НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРОГНОЗИ ЗА ОФШОРНИТЕ ДЕЙНОСТИ В БЪЛГАРСКАТА ЧЕРНОМОРСКА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА (ЧЕРНО МОРЕ)
* Въведение, сеизмични промери и промери на мястото
Въведение
След като фирмата Total спечели търга и получи концесия за проучване и експлоатация на блок 1-21 „Хан Аспарух”, за българските морски среди се появиха нови предизвикателства във връзка с предстоящите основни офшорни операции на фирмата концесионер в този блок, така и за евентуалните дейности при очакваните скорошни изследвания и развитие на блокове 1-23 „Света Марина” и 1-22 „Терес”.
Доколкото тази статия е само прогноза, действителните съоръжения, плавателни съдове и пренасянето на суровината могат да се отличават в детайли, но техният тип и офшорните работи, които предстоят да се извършат, не ще се променят.
Отговорите на горните въпроси ще дадат добра представа за предизвикателствата, които трябва да се очакват от българските морски специалисти, които ще бъдат ангажирани с обслужването на тези блокове.
Мотивът за публикуване на тази статия е, че макар проучвателните работи и изграждането на добивни инсталации да се осъществяват от чужди фирми и специалисти, в спомагателната дейност се очаква да участват много български подизпълнители. Като правило, офшорните дейности по добив на нефт и газ съдържат значително по-високи рискове за плавателните средства и хората по сравнение с тези в търговското корабоплавне. Това налага поддържане на много високи стандарти по безопасност и компромисите тук са недопустими.
От друга страна, от много държавни организации и служби се очаква да бъдат ангажирани повече или по-малко в тези дейности като например, Изпълнителна агенция „Морска администрация”, ВМС, пристанищната администрация на град Варна и град Бургас и др. Доколкото тези дейности ще засегнат в по-голяма или по-малка степен българските организации, те трябва да са наясно с очакваните допълнителни предизвикателства към тях и да имат готовност за решаването им.
Въпросите по офшорното проучване и добив на нефтопродукти се разбират от един изключително тесен кръг специалисти в България. Това са основно служителите на бившата фирма „Петреко”, сега „Петроселтик” и техните подизпълнители, които участваха през 2003/2004 г. в изграждането на подводен тръбопровод и газодобивна платформа „Галата”. Без съмнение, това беше един изключително ценен опит, но все пак дейностите се извършиха до 12 мили от брега и в сравнително плитки води - до 35 метра морска дълбочина. Новите блокове се намират на значително много по-големи дълбочини и отдалеченост от брега. Това ще наложи използването на нови методологии и технологии, които за българските участници в проектите ще бъдат напълно нови и непознати.
В това отношение, проучвателните и добивни дейности не се познават в България. Тази статия ще спомогне да се разработи този проблем за по-лесно и пълно разбиране на предстоящите задачи и дейности по предстоящите офшорни проекти. ...
Пълният текст на статията на капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
* Въведение, сеизмични промери и промери на мястото
Въведение
След като фирмата Total спечели търга и получи концесия за проучване и експлоатация на блок 1-21 „Хан Аспарух”, за българските морски среди се появиха нови предизвикателства във връзка с предстоящите основни офшорни операции на фирмата концесионер в този блок, така и за евентуалните дейности при очакваните скорошни изследвания и развитие на блокове 1-23 „Света Марина” и 1-22 „Терес”.
Доколкото тази статия е само прогноза, действителните съоръжения, плавателни съдове и пренасянето на суровината могат да се отличават в детайли, но техният тип и офшорните работи, които предстоят да се извършат, не ще се променят.
Отговорите на горните въпроси ще дадат добра представа за предизвикателствата, които трябва да се очакват от българските морски специалисти, които ще бъдат ангажирани с обслужването на тези блокове.
Мотивът за публикуване на тази статия е, че макар проучвателните работи и изграждането на добивни инсталации да се осъществяват от чужди фирми и специалисти, в спомагателната дейност се очаква да участват много български подизпълнители. Като правило, офшорните дейности по добив на нефт и газ съдържат значително по-високи рискове за плавателните средства и хората по сравнение с тези в търговското корабоплавне. Това налага поддържане на много високи стандарти по безопасност и компромисите тук са недопустими.
От друга страна, от много държавни организации и служби се очаква да бъдат ангажирани повече или по-малко в тези дейности като например, Изпълнителна агенция „Морска администрация”, ВМС, пристанищната администрация на град Варна и град Бургас и др. Доколкото тези дейности ще засегнат в по-голяма или по-малка степен българските организации, те трябва да са наясно с очакваните допълнителни предизвикателства към тях и да имат готовност за решаването им.
Въпросите по офшорното проучване и добив на нефтопродукти се разбират от един изключително тесен кръг специалисти в България. Това са основно служителите на бившата фирма „Петреко”, сега „Петроселтик” и техните подизпълнители, които участваха през 2003/2004 г. в изграждането на подводен тръбопровод и газодобивна платформа „Галата”. Без съмнение, това беше един изключително ценен опит, но все пак дейностите се извършиха до 12 мили от брега и в сравнително плитки води - до 35 метра морска дълбочина. Новите блокове се намират на значително много по-големи дълбочини и отдалеченост от брега. Това ще наложи използването на нови методологии и технологии, които за българските участници в проектите ще бъдат напълно нови и непознати.
В това отношение, проучвателните и добивни дейности не се познават в България. Тази статия ще спомогне да се разработи този проблем за по-лесно и пълно разбиране на предстоящите задачи и дейности по предстоящите офшорни проекти. ...
Пълният текст на статията на капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.