СПОЛУЧЛИВО СЪЧЕТАНИЕ МЕЖДУ КРАЕВЕДСКО
ИЗСЛЕДВАНЕ И МЕМОАРНО ЧЕТИВО
В забързания ХХІ век сякаш забравяме да поспрем и да отделим поне малко време на изминатия път през годините. Може би разчитаме, че това ще стане малко по-нататък, малко по-късно, когато ще имаме повече време... Уви, това не винаги е възможно. Затова е наложително не само да изберем подходящия момент, но и своевременно да си отговорим на въпроса имаме ли какво да кажем на другите за този изминат път. В това отношение капитан І ранг от резерва Колю Киров е избрал и точното време, и подходящата форма.
„Дуранкулак. Път през годините” е рядко, но сполучливо съчетание между краеведско изследване и мемоарно четиво. То е колкото логично, толкова и естествено съчетание. Защото е много важно къде човек се е родил, израснал, в какви нрави, обичаи и традиции е възпитан, а и не на последно място –
Киров, К. Дуранкулак. Път през годините, ISBN 978-954-9484-27-4, ИК „Морски свят”, Варна, 2012
какво е направил той за своето родно място. Селището Дуранкулак идва от древността и е интересна част от цялата история на българското Черноморие. Затова към него проявяват интерес и археолози, и етнографи. Но така се е случило, че най-новата история на селото все още не е намерила своя летописец. Колю Киров има моралното право да напише своя вариант на тази история. Той не само е роден и израснал тук, но и никога не е губил връзката си с Дуранкулак. И сега, когато е понатрупал годините, редовно е там - сред своите съселяни, сред приятелите от детинство и от младежките си години, сред роднини и близки. Житейският кръговрат го е завъртял през флотските гарнизони в Бургас и Варна, но в крайна сметка той е отново при корените си. А у дома, както е известно - и стените помагат!
Високо ерудиран и авторитетен флотски командир, а по-късно - началник на катедра и преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, капитан І ранг от резерва Колю Киров се отнася с високо чувство за отговорност пред паметта на поколенията, градили Дуранкулак, отделяли от залъка си, за да опазят българщината и да обучат и възпитат децата си като истински родолюбци и по време на румънското владичество. Езикът на повествованието е стегнат, лаконичен, не се описват ненужни подробности, умело е отсято най-важното, най-характерното, най-типичното и най-поучителното.
По същия начин авторът е подходил и към своето животоописание. В него няма излишни емоции, няма обидни нападки, няма стаена обида. Да, флотският офицер Колю Киров никога в своята кариера (за разлика от други негови връстници) никога не е избирал длъжности - служил е там, където го изпратят. Но е служил така, че днес с чиста съвест може да опише биографията си, без да се притеснява от каквато и да е подробност. В това животоописание обаче са посочени не само най-важните моменти от живота на автора. В тези страници в сбита форма е представена и съдбата на едно цяло поколение българи - преживяло не една драстична социална промяна и не един обществено-политически катаклизъм. В този смисъл втората част от книгата на Колю Киров е и дълбоко лична изповед, и отправено послание към всички нас, които искаме да се съпоставим с неговото поколение - по-лесно ли ни е на нас сега, или по-трудно? На този въпрос може да си отговори всеки, който прочете страниците на тази малка, но интересна книга.
„Дуранкулак. Път през годините” е втората книга на капитан І ранг от резерва Колю Киров, която Издателска къща „Морски свят” - Варна, представя на читателите. Първата - „Началото бе през 1970 г.”, излезе през 2005 г. и е посветена на 30-та годишнина от създаването на Трети отделен дивизион миночистачи във Военноморска база Варна. И сега авторът се обръща към миналото - от малко по-различна, но не по-малко интригуваща гледна точка.
Капитан ІІ ранг от резерва
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история