НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПАГОНИ ЗА ПРОДАН
Винаги съм знаел, че като един Големанов и аз мога да оглавя кое да е министерство, било на народното здраве или на войната, все ми е тая. За заместник-министър обаче не ставам, защото те са „ресорни”, имат си отговорностите и все от нещо трябва да отбираш. Тези, за които не е задължително да отбират от нещо, са успелите да се наместят в Номенклатурата и да се намажат с „политическата отговорност” – каквото и да значи това.
Класическата представа за Номенклатурата от „социализъма” е, че те могат да променят мястото си в йерархията, но не и да излизат от нея. С една дума – вечни са. За има-няма десетина години за тях се създава истински табел на ранговете – членове, кандидат-членове, секретариат, президиум, ЦК, окръжни ръководства, депутати... Военният министър е член на Политбюро, а шефът на военния отдел на ЦК – само на Централния комитет. Заместник-министърът на отбраната можеше да се избере и за Народен представител – останалите да си гледат влаковете, пощите и болниците. Командващият демократично се избира в бюрото на Окръжния комитет в окръга, където е базиран щабът му, а неговият началник на политотдела е кандидат-член, и прочие. От номенклатурната позиция зависят и марката на колата, лимитът от километри, държавната квартира, достъпът до ловна дружинка и до резиденция за релаксация на морното тяло, поканите за приеми и коктейли, правото на мнение, пътят в живота на милото детенце.
Някога правоверните „марксисти” предпочитаха да си затворят очите пред това очевидно безобразие, а бунтарят Троцки определил групата на привилегированите другари като „каста”. Вече бившите комунисти, скоропостижно основали у нас личните си партийки, без свян говорят за житието-битието на новата политическа класа. А на нас с вас от цялата тази патаклама ни е все тая, защото е очевидно, че в главното направление отстъпление няма – те все така могат да променят
Винаги съм знаел, че като един Големанов и аз мога да оглавя кое да е министерство, било на народното здраве или на войната, все ми е тая. За заместник-министър обаче не ставам, защото те са „ресорни”, имат си отговорностите и все от нещо трябва да отбираш. Тези, за които не е задължително да отбират от нещо, са успелите да се наместят в Номенклатурата и да се намажат с „политическата отговорност” – каквото и да значи това.
Класическата представа за Номенклатурата от „социализъма” е, че те могат да променят мястото си в йерархията, но не и да излизат от нея. С една дума – вечни са. За има-няма десетина години за тях се създава истински табел на ранговете – членове, кандидат-членове, секретариат, президиум, ЦК, окръжни ръководства, депутати... Военният министър е член на Политбюро, а шефът на военния отдел на ЦК – само на Централния комитет. Заместник-министърът на отбраната можеше да се избере и за Народен представител – останалите да си гледат влаковете, пощите и болниците. Командващият демократично се избира в бюрото на Окръжния комитет в окръга, където е базиран щабът му, а неговият началник на политотдела е кандидат-член, и прочие. От номенклатурната позиция зависят и марката на колата, лимитът от километри, държавната квартира, достъпът до ловна дружинка и до резиденция за релаксация на морното тяло, поканите за приеми и коктейли, правото на мнение, пътят в живота на милото детенце.
Някога правоверните „марксисти” предпочитаха да си затворят очите пред това очевидно безобразие, а бунтарят Троцки определил групата на привилегированите другари като „каста”. Вече бившите комунисти, скоропостижно основали у нас личните си партийки, без свян говорят за житието-битието на новата политическа класа. А на нас с вас от цялата тази патаклама ни е все тая, защото е очевидно, че в главното направление отстъпление няма – те все така могат да променят
Пагони за продан е имало и ще има... Дърворезба: Йордан Иванов. Снимката е направена на Националната изложба на народните художествени занаяти в с. Орешак, Троянско.
мястото си в йерархията, но не и да излизат от нея.
Ще кажете, нищо ново под слънцето и аз няма как да не се съглася. Не че не са правени опити конят да се изправи на краката си, в нашата близка история имаме една постоянно действаща кохорта от борци за справедливост и ред - хората с пагони. Чули-неразбрали, те току свалят княза, отменят политическите партии, назначават генерали за ректори на Университета, режат главата на кастовия враг, плашат Царя с република и вдигат пушилка де що има за вдигане. Като правило, ефектът е „две нули”, а тях самите политици са се научили да ги използват за изтривалка безотказно.
Не само у нас е така. Помните ли как афроамериканецът Колин Пауър, бивш пълен генерал на Америките и за награда, че слушка, назначен за Държавен секретар, се потеше пред камерите, и обясняваше как силозите за меласа и булгур на снимките пред него всъщност са инсталации за производство на ядрени бойни глави в Ирак, и затова „Картаген трябва да бъде унищожен”! Кой по-добре от него е знаел, че това са глупости, но политическата поръчка...
И у нас се случват подобни конфузии. Помните ли как родопският генерал Марин се пъчеше пред президента Стоянов, колко е загрижен за българската армия, а онази лисица го подкачи - това да не било заявка за политическа кариера? Генералът се отвърна обиден, но като му свалиха пагона, избрахме си го за вицепрезидент. Много точно е преценил, юнакът, колко струва публичното смъкване на един генералски пагон в предизборна ситуация. А някои „пълни адмирали” в оставка ходеха на предизборни митинги с униформите си - на СДС, на БСП - както им харесва, той електоратът ги разбира тези работи.
Чуваме, че вицепрезидентът Марин можело да бъде кандидатът за президент на „Движението със права и свободи”. Който го може - може го, не беше ли адмирал Контров областен управител от тяхната квота? И какво лошо има, ако човек се е бъхтил, гънал се е, прививал е врат да го направят поне генерал, това нали трябва да се осребри някак?
Генерал Айзенхауер се кандидатирал за президент след като бил спечелил половината Световна война, сигурно и нашите са припечелили нещо.
Писа Ръка МАРИНОВА
Ще кажете, нищо ново под слънцето и аз няма как да не се съглася. Не че не са правени опити конят да се изправи на краката си, в нашата близка история имаме една постоянно действаща кохорта от борци за справедливост и ред - хората с пагони. Чули-неразбрали, те току свалят княза, отменят политическите партии, назначават генерали за ректори на Университета, режат главата на кастовия враг, плашат Царя с република и вдигат пушилка де що има за вдигане. Като правило, ефектът е „две нули”, а тях самите политици са се научили да ги използват за изтривалка безотказно.
Не само у нас е така. Помните ли как афроамериканецът Колин Пауър, бивш пълен генерал на Америките и за награда, че слушка, назначен за Държавен секретар, се потеше пред камерите, и обясняваше как силозите за меласа и булгур на снимките пред него всъщност са инсталации за производство на ядрени бойни глави в Ирак, и затова „Картаген трябва да бъде унищожен”! Кой по-добре от него е знаел, че това са глупости, но политическата поръчка...
И у нас се случват подобни конфузии. Помните ли как родопският генерал Марин се пъчеше пред президента Стоянов, колко е загрижен за българската армия, а онази лисица го подкачи - това да не било заявка за политическа кариера? Генералът се отвърна обиден, но като му свалиха пагона, избрахме си го за вицепрезидент. Много точно е преценил, юнакът, колко струва публичното смъкване на един генералски пагон в предизборна ситуация. А някои „пълни адмирали” в оставка ходеха на предизборни митинги с униформите си - на СДС, на БСП - както им харесва, той електоратът ги разбира тези работи.
Чуваме, че вицепрезидентът Марин можело да бъде кандидатът за президент на „Движението със права и свободи”. Който го може - може го, не беше ли адмирал Контров областен управител от тяхната квота? И какво лошо има, ако човек се е бъхтил, гънал се е, прививал е врат да го направят поне генерал, това нали трябва да се осребри някак?
Генерал Айзенхауер се кандидатирал за президент след като бил спечелил половината Световна война, сигурно и нашите са припечелили нещо.
Писа Ръка МАРИНОВА