избор на брой
начало
НАГРАДАТА (1973 Г., НИК „9 СЕПТЕМВРИ”)
Току що бях се завърнал от Първото световно първенство по подводен спорт-септември 1973 г. в Риека (Хърватска – тогава в рамките на Югославия) и телефона в службата звъни:
- Траянов, обажда се капитан Андонакиев от научно-изследователския кораб (НИК) „9 септември”. Трябва да ни помогнеш!
- За какво става въпрос? – питам аз.
- Салникът на балера пропуска много вода. Да се опиташ да го уплътниш под водата.
- Няма проблеми –казвам и си припомням наум прийомите, които сме ползвали в Подводната инженерна група (ПИГ) – да дойде утре след обед някой от екипажа с кола да ме вземе с такъмите – апарат, костюм, баластен колан.
- Добре, ще ти се обадя утре кой ще дойде да те вземе и благодаря за отзивчивостта – завършва Андонакиев.
На другият ден идва мотористът Георги, много свястно момче и перфектен професионалист, после го взехме на нашия научно-изследователски кораб „Изследовател”, бивш Хидрографски кораб на ВМС. Отиваме на „девятката”, аз обличам костюма, оборудвам се с баластен колан и слагам апарата. Тогава ме сюрпризират  - според  добрата морска практика в такива случаи се употребявали дървени опилки. Трябвало да ги пускам под салника на балера, втокът щял да ги увлича и да застават в празните пространства. След известно време набъбвали и спирали теча.
„В Подводната инженерна група за уплътняване на течове използвахме парчета зебло и калчища, но и опилките би трябвало да свършат работа” - мисля си.
- Добре – казвам, – но първо да изчистя около салника на балера, дайте ми широка шпатула!
Скачам във водата и първо очиствам около салника на балера. После оглеждам кораба – той е обрасъл с бяла брада от коралообразен обрастател (МЕRCIERELLA ENIGMATICA) дълга 7-8 сантиметра. Опитвам да я чистя и това за моя изненада се оказа лесна работа. С една дума, метнах да чистя кораба. Да, но денят е къс и горе се притесняват, че ще мръкне. Затова бързам, пък ми и спори. По едно време ми чукат от лодката да излизам.


Авторът в годините на активно плаване на НИК „9 септември”.
Снимката е от архива му.
НИК „9 септември” в най-добрите си времена. Снимката е от архива на автора.
Показвам се и ми казват :
- Хайде бе, какво толкова правиш под водата?
- Сега свършвам (бяха ми останали няколко квадратни метра) - казвам и отново
под водата. Разфучавам се и свършвам най-после цялата подводна част на кораба.
Изплувам и казвам:
- Давайте опилките!
Не бяхме обмислили технологията на доставянето на опилките до мястото, където трябва да ги пусна и започвам със стискане между ръцете си. Повече от половината опилки „отлитат”, докато стигна до салника, но методът определено върши работа. Слизам с „товар” опилки още десетина пъти и създавам слой около салника. Край, изплувам и се качвам на лодката и кораба.
Капитан Андонакиев праща хора да видят състоянието на салника. Разпорежда да изхвърлят чрез помпа насъбралата се вода и се подготвяме за „пайдос”. Аз, естествено, не се хваля какво съм свършил под водата.
Минават няколко дни и телефонът в службата пак звъни. Обажда се главният счетоводител на Научно-изследователския институт по рибно стопанство и океанография (Аквариума) Георги Михайлов, активист на секция „Морски спортен многобой”, ветроходец и член на Съвета на Морския клуб:
- Ела - казва ми, - имаш да получаваш една награда!
Какво се бе случило? Като качили „9 септември” на дока (май му беше последния ремонт, преди да дойде новият кораб) и Колята - боцманът, гледа и не може да повярва на очите си. Корабът - чист! Вика капитан Андонакиев да види и той казал:
- А, ето защо Траянов се мая толкова под водата. Но как е възможно един човек да изчисти такава площ?
И без някой да го кара, отива в института и пише докладна записка до директора с предложение да ме наградят с 80 лева парична награда. Аз, естествено, отивам. 80 лева бяха много пари, през 1969 г. - като започнах работа като инженер-конструктор, заплатата ми беше 85 лева.
След като се пенсионира, срещам един път капитан Андонакиев на пазарчето до часовника и след обичайните въпроси как си, що си го „настъпвам по мазола”. Знаех, че има карта на закачките, откъдето са вадили амфори с трала.
- Интересуват ме закачките и картата, която си водил. - казвам. Той се подхилва и отвръща:
- Да, ако дойдеш сам, ще ти ги покажа и можеш да си направиш копирка. Ако дойдеш с някой друг, нищо няма да ви покажа - и ми казва адреса си.
Отивам веднъж, на улица „Дебър”, в началото беше, но точно тогава за мой лош късмет Андонакиев бил в Несебър по дела. След това, а днес, а утре - все се канех да отида отново, докато един ден научавам, че „барба Яни” починал. Така картата  с безценна информация , събира праха някъде, ако не е изхвърлена вече.
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ