СЪЮЗНИЦИ - РАЗБОЙНИЦИ
Случайно пред очите ми попадна текстът на песента „Съюзници разбойници”, популярна у нас след Междусъюзническата война. Авторът е излял душата си в примитивен и без особени стилистични достойнства стих, пропит с възмущение към вероломните бивши съратници, които са забили нож в гърба на Татковината.
„Поехме ний ръка на брат,
У вас душа се крила ад!”
– ето какво се пее в песента.
Ама то май все така става, всеки съюз с участието на България рано или късно приключва с междусъюзническа война. Дали причината не се крие в пословичния наивитет на българина, в неумението му да си избира приятели? И как да познаем какво се крие в пустата душица на съюзника, прикрита от протегнатата ръка?
Реших да прегледам текстове на националните химни на наши бивши и настоящи съюзници, символ на националните им стремежи и идеали, и да видя дали там не е скътана тайната на някакъв, не дай, Боже, „сатанински план”.
С химна на бившия Съветски съюз всичко е наред, първо защото вече е покойник и второ – защото там се говори, че Великата Рус е сплотила в едно свободни републики, а нашата е пожизнено имунизирана от суверенитет и няма страшно.
Признавам си, че химнът на днешния ни близък съюзник по НАТО, Турция, силно ме смути. Наричан още „Марш на независимостта”, съдържа и следния текст (в свободен превод): „Ти си син на герой-
Да, в химните на различните наши съюзници-разбойници има някои интересни различия, пък и съвпадения (чат-пат). Това, което не се пее в тях, е, че навсякъде политиците гледат на народа си като на стадо овце, което трябва системно да се дои и стриже. И за да не му писва на стадото, овчарите-политици са измислили различни чанове, но не ги дават на всяка овца, а само на отбрани от тях. Не че и тях не ги доят и не ги стрижат, ама друго си е другите да блеят, а ти да дрънчиш, ли дрънчиш... И все пак, в крайна сметка политиците-овчари са дали равни права на овцете. Пред ножа...

мъченик, паметта на предците си не накърнявай. Не заменяй дори за несметни богатства тази родна земя - тя е рай. Земя - рай - кой за нея живота си не би отдал с готовност? Пръстта да стиснеш - кръв на мъченици би заструила!”
Опа-а а! Да не излезе, че говорим с братята-турци за една и съща земя, защото в нашия химн е казано „Мила Родино, ти си земен рай!”. И какви са тези мъченици, джанъм, да не би да става дума за изгнаниците клети, отломка от винаги храбри народи и т.н, другото сте го чели при Яворов и по вехтите буквари.
Братята-гърци пък са си решили проблема по килифарски и със замах - избрали са си Химна на свободата, чийто втори стих завършва с радостното „Здравей, о здравей, Свобода!” И ако някому това не се харесва, или не е достатъчно - текстът включва още цели 156 стиха, можеш да си ги препрочиташ с дни, и все ще намериш нещичко, което да ти топли душата на патриот.
Сърбите, другите „съюзници-разбойници” от едно време, днес са се върнали към стария химн от 19-ти век „Боже справедливи”, като в него, между другото, се казва „... С могъща ръка води, защитавай кораба на сръбското бъдеще!” Но, както знаем, Сърбия си няма излаз на море, какво ли търси този „кораб” в текста?
Откъм север май всичко е наред, защото там започват да пеят с думите „Събуди се, румънецо!” и „ Вдигни чело!” Пък той, щом още спи - докато се събуди, та и челото си да вдигне...
На югозапад обаче потомците на митичния Македон пак са я оплескали. В химна на бившата югославска република Македония се пее, ни повече, ни по-малко „Одново сега знамето се вее, на Крушевската република! Гоце Делчев, Питу Гули, Даме Груев, Сандански!”.
Втасахме я, тези знамена не бяха ли на съхранение в нашите музеи? И не беше ли Питу Гули онзи легендарен войвода от Илинденското въстание, син на влашка циганка и на албанец, припознал Българско като свое отечество? Не се ли криеше по София, като го подгонят турците? И не беше ли четник на войводата Адам Калмиков, който, въоръжен в Кюстендилските военни складове, през 1985 г. преминава с чета в Македония, за да продължи делото на Съединението?
Последните думи на героя на Крушево Питу Гули, отправени към обкръжените на връх „Мечкин камен” негови четници, били „Не бойте се, момчета!” От какво ли са започнали да се страхуват, момчетата?
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК