избор на брой
начало
МОРСКИ ВРАНИ (1971 Г.)
- Няма да учиш младите на дивотии! - ми каза Кирил Лясков, когато го помолих да ми даде един помощник да уловя две риби. Обучавахме през лятото на 1971 г. курсанти от две класни отделения от Военноморското училище по подводно дело. Правихме упражнения за сигурност и след като курсантите от моята група го направиха и се разходихме под вода в района на Райското заливче, южно от Созопол, ги пратих да се разоборудват на кораба. Аз слязох малко по на юг и попаднах на винтер*. В торбата на винтера се бяха уловили барбуни (царска риба) и две големи продълговато странично сплеснати риби - морски врани (Sciaena umbra), приличат на спаритата (сем. Sparidae), които са много красиви.
Бях виждал морски врани на Крим, през 1968 г. по време на ІІ-то Европейско първенство по подводен спорт в Алушта. По време на тренировките и самите стартове ни се пречкаха много морски врани с големина 10-15 см., които бяха обект на подводен лов от малчугани, въоръжени със саморъчно направени харпуни и хавайски копия.
После Лясков, преподавател по подводно дело във Военноморското училище,  ме дръпна настрана и каза:
- Влизаш сам. По диверсантски. Ако ги вземеш, вземеш, ако не – здраве да е!
Влизам аз без много коментари. Взел съм една мрежа (живарник) от боцмана на торпедната гемия, от борда на която осъществявахме спусканията. Слязох на дъното, ориентирах се и след придвижване на юг попаднах повторно на винтера. Отвързах края на торбата, към която имаше завързано с въже гранитно паве за тежест. Сложих отвора на моята мрежа (живарника) към края на торбата на винтера и се почесох по главата. „Точно сега ми трябваше помощта на един курсант” – помислих си.
Почти се бях отказал от „пленяването” на морските врани, като се сетих за решението. Хванах едната врана заедно с мрежата на винтера и леко, леко я избутах към края на торбата. Там разтворих живарника и прехвърлих в него враната. По същият начин взех и другата риба, после завързах отново торбата на винтера, опънах въженцето със завързаното гранитно блокче и ни лук ял,  ни лук мирисал, заплувах към торпедната гемия. Не след дълго попаднах под сянката на кораба, ориентирах се къде е трапа и изплувах точно под него.
Качвам се по трапа, а в живарника се мятат две морски врани.
- Е, е ... от къде ги улови тези риби бе? –питат ме курсантите.
- Ами в един подмол на скала бяха се заврели. Аз ги завардих и успях да ги вмъкна в мрежата – отговарям.
По време на прехода до Военноморска база Бургас, където макар и късно, към  14,30 – 15 часа, ни чака обяд в столовата, боцманът и леководолазният старшина се заеха да изчистят и овкусят рибата. Май я киснаха в марината.       На вечеря отивахме рано в 17,30 часа – волнонаемните готвачки бързаха да си ходят по домовете, а денят - голям.
Към 20 часа Кирил Лясков ме вика да опитаме от рибата. Вече са я изпържили и са купили и изстудили по една бира. Горе-долу месото на морските врани се ядваше, но не може да се каже, че е деликатес.
Тогава си помислих, че наистина направих дивотия. По-правилно беше да пусна морските врани на свобода, а не да ги „взема” в живарника. Много по-красиви бяха като живи и искрено съжалявах за решението си  да ги уловя.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ

*  Винтер – риболовно съоръжение, подобно на малък далян изцяло построен под водата.


Морска врана (Sciaena umbra), изображението е от архива на автора
Морска врана (Sciaena umbra), илюстрация: it.wikipedia.org
Двойка морски врани (Sciaena umbra), илюстрация: en.bestpicturesof.com
Морска врана (Sciaena umbra), илюстрация: denis.ader.free.fr
На 16 ноември 2010 г. в Мароко бе издадена пощенска марка с изображението на морска врана: Marine fauna (Sciaena umbra), илюстрация: marcopolojunior.com
Траян Траянов по време на подводния експеримент „Шелф І”, 1970 г. Снимката е от книгата му „Уроци по дързост” (ИК „Морски свят”, Варна, 2007 г.).