ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ - ИСТОРИЧЕСКА
СПРАВКА
Най-ранните археологически и писмени свидетелства за манастира и едноименния остров Света Анастасия от епохата на късната античност (IV-VI век) до края на XVIII век
Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови Свети Иван, Свети Кирик и Юлита и на остров Свети Тома, но сега от тях има само археологически останки.
Най-ранното човешко присъствие на острова е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г., сред който е и една цяла амфора, произведена в Константинопол.
Късноантичният материал, открит на острова, не само потвърждава силното влияние на столицата на Източната римска империя в черноморските области, но и косвено може да се свърже с пренасянето на мощите на Света Анастасия Фармаколитрия в Константинопол през 458 г. Този материал дава също основание да се предполага, че още през късната античност и ранното средновековие на малкия остров в Бургаския залив вече е съществувала християнска обител.
Първото споменаване на манастира под името „Продромос” (Предтеча) четем в един анонимен портулан (ръководство за корабоплаване) от 1553 г. С името „Света Анастасия” и манастирът, и островът подробно се споменават в грамоти на Вселенския константинополски патриарх през 1575, 1579 и 1580 г.
В продължение на около шест десетилетия грижи за манастира е полагал вселенският патриарх Нифон, който бил духовно свързан с този район. Той направил манастира ставропигиален - т. е. пряко подчинен на Вселенската патриаршия. След смъртта на Нифон манастирът „Света Анастасия” отново запада, но много скоро, под егидата на ставропигиалния манастир „Свети Йоан Предтеча” при Созопол укрепва и продължава да бъде духовно средище в залива. В грамотата на патриарх Митрофан от 20.02.1580 г. е отбелязано, че в манастирските дела след 1550 г. често се е намесвал анхиалецът Михаил Кантакузин. Турският географ Евлия Челеби споменава манастира през 1656 г., наричайки го „богат”.
През последното десетилетие на XVII век о-в Света Анастасия за първи път е бил нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен (1641-1717 г. ). Игуменът на манастира Натанаил от Ганос на Мраморно море отразява едно събитие, станало пред очите му на 28.03.1781 г., когато „проклетият Мехмед ага” пристигнал с „адрианополския полк” и ограбил острова. Това е времето на няколко руско-турски войни и с него трябва да свържем железните топове, откривани в акваторията на острова. За превръщането на острова в стратегическа база на турската артилерия говори и френският офицер на турска служба Андре-Жозеф Лафит-Клаве (1740-1794 г.)
Манастирската църква, строена през този период (XV-XVI век), е малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Между него и по-късното разширение на манастирската църква е разположен забележителният дървен иконостас от 1802 г. За строителство в края на XVIII в. говори новооткритият при консервационна дейност надпис, който свидетелства за построяването на каменна сграда през 1772 г. В началото на XIX век този надпис е бил вграден в новопостроения метох.
Манастирът „Света Анастасия“ през епохата на българското Възраждане
Островният манастир „Света Анастасия” заема важно място в ранното българско Възраждане. Ранните резби в манастирската църква на острова със своята артистичност и ктиторските си надписи бележат нов етап в развитието на българската възрожденска култура.
Още през 1802 г. основен ктитор на църквата и на целия манастир става Матей от Котел. За това свидетелства пространният ктиторски надпис на иконостаса и ктиторското изображение, което е описано от бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Според него портретът на Матей, който все още не е станал хаджия, се намирал „от дясната страна на входа между мъжката и женската черква”. По описанието на Стоян Шивачев той бил „стоящ прав и държащ в лявата си ръка кесия, пълна с пари, от която вади с дясната си ръка и подава на сина си х. Петра, малко 10-12 годишно момче“. И бащата и синът били облечени в котленски овчарски костюми, с големи гугли и бели навуща.
През ХIХ век манастирът „Света Анастасия” преживява драматични събития. По време на Руско-Турската война от 1828/1829 г. турците подсилват топовната батарея на острова. Английският офицер на руска служба Джеймс Александер (1803-1885 г.) описва превземането му. Според него „стръмните му брегове” го правели лесен за защита, но въпреки това само след няколко залпа на руската корабна артилерия турските защитници развели бялото знаме.
През четиридесетте години на ХIХ век островният манастир е описан от френския пътешественик Ксавие Омер дьо Хел (1812-1848 г.): „Преди да влезем в Бургас, ние виждаме манастира „Света Анастасия”, … разположен живописно на едно островче. Той е обитаван от един монах, който живее тук живот на истински ермит (пустинник)”.
По време на Кримската война (1853 - 1856 г.) между Русия и Турция съседното пристанище Ченгене скеля е използвано от английската флота. Тогава в манастирската мерия при Ченгене скеля е ловувал големият полски поет Адам Мицкевич. Следващият по хронология европеец, който ни дава сведения за острова, е англичанинът Джеймс Бейкър. През 1874 г. заедно с английския консул в Бургас Чарлс Брофи той посещава „Света Анастасия”, наричайки манастира съвсем погрешно „Свети Атанасий”. В неговия разказ прави впечатление това, че на кея английските гости били посрещнати от игумена в компанията на „представители и на двата пола ...”
Остров Света Анастасия през първите десетилетия след Освобождението
През 1884 г. о-в Света Анастасия и околното крайбрежие са описани подробно от бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Той пише: „Интересно е да отбележим, че след Освобождението приходите от манастирските имоти били използвани за издръжка на гръцките училища в Бургас, Ахело (Поморие) и Созопол.“ Шивачев продължава: „Приходите манастирски от няколко години насам намаляха, понеже: едно (кризата) от последни години, друго от преврата и от бедността, в която попадна българското селско население, няма вече ония богати приноси и свещенодарения и не идват толкоз много българе от селата както едно време”. Както е видно от текста българското население от крайбрежието и вътрешността е имало голям принос за поддръжката и стопанския просперитет на манастира. Според Шивачев манастирът притежавал малка риболовна и транспортна флотилия от десетина лодки и каици (плоскодънни лодки), както и малка корабостроителница, където се строяли и ремонтирали плавателни съдове. На острова имало и вятърна мелница, изобразена през 1829 г. върху гравюрата на френския художник Огюст Дезарно (1788-1840 г.).
През последната четвърт на ХІХ век на о-в Света Анастасия e построен седмият и последен морски фар по нашето Черноморско крайбрежие. Той e открит при управлението на Стефан Стамболов на 15 август 1888 г.
В края на ХIХ век манастирът „Света Анастасия” става „злобата на деня в бургашко” според тогавашната преса. Гръцкият игумен архимандрит Антим продава самия манастир и всичките му имоти на бургаските търговци Д. Хараламбус и Георги Жечков. Тази продажба е посрещната с възмущение от цялото
СПРАВКА
Най-ранните археологически и писмени свидетелства за манастира и едноименния остров Света Анастасия от епохата на късната античност (IV-VI век) до края на XVIII век
Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови Свети Иван, Свети Кирик и Юлита и на остров Свети Тома, но сега от тях има само археологически останки.
Най-ранното човешко присъствие на острова е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г., сред който е и една цяла амфора, произведена в Константинопол.
Късноантичният материал, открит на острова, не само потвърждава силното влияние на столицата на Източната римска империя в черноморските области, но и косвено може да се свърже с пренасянето на мощите на Света Анастасия Фармаколитрия в Константинопол през 458 г. Този материал дава също основание да се предполага, че още през късната античност и ранното средновековие на малкия остров в Бургаския залив вече е съществувала християнска обител.
Първото споменаване на манастира под името „Продромос” (Предтеча) четем в един анонимен портулан (ръководство за корабоплаване) от 1553 г. С името „Света Анастасия” и манастирът, и островът подробно се споменават в грамоти на Вселенския константинополски патриарх през 1575, 1579 и 1580 г.
В продължение на около шест десетилетия грижи за манастира е полагал вселенският патриарх Нифон, който бил духовно свързан с този район. Той направил манастира ставропигиален - т. е. пряко подчинен на Вселенската патриаршия. След смъртта на Нифон манастирът „Света Анастасия” отново запада, но много скоро, под егидата на ставропигиалния манастир „Свети Йоан Предтеча” при Созопол укрепва и продължава да бъде духовно средище в залива. В грамотата на патриарх Митрофан от 20.02.1580 г. е отбелязано, че в манастирските дела след 1550 г. често се е намесвал анхиалецът Михаил Кантакузин. Турският географ Евлия Челеби споменава манастира през 1656 г., наричайки го „богат”.
През последното десетилетие на XVII век о-в Света Анастасия за първи път е бил нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен (1641-1717 г. ). Игуменът на манастира Натанаил от Ганос на Мраморно море отразява едно събитие, станало пред очите му на 28.03.1781 г., когато „проклетият Мехмед ага” пристигнал с „адрианополския полк” и ограбил острова. Това е времето на няколко руско-турски войни и с него трябва да свържем железните топове, откривани в акваторията на острова. За превръщането на острова в стратегическа база на турската артилерия говори и френският офицер на турска служба Андре-Жозеф Лафит-Клаве (1740-1794 г.)
Манастирската църква, строена през този период (XV-XVI век), е малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Между него и по-късното разширение на манастирската църква е разположен забележителният дървен иконостас от 1802 г. За строителство в края на XVIII в. говори новооткритият при консервационна дейност надпис, който свидетелства за построяването на каменна сграда през 1772 г. В началото на XIX век този надпис е бил вграден в новопостроения метох.
Манастирът „Света Анастасия“ през епохата на българското Възраждане
Островният манастир „Света Анастасия” заема важно място в ранното българско Възраждане. Ранните резби в манастирската църква на острова със своята артистичност и ктиторските си надписи бележат нов етап в развитието на българската възрожденска култура.
Още през 1802 г. основен ктитор на църквата и на целия манастир става Матей от Котел. За това свидетелства пространният ктиторски надпис на иконостаса и ктиторското изображение, което е описано от бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Според него портретът на Матей, който все още не е станал хаджия, се намирал „от дясната страна на входа между мъжката и женската черква”. По описанието на Стоян Шивачев той бил „стоящ прав и държащ в лявата си ръка кесия, пълна с пари, от която вади с дясната си ръка и подава на сина си х. Петра, малко 10-12 годишно момче“. И бащата и синът били облечени в котленски овчарски костюми, с големи гугли и бели навуща.
През ХIХ век манастирът „Света Анастасия” преживява драматични събития. По време на Руско-Турската война от 1828/1829 г. турците подсилват топовната батарея на острова. Английският офицер на руска служба Джеймс Александер (1803-1885 г.) описва превземането му. Според него „стръмните му брегове” го правели лесен за защита, но въпреки това само след няколко залпа на руската корабна артилерия турските защитници развели бялото знаме.
През четиридесетте години на ХIХ век островният манастир е описан от френския пътешественик Ксавие Омер дьо Хел (1812-1848 г.): „Преди да влезем в Бургас, ние виждаме манастира „Света Анастасия”, … разположен живописно на едно островче. Той е обитаван от един монах, който живее тук живот на истински ермит (пустинник)”.
По време на Кримската война (1853 - 1856 г.) между Русия и Турция съседното пристанище Ченгене скеля е използвано от английската флота. Тогава в манастирската мерия при Ченгене скеля е ловувал големият полски поет Адам Мицкевич. Следващият по хронология европеец, който ни дава сведения за острова, е англичанинът Джеймс Бейкър. През 1874 г. заедно с английския консул в Бургас Чарлс Брофи той посещава „Света Анастасия”, наричайки манастира съвсем погрешно „Свети Атанасий”. В неговия разказ прави впечатление това, че на кея английските гости били посрещнати от игумена в компанията на „представители и на двата пола ...”
Остров Света Анастасия през първите десетилетия след Освобождението
През 1884 г. о-в Света Анастасия и околното крайбрежие са описани подробно от бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Той пише: „Интересно е да отбележим, че след Освобождението приходите от манастирските имоти били използвани за издръжка на гръцките училища в Бургас, Ахело (Поморие) и Созопол.“ Шивачев продължава: „Приходите манастирски от няколко години насам намаляха, понеже: едно (кризата) от последни години, друго от преврата и от бедността, в която попадна българското селско население, няма вече ония богати приноси и свещенодарения и не идват толкоз много българе от селата както едно време”. Както е видно от текста българското население от крайбрежието и вътрешността е имало голям принос за поддръжката и стопанския просперитет на манастира. Според Шивачев манастирът притежавал малка риболовна и транспортна флотилия от десетина лодки и каици (плоскодънни лодки), както и малка корабостроителница, където се строяли и ремонтирали плавателни съдове. На острова имало и вятърна мелница, изобразена през 1829 г. върху гравюрата на френския художник Огюст Дезарно (1788-1840 г.).
През последната четвърт на ХІХ век на о-в Света Анастасия e построен седмият и последен морски фар по нашето Черноморско крайбрежие. Той e открит при управлението на Стефан Стамболов на 15 август 1888 г.
В края на ХIХ век манастирът „Света Анастасия” става „злобата на деня в бургашко” според тогавашната преса. Гръцкият игумен архимандрит Антим продава самия манастир и всичките му имоти на бургаските търговци Д. Хараламбус и Георги Жечков. Тази продажба е посрещната с възмущение от цялото
Въздушна снимка на острова.
Гравюрата на френския художник Огюст Дезарно от 1829 г.
План на Манастирския комплекс.
Иконостасът от 1802 г.
Иконата на Света Анастасия. Днес тя е в бургаската църква „Успение на Света Богородица”.
Сребърният обков на иконата на Света Анастасия.
Свещникът от църквата.
Снимката от 15 август 1901 г., когато Българската православна църква преосвещава манастирската църква. В центъра – сливенският митрополит Гервасий.
бургаско гражданство. Бургаският седмичник „Нова епоха” подробно отразява събитията от това време и решението на градския съвет „да се завземе монастира „Св. Анастасия”, като се завладеят всичките му имоти и се владеят и управляват от окръжния съвет на българската православна църква”.
Окончателното преминаване на манастира в ръцете на българската православна църква и новото му освещаване от сливенския митрополит Гервасий става на 15 август 1901 г. Събитието е запечатано и на фотоснимки от това време.
Остров Света Анастасия между Първата и Втората световна война
През 1921 г., малко преди смъртта си, народният поет Иван Вазов описва впечатленията си от плаване в Бургаския залив: „Надясно едно островче, което се слива почти с брега. Това островче е Света Анастасия. Княз Фердинанд попросил някога бургаска община да му го отстъпи, за да съгради там морски дворец по подобие на Баромайския в езеро Лаго Маджоре. Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала. И сега островчето пустее с полупорутения си манастир.”
Занемареният островен манастир се оказва съблазнителен само за политиците, които след преврата на 9 юни 1923 г. са принудени от народното негодувание да търсят места, подходящи за изолатори на все по-умножаващите се бунтари. Островният манастир е превърнат в затвор. Първо през 1923 г. на острова са заточени 132 комунисти и земеделци. Сред тях е и секретарят на окръжния комитет на Българската комунистическа партия Теохар Бакърджиев.
След атентата в софийската църква „Света Неделя” на 16 април 1925 г. островът отново е превърнат в затвор. В четири от килиите на манастирския метох са наблъскани 90 арестанти, окървавени и обезсилени вследствие изтезанията в бургаската „Обществена безопасност”. За да избегнат смъртта, затворниците организират бягство и го осъществяват на 29 юли 1925 г. Само няколко дни преди фаталния процес срещу тях, 43 политически затворници с две гребни лодки преплават на групи до нос Чукаля и след часове се озовават сред дебрите на „закрилницата” Странджа планина, а оттам достигат до Цариград. На 17 август 1925 г. на борда на съветския кораб „Илич” те отплават към брега на „свободата” - Съюза на съветските социалистически републики, но много от тях впоследствие се оказват интернирани в Сибир. От м. юли до октомври 1941 г. остров Света Анастасия отново е използван за политически затвор.
Остров Света Анастасия след Втората световна война
Бягството на 43-мата комунисти от острова-затвор, осъществено през 1925 г., става причина след Втората световна война остров Света Анастасия да бъде преименуван на остров Болшевик. В 1967 г. той е обявен за „историческо място на революционната борба” (Държавен вестник, бр. 73/1967). През 1991 г. островът отново възвръща старото си име.
През 60-те години на ХХ век в малката северна сграда е уредена музейна експозиция, отразяваща събитията от 1925 г. Голямата южна сграда е използвана като хотел. Именно това дава възможност на много творчески личности да се пристрастят към островния живот през летните месеци. Един от тях е големият поет Христо Фотев. На острова прекарват летните си почивки също известният театрален режисьор проф. Николай Люцканов, актьорът Александър Притуп, бургаският актьор Тодор Тодоров, актрисата Полина Доростолска. Трайни следи на острова оставят дългогодишните фаропазачи дядо Жеко и Матьо Гакев, който дори и през зимата живее сам на острова.
През ХХ век манастирският комплекс на остров Света Анастасия е реставриран няколко пъти. През 60-те години строителните работи засягат преди всичко манастирските сгради и съвсем малко църквата, която все пак е била препокрита и измазана отвътре. Част от оцелелите стенописи са свалени и съхранени от екипа на художника Дамян Заберски.
През 1975 г. островът е електрифициран и водоснабден и по експозиционен план на Янко Керемидчиев е разгърната експозиция на втория етаж на голямата южна манастирска сграда. Първата зала и част от коридора са посветени на старата история на острова, а в останалите пет са прославени героите от 1925 г. На 29 юни 1975 г. кметът на Бургас Манол Бонев открива новата експозиция.
През 90-те на ХХ век кметът на бургаския Приморски район Кузман Янев организира тържествен водосвет във външния притвор на църквата. На 23 юли 1991 г. започват реставрационни и консервационни работи на острова, осъществявани от художника-реставратор Климент Атанасов, Стоян Забунов и Кирил Николов. Работи се по църквата и нейния интериор.
В началото на третото хилядолетие интересът към острова отново се съживява. Община Бургас поема инициативата да организира проектирането и издигането на внушителен метален кръст, посветен на Свети Андрей Първозвани. Проектът е изработен от бургаския скулптор Руси Стоянов (1955 - 2004). На 19 април 2001 г. кметът на Бургас Йоан Константинов полага на о-в Света Анастасия първия камък от пиедестала на бъдещия символ на православното християнство. Полагането е съпроводено от тържествен водосвет, отслужен от Сливенския митрополит Йоаникий, епископ Иларион, бургаските свещеници отец Борис Беров, отец Иван Драгнев и др. Тази хубава идея обаче все още не е реализирана. Манастирската църква продължава да се нуждае от поддържане и възстановяване на богослуженията. Манастирът запустява. Фараджиите остават неговите единствени обитатели през цялата година. Последната реставрация и консервация се осъществява в момента.
Със сегашния си вид „Света Анастасия” - единственият оцелял островен манастир в България - събужда оптимистични чувства в сърцето на всеки бургаски гражданин и на всеки български родолюбец.
Превод на надписите
Надписи на иконостаса:
Дарителски надпис на Матей от Котел
“+Този иконостас произлезе от някого; от (жителите) на Василико (Царево) дърворезбата, а позлатяването на темплото (иконостаса) от Матей Котленеца (заедно) с всички изографисвания, за спомен от тях, 1802 г.”
Надпис над царските двери на иконостаса:
„Тази сграда произлезе от кир
Натанаил скевофилак, 1802”
Втори надпис, в който фигурира името на Натанаил, е изписан върху иконата на Христос, монтирана на владишкия трон:
„Произлезе с изждивението на ганосеца, протосингела и игумена кир Натанаил, 1802”.
Надпис над костницата под мраморния под на църковния притвор:
„Този гроб произлезе от Натанаил скевофилак и отново ктитор, 1805”
Надписи на иконата на Света Анастасия.
Под нозете на светицата има надпис на средногръцки:
„Моление от раба божий Георгаки капитан... (от Севастопол?)”
До този надпис е изписано:“1789 г., 23 октомври”, а под него с черно: „Ръка на Димитър, поклонник”
Новооткритият надпис
Преведен от средногръцки, на български започващият с кръстче надпис, гласи: „+(Този) строеж на Анастасия стана през 1772 година”. От текста не е съвсем ясно дали името „Анастасия” се отнася за острова или до църквата. Липсата на думата „Света” обаче ни насочва към заключението, че става дума за самия остров и това личи от употребата на името „тис Анастасияс” в пълен член.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Окончателното преминаване на манастира в ръцете на българската православна църква и новото му освещаване от сливенския митрополит Гервасий става на 15 август 1901 г. Събитието е запечатано и на фотоснимки от това време.
Остров Света Анастасия между Първата и Втората световна война
През 1921 г., малко преди смъртта си, народният поет Иван Вазов описва впечатленията си от плаване в Бургаския залив: „Надясно едно островче, което се слива почти с брега. Това островче е Света Анастасия. Княз Фердинанд попросил някога бургаска община да му го отстъпи, за да съгради там морски дворец по подобие на Баромайския в езеро Лаго Маджоре. Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала. И сега островчето пустее с полупорутения си манастир.”
Занемареният островен манастир се оказва съблазнителен само за политиците, които след преврата на 9 юни 1923 г. са принудени от народното негодувание да търсят места, подходящи за изолатори на все по-умножаващите се бунтари. Островният манастир е превърнат в затвор. Първо през 1923 г. на острова са заточени 132 комунисти и земеделци. Сред тях е и секретарят на окръжния комитет на Българската комунистическа партия Теохар Бакърджиев.
След атентата в софийската църква „Света Неделя” на 16 април 1925 г. островът отново е превърнат в затвор. В четири от килиите на манастирския метох са наблъскани 90 арестанти, окървавени и обезсилени вследствие изтезанията в бургаската „Обществена безопасност”. За да избегнат смъртта, затворниците организират бягство и го осъществяват на 29 юли 1925 г. Само няколко дни преди фаталния процес срещу тях, 43 политически затворници с две гребни лодки преплават на групи до нос Чукаля и след часове се озовават сред дебрите на „закрилницата” Странджа планина, а оттам достигат до Цариград. На 17 август 1925 г. на борда на съветския кораб „Илич” те отплават към брега на „свободата” - Съюза на съветските социалистически републики, но много от тях впоследствие се оказват интернирани в Сибир. От м. юли до октомври 1941 г. остров Света Анастасия отново е използван за политически затвор.
Остров Света Анастасия след Втората световна война
Бягството на 43-мата комунисти от острова-затвор, осъществено през 1925 г., става причина след Втората световна война остров Света Анастасия да бъде преименуван на остров Болшевик. В 1967 г. той е обявен за „историческо място на революционната борба” (Държавен вестник, бр. 73/1967). През 1991 г. островът отново възвръща старото си име.
През 60-те години на ХХ век в малката северна сграда е уредена музейна експозиция, отразяваща събитията от 1925 г. Голямата южна сграда е използвана като хотел. Именно това дава възможност на много творчески личности да се пристрастят към островния живот през летните месеци. Един от тях е големият поет Христо Фотев. На острова прекарват летните си почивки също известният театрален режисьор проф. Николай Люцканов, актьорът Александър Притуп, бургаският актьор Тодор Тодоров, актрисата Полина Доростолска. Трайни следи на острова оставят дългогодишните фаропазачи дядо Жеко и Матьо Гакев, който дори и през зимата живее сам на острова.
През ХХ век манастирският комплекс на остров Света Анастасия е реставриран няколко пъти. През 60-те години строителните работи засягат преди всичко манастирските сгради и съвсем малко църквата, която все пак е била препокрита и измазана отвътре. Част от оцелелите стенописи са свалени и съхранени от екипа на художника Дамян Заберски.
През 1975 г. островът е електрифициран и водоснабден и по експозиционен план на Янко Керемидчиев е разгърната експозиция на втория етаж на голямата южна манастирска сграда. Първата зала и част от коридора са посветени на старата история на острова, а в останалите пет са прославени героите от 1925 г. На 29 юни 1975 г. кметът на Бургас Манол Бонев открива новата експозиция.
През 90-те на ХХ век кметът на бургаския Приморски район Кузман Янев организира тържествен водосвет във външния притвор на църквата. На 23 юли 1991 г. започват реставрационни и консервационни работи на острова, осъществявани от художника-реставратор Климент Атанасов, Стоян Забунов и Кирил Николов. Работи се по църквата и нейния интериор.
В началото на третото хилядолетие интересът към острова отново се съживява. Община Бургас поема инициативата да организира проектирането и издигането на внушителен метален кръст, посветен на Свети Андрей Първозвани. Проектът е изработен от бургаския скулптор Руси Стоянов (1955 - 2004). На 19 април 2001 г. кметът на Бургас Йоан Константинов полага на о-в Света Анастасия първия камък от пиедестала на бъдещия символ на православното християнство. Полагането е съпроводено от тържествен водосвет, отслужен от Сливенския митрополит Йоаникий, епископ Иларион, бургаските свещеници отец Борис Беров, отец Иван Драгнев и др. Тази хубава идея обаче все още не е реализирана. Манастирската църква продължава да се нуждае от поддържане и възстановяване на богослуженията. Манастирът запустява. Фараджиите остават неговите единствени обитатели през цялата година. Последната реставрация и консервация се осъществява в момента.
Със сегашния си вид „Света Анастасия” - единственият оцелял островен манастир в България - събужда оптимистични чувства в сърцето на всеки бургаски гражданин и на всеки български родолюбец.
Превод на надписите
Надписи на иконостаса:
Дарителски надпис на Матей от Котел
“+Този иконостас произлезе от някого; от (жителите) на Василико (Царево) дърворезбата, а позлатяването на темплото (иконостаса) от Матей Котленеца (заедно) с всички изографисвания, за спомен от тях, 1802 г.”
Надпис над царските двери на иконостаса:
„Тази сграда произлезе от кир
Натанаил скевофилак, 1802”
Втори надпис, в който фигурира името на Натанаил, е изписан върху иконата на Христос, монтирана на владишкия трон:
„Произлезе с изждивението на ганосеца, протосингела и игумена кир Натанаил, 1802”.
Надпис над костницата под мраморния под на църковния притвор:
„Този гроб произлезе от Натанаил скевофилак и отново ктитор, 1805”
Надписи на иконата на Света Анастасия.
Под нозете на светицата има надпис на средногръцки:
„Моление от раба божий Георгаки капитан... (от Севастопол?)”
До този надпис е изписано:“1789 г., 23 октомври”, а под него с черно: „Ръка на Димитър, поклонник”
Новооткритият надпис
Преведен от средногръцки, на български започващият с кръстче надпис, гласи: „+(Този) строеж на Анастасия стана през 1772 година”. От текста не е съвсем ясно дали името „Анастасия” се отнася за острова или до църквата. Липсата на думата „Света” обаче ни насочва към заключението, че става дума за самия остров и това личи от употребата на името „тис Анастасияс” в пълен член.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ