НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ИНАТ
Карата никак не беше мераклия да служи заедно с нас морската служба. Все си мечтаеше как ще се запише един ден в Художествената академия, ама баща му не давал и дума да се издума. Освен това упорито твърдеше, че никога през живота си не е мастурбирал. Как не сме го увещавали да си каже, колко табани е изял – не ще и не иска да признае. По едно време дори го заплашихме, че ще го хвърлим от третия етаж на плаца, но той беше готов и сам да скочи – и пак си знае своето.
Може и наистина да не е правил, такова ... , глупавото животно, защото в началото на четвърти курс брадата му започна да губи растителност на участъци. После петната се пренесоха и на главата, а като му окапа и едната вежда – изпратиха го за лечение във Военномедицинска академия в София.
Чакали за приемане пред неврологичния кабинет, Карата и някакъв зелен армейски кадър, а отвътре излязъл един медицински бюрократ с бяла престилка.
- Има само едно свободно легло в клиниката, можем за приемем само един, по старшия. Вие к’ъв сте по звание? – обърнал се към зеления кадър.
- Старшина.
- А Вие?
- Главен старшина – гордо се отзовал Карата и го приели като едното нищо.
Оттук благополучно и с лекарска помощ го уволниха по болест, и той най-после се записа в Художествената. Там и брадата му започна да се сгъстява, и веждата му се залеси.
Мярнах го отдалеч преди няколко месеца, отпрал едно шкембе, натрупал едни сланини, ръчичките му стърчат около него като дръжки на делва. И да има мерак да я прави..., оная работа, няма как!
Де гиди млади години! И млякото беше мляко, и лъжицата – лъжица. А сега морето станало на сметана, а ние зяпаме баирите!
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка интернет
Карата никак не беше мераклия да служи заедно с нас морската служба. Все си мечтаеше как ще се запише един ден в Художествената академия, ама баща му не давал и дума да се издума. Освен това упорито твърдеше, че никога през живота си не е мастурбирал. Как не сме го увещавали да си каже, колко табани е изял – не ще и не иска да признае. По едно време дори го заплашихме, че ще го хвърлим от третия етаж на плаца, но той беше готов и сам да скочи – и пак си знае своето.
Може и наистина да не е правил, такова ... , глупавото животно, защото в началото на четвърти курс брадата му започна да губи растителност на участъци. После петната се пренесоха и на главата, а като му окапа и едната вежда – изпратиха го за лечение във Военномедицинска академия в София.
Чакали за приемане пред неврологичния кабинет, Карата и някакъв зелен армейски кадър, а отвътре излязъл един медицински бюрократ с бяла престилка.
- Има само едно свободно легло в клиниката, можем за приемем само един, по старшия. Вие к’ъв сте по звание? – обърнал се към зеления кадър.
- Старшина.
- А Вие?
- Главен старшина – гордо се отзовал Карата и го приели като едното нищо.
Оттук благополучно и с лекарска помощ го уволниха по болест, и той най-после се записа в Художествената. Там и брадата му започна да се сгъстява, и веждата му се залеси.
Мярнах го отдалеч преди няколко месеца, отпрал едно шкембе, натрупал едни сланини, ръчичките му стърчат около него като дръжки на делва. И да има мерак да я прави..., оная работа, няма как!
Де гиди млади години! И млякото беше мляко, и лъжицата – лъжица. А сега морето станало на сметана, а ние зяпаме баирите!
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка интернет
