избор на брой
начало
МОРЯЦИ ПРИ БАБА ВАНГА („АЙВА”-ТА)
Спомен от 1972 г.
Кънчо, капитанът на моторния катер „Гларус”, беше плавал по моретата и океаните, преди да дойде на работа в Института по воден транспорт – направление „Морски брегови изследвания”. От далечна Япония или Сингапур си бил купил радиоприемник „Айва”, малко по-голям от нашумелите тогава съветски (естонски) радиоприемници „ВЕФ”. Но в един щорм в Индийския океан „Айвата” паднала в каютата му и сериозно  „пострадала”.
Един щастлив божи ден Кънчо ми носи радиото в Лабораторията в една торба и ме моли да го прегледам, става ли нещо от него. На другият ден аз запрятам ръкави, дето се казва, позалепям с поялника, където трябва, залепям с дихлоретан кутията, понапръсквам с „Контокс” (фин петрол) потенциометрите и превключвателите на  вълни (УКВ, КВ, СВ и ДВ), изчегъртвам солите от магазина, където са били монтирани батериите, слагам нови батерии и „Айва”-та „тръгва”.
Кънчо беше много доволен. Оборудва радиоприемникът с допълнителен  високоговорител и „Айвата” стана основен атрибут на катера. По нея следяхме прогнозата за времето от Радио Варна, а музика Кънчо търсеше от Истанбул („чешитли мюзик”), Радио Люксембург и други станции на различни вълнови обхвати.
Така цяло лято. Плавахме от Калиакра до Бяла, правехме профили, вземахме дънни проби с ръчно багерче 10х10х10 см, но най-често ходехме до вълнографа на Почивка за профилактика и смяна на осцилографната хартия и акумулаторите.  В краят на септември, в един „щастлив” ден „Айвата” изчезва от катера.
Идва Кънчо в Лабораторията ни „Океанографски прибори”, беше в пристройка в двора на ДСО „Воден транспорт”, омърлушен. Иска да му съдействаме за една командировка до Петрич. Съмняваше се, че механикът му Бончо е взел радиоприемника.
- Наскоро – казва той, – откриха с жена си барче. Там може да е „Айвата”.


Моторният катер „Гларус”
Вълнографният пункт на „Почивка”
- Е, как ще е механика ти, бе? - питаме го.
- Абе, знам ли? Обаче, я се поставете на моето място. Мога ли аз да работя с Бончо, като му нямам доверие?
- Тука си прав - отговарям му. - И за какво трябва да ходиш до Петрич?
- Аз и Бончо ще отидем при Ванга. Тя да каже кой е взел радиото.
„Е, работата става дебела” - мисля си, но се сещам че ние имаме професионален интерес към Приборостроителен завод в Петрич.
- Добре - казвам, - ще измислим командировка до Петрич.
Отивам на доклад при шефа - н.с. инж. Здравко Белберов (още не беше станал  к.т.н. („Кому ты нужен?!”) и успявам да обоснова командировката на капитана и механика на м/к „Гларус” до Петрич.
Как са пътували до там, като си нямат доверие, не ми е ясно. В Петрич най -първо отиват до Приборостроителния завод, изпълняват нашите поръчения и на другия ден рано сутринта „цъфват” на опашка в Рупите при баба Ванга.
Чакат час, чакат два, става обяд. По някое време излиза баба Ванга и вика:
-   Тези дето са дошли от Варна, моряците, да си ходят! Друг е откраднал радиото.
Камък паднал от душата на Кънчо. Бончо, също бил радостен, щото най-гадното  е да си набеден за нещо, което въобще не си сторил.
Спомням си като малък, майка ми работеше лятно време в Почивните станции - отчуждени вили под шосето за Евксиноград (местността „Салтанат”), като камериерка. Мене ме вземаше да играя в двора на вилата, хем да съм й под око. Та от тази вила някой откраднал златни обеци. И набедиха мене. Вика ме един техник, арменец - пускаше радиоуредбата в стола, на спирка „Отдих и култура” („Американ парк” - най-високата постройка в тарафа) и ме кара да си призная, че аз съм взел златните обеци.
- Нито съм влизал във вилата, нито съм вземал нещо от там - му отговарям.
- Ще си признаеш, ще си признаеш, че като те хвърля от тук (радиокабината беше в най-високото място на сградата).
- Ще ме хвърлиш, ама баща ми ще ти счупи главата. Хвърли ме де! - казвам намръщен.
Че от тогава ми е останала една горчилка в душата и зная колко лошо е да те набедят.
Връщат се капитанът и механикът от Петрич ведри и весели и още няколко години, докато не купихме новия катер „Аргон”, работеха заедно.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Илюстрациите са от личния архив на автора