НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
СИНДИКАТ „ШАСПО”
„ - Не ми е ясно защо купуваш яйцата по седем цента едното и ги продаваш по пет цента.
- За да изкарам печалба.
- Че как можеш да изкараш печалба? Губиш по два цента на яйце.
- Печеля по три цента и четвърт на яйце, като ги продавам по четири цента и четвърт едното на хората в Малта, от които ги купувам по седем цента едното. Разбира се, не аз печеля. Синдикатът печели. И всички имат дял.
Йосарян почувствува, че почва да разбира.
- И хората, на които продаваш яйцата по четири цента и четвърт едното, печелят по два цента и три четвърти на яйце, когато ти ги купуваш обратно по седем цента едното. Така ли е? Тогава защо не продаваш яйцата направо на себе си и не отстраниш хората, от които ги купуваш?
- Защото аз съм хората, от които ги купувам - обясни Майлоу. - Печеля по три цента и четвърт на яйце, когато ги продавам на себе си, и по два цента и три четвърти, когато ги купувам обратно от себе си...”*
- Това си го говорели пилотът на бомбардировач капитан Йосарян и началникът на офицерския стол лейтенант Майлоу, преди да отлетят на бойна задача – да купят яйца за Синдиката на добра цена от селяните в Сицилия, за да спечелят и те нещо от тази пуста война. Щеше да бъде хубаво, ако беше само художествена измислица. Но!
В хода на подготовката на Руско-Турската война от 1877-78 г. и двете страни трескаво купували оръжие. От Круп продавали артилерийски системи и на едните, и на другите, а Синдикатът им се радвал като на малки деца. И пушки се купували, и милиони патрони за тях, както и револвери за господа офицерите. Даже и двете страни се сдобили с „метролези”, първообразът на бъдещата картечница, които все още нямали голяма ефективност на бойното поле, но за радост на Синдиката лапали патрони като лами. Руската армия се въоръжавала предимно с пушка „Крънка” или „Бердана”, но в складовете на обединената Германия залежавали едни трофейни френски пушки-игленки – система „Шаспо”. Само преди десет години, за войната между Прусия и Франция, те били превъзходни в сравнение
„ - Не ми е ясно защо купуваш яйцата по седем цента едното и ги продаваш по пет цента.
- За да изкарам печалба.
- Че как можеш да изкараш печалба? Губиш по два цента на яйце.
- Печеля по три цента и четвърт на яйце, като ги продавам по четири цента и четвърт едното на хората в Малта, от които ги купувам по седем цента едното. Разбира се, не аз печеля. Синдикатът печели. И всички имат дял.
Йосарян почувствува, че почва да разбира.
- И хората, на които продаваш яйцата по четири цента и четвърт едното, печелят по два цента и три четвърти на яйце, когато ти ги купуваш обратно по седем цента едното. Така ли е? Тогава защо не продаваш яйцата направо на себе си и не отстраниш хората, от които ги купуваш?
- Защото аз съм хората, от които ги купувам - обясни Майлоу. - Печеля по три цента и четвърт на яйце, когато ги продавам на себе си, и по два цента и три четвърти, когато ги купувам обратно от себе си...”*
- Това си го говорели пилотът на бомбардировач капитан Йосарян и началникът на офицерския стол лейтенант Майлоу, преди да отлетят на бойна задача – да купят яйца за Синдиката на добра цена от селяните в Сицилия, за да спечелят и те нещо от тази пуста война. Щеше да бъде хубаво, ако беше само художествена измислица. Но!
В хода на подготовката на Руско-Турската война от 1877-78 г. и двете страни трескаво купували оръжие. От Круп продавали артилерийски системи и на едните, и на другите, а Синдикатът им се радвал като на малки деца. И пушки се купували, и милиони патрони за тях, както и револвери за господа офицерите. Даже и двете страни се сдобили с „метролези”, първообразът на бъдещата картечница, които все още нямали голяма ефективност на бойното поле, но за радост на Синдиката лапали патрони като лами. Руската армия се въоръжавала предимно с пушка „Крънка” или „Бердана”, но в складовете на обединената Германия залежавали едни трофейни френски пушки-игленки – система „Шаспо”. Само преди десет години, за войната между Прусия и Франция, те били превъзходни в сравнение
Пушката „Шаспо” е търсена от колекционери и през ХХІ век. Снимка интернет
Слава Богу, в колекцията от мини на Военноморския музей има и такива, които са донесли на времето си много повече слава, отколкото скандали. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
по-старите германски „Драйзе” например, но вече били безнадеждно изостанали от новите системи. Дългата игла на ударния механизъм, която възпламенявала капсула на унитарния патрон, прониквайки дълбоко в заряда, бързо се нагрявала и се чупела само след 10-12 изстрела. А при интензивна пушечна стрелба това означавало - в рамките на 3 до 5 минути. Но германците продавали цели 20 хиляди парчета, плюс милион патрона с много добра отстъпка (за Синдиката). Руският интендант-синдикалист ги купил охотно, обаче не посмели да въоръжат с тях бойните части - и ги дали за българското Опълчение. Опълченците не били част от Синдиката, а и трябвало да носи само тилова служба, но старите хайдутяги и янкеседжии, които от юноши лягали и ставали с оръжието си, на първите учебни стрелби показали по-добри резултати от руснаците.
Ето това дошло на главата на Българската земска войска, още преди да влезе в сражение.
При Стара Загора, в състава на Предния отряд, заедно с подразделение казаци се барикадирали по къщите и въпреки заповедта за отстъпление показали на турците с кого ще си имат работа. Казват, че около 400 положили главите си там, много вероятно - със станалите негодни пушки „Шаспо” в ръка, а Сюлейман Безумни бил бесен и от името на Синдиката разрешил да ограбят и опожарят града.
На Шипка опълченските дружини били важна част от бойния ред на защитниците и с изключение на тези, които се сдобили с трофейно оръжие, носели пак същата злополучна френска пушка. За да дойде времето, за което поетът е написал „Няма веч оръж’e!”. Имало е, но негодно, а патроните си стояли неупотребени - за сметка на камъните и дърветата и за радост на Синдиката. За следващите дни Историкът е написал, че 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та Опълченски дружини, след като загубили в бой половината от офицерите и всеки трети от редовите, били изтеглени в тила за попълване и превъоръжаване.
Чува се, че още днес-утре ще съкратят драстично войската, даже можело съвсем да изчезне. Да, ама ако разреши Синдикатът. Защото нали той доставяше по завишени цени и морските мини „Соте-Арле”, завихри „Кюмюрената афера” на пристанището във Варна, по времето на министъра-генерал Николаев, а един непосветен, на изложение на новозакупена „бронирана” техника във Военното училище, да вземе да стреля с пистолета си по една от „броните”, и я пробил. Пак за радост на Синдиката, който обещал да достави други.
Имаме си и по-нови примери. То не бяха вертолети и самолети, то не бяха фрегати втора ръка или системи за комуникация, така че, „времето е наше”, начело с „демократите” за силна България или с „гражданите” за европейско развитие, или с някой друг желаещ - няма как да не победи пак Синдикатът, от който всички сме имали дял. Поне легендата е такава.
Писа Ръка МАРИНОВА
ПОСЛЕПИС ОТ РЕДАКЦИЯТА: Волю или неволю, тези „синдикалисти” влизат в историята, макар и през задния вход. Вижте само в колко музеи и частни колекции има подобни системи и образци въоръжение и бойна техника! Прочее, точно днес се навършват 1755 години от подпалването на Храма на Артемида в древногръцкия град Ефес. Подпалвачът се казвал Херострат, а мотивът: искал името му да се помни от следващите поколения. Наказанието му било смърт и като още по-голяма степен на наказание - осъден на забвение. Уви, името на Херострат се помни и до ден днешен, а на тези, които са го осъдили - „днес никой не знай”...
Ето това дошло на главата на Българската земска войска, още преди да влезе в сражение.
При Стара Загора, в състава на Предния отряд, заедно с подразделение казаци се барикадирали по къщите и въпреки заповедта за отстъпление показали на турците с кого ще си имат работа. Казват, че около 400 положили главите си там, много вероятно - със станалите негодни пушки „Шаспо” в ръка, а Сюлейман Безумни бил бесен и от името на Синдиката разрешил да ограбят и опожарят града.
На Шипка опълченските дружини били важна част от бойния ред на защитниците и с изключение на тези, които се сдобили с трофейно оръжие, носели пак същата злополучна френска пушка. За да дойде времето, за което поетът е написал „Няма веч оръж’e!”. Имало е, но негодно, а патроните си стояли неупотребени - за сметка на камъните и дърветата и за радост на Синдиката. За следващите дни Историкът е написал, че 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та Опълченски дружини, след като загубили в бой половината от офицерите и всеки трети от редовите, били изтеглени в тила за попълване и превъоръжаване.
Чува се, че още днес-утре ще съкратят драстично войската, даже можело съвсем да изчезне. Да, ама ако разреши Синдикатът. Защото нали той доставяше по завишени цени и морските мини „Соте-Арле”, завихри „Кюмюрената афера” на пристанището във Варна, по времето на министъра-генерал Николаев, а един непосветен, на изложение на новозакупена „бронирана” техника във Военното училище, да вземе да стреля с пистолета си по една от „броните”, и я пробил. Пак за радост на Синдиката, който обещал да достави други.
Имаме си и по-нови примери. То не бяха вертолети и самолети, то не бяха фрегати втора ръка или системи за комуникация, така че, „времето е наше”, начело с „демократите” за силна България или с „гражданите” за европейско развитие, или с някой друг желаещ - няма как да не победи пак Синдикатът, от който всички сме имали дял. Поне легендата е такава.
Писа Ръка МАРИНОВА
ПОСЛЕПИС ОТ РЕДАКЦИЯТА: Волю или неволю, тези „синдикалисти” влизат в историята, макар и през задния вход. Вижте само в колко музеи и частни колекции има подобни системи и образци въоръжение и бойна техника! Прочее, точно днес се навършват 1755 години от подпалването на Храма на Артемида в древногръцкия град Ефес. Подпалвачът се казвал Херострат, а мотивът: искал името му да се помни от следващите поколения. Наказанието му било смърт и като още по-голяма степен на наказание - осъден на забвение. Уви, името на Херострат се помни и до ден днешен, а на тези, които са го осъдили - „днес никой не знай”...