците „Островът на свещениците” може да бъде приближен (от кораб) на половин кабел (стотина метра)” .
Новооткритият строителен надпис на остров „Света Анастасия” е лаконичен, но той осветява на самото място важен момент от историята на острова. Точно през последните десетилетия на 18 век. От това време е и забележителната олтарна икона на Света Анастасия, нарисувана от черноморския зограф Димитър, датирана на 23 октомври 1789 г. и подарена на манастирската църква от севастополския капитан Георгаки.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Железен топ от акваторията на острова.
Новооткритият надпис, вграден в големия метох на остров „Света Анастасия”. Снимка инж. Иван Иванов.
Иконата на Света Анастасия. Снимка отец Борис Беров.
Голямата сграда на остров „Света Анастасия”. Пред входа - група посетители. Крайният вляво е поетът Христо Фотев, крайният вдясно - учителят Цвятко Кирязов. Те са участници в археологическата експедиция през 1972 г.
Остров „Света Анастасия”. Въздушната снимка ми е предоставена от Николай Кожев.