избор на брой
начало
КОГАТО БЯХ ПОДВОДНИЧАР
Не бързай да подскачаш от възмущение, бате Станко и вие, братя подводничари! Нямам намерение да си приписвам чужда слава, още повече, че подводницата, на която „плавах”, скоропостижно потъна.
Годината е 198... Аз и още двама колеги, капитан III ранг Марин Кавалджиев от Бригадата ракетни и торпедни катери в Созопол и капитан-лейтенант Бисер Бонев от Военноморска база Бургас, сме салаги-първокурсници в академия „Ленин” в Москва. Заедно с нас във военноморския (Пети) факултет се учат и двама германци от ГДР-то. Единият от тях, Бернд Тауфман, е бивш командир на бързоходен торпеден катер на въздушна възглавница, а другият – Ралф Шмид, е офицер от граничните войски (под шапката на страховитото ЩАЗИ).
Целият първи курс е посветен на тактиката на използване на подводните сили на флота, с два тежки изпита и с един още по-тежък водещ преподавател, „Гринго” (капитан I ранг Гринкевич, с две околосветски плавания под вода зад гърба си и с правоуправление за шест проекта подводни лодки, три от които „атомни” – бел. авт.). За Гринго сме предупредени от старшия курс – тъмен субект, родом нейде от Приазовската степ, но със златно сърце, макар и със страховит вид на пират от Средиземноморието, с продран глас на заклет пушач, сигурно и от още нещо. 
Германците нямат в националния си флот подводни сили и гълтат подводничарската наука без капка интерес. Поради тази причина някой умен човек от учебния отдел им е спестил многобройните упражнения на тренажор. На нас обаче те не са ни опростени и тука най-редовно си навличаме гнева на Гринго.
Гринкевич има на главата си освен нас и група слушатели от Полша, те се появяват дефазирани във времето спрямо нашия курс – в годината, в която се приемат българи, няма поляци и обратно. През 1986 г. поляците бяха взели под аренда една подводна лодка проект 877Э „Варшавянка“ и сега я усвояваха. Поради това Гринго е подготвил всички разчети за този подводен кораб, а ние още си кътаме проекта 633 и така му създаваме голямо главоболие. Подхвърляме му под сурдинка, че сигурно като се приберем у дома там вече ще има само от полския проект, няма да се излагаме със старите корита я, и той се направи на повярвал. Обяви ни, че в наш интерес е да изучаваме изпреварващо оръжието и тактиката за използването му, и работата му се нареди.
Нареди се, но в кабинет „Атака” продължава да стои старият тренажор, на който  бойната информационно-управляваща система е базирана на вехтичкия комплекс „Ленинград” (нашите подводничари го знаят барабар с бурмите), единственият останал по цялото земно кълбо. И само нас чака, защото нийде няма други желаещи да го ползват. Заедно с него си „върви” и съответният щат: завеждащ материалната част мичман-лаборант, мичман-хидроакустик, главен старшина-електрик и т.н. Плюс Гринго, децата на който и те хляб ядат от тази стара барака.


Дали е знаела руската мома на КГБ Тамарка, че изотзад я стрелка резидент на страшното ЩАЗИ - Ралф Шмит?
Капитан-лейтенант Я. Бакалов по улиците на Москва между две торпедни атаки, в обкръжението на близки хора.
Подводна лодка проект 877Э „Варшавянка“. Източник: http://submarine.id.ru/galery/t167.jpg
Следвайки строго методиката, преди всяко упражнение нашият даскал ни препитва по материала, за да реши дали да ни допусне до тренажора. Като се има предвид какви сме печени „подводничари”, това си е цяло мъчение, но Гринго е непреклонен.
Като необходимо лирично отклонение трябва драсна няколко щриха върху нашия колективен портрет „булгаристан джилиримизи”. Всъщност достатъчен е само един щрих - бащата на Бисер, бай Сава, е ненадминат майстор на тревненска сливовица, ненадминат! При това произвежда по много и не му се свиди да праща, и ние, барабар с разните му чуждоземци, много пъти сме се убеждавали в това на дело.
Случи се, че трябваше да защитаваме подводничарската си чест в тежък за цялото прогресивно човечество момент, на следващата сутрин, след като бяхме нанесли тежки загуби на запаса от сливова ракия на Биската.
Някъде към шест часа германците с надебелели от изядените мариновани краставички езици отидоха да нанкат при своите Елзички, смелият чешки летец Йозев се приземи в безсъзнание на леглото, проснат там от (не)вярната си съпруга Владка, а ние се застъргахме с бръсначи пред огледалото и запихме кафе след кафе, защото точно в 08.00 трябва да бъдем построени в боен ред пред амбразурата на врага.
Дори Гринго, мъж видял и патил, се попритесни от отровно-киселата воня, която лъхаше от бойния ни разчет. Но работата си е работа и той реши да ни поразходи по материала. След кратък, но безполезен разпит все пак реши да ни пробва, дали ще можем да се ориентираме в обстановката. Назначи ни на длъжности (Бисер беше „старпом”), пусна ни за цел някъде пред Кавказко среден танкер, лаборантът започна да ни захранва с информация, ние се заусуквахме като смоци в локва, а Гринкевич, вече изрядно възмутен от нашата некадърност, излезе навън да попуши половин-един час.
Когато се върна и засветнахме екрана в залата за разбор - оказа се, че изстреляното от нас торпедо е поразило целта точно в мидела! Питайте ме сега как точно - но фактът си е факт, отлична стрелба. Гринго набързо си го изкара на мичмана (сигурно ни е подсказвал, как иначе са се оправили тези...) и срочно организира нашето преследване от противниковите противолодъчни сили. То не бяха бариери, вертолети, корабни поискови ударни групи - но точно в разгара на голямото бягане нашият „старпом” безметежно заспа.
Гринго направо побесня. Набързо ни обяви, че двамата с Марин сме „извън строя” и предаде на Биската цялото командване. Ходовете заваляха като градушка, но нашият новоизпечен командир не е вчерашен и току така не се трогва. На всеки нов ход той отговаряше със смутена сънена усмивка и гробовно мълчание.
- Не стой така, командвай, подготви си оръжието, виж на какъв курс си легнал, бе! Не стой така, уточни ЕДЦ-то (елементите на движението на целта - бел. ред.), виж какво имаш още в комплекта за поставяне на лъжлива цел, дали няма да можеш да избягаш от техния обхват! Направи нещо!!!
Като се изчерпа енергията му да беснее, започна да шушне на ухото на мичмана новите вводни, а той да ги докладва на глас.
- Командир, курсови ъгъл..., чувам шум от винтове на торпедо!
- Командир, взрив на торпедо на кърмата!
- Командир, доклад от пети отсек, кърмата се е откъснала!!!
Сега Гринго беше вече направо доволен, най-после ни е насадил където ни е мястото и с примирен тон заразпитва Биската.
- Знаете ли какви са дълбочините в района?
- Тъй вярно! - отзова се за първи път „старпомът”. - Някъде към 2200 метра.
- И сега какво правите?
- Тонем!
Та това е тя, историята на моето подводничарство, скъпи читатели. Започна и завърши в един ден, но поне потънахме на голяма дълбочина, една от най-големите в Черно море.
Бай Сава доскоро беше жив и макар в недобро здраве, продължаваше да отбира сливите плод по плод, само най-узрелите, без да имат гнило петънце. Да спи зло под камък и дано все така да я кара, защото море мно-о-ого, а горивото е кът, особено качественото.
Янчо БАКАЛОВ