БРОЙ 20
:: МВ "Компас" :: Морски колекции ::
НЕЗАБРАВИМ СПОМЕН
Чудно нещо са спомените. Стига човек да ги има. Те са нещо, като ненаписана книга, която по всяко време несъзнателно четем, или като филмова лента, на която са заснети моменти от живота на всеки един от на, режисирани от собствената му съдба. Някои от спомените пазим в дълбока тайна, а с други общуваме, за да разкажем за себе си и времето на миналите дни от нашия живот. Ще се опитам да разкажа на читателите на „Морски вестник”, за един много скъп и незабравим спомен, който ми поднесе съдбата, макар и не на морска тематика, но свързан с двама именити български писатели и един голям български учен и бележит дипломат.
виж пълният текст
ЗАКОН ЗА АРКТИКА
Евросъюзът предложи ООН да приеме Закон за морето. Това да бъде международен екологичен договор за Арктика, който да регламентира присъствието в зоната, както и изследванията и експлоатацията на природните ресурси в най-северната област на Земята.
Главният проблем в Арктика е в това, че няма единни правила за действие, валидни за всички държави, и липсва единна система за управление на рибните ресурси. Същото се отнася и за експлоатацията на нефтените и газови находища. Според доклад на американския комитет Geоlоgical survey, в Арктика се намират 22 % от неразработените нефтени и газови ресурси на света. Претенции за арктическия шелф имат едновременно САЩ, Канада, Дания, Норвегия, Исландия, Русия. Някои от тях засега организират само експедиции, които да обосноват научно претенциите им. Други обаче, например Исландия и Дания, вече заявиха, че от началото на 2009 г. ще издават лицензии за разработка на петролни находища в шелфа на техните 200-милни икономически зони. Русия пък претендира за 1,2 млн. кв. км от Арктика. На тази огромна площ са установени едни от най-големите запаси от нефт и газ в света. Допреди 20-на години тази територия принадлежеше на бившия Съветски съюз. През 1997 г. обаче Русия ратифицира Конвенцията на ООН по морско право, според която страната получи само 200-милна икономическа зона. Сега Русия демонстрира решително намерение да възстанови предишните си права, още повече че Конвенцията на ООН позволява това. Кремъл вече обяви, че връща военния си флот в Арктика и по-специално около оспорвания с Норвегия архипелаг Шпицберген. Той става все по-достъпен и заради глобалното затопляне и топенето на ледовете. Според Асошиейтед прес действителната цел на Москва е да разшири акваторията, в която руските рибари могат да ловят риба във водите около норвежкия остров Шпицберген. Русия не признава установената от ООН през 1982 г. икономическа зона за Шпицберген и настоява да се спази договорът от 1920 г., който предаде Шпицберген на Норвегия, но запази икономическите интереси на тогавашната Съветска Русия.
Още преди седем месеца еврокомисарят Хавиер Солана предупреди, че съперничеството между страните от арктическия регион може да се отрази крайно негативно на международната стабилност. Сега експертите се надяват инициативата на Европарламента да стане отправна точка за създаването на световен договор за защита на Арктика.
МВ
Чудно нещо са спомените. Стига човек да ги има. Те са нещо, като ненаписана книга, която по всяко време несъзнателно четем, или като филмова лента, на която са заснети моменти от живота на всеки един от на, режисирани от собствената му съдба. Някои от спомените пазим в дълбока тайна, а с други общуваме, за да разкажем за себе си и времето на миналите дни от нашия живот. Ще се опитам да разкажа на читателите на „Морски вестник”, за един много скъп и незабравим спомен, който ми поднесе съдбата, макар и не на морска тематика, но свързан с двама именити български писатели и един голям български учен и бележит дипломат.
виж пълният текст
ЗАКОН ЗА АРКТИКА
Евросъюзът предложи ООН да приеме Закон за морето. Това да бъде международен екологичен договор за Арктика, който да регламентира присъствието в зоната, както и изследванията и експлоатацията на природните ресурси в най-северната област на Земята.
Главният проблем в Арктика е в това, че няма единни правила за действие, валидни за всички държави, и липсва единна система за управление на рибните ресурси. Същото се отнася и за експлоатацията на нефтените и газови находища. Според доклад на американския комитет Geоlоgical survey, в Арктика се намират 22 % от неразработените нефтени и газови ресурси на света. Претенции за арктическия шелф имат едновременно САЩ, Канада, Дания, Норвегия, Исландия, Русия. Някои от тях засега организират само експедиции, които да обосноват научно претенциите им. Други обаче, например Исландия и Дания, вече заявиха, че от началото на 2009 г. ще издават лицензии за разработка на петролни находища в шелфа на техните 200-милни икономически зони. Русия пък претендира за 1,2 млн. кв. км от Арктика. На тази огромна площ са установени едни от най-големите запаси от нефт и газ в света. Допреди 20-на години тази територия принадлежеше на бившия Съветски съюз. През 1997 г. обаче Русия ратифицира Конвенцията на ООН по морско право, според която страната получи само 200-милна икономическа зона. Сега Русия демонстрира решително намерение да възстанови предишните си права, още повече че Конвенцията на ООН позволява това. Кремъл вече обяви, че връща военния си флот в Арктика и по-специално около оспорвания с Норвегия архипелаг Шпицберген. Той става все по-достъпен и заради глобалното затопляне и топенето на ледовете. Според Асошиейтед прес действителната цел на Москва е да разшири акваторията, в която руските рибари могат да ловят риба във водите около норвежкия остров Шпицберген. Русия не признава установената от ООН през 1982 г. икономическа зона за Шпицберген и настоява да се спази договорът от 1920 г., който предаде Шпицберген на Норвегия, но запази икономическите интереси на тогавашната Съветска Русия.
Още преди седем месеца еврокомисарят Хавиер Солана предупреди, че съперничеството между страните от арктическия регион може да се отрази крайно негативно на международната стабилност. Сега експертите се надяват инициативата на Европарламента да стане отправна точка за създаването на световен договор за защита на Арктика.
МВ
22 окт. - 5 ноем. 2008 г.