избор на брой
начало
ЗАПЛАТА НЕ ВИ СЕ ПОЛАГА!
Завърших Техникума по корабостроене и корабоплаване (Варна) по специалността „морско корабоводене” през 1968 г. и същата есен постъпих във Висшето военноморско училище във Варна по същата специалност. Дипломата от техникума ми даваше право за придобиване на морска правоспособност „капитан от местно плаване”. С тази правоспособност можех да заемам длъжност до втори помощник-капитан на търговски кораби в близко плаване. Очевидно, ако исках да достигна върховете в професията, трябваше да получа висше морско образование, което тогава се придобиваше само във Военноморското училище.
В края на първата година проведохме лятна плавателна практика по българското крайбрежие с учебния кораб на Морското училище „Н. Й. Вапцаров” (бившата гемия „Горянин”), след което имахме за около месец гребно-ветроходна практика на лагер на южния бряг на Варненското езеро, в бившата гребна база на дружество „Академик”.
След завършване на втори курс, класните отделения за търговския флот от нашия випуск бяхме изпратени на организирана плавателна практика на тогавашния пътнически кораб „Димитър Благоев” (доскоро кораб № 421 на ВМС).
Програмата беше щурманска подготовка с посещение на пристанищата Одеса, Ялта, Дубровник и Венеция. В началото на август 1970 г. четирите класни отделения на нашия випуск бяха качени на кораба и разпределени по кабини и вахти. С нас имаше няколко офицери - преподаватели от катедра „Навигация”, които щяха да провеждат практическите занятия с нас. Носовият пътнически салон на кораба беше обзаведен като щурманска зала за водене на прокладката на кораба.
Капитан на кораба беше Никола Младенов. Корабът имаше по щат старши, втори и трети помощник-капитани. Третият помощник-капитан беше Георги Георгиев, който стана по-късно известеният капитан Георги Георгиев на яхтата „Кор Кароли”, с която обиколи света в самотно плаване. По това време Параходство БМФ изпитваше хроничен недостиг на команден състав и честото отлагане или прекъсване на отпуските на офицерския състав бяха нещо рутинно. По-късно, когато бях на щатна работа в плавсъстава на БМФ, съм имал случай да плавам една година, да изляза в отпуск и след ден-два да ми го прекъснат за попълване на дупки на друг кораб.
Георги Георгиев е бил поставян, вероятно, в това положение и преди самото отплаване на кораба заяви, че слиза, прибра си багажа и напусна кораба. Корабът и ръководителите на учебната практика се оказаха в затруднено положение. Морската администрация в лицето на тогавашния порт надзор не би позволила отплаване на кораба без окомплектован щурмански команден състав. БМФ не беше в състояние да осигури веднага смяна на напусналия трети помощник-капитан  и единствената възможност за решаване на проблема беше да се назначи един от офицерите, които щяха да водят практиката, за трети помощник-капитан. Макар и реална, тази възможност не беше за предпочитане поради две причини – първо офицерът трябваше да носи действителна навигационна вахта и много от тях нямаха практика за такава дейност извън хоризонта на военноморските бази, където са служили. Второ – офицерът ръководител на практиката получаваше дневни здагранични във валута III-та категория, която са полагаше на старши помощник-капитана и на втория механик. Валута II-ра категория вземаха помощник капитанът по политическата част (помполита) и главният механик. Валута I-ра категория вземаше само капитана. Всички останали офицери получаваха валута IV-та категория, а изпълнителния състав – валута V-та категория. Ние, практикантите получавахме валута 50% от V-та категория.  Назначаването, макар и временно, на офицер за трети помощник капитан означаваше понижаване на дневните му задгранични с една категория - от III-та на IV-та, което не беше посрещнато с ентусиазъм.
В тази непридвидена ситуция един от офицерите - преподаватели се сети, че сред курсантите практиканти има един (моя милост), който е завършил Техникума по корабостроене и корабоплаване и вероятно има необходимата правоспособност да поеме длъжността трети помощник-капитан. Питат ме - съгласен ли съм при положение, че ще ми се плащат дневни задгранични 100% от IV-та категория. Аз, разбира се съм съгласен. Като старшина ІІ степен, във втори курс на Военноморското училище получавах месечна заплата от 3.50 лева. Питат ме къде ми е свидетелството за правоспосабност. Отговарям им, че е в къщи на ул. „Цар Асен” във Варна. Инструктират ме – бързо бягай до в къщи да го вземеш и донесеш на борда, за да не бавим отплаването. След час и половина съм обратно на борда със свидетелството. Набързо ме вписват в роля на екипажа като трети помощник-капитан, дават ми кабината на този помощник с една стара пишеща машина,


К.д.п. Орлин Станчев,
снимка архив МОРСКИ ВЕСТНИК
Бившият пътнически кораб „Димитър Благоев” на БМФ, построен през 1969 г., доскоро – учебен кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Авторът на борда на кораб „Димитър Благоев” – 1970 г., снимка архив на автора
Авторът като курсант, снимка архив на автора
няколко сандъчета с моряшки книжки и заповед от капитана да напечатам 12 екземпляра екипажен списък за отплаване. Тогава нямаше компютри и аз заложих в пишещата машина 12 супер тънки бели листа А-4 под индиго и започнах да печатам - номер по ред/ име, презиме, фамилия/ длъжност/ дата и място на раждане/ гражданство/ № на моряшката книжка. И така - 140 души на борда - 140 реда на няколко страници.
С подписаните от капитана екипажни списъци, моряшките книжки, роля на екипажа и жълтите книжки за ваксинация - бегом при дежурния по порт-надзор, заверка на роля, бегом обратно на кораба, капитанът извика изходяща контрола и корабът отплава без закъснение по разписанието си. Аз се пъхам в шахтата на лага, която е на самото дъно на кораба и спускам меча на хидродинамичния лаг. Качвам се на мостика да докладвам на капитана, той ме уведомява, че има радиограма от БМФ, с която се подтвърждава заплащането ми на дневни задгранични 100% от IV-та категория.
Преходите текат с 4 часа самостоятелна вахта от 08:00 до 12:00 часа и от 20:00 до 24:00 часа. Капитанът се качва на мостика само при подхождане към канали, проливи и пристанища. Това е негово уставно задължение - да поеме командването на кораба самостоятелно при такива обстоятелства. В пристанище давахме дежурство на смени с втория помощник капитан Любчо Трохаров. Изпълнението на тази длъжност не беше нещо ново за мене. През четирите годи в Техникума по корабостроене и корабоплаване бях изучавал всички морски дисциплини, който моите съвипускници от Военноморското училище щяха тепърва да изучават и усвояват. Вярно е, че дисциплините се изучаваха без апарата на висшата математика, но това нямаше никакво значение за практическите нужди. Освен това, в техникума бях провел три летни плавателни практики, всяка по два месеца с товарните кораби на БМФ до Италия, Югославия, Албания, Кипър, Египет, Румъния и СССР. В това плаване нямаше нищо ново за мене и аз си гледах работата по съвест, съгласно корабния устав и разписанието. Валутата ми се изплащаше редовно и се хранех в офицерския салет. Практически занятия с курсантите не съм провеждал, тъй като нямаше смисъл. Преподавателите от Военноморското училище ми завериха формално стажантската практика, след като изпълних фактически рейсът като помощник-капитан. След като посетихме Одеса, Ялта, Дубровник и Венеция, на обратния преход преминахме през Коринтския канал, през който също бях плавал в техникума. Към края на август 1970 г. корабът се завърна във Варна, застана на Морска гара и практикантите, заедно със своите ръководители, слязоха. Но, аз останах на борда. Причината за това беше фактът, че БМФ все още не можеше да намери трети помощник за кораба, а някой трябваше да дава дежурство на кея. Командването на Военноморското училище, в лицето на ротния ми командир капитан II ранг Стефан Балев нямаха нищо против. Нашата рота беше парадна и й предстоеше участие на парада на 9-ти септември (голям празник в епохата на социализЪма) в София, на жълтите павета. Аз не бях добър строевак и ротният командир даде съгласие да остана на кораба за дежурство. С втория помощник-капитан се сменяхме през ден. Корабът си стоеше на Морската гара във Варна  и освен приемането на сладка вода от време на време, дежурствата не се отличаваха с някаква активна дейност. В салона на кораба наблюдавах по телевизията парада на 9-ти септември в София. Доста се беше потрудила нашата рота да набива тренировъчно крак в София. Класира се на първо място и всички наши участници в парада получиха  награда 10 дни домашен отпуск. А аз получих около 90 долара валута и един месец извън казармата. Парадът свърши и моите съвипускници бяха на занятия във Военноморското училище, когато ротния командир се сети за мене. За нула време ме отзоваха от кораба и ме прибраха в училището да продължа в трети курс.
Около два месеца след прибирането ми в училището, ротният командир ме извика и запита дали съм си получил трудовото възнаграждение за работата ми на кораба като трети помощник. Да, казвам му, платиха ми изцяло валутата, както беше уговорено. Ротният отговори, че това не е всичко. Той проверил в БМФ и се оказало, че те ми дължат още заплата на трети помощник капитан - около 90 лева на месец или 180 лева за два месеца. Това ти е трудовото възнаграждение казва ротният, а валутата са дневни задгранични, т.е. командировъчни пари. Сега ще ти напиша един маршрутен лист, обличаш се парадно и отиваш в счетоводството на БМФ да си получиш заплатите, а като се върнеш, да не забравиш да вземеш нещо за почерпка. Бях приятно изненадан, приготвих се набързо и потеглих към Параходство БМФ на бул. Червеноармейски № 1 (сегашният „Приморски” булевард).
След обикаляне на няколко офиса в счетоводството и справки с разни документи, застанах пред една дама, която беше отговорният счетоводител. Тя ме огледа от главата до петите и възкликна:
- Ама вие сте военен?
- Да, отговарям аз, наистана съм военнослужещ. Какъв е проблемът?
- Ами, вие като военнослужещ получавате заплата от Министерството на народната отбрана, нали? По закон не може да вземате заплата от две места. Ви сигурно сте получили заплатата са за август и септември.
- Да, получих я автоматично по ведомост. Получавам по 3.50 лева на месец. Не мога ли да върна тези 2 х 3.50 лева и да си взема полагаемата заплата от вас.
- Не, другарю курсант, не може. Ви сте си получили полагаемата заплата от друго ведомство и ние нямаме право да ви изплатим заплата за работата на кораба, който е подведомствен на Министерството на транспорта.
- Все пак, какво ще стане с тези пари, които съм изработил за два месеца работа при вас?
- О, не се безпокойте. Сумата ще се заприходи към републиканския бюджет.
Повече въпроси нямах и излязох от Параходство БМФ с наведена глава и покрусен. Върнах се в училището и ротният командир ме пита дали всичко е наред. Разказах му историята и той направи един кратък и нецензурен коментар за БМФ по повод на случката със заплатата ми.
С това въпросът приключи. Остана горчилка в душата, че след като съм си направил труда да работя на Параходството два месеца, в труден за тях момент, те ме пратиха за зелен хайвер. Не мога да кажа, че по това време съм бил вещ по трудовото законодателство на държавата НРБ. След завършване на Военноморското училище през 1973 г., постъпих на работа в БМФ и работих при тях от трети помощник капитан до капитан на кораб - цели 17 години. През този период научих, че Параходството е имало доста начини да ме компенсира за изработената заплата, било под формата на целева премия, парична награда и др. За съжаление, от там избраха най-недостойния начин.
Поради горните и някои други причини, когато се обърна палачинката на 10.11.1989 г., не изпитах никакви скрупули да напусна БМФ и да започна работа под чужд флаг и на чужди брегове.
O tempora, o mores!

Орлин СТАНЧЕВ,
капитан далечно плаване,
Абърдийн,
21.06.2011