НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ВОДА ГАЗИ – ЖАДЕН ХОДИ
В едно популярно телевизионно предаване двама заклети оптимисти, журналист и професор по математика, се надпреварваха да ни заливат с позитивните си очаквания за милата ни Татковина. Повод за тяхната радостна глъчка беше публикацията за състоянието на нацията от последното преброяване – циганите намаляват, всеки втори се гъбарка с интернет, колите са повече от хората, емигрантите се завръщат на талази. Днес ние вече сме част от „златния милиард” (един милиард от населението на Земята не се страхува за насъщния и ние сме били сред тях), а това, което чакало останалите страни само след 10-15 години, било нашият шанс да се извисим. Защото човечеството още утре щяло да повилнее за най-необходимото – храна и вода, на които ние сме били най-богати.
Колко сме богати на хляб – всеки може да се убеди като влезе в магазина. На щандовете има десетки видове и асортименти, само дето не се знае от какво са произведени. Защото на вкус напомнят необработен памук, кюфте от соя, утайка от кафе, дървесна пепел – само не и пшеничено брашно и мая. И на месо сме богати, но главно от внос и от минали години, които някои дори не помним. Картофи, домати, дини, чесън, боб – на пазара направо няма къде да стъпиш от тях, но всичките пак са от внос, мама му стара! Професорът преоткри Америка, като обясни защо няма повече българска продукция: наистина част от земите пустеели, но нека пустеят, така те трупали хумус, нашият неподозиран стратегически резерв. Пропусна само да каже кой се разпорежда с хумуса и като как народът ще се облажи от това благо, на което май други са господарите.
Другото ни богатство, водата, бива сладка и солена, минерална, изворна, дъждовна, отпадна канализационна (помийна), от деривация, язовирна, речна, за напояване. Най-много е солената и за да
В едно популярно телевизионно предаване двама заклети оптимисти, журналист и професор по математика, се надпреварваха да ни заливат с позитивните си очаквания за милата ни Татковина. Повод за тяхната радостна глъчка беше публикацията за състоянието на нацията от последното преброяване – циганите намаляват, всеки втори се гъбарка с интернет, колите са повече от хората, емигрантите се завръщат на талази. Днес ние вече сме част от „златния милиард” (един милиард от населението на Земята не се страхува за насъщния и ние сме били сред тях), а това, което чакало останалите страни само след 10-15 години, било нашият шанс да се извисим. Защото човечеството още утре щяло да повилнее за най-необходимото – храна и вода, на които ние сме били най-богати.
Колко сме богати на хляб – всеки може да се убеди като влезе в магазина. На щандовете има десетки видове и асортименти, само дето не се знае от какво са произведени. Защото на вкус напомнят необработен памук, кюфте от соя, утайка от кафе, дървесна пепел – само не и пшеничено брашно и мая. И на месо сме богати, но главно от внос и от минали години, които някои дори не помним. Картофи, домати, дини, чесън, боб – на пазара направо няма къде да стъпиш от тях, но всичките пак са от внос, мама му стара! Професорът преоткри Америка, като обясни защо няма повече българска продукция: наистина част от земите пустеели, но нека пустеят, така те трупали хумус, нашият неподозиран стратегически резерв. Пропусна само да каже кой се разпорежда с хумуса и като как народът ще се облажи от това благо, на което май други са господарите.
Другото ни богатство, водата, бива сладка и солена, минерална, изворна, дъждовна, отпадна канализационна (помийна), от деривация, язовирна, речна, за напояване. Най-много е солената и за да
Бойко Василев
проф. Михаил Константинов
изравним баланса, по морското крайбрежие сме си построили маса хотели и жилищни сгради без канализация. Отпадните води от тях бълват към морето денонощно, заустването им е насред плажа и така водното ни богатство става още по-красно (вж. плажа в кв. Аспарухово, Варна).
Язовирите ни отдавна са мутренски вилает, както и минералните извори, и инсталациите за бутилиране на вода. Деривациите пък масово са зачислени на хранилка при експерти-депутати и тям подобни, да им хранят партийките и да не им пресъхне изворчето.
Позволете ми да не се съглася с Вас, господин Професоре, че завръщането на стотици хиляди емигранти-българи е народно благо. Тъкмо напротив, тенденцията е ужасяваща, защото големият проблем на Българийката сме тъкмо ние, българите! За сравнение - вж. нашествието на „юпитата” - оле, майко! Или „негово величество” - дръж ме да не падна! Или гусин Дянков - бягайте да бягаме! Или госпожа Мозер, Жорж Ганчев. Или наркоманчетата-компаньонки, които са екстрадирали от чужди места и те са се завърнали да бият майките си и да им крадат пенсиите за дрога.
Нали сме доказано способни да направим фъшкия от всичко, което ни падне под ръка - морски и планински курорти, селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, енергетика, дърводобив, морски транспорт и риболов, образование, европейски програми за развитие, политики, национална сигурност и отбрана, здравеопазване... Колкото повече българи - толкова повече смрад и запушени кенефи! Позитивната перспектива, нашият шанс е да направим такива грамади от фъшкии, та един ден като ни изфъшкат от този земен рай и ни пратят целокупно някъде да мием чинии - да ни споменават с добро и да отглеждат на земята ни „биологична продукция”, израстена с неповторимата българска тор.
Да работим неуморно, дами и господа, братя и сестри, чада на храбро и грабливо племе, да излапаме де що има останало и да осерем всичко по историческия си път - един ден потомците ще ни бъдат благодарни!
Писа Ръка МАРИНОВА
Язовирите ни отдавна са мутренски вилает, както и минералните извори, и инсталациите за бутилиране на вода. Деривациите пък масово са зачислени на хранилка при експерти-депутати и тям подобни, да им хранят партийките и да не им пресъхне изворчето.
Позволете ми да не се съглася с Вас, господин Професоре, че завръщането на стотици хиляди емигранти-българи е народно благо. Тъкмо напротив, тенденцията е ужасяваща, защото големият проблем на Българийката сме тъкмо ние, българите! За сравнение - вж. нашествието на „юпитата” - оле, майко! Или „негово величество” - дръж ме да не падна! Или гусин Дянков - бягайте да бягаме! Или госпожа Мозер, Жорж Ганчев. Или наркоманчетата-компаньонки, които са екстрадирали от чужди места и те са се завърнали да бият майките си и да им крадат пенсиите за дрога.
Нали сме доказано способни да направим фъшкия от всичко, което ни падне под ръка - морски и планински курорти, селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, енергетика, дърводобив, морски транспорт и риболов, образование, европейски програми за развитие, политики, национална сигурност и отбрана, здравеопазване... Колкото повече българи - толкова повече смрад и запушени кенефи! Позитивната перспектива, нашият шанс е да направим такива грамади от фъшкии, та един ден като ни изфъшкат от този земен рай и ни пратят целокупно някъде да мием чинии - да ни споменават с добро и да отглеждат на земята ни „биологична продукция”, израстена с неповторимата българска тор.
Да работим неуморно, дами и господа, братя и сестри, чада на храбро и грабливо племе, да излапаме де що има останало и да осерем всичко по историческия си път - един ден потомците ще ни бъдат благодарни!
Писа Ръка МАРИНОВА