избор на брой
начало
ЗАГАДКАТА НА КОРАБНИЯ ВИНТ
В началото на 60-те години на ХХ век Научния институт по рибно стопанство и океанография (НИРСО) Варна започна успешно сътрудничество със Секция „Подводен спорт” на Окръжния морски  клуб на ДОСО Варна. Още през 1961 г. научните сътрудници от Аквариума използваха услугите на леководолазите за вземане на проби от обрастатели и поставяне на плочки за обрастване във Варненския залив, Канал 1 и Варненското езеро. Започнаха и „инспекциите” под вода на местата на даляните на „Черноморски риболов” - Варна, който работеше в тясно сътрудничество с НИРСО. Дотогава рибарите бяха безпомощни спрямо „закачките” по дъното – паднали от бури палози, счупени палози, телове и камъни. С усвояването на автономните дихателни апарати и създаването на Аварийната подводна група към Морския клуб дъното по трасето на даляните и на „къщата”, най-вътрешната част, в която се улавя рибата, можеше да бъде огледано и изчистено от закачки.
На една такава експедиция с научно-изследователския кораб (НИК) „9 септември” участвах в края на август (25 и 26) 1963 г. Огледахме дъното на даляните „Ушаков”, „Калиакра 1 и 2”, „Зеленка” и „Дълбока”. Вадихме паднали палози, а от „къщата” на далян „ Дълбока” извадихме стара четирирога котва, роговете на която при силно течение късали мрежите.
Установихме при спускането, че дълбочината на мястото на къщата беше 13-14 метра, т.е. по-дълбоко от даляните близо до нос Калиакра. Останах с впечатлението, че именно за това наричат даляна и залива „Дълбока” – от дълбока вода. За построяването на къщата бяха нужни по-дълги палози, намирането на които не е лесна работа.
От друга страна, както е известно, названията в Лоцията са дошли от „външните белези” на местността, гледайки откъм морето, често от определен пеленг. Както името на „Зеленка” е дошло от зеленината – диви смокини, храсти и тръстики, подхранвани от стичаща се вода по дола към морето, така и името на залив „Дълбока” е дошло от дълбокия дол, врязал се във високия скалист бряг.
След това първо спускане на Дълбока не предполагах, че ще ми се отдаде възможност да изследвам дъното на този малък залив многократно – с НИК „9 септември”, с моторните катери „Сагита” и „Аргон”, с рибарски лодки и с кола откъм брега.


Траян Траянов по време на подводния експеримент „Шелф І”, 1970 г. Снимката е от книгата му „Уроци по дързост” (ИК „Морски свят”, Варна, 2007 г.).
Научно-изследователският кораб „9 септември”. Илюстрацията е от книгата на Илия Тодоров „Българските кораби” (Изд. „Техника”, С., 1981 г.).
При едно такова спускане откъм брега, през есента  на 1972 г., слизаме пешком с апаратите, костюмите и такъмите по стръмната пътека надолу. Долу - рибарската хижа разбита, на една греда, на която рибарите сушат мрежите след „пране”, окачена виси одрана лисица. Морето, обаче чудесно - никаква вълна, страхотна видимост. Вземахме проби от  рамка с площ ? от квадратния метър от ценното водорасло Цистозира барбата (Cystoseira barbata) за ст.н.с. Вяра Петрова.
На излизане, в самият скат, на дълбочина 1,2-1,5 метра откривам железен винт на моторен кораб, с три или четири лопуса, вече не помня. Голяма мистерия! Що ще корабен винт толкова близо до брега? Първото, за което се сещам бе, за гемията на бившия водолазен ас на Военноморския флот Георги Боцановски, който през 60-те години , под егидата на полковник Андрей Премянов, командир на Граничните войски на морската ни граница, вадеше цветни и черни метали от потънали кораби.
„Добре, но веднъж изваден, защо не са спуснали винта в товарния хамбар на гемията?” - питам се - „Защо ще го оставят отново под водата и то на няколко метра от брега?”.
После ми идва на ум, че това ще да е резервен винт на кораб, закрепен на дървена стена (преграда) на носова надстройка. Обикновено резервните винтове се закрепват във вертикално положение, за да заемат по-малко място, върху носови или кърмови надстройки. И ако корабът е потънал, самопотопен (взривен) от екипажа, като десетките немски бойни и спомагателни кораби потопени на 6.ІХ.1944 г. по нашето черноморско крайбрежие и ако корпусът е бил дървен и разбит, то подемната сила на вертикалната стена на надстройката би неутрализирала теглото на железния винт и вълнението би изхвърлило преградата със закрепения за нея винт в плитководието. После вълнения са разбили дървената преграда и винта е останал в  скалите.
Приемайки тази хипотеза, аз изследвах в следващи спускания дъното на залива по галсове (по компас), съобразени с посоката на най-силните вълнения в района, до дълбочина 15 м., но не успях да попадна на корабни останки.
Като говорим за резервен винт, не е за изключване разбира се и версията, че винта не е бил резервен, а основен и е „излетял” от вала при маневра на заден ход на кораб при приближаване на брега за разтоварване или товарене на нещо (вадил съм изпаднал при маневра винт на малък катер във водната база „Веслец” във Варненското езеро).
Така или иначе загадката на корабния винт от „Дълбока” остава неразгадана. При сегашното състояние на нещата, наличие на път до хижата и мидената плантация, изваждането на винта, изследването му (заводски номер, щемпел на завода, година на производство) и експонирането му в експозицията на Военноморския музей - Варна, не представлява проблем.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ