НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПАРЛАМЕНТАРНО - ИКОНОМИЧНО
Като го опаткахме правителството със завчерашната рационализация, дойде ред и на Парламента. Който още не е разбрал – изпълнителната власт занапред ще бъде триумвират, знаят се и имената на хората, длъжностите, отговорностите, само им дай читави закони и да я мятат! А ние, като парламентарна република, от сума време лягаме и ставаме повече със законодателната власт. Позите уж се сменят, макар повечето те да са отгоре, ама им прилича. Обаче, както сте забелязали, колкото повече Народно събрание, толкова по-малко народ! Ние откъм народа и без това сме кът, затова е редно най-напред да оптимизираме количеството.
Батемберг някога уж бил казал, че 30 човека депутати ни стигат, та нотабилите само дето не го били. То и сега има доста мераклии за Велико народно събрание, с проста сметчица – два пъти повече народни представители. Само че тази няма да я бъде, ексик олсун от количествени натрупвания, в тази криза бройките ще ги режем издебело.
Аз викам, първо да видим какви ги искаме, депутатите. Трябва да са умни, образовани, честни, патриоти, безкористни, работоспособни, енергични, благонадеждни, щедри, авторитетни... Има и още какво да се желае, и така като си мисля, ти ще ги речеш тридесет, аз ще река десет, май повече от двайсетина парчета няма да намерим из хубавата ни Татковина. Ако решим да ги меняваме всеки мандат – числото на българския парламент взе да клони към десет. Нека да са нечетен брой, да им е по-лесно да
Като го опаткахме правителството със завчерашната рационализация, дойде ред и на Парламента. Който още не е разбрал – изпълнителната власт занапред ще бъде триумвират, знаят се и имената на хората, длъжностите, отговорностите, само им дай читави закони и да я мятат! А ние, като парламентарна република, от сума време лягаме и ставаме повече със законодателната власт. Позите уж се сменят, макар повечето те да са отгоре, ама им прилича. Обаче, както сте забелязали, колкото повече Народно събрание, толкова по-малко народ! Ние откъм народа и без това сме кът, затова е редно най-напред да оптимизираме количеството.
Батемберг някога уж бил казал, че 30 човека депутати ни стигат, та нотабилите само дето не го били. То и сега има доста мераклии за Велико народно събрание, с проста сметчица – два пъти повече народни представители. Само че тази няма да я бъде, ексик олсун от количествени натрупвания, в тази криза бройките ще ги режем издебело.
Аз викам, първо да видим какви ги искаме, депутатите. Трябва да са умни, образовани, честни, патриоти, безкористни, работоспособни, енергични, благонадеждни, щедри, авторитетни... Има и още какво да се желае, и така като си мисля, ти ще ги речеш тридесет, аз ще река десет, май повече от двайсетина парчета няма да намерим из хубавата ни Татковина. Ако решим да ги меняваме всеки мандат – числото на българския парламент взе да клони към десет. Нека да са нечетен брой, да им е по-лесно да
Благодарение на проекта на Ръка МАРИНОВА в Народното събрание наистина ще важи принципа „Съединението прави СИЛАТА”. Сега в него съединение няма, а това, което събранието прави, се контролира от СИЛОВИТЕ групировки.
вземат решения - останаха девет и нито калпак повече! Като имаш да се грижиш само за деветима депутати, с мед не ами с не знам какво да ги храниш, пак ще ти остане икономия.
Ясно е, че трябва да са като в другите парламенти, управляващи и опозиция. Ама когато управляващите имат голямо болшинство - осират се. Затова викам да въведем квоти още от сега - трима да са на власт, трима да са в опозиция, а другите трима „независими”. Като я ударят на пазарлък, който има по-така око да погледне към необвързаните, той ще има болшинство.
Редно е да могат да си сменят местата, някой от опозицията искал да стане независим, ама на кого на мястото, като никой не иска да изтърве тлъстия рушвет. Затова и този проблем трябва да бъде решен овреме. А от управляващите никой няма да иска да се мести, защото - знаете защо.
Карти за гласуване ще имат само независимите депутати, за другите нали се знае как ще гласуват - още една икономия.
Законопроекти ще се гледат само ако ги предложат депутати от управляващите. Другите могат да внасят само титулна страница, колкото за протокола и председателят незабавно ще я хвърля в коша, за икономия на хартия.
Всеки депутат ще носи на китката си електронна гривна, която ще следи словоизлиянията му. Ако по време на телевизионно показване на дебата той два пъти каже „вие когато бяхте на власт” (за управляващите) или ”ние каквото ви оставихме” (за опозицията), автоматично се включват реклами.
Ако в продължение на една година за някой закон не е внесено предложение за промяна - влиза в пленарна зала за ревизия.
За малко да забравя да кажа как ще ги избираме. Предлагам, като на първите ни избори, с боб. Вместо да печатаме бюлетини, да ковем урни и да шием тъмни стаи от тензух - за мажоритарно избран ще се счита този, който надлежно е изпратил най-много български боб до складовата база на държавния резерв, считано до еди кога си. Бобът трябва да е тазгодишен и събран в България, никакъв китайски боклук. Няма избирателни райони, няма секции и други измишльотини, ние си даваме гласа за най-щедрите бобовносители. Нали ги знаем, че са от един дол дренки, първите трима формират управляващата фракция, вторите - опозицията, а третата третина са „независими”. Мислите, че се шегувам ли? Я се опитайте да намерите да закупите петнадесет тона боб от новата реколта, не в Шанхай, а по Каварненско, или в района на Видин, или в Горнооряховско. Може и да успеете, ако сте умни, образовани, честни, патриоти, безкористни, работоспособни, енергични, благонадеждни, авторитетни. И пак не е сигурно. А като се юрнат след време емисарите на онези ми ти кандидати на стотината партийки из страната да търсят боб и като се знае предварително - какво оживление ще настане, как ще се събуди онова ми ти българско село, какви реки от традиционни блага ще потекат във всички посоки, какви предизборни дегустации ще паднат, какви забравени бабини рецепти ще се възродят!
Мани ми ти държавата на духа, тази наша култура е съградена върху боба - като го сготвиш - радваш му се, като го изядете заедно с домочадието - приспива ви се, като пръднеш под юргана - стопляш се, а като пръдне съседът, събужда те да си нагледаш имота и да видиш дали някой вагабонтин не клечи край дувара ти.
Ако вземат някой път и депутат да се изпусне в пленарна зала - мястото ще е бол и по-бързо ще се отмирише.
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Ясно е, че трябва да са като в другите парламенти, управляващи и опозиция. Ама когато управляващите имат голямо болшинство - осират се. Затова викам да въведем квоти още от сега - трима да са на власт, трима да са в опозиция, а другите трима „независими”. Като я ударят на пазарлък, който има по-така око да погледне към необвързаните, той ще има болшинство.
Редно е да могат да си сменят местата, някой от опозицията искал да стане независим, ама на кого на мястото, като никой не иска да изтърве тлъстия рушвет. Затова и този проблем трябва да бъде решен овреме. А от управляващите никой няма да иска да се мести, защото - знаете защо.
Карти за гласуване ще имат само независимите депутати, за другите нали се знае как ще гласуват - още една икономия.
Законопроекти ще се гледат само ако ги предложат депутати от управляващите. Другите могат да внасят само титулна страница, колкото за протокола и председателят незабавно ще я хвърля в коша, за икономия на хартия.
Всеки депутат ще носи на китката си електронна гривна, която ще следи словоизлиянията му. Ако по време на телевизионно показване на дебата той два пъти каже „вие когато бяхте на власт” (за управляващите) или ”ние каквото ви оставихме” (за опозицията), автоматично се включват реклами.
Ако в продължение на една година за някой закон не е внесено предложение за промяна - влиза в пленарна зала за ревизия.
За малко да забравя да кажа как ще ги избираме. Предлагам, като на първите ни избори, с боб. Вместо да печатаме бюлетини, да ковем урни и да шием тъмни стаи от тензух - за мажоритарно избран ще се счита този, който надлежно е изпратил най-много български боб до складовата база на държавния резерв, считано до еди кога си. Бобът трябва да е тазгодишен и събран в България, никакъв китайски боклук. Няма избирателни райони, няма секции и други измишльотини, ние си даваме гласа за най-щедрите бобовносители. Нали ги знаем, че са от един дол дренки, първите трима формират управляващата фракция, вторите - опозицията, а третата третина са „независими”. Мислите, че се шегувам ли? Я се опитайте да намерите да закупите петнадесет тона боб от новата реколта, не в Шанхай, а по Каварненско, или в района на Видин, или в Горнооряховско. Може и да успеете, ако сте умни, образовани, честни, патриоти, безкористни, работоспособни, енергични, благонадеждни, авторитетни. И пак не е сигурно. А като се юрнат след време емисарите на онези ми ти кандидати на стотината партийки из страната да търсят боб и като се знае предварително - какво оживление ще настане, как ще се събуди онова ми ти българско село, какви реки от традиционни блага ще потекат във всички посоки, какви предизборни дегустации ще паднат, какви забравени бабини рецепти ще се възродят!
Мани ми ти държавата на духа, тази наша култура е съградена върху боба - като го сготвиш - радваш му се, като го изядете заедно с домочадието - приспива ви се, като пръднеш под юргана - стопляш се, а като пръдне съседът, събужда те да си нагледаш имота и да видиш дали някой вагабонтин не клечи край дувара ти.
Ако вземат някой път и депутат да се изпусне в пленарна зала - мястото ще е бол и по-бързо ще се отмирише.
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК