КОЛКО СА ИЗДАНИЯТА НА „РИБНИЯ БУКВАР” И ЗАЩО ТОЙ НАИСТИНА Е РИБЕН
2014 г., 10 октомври, 13:28 часа. Сайтът OFFNews публикува съобщението: „Оригиналът на Рибния буквар на Петър Берон е изчезнал от колекцията на Националния литературен музей и не може да бъде открит, научи OFFNews от директорката на музея Катя Зографова” [1]. През следващите два-три часа новината е разпространена къде ли не в интернет и по телевизии, министърът на културата доц. д-р Мартин Иванов реагира адекватно, като назначи незабавна инвентаризация на Националния литературен музей (НЛМ) и до вечерта са открити както изчезналият екземпляр от първото издание на „Рибния буквар” (1824 г.), така и „още един, който не фигурирал в описите на музея” (подч. И.А.), според Вера Джамбазова - сътрудничка на министъра на културата [2]. Три дни по-късно се оказа, че НЛМ притежава и трети екземпляр [3] ...
Това е само част от какви ли не неудобни твърдения, публикувани както по повод на конкретния случай с НЛМ, така и за историята на една от най-прочутите български книги. Немалка част от тях се срещат в интернет и разнокалибрени медии, в историческата литература (дори в научни съчинения) и са скръбно доказателство за все още немалкото неизяснени въпроси по една уж твърде опоскана тема в беронознанието. Например колко са всъщност възрожденските издания на „Рибния буквар”? Колкото и куриозно да звучи, по този въпрос в съвременната литература съществува мирно съжителство на 4 (ЧЕТИРИ!) версии.
2014 г., 10 октомври, 13:28 часа. Сайтът OFFNews публикува съобщението: „Оригиналът на Рибния буквар на Петър Берон е изчезнал от колекцията на Националния литературен музей и не може да бъде открит, научи OFFNews от директорката на музея Катя Зографова” [1]. През следващите два-три часа новината е разпространена къде ли не в интернет и по телевизии, министърът на културата доц. д-р Мартин Иванов реагира адекватно, като назначи незабавна инвентаризация на Националния литературен музей (НЛМ) и до вечерта са открити както изчезналият екземпляр от първото издание на „Рибния буквар” (1824 г.), така и „още един, който не фигурирал в описите на музея” (подч. И.А.), според Вера Джамбазова - сътрудничка на министъра на културата [2]. Три дни по-късно се оказа, че НЛМ притежава и трети екземпляр [3] ...
Това е само част от какви ли не неудобни твърдения, публикувани както по повод на конкретния случай с НЛМ, така и за историята на една от най-прочутите български книги. Немалка част от тях се срещат в интернет и разнокалибрени медии, в историческата литература (дори в научни съчинения) и са скръбно доказателство за все още немалкото неизяснени въпроси по една уж твърде опоскана тема в беронознанието. Например колко са всъщност възрожденските издания на „Рибния буквар”? Колкото и куриозно да звучи, по този въпрос в съвременната литература съществува мирно съжителство на 4 (ЧЕТИРИ!) версии.