НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ХУСАРСКИ ЗАМАШКИ
Случи ми се да беседвам на чаша кафе с полковник Бантутов, професор, в началото на 80-те години разработвал от марксистки позиции теорията за войната и армията. Тъй като си беше позволил да кривне от „генералната линия”, наложи се малко да го уволнят, но това е сюжет за друг памфлет, а нашият разговор беше много години след философските му баталии. Та този полковник о.з. започнал офицерската си служба веднага „след Девети” и на мен ми беше интересно да сподели впечатленията си от старата школа, царските офицери, с които се бяха заварили в строя.
- Всичките бяха еднакви, все едно че гледаш и говориш с един човек. Походка, външен вид, речник, поведение, стил на вземане на решение, реакции, грижа за войника, строгост към подчинения, самоконтрол, отношения в офицерското общество – всичко им беше като по калъп. На това му се вика стандарт, както знаете, обучавани са и са допускани до офицерската служба по утвърдени стандарти.
Чели сме и сме слушали какво ли не за царския офицер и аз наистина не зная откъде да започна. Да напиша тези редове ме подтикна споделеното на страниците на вестника от бате Станко за плеяда достойни морски офицери от „царските”, някои от които и аз познавах. Без специална подготовка, позволявам си фрагментарно да нахвърлям семплички редове по темата.
Видях в списание Исторически преглед факсимиле на атестат на подпоручик Едикойси, по случай завършването на Военното училище и приемането му във войската – подписано лично от Фердинанд Първи. Там пише, че срещу вярната му служба владетелят се задължава да осигури всички привилегии, които се полагат на офицерското му достойнство – бяло зърно.
Чели сме и как Алеко Костантинов се отзовава за офицерството – скандалджии, сабляджии, чак по едно време започнали да се появяват по-възпитаничките, на Алеко можем да му вярваме, така че – черно зърно.
При ремонт на сградата на военното училище, в края на 70-те, на тавана намират автентични записи на беседите на цар Борис с юнкерите, завършващи успешно училището. Царят ги уведомява лично къде ще ги изпрати да започнат службата си, каква е обстановката в гарнизона, информира ги за по-видните офицери и специално за началника на гарнизона, споделя какво очаква от тях на новото поприще. Вербовка, разбира се, но в най-добрия смисъл и дай, Боже, всекиму – бяло зърно за царския офицер.
След успешната атака срещу „Хамидие” мичман І ранг Купов бил подложен на недотам пристоен натиск от страна на други офицери, от чиста проба завист, чак в ареста полежал – голямо черно зърно.
Можем да продължим така и накрая ще преброим колкото бели, толкова и черни точки. И те, нашите предшественици, са били хора слаби с човешките си слабости. Но! В батареята имало командир, старши офицер и взводни командири. При среща на командира старшият офицер командвал от десния фланг. „Мирно! Глави на лево и дес-но!”. Войнишките чинове от строя изпълнявали командата, а офицерите оставали по местата си в положение „свободно”.
Случи ми се да беседвам на чаша кафе с полковник Бантутов, професор, в началото на 80-те години разработвал от марксистки позиции теорията за войната и армията. Тъй като си беше позволил да кривне от „генералната линия”, наложи се малко да го уволнят, но това е сюжет за друг памфлет, а нашият разговор беше много години след философските му баталии. Та този полковник о.з. започнал офицерската си служба веднага „след Девети” и на мен ми беше интересно да сподели впечатленията си от старата школа, царските офицери, с които се бяха заварили в строя.
- Всичките бяха еднакви, все едно че гледаш и говориш с един човек. Походка, външен вид, речник, поведение, стил на вземане на решение, реакции, грижа за войника, строгост към подчинения, самоконтрол, отношения в офицерското общество – всичко им беше като по калъп. На това му се вика стандарт, както знаете, обучавани са и са допускани до офицерската служба по утвърдени стандарти.
Чели сме и сме слушали какво ли не за царския офицер и аз наистина не зная откъде да започна. Да напиша тези редове ме подтикна споделеното на страниците на вестника от бате Станко за плеяда достойни морски офицери от „царските”, някои от които и аз познавах. Без специална подготовка, позволявам си фрагментарно да нахвърлям семплички редове по темата.
Видях в списание Исторически преглед факсимиле на атестат на подпоручик Едикойси, по случай завършването на Военното училище и приемането му във войската – подписано лично от Фердинанд Първи. Там пише, че срещу вярната му служба владетелят се задължава да осигури всички привилегии, които се полагат на офицерското му достойнство – бяло зърно.
Чели сме и как Алеко Костантинов се отзовава за офицерството – скандалджии, сабляджии, чак по едно време започнали да се появяват по-възпитаничките, на Алеко можем да му вярваме, така че – черно зърно.
При ремонт на сградата на военното училище, в края на 70-те, на тавана намират автентични записи на беседите на цар Борис с юнкерите, завършващи успешно училището. Царят ги уведомява лично къде ще ги изпрати да започнат службата си, каква е обстановката в гарнизона, информира ги за по-видните офицери и специално за началника на гарнизона, споделя какво очаква от тях на новото поприще. Вербовка, разбира се, но в най-добрия смисъл и дай, Боже, всекиму – бяло зърно за царския офицер.
След успешната атака срещу „Хамидие” мичман І ранг Купов бил подложен на недотам пристоен натиск от страна на други офицери, от чиста проба завист, чак в ареста полежал – голямо черно зърно.
Можем да продължим така и накрая ще преброим колкото бели, толкова и черни точки. И те, нашите предшественици, са били хора слаби с човешките си слабости. Но! В батареята имало командир, старши офицер и взводни командири. При среща на командира старшият офицер командвал от десния фланг. „Мирно! Глави на лево и дес-но!”. Войнишките чинове от строя изпълнявали командата, а офицерите оставали по местата си в положение „свободно”.
Цар Борис ІІІ, в адмиралска униформа, говори на тържеството за връчването на бойни знамена на Военноморското училище, Учебната дружина от Флота и Дунавската флотилия, 19 декември 1937 г.
Царят, той и върховен главнокомандващ, е познавал добре обстановката във всеки гарнизон на царството.
Днес – ни цар, ни гарнизон, ни военен министър, който да марширува пред върховния главнокомандващ...
Тогава старшият офицер казвал „Господа офицери!” и чак тогава те заставали мирно, обръщали главите си към командира и отдавали чест. Не следвало да се командват, трябвало да се известят, че командирът е пред строя. Същият подход се прилага и когато началник влиза в помещение с военнослужещи. Ако са само офицери, едно обръщение „Господа офицери” от старшият по звание е достатъчно. Ако групата е смесена, командва се „Стани! Мирно!”, но офицерите стават чак когато чуят „Господа офицери!”. Подробности, нали, смешни работи, дрън-дрън и хусарски замашки, както обичали да казват едни червени другари. Не че не е така, но са умеели да възпитават у тях усещане за достойнство. Съзнавали са, че са „нещо по-така”, че имат мисия.
При връчването във Варна от цар Борис ІІІ на бойно знаме на Флота тържествата съвпадат и с полагането на военна клетва на новия набор моряци. Събитието е широко отразено в пресата. Всеки новобранец гологлав се спирал пред знамето, където стои царят и с вдигнат юмрук възкликвал „Заклех се, Ваше Величество!”. Манипулация, нали! Ама я си представете, че сега войникът извика „Заклех се, Бате Бойко” - и бабите ще изпопадат от смях. Глупави, прости - ама са имали съзнание за национален идеал.
Когато тръгнали за тържествен марш, само Царят останал на трибуната. Пред него със строева крачка преминали министърът на войната, началникът на гарнизона, командващият флота, сборен блок от всички генерали и офицери, които присъстват на тържеството и построените части, водени от командирите си. Странно, нали! За тридесет години „под знамената” аз такова чудо не съм чувал да е имало.
Възпитавали са у тях усещане за единство на бойния строй. В него маршируват и генерала, и адмирала - да не вярваш! То пак добре, че смениха гус’ин Младенов от длъжността „на отбраната”, че ако се наложи, той май не бил ходил войник.
Писа ръка МАРИНОВА
При връчването във Варна от цар Борис ІІІ на бойно знаме на Флота тържествата съвпадат и с полагането на военна клетва на новия набор моряци. Събитието е широко отразено в пресата. Всеки новобранец гологлав се спирал пред знамето, където стои царят и с вдигнат юмрук възкликвал „Заклех се, Ваше Величество!”. Манипулация, нали! Ама я си представете, че сега войникът извика „Заклех се, Бате Бойко” - и бабите ще изпопадат от смях. Глупави, прости - ама са имали съзнание за национален идеал.
Когато тръгнали за тържествен марш, само Царят останал на трибуната. Пред него със строева крачка преминали министърът на войната, началникът на гарнизона, командващият флота, сборен блок от всички генерали и офицери, които присъстват на тържеството и построените части, водени от командирите си. Странно, нали! За тридесет години „под знамената” аз такова чудо не съм чувал да е имало.
Възпитавали са у тях усещане за единство на бойния строй. В него маршируват и генерала, и адмирала - да не вярваш! То пак добре, че смениха гус’ин Младенов от длъжността „на отбраната”, че ако се наложи, той май не бил ходил войник.
Писа ръка МАРИНОВА